Читателски коментари (за „Гласът на острието “ от Джо Абъркромби)

  • 1. Stas Kirov (28 декември 2016 в 19:58), оценка: 4 от 6

    summer-knight ,съжалявам ако коментарът ми е прозвучал като заяждане. Просто бях разочарован.

    Ето къде виждам прилики с Толкин:

    — събира се разнородна дружина водена от маг с неясна за другите цел

    — злото, в лицето на няколко императори, повежда война срещу тези, които живеят на топло, веселят се и си пият биричката

    — някога някой е създал това-онова(кули, забранени изкуства и тн.), което вече е забравено, не се знае как и за какво служи, и всички си живеят в блаженство и неведение поне до един момент…

    Що се отнася за препратки от книгите на Дюма:

    — весела инквизиция, весели методи на убеждение и " кардинал ", дето прави всичко уж в името на краля

    — дворцови интриги, пиянство, дуели,затъпяла аристокрация и някои, разбира се от простолюдието, които имат реален поглед върху нещата и ще спасят всички.

    Тук уж всички са зли, ама не съвсем:

    — черната бивша робиня има нещо добро в себе си според „дрънкащият с гривни“

    — кървавият девет и той не е съвсем лош ,просто е бил принуден. Иначе е домошар човек…

    — инквизиторът с хроничните болки има и той нещо скрито вътре според баш магуса ,и му трепва нещо, разбирайки че приятелят му все пак е идвал да го види, но майка му е гад, и не го е пуснала…

    Ще прочета другите книги и дано историята просто е разделена в няколко, с едни или други цели?!!

    Иначе обичам книгите на Сапковски, Салваторе, Кош, Лукяненко, Паолини, Ървайн и Толкин разбира се.

    Приятно четене!

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.