Джейн Силвъруд
Висок залог (17)

Шестнадесета глава

В продължение на часове Кейт се разхожда напред-назад из хотелската си стая. Накрая отвори френските прозорци и излезе на малкия балкон с изглед към площада.

Отвън Рим примамваше като неустоимо красива жена, прелъстително разсъблечена. Запленени от прекрасния есенен ден, гълъбите се рееха в леко притъмнялото небе, влюбените се разхождаха, хванати за ръка, модерно облечени младежи се събираха на групи по площадите, а някакъв продавач, буташе количката си и хвалеше стоките си с мелодичен тенор, на който би завидял и оперен певец.

В далечината се виждаха празните маси на ресторанта, в който Кейт бе вечеряла снощи. Младата жена погледна часовника си. Макар да беше доста късно, тя бе прекалено разстроена, за да чувства глад. След като набързо се бе извинила на Марио и Аделина, тя се върна в Рим толкова потисната, така заслепена от сълзи, та бе цяло чудо, че пристигна невредима.

След като бе върнала колата под наем и бе потвърдила резервацията си за утрешния полет за Щатите, самотната вечер, която й предстоеше беше като обвинение. Би трябвало да се разходя навън или да отида на опера, помисли тя. Колко нетърпелива бях да обиколя забележителностите при първото си злощастно пристягане в Рим. Но сега нямаше желание за нищо.

И все пак не можеше да остане в стаята си, да крачи нервно, обзета от меланхолия. Тя решително грабна сакото и чантата си и излезе от хотела. Седна в близкото кафене на Пиаца Навона и си поръча минерална вода, докато обмисляше какво да прави през следващите няколко часа.

Ала нищо не й хрумваше, докато, втренчила невиждащ поглед във фонтаните Бернини, тя се преструваше на занемяла от възхищение туристка. Единственото, за което можеше да мисли, бе картината, която бе видяла в конюшнята — Ник, прегърнал нежно Джилиан Лафиоре. И въпреки свежия вкус на минералната вода, единственото, което усещаше, бе собственото й горчиво разочарование. Бе таила големи надежди, че щом двамата с Ник се срещнат, някак си ще съумеят да преодолеят пропастта помежду си. Надеждите й се бяха разбили.

— Кейт.

Тя рязко се озърна.

— Ник?

Стоеше точно зад нея, едната му ръка бе пъхната в джоба, в сините му очи се четеше нерешителност.

— Бях в хотела ти, но ми казаха, че си излязла. После видях, че си седнала тук.

— Аз… исках да се поразходя. — Гласът й бе тих и напрегнат.

— Да, вечерта е прекрасна за разходка. Имаш ли нещо против да седна при теб?

— Не, разбира се, че не. Заповядай. — Сърцето й сякаш се бе качило в гърлото. И през ум не й беше минало, че Ник може да дойде. За момент дори си помисли, че мъжът срещу нея е игра на въображението й.

Той седна удобно, облегна се и изпитателно се вгледа в нея. Кейт също го изпиваше с очи. На сватбата не бе успяла да го погледа отблизо. Сега му се любуваше на спокойствие.

— За ново състезание ли се подготвяш?

Той поклати глава.

— Не. Защо питаш?

— Не си напълнял нито грам. Всъщност дори изглеждаш отслабнал.

Той сви рамене.

— Претрупан съм от работа. Предполагам, ти също. Виждам албума ти навсякъде.

— Наистина ли? Не съм виждала отчетите от продажбите, но ми се струва, че се приема добре.

— Изглежда се справяш чудесно. Моите поздравления.

— Благодаря.

Сервитьорът донесе на Ник чаша кампари и той отпи, без да откъсва поглед от Кейт.

— Толкова се радвам да те видя отново, Кейт.

— Аз също много се радвам да те видя. — Тя се поколеба за миг. — Липсваше ми.

— Така ли? — Той остави чашата си, сякаш вкуса на питието не му хареса. — Тогава защо си тръгна толкова бързо от сватбеното тържество? Защо не остана да поговорим?

Челюстта на Кейт увисна.

— Да поговорим? Ник, нямах представа, че искаш да разговаряш с мен.

— Разбира се, че исках. Всъщност, аз помолих Аделина, когато ти пращаше поканата, да напише, че и аз ще бъда тук. Бях решил: ако дойдеш, това ще означава, че желаеш да ме видиш. Бях толкова щастлив, когато те зърнах на поляната с Марио, че ми идеше да подскоча от радост.

Кейт бе смаяна.

— Тогава защо не приближи да поговорим веднага? Надявах се, че ще го сториш.

— Нямаше как да се досетя. Погледът ти не подсказваше горещо желание да разговаряш с мен. Пък и бях с Лу, който тъкмо споделяше доста тежките си проблеми. Не можех просто да го зарежа.

— Но по-късно…

— По-късно моментът все не ми се струваше подходящ. Аделина отваряше подаръци, хвърляше букети. Беше пълно с хора. — Ник безпомощно вдигна ръце. — Мислех, че ще почакаш, докато гостите се разотидат, за да поговорим на спокойствие. Но когато най-после всички си тръгнаха, ти беше изчезнала. — Той се намръщи. — След като бе прекосила половината свят, за да дойдеш на сватбата, не можах да проумея какво те е накарало да си тръгнеш тъй бързо. — Очите му срещнаха в нейните. — Защо си тръгна, Кейт?

Тя сведе поглед към ръцете си, стиснали здраво чашата. С усилие успя да охлаби хватката.

— Бях разстроена. Тръгнах към конюшнята, за да те търся и те видях заедно с Джилиан Лафиоре. Двамата изглеждахте толкова… — Гласът й заглъхна.

Ник подпря длани на масата и се наведе към нея. Очите му я пронизваха като стоманени остриета.

— Господи, би трябвало да знаеш, че не се интересувам от никоя друга жена, освен от теб. Мисля, че ясно ти го показах, когато бяхме заедно в Лондон. Ти беше тази, която си тръгна. Напусна Англия, без дори да ми кажеш сбогом.

— Бях в Ейнтри и видях как победи — изстреля Кейт. — Не можех да замина, преди да съм сигурна, че си добре.

— Щом си била толкова загрижена, защо не дойде поне да ме поздравиш, да ми пожелаеш успех? Подобен жест щеше да означава много за мен, повече отколкото бих могъл да изразя с думи.

— О, Ник, дойдох, но когато приближих заграждението, ти дори не ме забеляза. Но видя Джилиан Лафиоре и дори разговаря с нея.

Ник изглеждаше слисан.

— Искаш да кажеш, че си била там и дори не си направила опит да привлечеш вниманието ми?

— Аз… Аз…

— За бога, Кейт, когато се подготвям за състезание, аз съм съсредоточен върху това, което трябва да направя. Ако не съм те забелязал, то е защото съм мислил за препятствията, обмислял съм стратегията си. Що се отнася до Джилиан Лафиоре, не се интересувам от нея.

— Но в конюшнята на Марио ти я държеше в прегръдките си!

Устните му се извиха в гримаса.

— Джилиан плачеше на рамото ми заради Лу. Той трябва да се укрива в продължение на месеци, може би години. Всичко, което й предложих, бе съчувствие, нищо повече, Кейт. Нищо повече.

Погледите им се срещнаха. Очите на Кейт се наляха със сълзи.

— О, Ник, липсваше ми толкова много. Наистина ми липсваше.

— Ти също ми липсваше — отвърна той дрезгаво. — Всичко се подреждаше чудесно през последните няколко месеца, но без теб някак губеше смисъл. Без теб се чувствах ужасно самотен.

— И с мен беше същото. — Гласът й пресекна. — Наговорих ти толкова глупости в Лондон. Съжалявам! Можеш ли да ми простиш?

Ник блъсна стола си назад, остави няколко банкноти на масата и хвана Кейт за ръка.

— Хайде, да се махаме оттук. Ще се поразходим и ще обсъдим този въпрос.

Кейт не виждаше нищо през сълзите, но мъжът обви ръка около кръста й и решително я поведе между лабиринта от мраморни масички към павирания площад.

Нощта бе спуснала тъмното си покривало и светлините на града блещукаха около тях. Пътуващи музиканти се смесваха с разхождащите се по улиците туристи. Младо момиче в ярка рокля свиреше на флейта. Младеж с брада меланхолично подръпваше струните на китарата и пееше. Седнали на пейките художници набързо екипираха портрети на минувачите. Но Кейт и Ник не забелязваха нищо около себе си. Поеха бавно към Пантеона, потънали в свой свят, където бяха само двамата.

— В това, което ми наговори в Лондон, имаше известна доза истина, Кейт — прошепна дрезгаво Ник. — Размишлявах много над думите ти. Някои от обвиненията ти бяха съвсем точни.

— Аз също мислих много над това, което ми каза — отвърна тя прегракнало. — Много се ядосах, когато ме обвини, че се страхувам да се обвържа, но вероятно си бил прав. Може би наистина съм страхливка.

Ник нежно погали рамото й.

— Ти не си страхливка. Ти си най-смелата жена, която някога съм срещал. Това е едно от нещата, които ме накараха да се влюбя в теб. Аз наистина съм влюбен в теб, Кейт. Но, разбира се, ти вече знаеш.

— Не, Ник. Не знаех. — Тя замълча и се обърна към него. Без да обръщат внимание на минувачите, които ги гледаха с любопитство и изумление, двамата се втренчиха един в друг. — Аз също те обичам, Ник. Ако все още ме желаеш, готова съм да направя всичко, да опитам всичко, за да започнем отначало.

— Дали все още те желая? — Ник сплете пръсти с нейните. — Нека отидем на някое спокойно място, за да ти покажа колко те желая!

— О, да, да!

Тъй като Ник бе дошъл направо от фермата на Марио и не бе отседнал в хотел, двамата се върнаха в стаята на Кейт. Въпреки лукса, тя й се бе сторила едва ли не като мрачен затвор, когато излезе. Сега, щом светна лампите и въведе Ник, стаята стана уютна и гостоприемна, истински рай за влюбени. Тежките завеси в прасковен цвят в тон с тапицерията на старинните столове сякаш искряха върху полирания паркет. Кристалният полилей над леглото с балдахин проблясваше от украсения с гипсови орнаменти таван като миниатюрен водопад от диаманти.

Щом дървената врата, върху която се преплитаха изящни резбовани цветя, се затвори зад тях, двамата се хвърлиха в обятията си. Ник впи устни в нейните. Дълго време единствените звуци, които се чуваха, бяха тежкото им дишане, далечния шум от уличното движение и тихото шумолене на копринената й пола, плъзгаща се по вълнения панталон на Ник.

Най-сетне Кейт се отдръпна с тих стон. Постави ръце на раменете му и склони глава на рамото му. Ник нежно погали косата й и прошепна нещо успокоително. С треперещи ръце съблече сакото й. Когато дрехата падна на пода, той започна да разкопчава бялата й копринена блуза. След миг, пръстите й докоснаха копчетата на неговата риза.

Като в сън двамата се разсъблякоха до кръста. После Кейт седна на леглото, а Ник коленичи пред нея.

— Имаш невероятно стройни и красиви крака — прошепна той и плъзна ръка от прасеца към финия глезен, после леко погали с палци извивката на стъпалото й. — Всичко у теб е красиво. — Той свали обувките й, наведе се и нежно целуна колената й.

Защо докосването на устните му имаше толкова еротично въздействие върху нея, Кейт нямаше представа. Ала цялото й тяло сякаш пламна. Тя се подпря с длани на леглото, отметна глава назад и затвори очи.

— Ник!

— Да, скъпа. Аз също те чаках през цялото това време. — Той се плъзна до нея на леглото и я взе в обятията си. С преплетени тела, двамата се целуваха. Като части на едно цяло, които са били разделени, но сега отново се съединяваха, те се претъркулваха от една на друга страна, сякаш искаха да проверят трайността на новото си единение.

Изгарящи от копнеж за пълно, съвършено сливане двамата започнаха да свалят останалите си дрехи. Ник разкопча полата й и бавно я плъзна по хълбоците й. След миг панталонът му я последва на пода. Очите му наподобяваха разтопени сапфири, докато с треперещи пръсти свлече копринените чорапи по стройните й бедра.

— О, Кейт, Кейт, скъпа моя! Толкова се боях, че никога повече няма да изпитам удоволствието да докосвам по този начин, да бъдем заедно, да се любим!

— Аз също се боях, Ник! О, моля те!

Не бяха необходими повече думи. Последваха ласки, въздишки, тихи стонове на удоволствие. Макар страстта им да бе разпалена до краен предел, Ник настоятелно продължаваше сладостната агония, за да се наслади на тялото й — на шията, на заоблените рамене, на изящната гръд.

Тя го целуваше и галеше със същия плам. Стройното му тяло бе прекрасно в голотата си. Кейт нежно прокара длани по мускулестите гърди и рамене, по стегнатите стоманени бедра. Устните й следваха ласките на ръцете й.

Най-сетне телата им се сляха — бавно, дълбоко, с наслада.

— Обичам те, Кейт — прошепна Ник, когато конвулсиите на върховното блаженство разтърсиха тялото му.

Ала Кейт не бе в състояние да говори. Тя се вкопчи в кръста му и тялото й се изви, когато самата достигна екстаза и за момент изпита чувството, че се носи сред звездната нощ, спуснала ефирното си покривало около тяхното убежище.

Дълго след това останаха прегърнати, като мълвяха нежни любовни слова, безсмислени звуци, които в този момент съдържаха много по-голямо богатство от значения, отколкото и най-дебелият речник. Ала накрая Ник стана от леглото и набра номера на обслужване по стаите.

— Мисля, че трябва да го отпразнуваме — рече й дяволито изгледа Кейт.

— А аз мисля, че е по-добре да облечеш нещо, преди да отвориш вратата — отвърна тя през смях. Очите й галеха прекрасното му голо тяло, което напомняше антична статуя. Несъзнателно го сравни с микеланджеловия Давид във Флоренция, само дето тялото на Ник беше по-силно, не така юношеско. И невероятно сексапилно.

Половин час по-късно двамата седяха в леглото, отпиваха от шампанското и привършваха купичките с полуразтопен шоколадов сладолед.

— Вечеряла ли си? — попита Ник, облиза лъжичката и остави купичката на близката масичка.

— Не.

— Искаш ли да излезем и да вечеряме?

— Не — поклати глава Кейт и загреба остатъка от сладоледа. — Не искам да ходя никъде. Искам да остана тук с теб.

Ник напълни отново чашите им, прегърна Кейт през раменете и се облегна на пухените възглавници, подпрени на украсената с дърворезба табла на леглото.

— Прекрасно е, нали? — рече той. — Само ти и аз, заедно.

— Чудесно е — съгласи се Кейт. — Искам да продължи вечно, да остана тук с теб завинаги.

— Това е прекрасна фантазия, но се страхувам, че няма да се сбъдне — отвърна Ник, внезапно станал сериозен. — Утре слънцето ще изгрее и ти ще отлетиш обратно към Щатите, към своята кариера.

— О! Ник…

— Не, изслушай ме. Непременно трябва да поговорим, да изясним нещата. — Той леко се извърна, за да я вижда по-добре. — Нека започна с една новина.

Кейт отпи от шампанското и зачака, изпълнена със страх. Не се чувстваше готова да се изправи срещу проблемите им. Не още.

— Отказах се от състезателна дейност. Отсега ще са занимавам само с отглеждане и трениране на коне.

Нищо друго не би я зарадвало повече. Но тя се запита от какво ли е продиктувано решението му. Дали има нещо общо с нея?

— Реших, че победата в Гранд Нешънъл е прекрасен завършек на спортната ми кариера — продължи той, сякаш отгатнал мислите й. — Трябваше да участвам в това състезание, Кейт — рече малко по-тихо. — Може би ти беше права, че то има нещо общо с моя баща. Не бих могъл да кажа със сигурност. Но трябваше да докажа пред себе си, че след злополуката, която преживях, не съм загубил смелост да се състезавам.

— Ник… — опита се да възрази Кейт.

Той я спря с ръка.

— Зная, че го смяташ за глупаво демонстриране на мъжественост, но за мен беше важно. Ала с това вече е свършено и съм готов да лежа на лаврите си.

— Е, лаврите, на които ще лежиш, си струват — отвърна Кейт прегракнало. Беше толкова хубаво да знае, че никога вече няма да изпитва безпокойство, че Ник го очаква нещо подобно на Ейнтри. Тя импулсивно се наведе и го целуна по бузата.

— Да смятам ли, че одобряваш?

— Напълно! Едва не умрях, когато видях Бечърс Брук.

Той се усмихна широко.

— Надявам се, че ще одобриш и следващата новина. Кейт, аз самият заминавам за Щатите след няколко дни.

— Така ли?

— По-точно във Вирджиния. Отивам, за да разгледам една ферма.

Очите на Кейт се разшириха от учудване.

— Имаш предвид ферма за коне?

Без да откъсва поглед от нея, той кимна.

Кейт примигна, като се опитваше да проумее смисъла на думите му, ала това, което й мина през ума, й се стори съвсем невероятно.

— Искаш да кажеш, че възнамеряваш да я купиш, да се установиш там?

Той кимна отново.

— Обмислям тази възможност много сериозно.

Дъхът й секна и Кейт несъзнателно вдигна ръка към устните си.

— О, Ник, но това ще бъде твърде драстична промяна. За теб Съединените Щати ще бъдат като чужда страна.

— Всъщност, те са чужда страна. Но не чак толкова. Заради кариерата ми съм прекарал доста време в Щатите. Ще се справя. Освен това, аз се чувствам у дома си, където и да съм. Казах ти преди време, че съм като хамелеон.

Кейт кимна. Дори си спомни, кога точно бе подхвърлил тази забележка. По време на пътуването им до Витербо, докато обядваха и правеха първите предпазливи стъпки да се опознаят.

— Имах предвид, че всъщност не съм силно привързан към никоя страна — обясни той. — В това отношение с теб си приличаме — само че, тъй като нямаш семейство, ситуацията при теб е много по-проста. Аз се научих да сменям бързо окраската си в нова среда, защото в един или друг смисъл, винаги съм бил чужденец.

— Не и тук в Италия при Марио и Аделина. Двамата те обожават.

— Аз също ги обожавам. Обичам всичките си италиански роднини, но миналото ми е толкова по-различно от тяхното. Винаги ще си остана кукувица в тяхното гнездо.

— Не е вярно.

Той сви рамене.

— Така го чувствам, а в края на краищата чувствата са всичко, на което се основаваш вътрешно, нали? Сред моите английски роднини се чувствам още по не на място. В продължение на години те ме отхвърляха съвсем открито.

— Но вече не те отхвърлят, нали? Как биха могли? След като спечели Гранд Нешънъл, ти си известен, истински британски герой. Би трябвало да се гордеят с теб.

Ник леко завъртя столчето на чашата между пръстите си.

— Преди да дойда на сватбата на Марио, се отбих в Дорсет и прекарах известно време с баба и дядо. — Устните му леко се свиха. — Права си, отношението им към мен много се е променило. И не само към мен. Те съжаляват и за начина, по който са се отрекли от майка ми. Помирихме се, така че се чувствам по-добре. И все пак не можеш да промениш миналото. То винаги е някъде зад теб.

Кейт се усмихна и погали пръстите му, възхищавайки се на силата, която се криеше в аристократичните му ръце.

— Може би затова изпитваш успокоение, като знаеш, че бъдещето е винаги пред теб.

— Именно за бъдещето исках да поговорим, да направим планове. Затова и отивам да видя тази ферма във Вирджиния.

— Намеренията ти са сериозни, нали?

— Да, много сериозни.

— Но така ще се наложи да продадеш фермата си в Ирландия, а ти обичаш „Нова езда“.

Той целуна сатенено меката кожа на рамото й.

— Теб обичам повече.

Сърцето на Кейт сякаш спря за миг и после запърха като птичка. Тя вкопчи ръце една в друга, толкова силно, че кокалчетата й побеляха.

— Заради мен ли го правиш? О, Ник! Но как ще живееш постоянно в Щатите? Ти нямаш гражданство.

— Няма да имам никакви проблеми, ако се омъжа за някой, който има гражданство.

— Да се ожениш? — На Кейт й секна дъхът. — Ник, аз съм готова да направя това, за което ме помоли преди. Не е необходимо да продаваш фермата и да се жениш за мен. Аз искам да дойда в Ирландия и да живея с теб.

— Да, но така ще ти бъде много трудно да продължиш кариерата си, нали?

— Ще рискувам. Не искам да живея без теб. Прекалено много те обичам.

За момент той се вгледа в нея, сините му очи горяха. После разтвори стиснатите й ръце, вдигна ги към устните си и нежно ги целуна.

— Чувствата ни са взаимни, Кейт — прошепна той. — Затова е най-добре за мен да прекося Атлантика. Ако фермата във Вирджиния наистина е това, за което я представя посредникът при продажбата, тя ще бъде идеално място, където да развия бизнеса си. Ще бъде доста близо до големите хиподруми и фермите за развъждане на коне. — Веждата му леко се повдигна. — Може би няма да бъде идеално, но няма да бъде и толкова лошо. Ще бъдеш на няколко часа път с кола от Вашингтон и на не повече от час със самолет до Ню Йорк и по-големите градове по Източния бряг. Какво ще кажеш?

— Сигурен ли си, че го искаш? — изгледа го със съмнение тя. — Помни, че моето предложение още е в сила. Ще дойда и ще остана при теб в Ирландия.

— Не — поклати глава той. — Когато отблъсна поканата ми, ти постъпи разумно. Музиката е смисълът на живота ти, Кейт. Тя е твоя опора и утеха. Не можеш да се откажеш от нея. А сега, когато тъкмо започваш да жънеш успехи… — Той енергично поклати глава.

— Не бих ти предложила да дойда в „Нова езда“, ако не го желаех с цялото си сърце.

— Зная, Кейт. Но не съм чак толкова лишен от въображение, та да не мога да си представя какво ще се случи, ако се превърнеш в доячка заради мен. Независимо колко много се обичаме, подобно нещо би било пълна катастрофа. Не желая да правиш заради мен такива огромни жертви, за които по-късно ще съжаляваш. Искам да осигуря за двама ни най-благоприятната възможност. Бездруго ще трябва да направим доста компромиси, за да потръгнат нещата. — Той я погледна въпросително, само леко пулсиращата на слепоочието му вена издаваше вълнението, с което очакваше отговора й.

Кейт взе чашата му, остави я на пода и се притисна към него.

— О, Ник, разбира се, че ще живея във Вирджиния с теб. — Тя обви ръце около врата му и покри с целувки челото и бузите му.

— Още не си видяла фермата, а и аз не съм. Може да не ти хареса. — Успя да изрече Ник, развеселен от ентусиазма й и очевидно доволен.

— Ако ти я харесаш, аз ще я обикна. Дори ще се науча да обичам красивите коне, които ще тренираш там. Дори ще започна да вземам уроци по езда!

— Хей, почакай! Казах, че и двамата трябва да правим компромиси. Това е твърде голяма отстъпка.

Зелените очи на Кейт искряха от любов и щастие.

— Да, така е. Но само почакай и ще видиш. Преди края на годината ще бъда първокласна ездачка.

— Доста интересно обещание! О, Кейт, Кейт, любов моя! За да бъда щастлив, не е необходимо да правиш нищо, просто бъди при мен. Това е всичко, бъди до мен.

Той повдигна брадичката й и се взря в грейналото й лице. Сините му очи притъмняха като пурпурно море при залез. Ник леко изстена и впи устни в нейните. Скоро целувката се превърна в страстна прегръдка, а след това в пълно и цялостно сливане.

През цялата нощ двамата се любиха. Докато лунните часове отминаваха, те лежаха прегърнати, галеха нежно телата си и говореха шепнешком. Ник й разказа за трудните години, които бе прекарал в интернати, и се опита да й обясни какво изпитва, докато язди.

— Когато станеш в зори, възседнеш коня и препуснеш, изведнъж се чувстваш свободен. Няма усещане, което да може да се сравни с това.

— О, не зная. Понякога изпитвам същото, докато свиря. Тогава сякаш съществувам само аз и музиката, нищо друго. В такъв момент се чувствам напълно свободна.

Той я целуна по ухото.

— Виждаш ли, имаме много общи неща.

— Повече отколкото можеш да си представиш. Възможно е да се окаже, че аз също имам богат дядо.

Ник вдигна вежда.

— Как така? Нали каза, че си била изоставена още при раждането си и че и двамата ти осиновители са починали.

— Да, така е. Но се появи ново, доста странно разкритие.

След множество недоверчиви въпроси от страна на Ник, Кейт му разказа за Оуен Бърнсайд и предприетото от него издирване.

— Искаш да кажеш, че е възможно да се оженя за богата наследница?

— Едва ли. Сигурна съм, че някое от другите две сирачета ще се окаже неговата истинска внучка. Но той не желае да ме подложи на изследвания, докато не открие всичките три. Но междувременно се държи прекрасно с мен и не бих могла да го обичам повече, дори ако наистина ми беше дядо.

Ник поклати глава.

— Невероятна история. — Той я целуна. — Но сега, както виждаш, повече ме интересува нашата история. — И разговорът им се превърна от безсловесна размяна на ласки. Говореха телата им, ръцете, очите. Накрая Ник прошепна: — Когато се върнем в Щатите, ще дойдеш ли с мен да разгледаме фермата? Не мога да я купя, ако ти не я одобриш.

— Разбира се, че ще дойда.

— Но нямаш ли концерти?

— Има, но ще ги отменя.

— Не искам да отменяш всичко заради мен. Не искам да започваме по този начин.

— Тогава ще измисля нещо друго. Но непременно ще бъда там. — Тя обви ръце около врата му и го притисна към себе си. — На това можеш да разчиташ, Ник Конти. Отсега нататък ще бъда навсякъде до теб.