Stas Kirov, както добре си забелязал, при Абъркромби няма изцяло добри и/или лоши — всички са и добри, и лоши едноврменно. Относно приликите с Дюма или Толкин, не е съвсем точно — Абъркромби иронизира изградените стереотипи, всичко става ясно с края на трилогията. И постига доста добра многопластовост на сюжета и героите, нещо непостижимо за много „класици“.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.