Интересни герои, интересен свят, интересно „разцъкване“ на жанровите канони. Разбира се, останах малко разочарована от финала…разбирате ли, аз като една наивница очаквах порасналият и помъдрял по време на (почти) ненужното пътешествие Джизал, да е оня крал, който ще поведе нещата в правилната посока:). Но това очакване вероятно се дължи на многократно препрочитане на Властелина и др.такива истории, които са прекрасни всъщност. Както и да е. Направо ми беше мъчно за Джизал.
Всъщност за мен главният злодей е Първият магус Баяз — велик манипулатор, който дълго време ме заблуждаваше, че е добрият опитен ментор а ла Гандалф и Белгарат:). Ама не, на практика той изманипулира почти всички герои. Инквизитор Глокта, от друга страна, е жертва на обстоятелствата. Той е садист, защото е бил зверски изтезаван и осакатен, това е ясно, мисля, като бял ден, дори ученик, който е внимавал в часовете по психология ще наясно с тази метаморфоза. Можем да му съчувстваме, но не и да го мразим. „Защо го правя, защо го правя?!“… Разбира се, далече съм от мисълта да се идентифицираме с него, а и момчетата му помощници не са пример за подражание.
След трилогията прочетох Монца, но след това интересът ми към автора позалиня, защото с „Герои“ получих още от същото.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.