Джейн Силвъруд
Висок залог (10)

Девета глава

— Очевидно не можем да останем повече тук — процеди Ник и зави по алеята към фермата. — Онези главорези заминаха, но хората, за които работят, няма да се откажат така лесно. Франко и Винсенте, или някои техни събратя, ще се върнат, при това най-вероятно с подкрепление.

— Какво ще правим? — Кейт нервно постави на ръката си сребърния пръстен, който Ник й бе върнал, когато стигнаха до колата му.

— Ще им хвърляме бомби — надникна Руди от задната седалка.

— Аха, и гранати — присъедини се и Ранди.

Без да им обръща внимание, Ник рече:

— Веднага щом закарам Марио при Аделина, заминаваме.

— Боже мой, толкова неща се случиха за съвсем кратко време, че забравих да попитам за чичо ти — разтревожено рече Кейт и се извърна към него. — Той добре ли е?

— Има рана на главата и няколко синини, но доколкото мога да преценя, не е нещо сериозно. Ще се оправи. Все пак ще настоявам да се пренесе при Аделина, докато нещата се поуспокоят. Така ще е по-безопасно за него.

Ала Марио не се остави лесно да го убедят.

— Тук съм си добре — заяви той упорито, когато Ник настоя да напусне фермата. — Това е моят дом, домът на моя баща и на неговия баща. Няма да позволя на никой да ме изгони оттук!

Каквото и да кажеше Ник, чичо му отказваше да се вслуша в доводите. Накрая въпреки острите протести на Марио, той го вдигна на ръце и го понесе към колата.

Кейт го последва, хванала момчетата за ръце, и изумено се втренчи в гърба му. Макар да не бе по-висок от атлетичния си племенник, Марио бе поне два пъти по-дебел. И все пак Ник го носеше без особено усилие.

— Ник има страхотни мускули — възхити се Руди.

— Да — съгласи се Кейт и плъзна поглед по силните му ръце, оголени от навитите ръкави. Очите й се отместиха към широкия гръб, ярко контрастиращ с тесния таз и стройните крака.

Изведнъж си спомни с колко нежност я бе държал в обятията си, след като бе прогонил Франко и Винсенте. Бе изпитала невероятен ужас, но в прегръдките му се бе почувствала в безопасност. Така беше от първия миг, в който го срещна. Уязвима бе само по отношение на въздействието, което този мъж оказваше върху нея и чувствата, които провокираше близостта му.

Аделина с радост посрещна Марио в просторния си, добре обзаведен дом. Докато той мърмореше недоволно, тя го настани внимателно на стар удобен диван. Приготви лека закуска за всички и охотно се съгласи да намери подходящ човек, който да храни животните във фермата.

— Джизберто бъде радостен да припечели малко пари, като храни кокошки и се грижи за Цезар и Белла — увери тя Ник.

— Не искам старият глупак да се мотае в моята ферма — гневно възрази Марио. — Джизберто знае само как да се напива и да клюкарства в кръчмата.

Но Аделина само се засмя на негодуванието на възлюбления си.

— Аз добре ще се грижа за теб. — Тя приближи и го потупа по рамото. — Ти почака и ще види колко дебел и щастлив ще бъде, докато Аделина медицинска сестра. Когато ти добре, няма да иска да си иде.

Марио изръмжа нещо в отговор, като се преструваше, че се съмнява в думите й. Но когато след около час по-късно Ник, Кейт и момчетата тръгнаха, Марио похапваше от току-що опечения хляб, който му бе донесла Аделина и изглеждаше поуспокоен.

— А ние какво ще правим? — попита Кейт, докато заедно с Ник и момчетата се качваше в кортината. — Ти говореше само с недомлъвки. Защо не им каза къде отиваме?

Ник запали колата и затегна предпазния колан.

— Не им казах, защото колкото по-малко знаят, толкова по-добре и за нас, и за тях.

— А ти самият решил ли си къде ще отидем? Имаш ли някакъв план?

— Да. — Ник потегли по настланата с чакъл уличка на селото. — Връщаме се в Рим.

— В Рим! — в един глас извикаха Кейт и момчетата.

— Ще се отбием ли да видим татко? — попита Руди.

— Боя се, че точно сега моментът не е подходящ. — Ник съчувствено изгледа през рамо хлапака. — Нямам намерение да спирам в Рим. Възнамерявам само да мина през града и да се отправя на юг. — Той тактично описа срещата си с Лафиоре. — Така че, както виждате, баща ви иска да ви върна обратно в Англия, където ще бъдете в безопасност. Той ще дойде при вас по-късно, когато проблемите бъдат разрешени.

Докато го слушаше, Кейт си даде сметка колко умело се справи той със ситуацията. Макар да не лъжеше момчетата за сериозната заплаха, надвиснала над тях, той не ги плашеше излишно. Младата жена знаеше, че Ник и Лу Лафиоре са врагове, но отношението към бащата, ни най-малко не се проявяваше в разговора със синовете.

— Каза, че отиваме на юг — намеси се Кейт. — Но къде? Защо?

Ник й отправи усмивка, която неочаквано разля топлина по тялото й.

— Аз съм доста по-щастливо сираче от теб — рече той. — Имам голямо семейство и много талантливи и интересни братовчеди. — И той със смях й разказа как Карло му бе помогнал да се измъкне сутринта от Рим и го бе снабдил с бързата удобна кола, с която в момента пътуваха. — А братът на Карло, Анджело, притежава малка частна авиокомпания в покрайнините на Неапол. На връщане от Рим тази сутрин му се обадих от обществен телефон. Ако успеем да стигнем дотам без проблеми, Анджело ще ни откара със самолет до друга частна авиокомпания близо до Монако. Оттам лесно ще можем да уредим полет до Лондон.

Кейт усети как тежестта, която притискаше гърдите й, откакто Франко и Винсенте ги отвлякоха, постепенно се стопи.

— Това… това е чудесно! — възкликна тя и изгледа Ник с благодарност и възхищение. — Благодаря.

Устните му леко се свиха.

— Все още не си вкъщи. Ще ми благодариш, когато се приземим успешно в Англия и предадем момчетата невредими на дядо им и баба им. — Изражението му се смекчи и той се усмихна. — Все пак мисля, че ако сме много внимателни и имаме късмет, всичко ще бъде наред.

До Рим пътуването мина без премеждия. Но щом приближиха древния метрополис, Кейт нервно се заозърта и дори момчетата станаха неспокойни. Имаше чувството, че във всяка преминаваща покрай тях лимузина са се притаили гангстери, които патрулират по магистралата и ги очакват със заредени пистолети.

Докато излязат от града, сякаш измина цяла вечност, но накрая все пак се насочиха на юг към Амалфи. Когато достигнаха прочутия Амалфи Драйв, Кейт бе смаяна от красотата му.

— Тоскана и Умбрия са прекрасни — възкликна тя, — но тук е фантастично!

— И създава доста проблеми на шофьорите. Трудно е да не отместваш поглед от пътя, когато си заобиколен с подобни прелестни картини.

Кейт кимна с разбиране. Очертан от живописно лъкатушещия път, брегът се разкриваше с цялото си великолепие. Щом слънцето се спусна на запад, пред очите им изникнаха поразителни гледки и отвлякоха вниманието им от магистралата. Планини, забулени в облаци, се издигаха отвесно над морето, обагрено във всички оттенъци на синьото и зеленото. Градчетата се гушеха в проломите между обливани от прибоя скали или бяха накацали по възвишенията на стъпаловидни тераси.

Щом слънцето залезе, Ник спря в малко селце.

— Време е за почивка — обяви той и паркира в двора на хотел, откъдето се откриваше гледка към купола на византийска църква и по-надолу към покрития с чакъл бряг, където бяха издърпани рибарски лодки и проснати да се сушат мрежи.

— Мислех, че ще ни закараш право при братовчед ти — възрази Кейт.

— Летището на Анджело не е далеч оттук — отвърна Ник. — Ще отида сам, за да се уговоря с него. Междувременно ти и момчетата бихте могли да си починете. Денят бе доста уморителен.

Те наистина се нуждаеха от почивка. Руди и Ранди бяха пребледнели от изтощение, а Кейт имаше чувство, че всеки момент ще припадне. Ник нае просторна стая с изглед към морето, след което се отправи към летището на братовчед си. Щом вратата се затвори зад гърба му, Кейт и момчетата се стовариха върху леглата и моментално потънаха в дълбок безпаметен сън.

 

 

Кейт почувства как някой леко я разтърси за рамото и се събуди.

— Ммм! — Тя рязко отвори очи и седна в леглото, но не можа да различи нищо в тъмнината.

— Кейт — дочу шепота на Ник, — всичко е наред. Няма за какво да се безпокоиш. Но трябва да тръгваме.

— Ник? — Той седеше до нея на леглото, ръцете му все още бяха на раменете й, лицето му бе толкова близо, че усещаше дъха му да пари страната й.

— Братовчед ми е готов да ни откара със самолет, но трябва да тръгнем веднага.

— Толкова късно през нощта? — Шепнешком разменените реплики създаваха някаква особено интимност помежду им. Обзета от вълнение, Кейт сложи ръка на рамото на Ник, поглъщайки силата и топлината му.

— Повярвай ми, така е най-добре. По-безопасно е. Хайде, да събудим момчетата!

Отне им време, докато вдигнат Руди и Ранди, но най-после напуснаха хотела и Ник ги откара до летището, където ги очакваше зареден с гориво самолет, готов за излитане.

След като служебното лице провери документите им, всичко стана много бързо и все пак като насън. В тъмнината и заради преумората, за Кейт братовчедът на Ник си остана само дълбок глас, усмивка, блеснала в края на тясната прашна писта. Самолетът му бе толкова малък, че когато всички се настаниха, остана едно-единствено свободно място.

Кейт се страхуваше да лети със самолет. При обикновени обстоятелства излитането в тъмнината над морето би я изпълнило с ужас. Но всичко бе започнало да й се струва някак недействително. Когато моторите на самолета изръмжаха и той се издигна в непрогледно черната нощ, тя хвана Руди и Ранди за ръце и им зашепна окуражително. Но през цялото време имаше усещането, че е страничен наблюдател, а не участник в полета.

Само гласовете на Ник и братовчед му бяха реални. Мъжете разменяха шеги, забележки за времето, новини от семейството. Ник очевидно подробно бе запознал Анджело с техния проблем, тъй като тази тема не бе засегната изобщо.

— Как е чичо Марио? Не съм го виждал вече година.

— Добре е, но май скоро ще се раздели с ергенския живот.

— О?

— Аделина овдовя преди няколко години и сега го е взела на мушката. — Ник и братовчед му се разсмяха весело.

Точно преди изгрев-слънце се приземиха някъде във Франция и минаха през нова паспортна проверка. Но Кейт си спомняше съвсем смътно този кратък престой. Докато ги водеше от единия самолет към другия, Ник тихо успокояваше Руди и Ранди.

— Знам, че ви е трудно, но трябва да издържите само още няколко часа. Вие сте силни момчета. Хайде, подайте ми ръка, за да ви помогна да се качите. Можете да спите в самолета, а когато се приземим, ще бъдем в безопасност.

За Кейт остатъкът от пътуването мина като в сън. Небето бе покрито с облаци, когато се приземиха, и багажът, както и документите им, бяха отново проверени. Ник почти я изнесе заедно с момчетата от самолета и ги настани в очукан стар пикап. Тревата бе мокра и толкова зелена, сякаш бе посипана със счукани смарагди. Кейт се зачуди къде ли се намират, но бе толкова изтощена, че всъщност й беше все едно. Ник бе поел нещата изцяло в свои ръце и изглежда владееше положението.

Пристигнаха в малка ферма и Ник ги въведе в къща с ниски тавани и варосани стени.

— Чие е това място? — промърмори Кейт.

— Мое. В Ирландия сме.

— В Ирландия? Но…

— Шшт. Всичко е наред. Няма защо да се безпокоиш. Но трябва да легнеш и да се наспиш. Шъг ще се погрижи за момчетата. Ела, ще ти покажа стаята.

— Кой е Шъг?

— Помага ми във фермата. Хайде, ела.

Той свали якето й и я поведе нагоре по стълбите.

Отвори вратата на малка стая, напомняща мансарда. Като в транс Кейт се съблече и се пъхна под шарената завивка на широкото легло. Само след миг потъна в сладостна забрава.

 

 

Сънуваше Ник, когато гласът му прозвуча в ухото й.

— Време е за ставане, прекрасна моя.

Ароматът на току-що сварено кафе нахлу в ноздрите й.

— К-какво? — Тя отвори очи и съзря Ник, седнал на леглото й. Държеше поднос със закуска.

Беше облечен в черно поло и джинси. В гъстата му черна коса все още проблясваха капчици вода, явно току-що бе взел душ. Лицето му бе гладко избръснато. Под дългите тъмни клепачи сините очи я изучаваха загрижено.

— Спа почти дванайсет часа.

Кейт сковано се надигна и седна. С изумление се взря в широката памучна фланелка, в която бе облечена.

— Кога съм облякла това?

— Ако трябва да бъдем честни, в полусънно състояние.

Кейт почувства, че се изчервява.

— Какво се случи? Къде сме?

— Вчера отговорих на тези въпроси.

— Не си спомням нищо от вчера. Имам чувството, че съм пропуснала вчерашния ден.

Ник напълни две чаши с кафе.

— В Ирландия сме, в моята ферма. Момчетата са добре. В момента са навън с Шъг, моят помощник. Скоро той ще ги откара в града, защото трябва да купи провизии. Слънцето грее. — Ник посочи прозореца, откъдето струеше златиста светлина и покриваше като с разтопено масло голия дъсчен под. — И засега всичко е наред. — Той й подаде едната чаша. — Искаш ли сметана?

— Не, благодаря. Защо сме в Ирландия, а не в Англия?

— Снощи се обадих тук и разбрах, че трябва да дойда. Една от най-добрите ми кобили щеше да ражда. Всъщност тя роди само няколко часа след като пристигнахме и вече съм собственик на прекрасно жребче. Но не се безпокой. Утре заедно с момчетата ще заминеш със самолет за Лондон.

Кейт кимна и отпи от кафето. Примамена от яркото слънце, тя импулсивно остави чашата си на масичката, отметна завивките и приближи към прозореца.

Докъдето поглед стига се простираха зелени поляни, оградени с бели дървени огради. Вдясно от къщата забеляза Руди и Ранди, които подскачаха радостно около нисък мъж с груби дрехи и вълнена шапка, който вероятно беше Шъг. Той отвори вратата на очукан пикал и момчетата се качиха. Шъг заобиколи, настани се зад волана и потегли. Когато пикапът изчезна в далечината, Кейт се обърна към Ник.

— Защо Шъг взе момчетата със себе си?

— Защото го помолих.

— О?

— Имам нужда от малко тишина и спокойствие, а също и… — Погледът му се плъзна по тялото й и тя осъзна, че струящата зад гърба й светлина прониква през тънката материя на фланелката и детайлно откроява очертанията на гърдите и хълбоците й.

Забеляза как очите му потъмняха и той решително остави чашата си на пода.

— Имам нужда от тишина и спокойствие — повтори Ник и приближи към нея. — А също и от малко време насаме с теб.

Изведнъж на Кейт й секна дъхът. Сърцето й бясно заблъска в гърдите.

— Не можеш да си представиш как изглеждаш, когато слънцето превръща косата ти в пламъци — прошепна дрезгаво Ник.

— Мисля… че се досещам.

— Възхитително — промърмори Ник в отговор, обви ръце около кръста й и я привлече към себе си. — Изглеждаш възхитително! Бях очарован от първия миг, в който те видях. Дори да подозирах, че си коварна като Мата Хари.

Той не дочака отговор, но Кейт в момента и бездруго беше занемяла. Тя вдигна поглед към него и несъзнателно навлажни устни, леко подпухнали от съня. Чувстваше топлината на силните му ръце, а очите му, впити в нейните, сякаш виждаха много повече от това, което тя бе готова да разкрие, и я оплитаха в невидими мрежи. Той сведе глава и устните й жадно се разтвориха.

Усети свежо ухание на сапун и вода, чист въздух, зелена трева… Ник бе от превъзходна порода, мина й през ума. Елегантен, но силен; гъвкав, но упорит и издръжлив.

Кейт обви ръце около врата му и страстно отвърна на целувката. Мъжът изстена и я притисна към себе си. Устните му станаха по-настойчиви и търсещи.

Светът около тях сякаш изчезна. Кейт загуби представа дали е в Ирландия, или в Италия. Зад плътно стиснатите й клепачи светлината, струяща от смарагдовозелените поля, се разпиля като лимоненожълти стъкълца, после с тиха експлозия избухна в златисти и яркочервени цветя.

С тихо стенание двамата се отдръпнаха, без да откъсват поглед един от друг. Кейт почувства как краката й се подкосяват, а зърната на гърдите й болезнено се втвърдяват. Лицето на Ник бе зачервено, а в очите му горяха сини пламъци.

— Кейт — промърмори дрезгаво той.

— Да.

— Кейт, желая те, искам да те любя.

— Да — прошепна тя. — Да.

За момент той се втренчи в нея, сякаш неразбрал смисъла на думите й. После я грабна на ръце, отнесе я на леглото и се отпусна до нея. Ръцете й се обвиха около врата му и устните им отново се сляха. Целувката бе толкова страстна и настойчива, че отне дъха й. След миг тя се отдръпна, за да си поеме въздух.

— Съжалявам, ако съм твърде нетърпелив — прошепна Ник. — Но ти ме подлудяваш! Вече толкова нощи лежа буден и мисля за теб.

— Аз също мислех за теб. — Желаеше го твърде силно, за да се преструва.

— Тогава е време да предприемем нещо — усмихна се той.

— Да — задъхано промълви Кейт.

Той я целуна отново и пламъците на страстта, избухнали в тях, принудиха Кейт да се притисне към него. После изведнъж тялото му се стегна.

— За нищо на света не бих искал да ти причиня болка, така че трябва да те попитам. Взимаш ли хапчета?

— Да, всичко е наред. — Тялото й чувствено се изви под неговото и топлината на бедрата й проникна през материята на джинсите му.

— Кейт, Кейт! — Ник трескаво я зацелува. Без да откъсва устни от нейните, той плъзна ръце под фланелката и погали пламналата й кожа. Кейт потръпна от удоволствие. — Толкова си красива! — Ник обсипа с целувки шията й.

— Обзалагам се, че го казваш на всички момичета, които си спасявал. — Кейт измъкна полото от джинсите му и пръстите й погалиха гърба му.

Той съблече полото през глава и го захвърли на пода.

— Кейт — рече сериозно, — повярвай ми, откакто те срещнах, не съм помислял за друга жена.

Ръцете й се плъзнаха по мускулестия му гръб, надолу към колана на джинсите му. Желаеше го до болка, не можеше да откъсне поглед от красивото му тяло, копнееше да погали пламналата плът.

Той се обърна по гръб и я привлече върху себе си. Притисна я между бедрата си.

— Свали джинсите ми — прошепна.

— Може ли? — закачливо промълви тя.

— Да, но внимателно. Както сигурно си забелязала, имам малък проблем.

— Бих го нарекла голям проблем. — Докато говореше, очите й с възхищение обходиха тялото му — гладките мускулести гърди, плоския корем, широките рамене…

Тя свали внимателно ципа и плъзна джинсите надолу по бедрата му. Мъжът ги изрита встрани. На коленете и прасците се забелязваха многобройни бели резки — очевидно белези от злополуката. Понечи да ги докосне, когато усети ръката на Ник да сваля бельото й. Изви тяло, за да му помогне, и почувства нежната милувка на пръстите му по хълбоците си. Ласката ставаше все по-интимна и Кейт отметна глава. Тялото й пламна и тя се задъха от вълнение.

Ник също изгаряше от страст. Той отново се претърколи и тя се оказа притисната под тялото му. Мъжът съблече фланелката през главата й и я захвърли. Целуна гърдите й, нежно погали болезнено втвърдените зърна.

— Красива си — промълви. — Господи, Кейт, толкова си красива! — Горещите му пръсти трескаво се плъзгаха по бледата й кожа. Милваха корема, чувствителната плът между бедрата й…

— Ник! — Тялото й се изви конвулсивно.

— Искам да ти доставя удоволствие, Кейт. Дай ми време. Боже мой, имаш ли представа колко си прекрасна!

— Ник, моля те!

Изведнъж той се плъзна до нея и отново впи устни в нейните.

— Кейт?

Тя повдигна клепачи и срещна погледа му. Очите му бяха с цвета на индиго. Като плувец, носещ се по вълните на пурпурно море, тя се потопи в тях и с готовност се гмурна в дълбините им.

— И за теб ли е за пръв път от доста време?

— Да.

— Ще бъда внимателен.

— Не е необходимо. — Тя обви крака около бедрата му.

Мъжът изстена и проникна в нея. Кейт бе готова да го приеме. Удоволствието от сливането се разля по телата им и ги погълна като приливна вълна. Тласъците ставаха все по-силни и по-бързи. Кейт сключи крака около кръста му, следвайки неговия ритъм.

Неочаквано и твърде бързо тя достигна върха на екстаза. Ник скоро я последва и се отпусна до нея. Сладостна отмала се разля по телата им след преживяното удоволствие.

— Кейт? — прошепна Ник, подпря се на лакът и се втренчи в очите й. — Добре ли си?

— Чувствам се чудесно! — унесено отвърна тя.

— Беше хубаво, нали?

— Беше прекрасно!

— Бих искал да го направим отново.

— Ще можеш ли? — закачливо повдигна вежди тя.

— Дай ми само няколко минути и после ще ти хвръкне шапката — широко се усмихна той.

— Не нося шапка.

— Забелязах. — Той погали немирните къдрици и рече със съжаление. — Може би все пак е по-добре да не опитваме, защото не съм съвсем сигурен кога Шъг ще се върне с близнаците.

Руди и Ранди! Кейт напълно бе забравила за тях. Както и за целия свят. Но сега действителността се стовари върху нея с цялата си сериозност и я накара да дойде на себе си.

— О, господи! Та те могат да се върнат всеки момент.

— Според мен имаме още поне един час — усмихна се той и я привлече в обятията си. Притисна я и прошепна. — Но като че ли е по-добре да се облечем и да се заемем със закуската, която забравихме.

— Да — съгласи се Кейт и изведнъж се разсмя.

— Какво има?

— Ами, когато спомена закуската, усетих, че наистина умирам от глад.