Господин Свещаров
Разкази за съвременната биология (8)

Загадките на алергиите

Какво бихте си помислили, ако някой ви каже, че в САЩ от ужилване от пчели ежегодно умират два пъти повече хора, отколкото от ухапване от отровни змии? Навярно някои от нашите читатели ще се усъмнят в истинността на подобно твърдение. В него обаче няма никаква грешка — медицинската статистика не допуска публикуването на неверни данни. Освен това колко опасна за някои хора е пчелната отрова знаем още от древните папируси. В един от тях се описва как през 2641 г. пр.н.е. египетският фараон Менес внезапно починал след ужилване от пчела.

Медицинската практика познава и други, на пръв поглед невероятно леки причини, от които са умирали хора. Веднъж при излет в планината група ученици по време на игра хвърлили „на шега“ свой съученик в леденостудените води на планинското езеро и той… моментално починал!

Редица хора по света не смятат пролетта за най-хубавия сезон на годината. Те биват измъчвани от цветния прашец, който предизвиква т.нар. сенна хрема. Това заболяване причинява продължителни страдания у много хора. Други са чувствителни към най-обикновени продукти от животински или растителен произход, като пера, пух, козина, някои плодове, зеленчуци, цветя и пр. От историята знаем, че английският крал Ричард III имал непоносимост към ягодите. Един от лордовете му едва не заплатил с живота си, когато наредил да поднесат на краля от дъхавия плод. Ричард III помислил, че невинният човек иска по най-подъл начин да отнеме скъпоценния му живот…

Пчелна отрова, студена вода, плодове — това са само няколко от повече от петте хиляди причинители на алергии, наречени от лекарите алергени. Наименованието алергия е дадено от виенския педиатър Клеменс фон Пирке през 1906 г. То произлиза от гръцките думи аллос, която означава по-различно, и ергон — реагирам.

Според последните данни на Световната здравна организация броят на страдащите от алергични заболявания в света постоянно и неудържимо расте. За увеличеното число алергии допринася извънредно много непрестанното замърсяване на околната среда при стопанската дейност на човека.

Изчислено е, че ежегодно в света се синтезират и пускат в употреба над 120 000 химични съединения. По скромни изчисления от тях няколко хиляди са алергени. Особено силно изложени на действието на тези алергени са фармацевти, бояджии и фризьори — сред тях всеки трети страда от алергия.

Някои прочути алерголози смятат, че алергичните заболявания сред съвременното цивилизовано общество се дължат на претоварване в „граничните области на организма“. Казано по-конкретно, кожата и лигавицата на хората не са се променили особено много от годините на допромишлената епоха и са все така нежни и фини. Както казахме малко по-горе, днешната промишленост непрекъснато „бомбардира“ организма ни с нови и все по-опасни съединения — алергени, — с които външните „стражи“ на тялото ни все по-трудно се справят.

Интересно е да се знае, че твърде много хора са алергични към редица лекарствени препарати, особено към антибиотиците. Страничният ефект, който те предизвикват, може да бъде не само много опасен, но дори и смъртоносен. Изчислено е, че около 8% от пациентите в здравните заведения по света, които се лекуват с антибиотици, получават алергични възпаления. В най-леките случаи болните получават само екзема, но понякога се стига до анафилактичен шок със смъртен изход. Ето защо, винаги преди да приложат пеницилиново или стрептомициново лекуване, лекарите правят предварителни проби за свръхчувствителност на болния към дадени антибиотици. Същите изследвания се правят и при лекуване с някои други химиотерапевтични препарати.

В зависимост от алергените медиците различават най-общо 4 групи алергии.

Първата група са т.нар. инхалаторни алергии, които се предизвикват от цветния прашец или от спорите на някои видове низши гъби. Те може да бъдат предизвикани също така и от пух, пера, косми или вълна. Този вид алергии се изразяват в подуване и зачервяване на лигавиците на носа, устата и гърлото или пък в поражения на бронхите и белите дробове.

Втората група алергии са хранителните и лекарствените, които атакуват храносмилателната система. Трябва да се знае, че алергени тук може да бъдат не само всички лекарства, но едва ли не и всички хранителни вещества.

Трета група алергии са кожните, като алергени може да бъдат студената вода, кожите, пудрите, козметичните препарати, перилните детергенти, докосването до някои насекоми, цветя, метали и дори до… новогодишни елхи!

Четвъртата група алергии се предизвиква от алергени, които се намират вътре в организма. Такива може да бъдат редица бактерии с отделяните от тях токсини (отрови), някои паразити на тънките черва и други подобни. Понякога се провокират от забравени по време на операция хирургични конци или игли.

Най-характерните симптоми на повечето алергии са непрестанно и обилно сълзене на очите, зачервявания и обриви по кожата, възпалени лигави обвивки на носоглътката, понижаване на кръвното налягане и т.н.

Доскоро алерголозите бяха принудени да стават истински шерлокхолмовци, за да могат да установят причинителя на дадена алергия. Те извършваха изпитания чрез няколко съмнителни за болния алергена, като по метода на отпадането (изключването) на отделните вещества определяха главния виновник. Този метод има и най-различни вариации, най-често употребяваният от които е т.нар. провокационен тест. Например капка алерген се поставя върху кожата на ръката и след това на същото място кожата леко се одрасква. Или пък в носа на пациента се вкарва цветен прашец, за да се установи настъпва ли пристъп на сенна хрема и кои видове цветен прашец са опасни за дадения индивид. Провокационните тестове носят голяма доза риск. Има хора, които са така силно чувствителни към определени алергени, че дори една милионна част от грама от тези вещества може да доведе до анафилактичен шок и летален изход.

Разбира се, най-ефикасният начин за лекуване на дадена алергия е отстраняването на нейния причинител. Понякога, това лесно се удава. Установили например, че един мъж е силно алергичен към птичия пух. Отстранили всички пухени завивки и възглавници в дома му и алергичните симптоми в болния веднага изчезнали. Много често алергенът може да бъде скрит. Обикновено лекарите казват: „Вие не бива да ядете яйца“ или „Не пийте прясно мляко“. В някои сортове пшеница обаче, от които се приготвя хляб, тестени изделия и сладкиши, се намира същият вид белтък, както и в млякото, който е алергопричинител за дадени хора. Общо взето, отстраняването на алергените е най-сложно при инхалационните алергични заболявания. Сенната хрема може да се избегне, като страдащите от нея в ранна пролет се качат високо в планините. Но могат ли всички боледуващи да „забегнат“ през пролетния сезон? Това е изключено най-вече поради служебната ангажираност на по-младите или затруднения от различен характер при по-възрастните. Понякога и планината не помага на алергиците. Духащите силни ветрове разнасят цветния прашец в радиус до 100 км, а също и на голяма височина. В други случаи, при които алергените са от промишлен произход, се налага болните да сменят квартирата, района и дори града, в който живеят, а понякога и професията си.

При някои случаи на алергия се прилага т.нар. специфична десензибилизация, или активно лекуване. То се състои във вкарването (главно чрез инжекции) в организма на болния на строго дозирани минимални, но все по-увеличаващи се количества от алергена. Понякога 3–4 инжекции са достатъчни за стихването на алергичния процес или дори за пълното излекуване на болния, но има случаи, при които лечебният курс трае месеци и дори години. Чрез този метод в болните се създава своеобразен имунитет към определен алерген или се понижава възприемчивостта към него.

Не са изяснени добре и психологичните корени на алергичните заболявания. Доколко голяма е ролята на тези фактори, говорят следните случаи. Достатъчно е на някои алергици само да се покаже нарисувана роза или пшеничена нива, за да се предизвика у тях незабавна алергична реакция. А при други само споменаването на даден хранителен продукт, например на сиренето камамбер, веднага води до алергична проява. Вярваме, че посочените примери достатъчно красноречиво говорят за силата на „алергичния рефлекс“, който съществува в някои хора.

Какъв е механизмът на алергиите? Защо в някои случаи организмът реагира така бурно срещу веществата, които у други хора не предизвикват абсолютно никаква реакция?

За съвременните имунолози голяма част от загадките на алергиите са вече разрешени. Те изясниха, че когато човешкият организъм се „сблъсква“ за пръв път с определен алерген, той започва да произвежда т.нар. имуноглобулини Е, които реагират по специфичен начин срещу алергена-агресор. По форма имуноглобулините Е наподобяват двузъба вила с къса дръжка и се закрепват точно на определени места върху два вида клетки — кръвните базофили и тъканните мастоцити. „Зъбците“ на вилата имат предназначението да разпознават алергена и да реагират химически с него. За съжаление при повторна среща със същия алерген имуноглобулините Е не предпазват организма от „нашественика“, както правят това другите видове имуноглобулини. При алергиците втората среща води до разрушаване на базофилите и мастоцитите, които освобождават веществата хистамин, серотонин и др. Именно тези вещества предизвикват алергичната криза. Подробното изучаване на етапа, при който споменатите вещества се отделят в кръвта на заболелия, доведе до разработване на нов и много ефикасен метод за бързо разпознаване на алергиите. Без да се спираме на подробности по него, можем да съобщим, че той има редица предимства пред старите методи, тъй като вече не е необходимо на болните да се вкарват подкожно алергени и по този начин се избягват рисковете за възбуждане у тях на реакция на свръхчувствителност. Освен това новият метод е евтин, с висока чувствителност и може да се прави с всякакви алергени, без каквато и да е опасност за човека.

Тъй като алергичните заболявания по цял свят вземат все по-застрашителни размери, в редица страни бяха предприети задълбочени изследвания, които дадоха много интересни резултати. Беше установено например, че при канадските ескимоси в делтата на р. Макензи алергии почти не се срещат. Съвършено незначителен бил броят на алергиите сред живеещите в резерватите на САЩ индианци. Същите индианци обаче започвали да боледуват от алергии веднага щом се премествали да живеят в големите градове. Същото се отнася за аборигените от Австралия и някои черни жители на Южна Африка. Преселилите се в Европа черни родезийци например лесно ставали податливи на астматични пристъпи, по-рано съвършено непознати за тях. Тези статистически данни първоначално създадоха впечатлението, че градският начин на живот, който протича в лишена от разнообразие среда, създава условия за алергичен „бум“. В същото време хората, които трябва да се борят с трудностите на неподправената природа, в значително по-малка степен са заплашени от алергия. Впоследствие беше изяснено, че в същност отказът от първичните условия на живот води до засилване на алергичните симптоми.

Фиг.12. Електронномикроскопска снимка на В-лимфоцит, възбудител на бързо възникващи алергични реакции.

За разпространяването на инхалационните видове алергии голяма роля изигра съвременното селско стопанство. В стремежа си да получава все по-високи добиви човечеството изкорени огромни площи дървесни и храстови насаждения. На тяхно място се ширнаха полета, засети с монокултури, и то главно зърнени. А точно тези растения много „помагат“ за засилване на сенните хреми. Не бива да се забравя, че в природата всичко е строго балансирано. В бъдещата си селскостопанска дейност всички специалисти задължително трябва да отглеждат по-голямо разнообразие от растителни видове. По този начин не само ще се намали опасността от алергични заболявания, но ще се предпазят и посевите от попълзновенията на вредителите (микроби, гъби и насекоми).

Доказано е, че някои видове астма се предизвикват от замърсения градски въздух. Особено тежки случаи са наблюдавани, когато смоговите мъгли плътно похлупят големите промишлени центрове. През декември 1952 г. такъв смог в Лондон е предизвикал смъртта на 4000 астматици.

Не бива да обвиняваме само промишления прогрес. Има алергични заболявания, за които сме виновни единствено ние, хората на съвременния бит, робуващи на модерния комфорт. В последно време зачестиха алергиите, предизвикани от кучета и котки. И това е лесно обяснимо. В миналото кучето и котката бяха верни другари и пазачи в жилищния двор на човека. Днес тези животни са превърнати в истински играчки, в луксозни глезени същества, които се движат в домовете ни безпрепятствено и са в пряк контакт с много от най-употребяваните от нас вещи. При това положение не бива да се учудваме от ръста на алергичните заболявания, предизвикани от съвременните домашни любимци.

В къщите с монтирани климатични инсталации се поддържа постоянна температура от 25°C и влажност на въздуха 60–70%. Тези прекрасни за хората условия са едновременно рай за развитието на лъчистите низши гъби. Това са микроскопични същества, които периодично отделят зрели спори. Повдигнати от въздушната струя на вентилатора, спорите попадат в дихателните пътища на обитаващите комфортните си жилища хора и често им причиняват сериозни алергични заболявания.

Може ли да се лекуват успешно алергиите? Трудно е да се отговори категорично на този въпрос. Най-ефикасното лекуване, както вече казахме, е пълното отстраняване на причинителя на възпалителния процес, но това за съжаление не винаги е възможно. Разработени са над стотина антихистаминни препарата, които не позволяват на засегнатия организъм да реагира на освободения хистамин. В лечебната практика широко се използуват и други медикаменти, като адреналин или кортикоидни препарати. Те също имат противовъзпалителен ефект, но употребата им понякога е опасна. Именно поради несъвършенство в действието на химиотерапевтичните препарати сега усилията на алерголозите са насочени към основната градивна единица на тялото ни — клетката, където най-ефикасно и бързо би могъл да се блокира алергичният механизъм.

Сега се работи върху лечебен метод, който цели да се въздействува на повърхността на базофилите и мастоцитите^[1]. Научен екип от университета в Берн, Швейцария, вече е успял да блокира едно от местата, където, прикрепвайки се към клетката, пеницилиновата молекула предизвиква алергична реакция спрямо себе си. Учените успешно свързали пеницилиновата молекула с други молекули, които блокират реакцията на базофилите. След това инжектирали полученото по този начин вещество на алергични към пеницилина хора. В 80% от случаите симптомите за алергична криза в пациентите стихнали. За съжаление обаче около 10% от пациентите се оказали алергични към новото антиалергично вещество! Независимо от всичко този метод засега е твърде обнадеждващ и неговото усъвършенствуване може да даде още по-добри резултати. Работи се и по друг метод, чрез който се цели блокирането върху клетъчната повърхност на базофила или мастоцита на структурата, към която се прикрепя алергенът.

Последните постижения на алергологията са наистина насърчителни и имаме всички основания да вярваме, че след като алергичният механизъм вече се познава доста точно, не са далеч дните, когато медиците ще избавят много хора от неприятните заболявания — алергиите.