Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2012)
Разпознаване и корекция
Ripcho (2012)

Издание:

Господин Василев Свещаров

Разкази за съвременната биология

Рецензенти: ст.н.с. Хени Челибонова-Лорер, Игнат Радославов Абратев

Редактор: Радка Гоцева

Художник на корицата: Румен Ракшиев

Художник-редактор: Михаил Макарцев

Технически редактор: Донка Бинева

Коректор: Галина Ковачева

Народност: българска. Издание: първо.

Формат 70×100/32. Печатни коли 14. Издателски коли 9,07.

УИК 8,68. Тираж 20 000 + 100

Държавно издателство „Земиздат“ — София

ДП „Ат. Стратиев“ — Хасково

История

  1. — Добавяне

Хапчета или хляб?

Повод за написването на тези редове ми даде неволно подслушан разговор. Млад интелектуалец горещо защищаваше убеждението си, че хората на бъдещето трябва да се хранят с… хапчета!

— Това е единственият начин да спасим организма си от баластни храни и да поемаме само необходимите ни хранителни вещества — твърдеше младият мъж. — Освен това хранителните таблетки ще помогнат на бедните и слаборазвитите страни да се избавят от призрака на глада.

Още съжалявам, че не се намесих в разговора и да разкажа на младия човек за предвижданията на видния френски химик Марселен Бертло. През 1894 г. пред Конгреса на френските химически индустриалци световноизвестният органик произнесъл реч, в която заявил: „През 2000 година няма да съществува нито селско стопанство, нито ще има селяни, тъй като химията ще направи излишно съвременното земеделие. Тогава ще настъпи времето, когато всеки ще носи със себе си кутийка с химични вещества, чрез които ще задоволява глада си и потребностите на организма от белтъци, мазнини и въглехидрати“. В интерес на истината трябва веднага да добавим, че в тази си прогноза Бертло съвсем не е бил сам. Редица други учени и писатели фантасти преди него са били също така дълбоко убедени, че храната на бъдещето определено ще има формата на таблетки или в най-добрия случай — на концентрирано хранително желе.

Сега, когато се намираме пред прага на третото хилядолетие, съвсем определено можем да кажем, че идеята за хранителните хапчета звучи абсурдно. Земеделието като клон от народното стопанство в световен мащаб не само че не запада, а напротив — всички страни използуват постиженията на съвременните биологични и селскостопански науки, за да интензифицират този извънредно важен клон на човешката практика и да получат още по-големи количества храни. От друга страна най-елементарни изчисления ни показват, че всекидневно човешкият организъм се нуждае от около 400 г белтъци, въглехидрати, мазнини, витамини и минерални соли. Дори хранителната промишленост да разработи подходящи технологии, едва ли някой ще се откаже от толкова вкусния хляб, пържолите, зеленчуците и плодовете, за да поглъща четири пъти на ден безвкусни хранителни хапчета. И още нещо, което е извънредно важно — нека не забравяме, че храносмилателната система на човека не е пригодена за храна под формата на хапчета — употребата им може да доведе до тежки функционални смущения. Именно по тези съображения специалистите по космическа медицина прецениха, че космонавтите трябва да консумират компактна, но по вкус и съдържание напълно еднаква с традиционната за всички хора храна.

Освен че е смешно да се мисли, че само за някакви 20, 50 или 100 години органите за отхапване, сдъвкване и смилане на храната ще се атрофират или напълно ще изчезнат от храносмилателната ни система, въпросът за поглъщането на хранителни хапчета има и още един аспект — естетическият! А за съвременните специалисти по хранене и диететика няма съмнение, че само храненето с апетит и наслада е полезно и нормално. Представете си какво удоволствие бихте изпитали, ако ви връчат 800 или 1000 таблетки с прилични размери (които ще отговарят на абсолютно необходимата за всеки човек дневна нужда от 400 г хранителни вещества), които трябва да изгълтате през целия ден, та дори и да бъдат с възможно най-идеалния химичен състав.

Още преди няколко години специалистите от ФАО (Организацията по земеделие и прехранване при ООН) с тревога съобщиха, че хранителните запаси в 32 от най-бедните страни на света рязко са намалели и опасността от гладно съществуване на местното население е вече реален факт. От друга страна, на световния пазар цените на основните зърнени храни се повишиха до такава степен, че ако бедните или слаборазвитите страни разчитат само на вносно зърно, трябва ежегодно да плащат огромната сума от близо 16 милиарда долара! Разбира се, това не е по силите на нито една от тях. Тогава къде е изходът?

Специалистите по изхранване на населението на Земята твърдят, че поне до 2000 година човечеството може спокойно да бъде задоволено с традиционните храни. Гаранция за това дава „зеленият океан“ на планетата. По най-скромни изчисления растенията дават всяка година над 80 милиарда тона биомаса, от която ние използуваме едва 10%. Особено слабо се експлоатират хранителните запаси на Световния океан. Следователно усилията на земеделските производители трябва да се съсредоточат предимно към увеличаване добивите от основните зърнени храни, каквито са пшеницата, ечемикът, ръжта, овесът, царевицата, оризът, соргото и просото. От голямо значение е и получаването на по-големи добиви от картофи и кореноплодни, които играят голяма роля в хранителните дажби на много нации. Едновременно с развитието на зърнопроизводството трябва да се увеличават и стадата със селскостопански животни, за да може фуражната растителна биомаса да се превръща в толкова необходимия за човешкия организъм висококачествен животински белтък.

Според предвижданията на демографите през 2000 година населението на Земята ще надхвърли внушителната цифра 6,5 милиарда души. Това означава, че ще нараснат извънредно много и нуждите от още повече храни. По най-скромни изчисления производството на хранителни продукти към края на века трябва да бъде увеличено най-малко 4 пъти, а на животински белтък — около 5 пъти. Веднага трябва да кажем, че белтъчните храни стоят на първо място по важност за нормалното развитие и съществуване на човешкия организъм. Затова и все повече увеличаващият се дефицит на белтъчните храни предизвиква такава голяма загриженост на учените от цял свят. Защото, ако недостигът на белтък днес е към 16 милиона тона, то в 2000 година той ще достигне твърде обезпокояващата цифра от 28 милиона тона!

Специалисти от СССР и някои други страни са на мнение, че природните ресурси на Земята сега се използуват твърде примитивно, едностранно и нерентабилно. Според тях биосферата може спокойно да изхрани 30 милиарда души! Но дали подобни твърдения имат реално покритие?

Експерти при ФАО са изчислили, че във водите на Световния океан се намират около 130 милиарда тона растителни организми и 23 милиарда тона риба, ракообразни и мекотели. Използуването на морските растения е все още незначително, а световният улов на риба едва надхвърля 80 милиона тона. Като са взети пред вид фактори от различен характер, изчислено е, че в бъдещите десетилетия добивът от риба може да се увеличи най-много с още 40 милиона тона. Това означава, че през 2000 година стотици милиони (а може би и милиарди!) човешки същества ще продължават да изпитват недостиг на белтъчна храна, ако не се вземат най-сериозни и рационални мерки за увеличаване улова на морски животни и добива от водорасли. Задоволителни резултати биха могли да се постигнат само ако от анахроничните методи на съвременния риболов се премине към много по-рационални начини за използуване биомасата на моретата и океаните. Това може да стане чрез създаване на морски ферми, в които да се отглеждат риби, раци, миди, стриди и други подходящи за храна морски животни. Това би била и втората голяма революция в методите за изхранване на земното население. Първата е станала преди около 3500 години, когато животновъдството на първобитния човек постепенно и невъзвратимо е изместило лова като основен източник за добиване на белтъчни храни.

Япония с право би могла да се смята за водеща в развъждането на риби и други морски животни. Рибните ферми на японците дават ежегодно над 450 000 т продукция, или 6% от всички „дарове на океана“, които тази страна получава. Повече от 300 години в Англия и Франция съществуват солидни „стридни“ индустрии, а във Филипините площите за улов на крабове надхвърлят 100 000 м2. Изкуственото отглеждане на миди и стриди дава възможност за 20-кратно повишаване на добива от тези мекотели. В САЩ се добиват годишно около 350 000 т мекотели по пътя на изкуственото им развъждане и отглеждане. В Южна Корея се получава около 15% от световния добив на мекотели също чрез изкуствено развъждане. Норвежците имат големи успехи в развъждането на моруни. Съветските биолози извършват сериозни изследвания по размножаването на стриди и отглеждането на млади кефали в лиманите на Черно море. Предстоящо е изкуствено развъждане на калкан и разселването му в Балтийско, Бяло и Черно море.

Един много перспективен метод за отглеждане на морски риби се основава на инстинкта на някои риби да се завръщат там, където са се излюпили. Зарибителният материал се отглежда в басейни и малките рибки се пускат в океана. Щом пораснат, те започват да се завръщат към родните брегове и стават обект на промишлен риболов. Чрез този метод големи успехи постигнаха в Швеция и САЩ със сьомгата, а в СССР с есетровите риби.

Както споменахме по-горе, друг важен хранителен резерв са морските водорасли. В наши дни се добиват и използуват за храна предимно на селскостопанските животни около 1 милиард тона водорасли, което е крайно незадоволително количество. Производствените възможности на фитопланктона и водораслите от Световния океан могат да предоставят на човечеството почти 100 пъти повече храна, отколкото се произвежда на сушата. Сега усилията на биолозите са насочени към намиране на начини за допълнително подхранване, планомерно използуване и опазване на бъдещите водораслови плантации. Само от водораслите на 1 ха площ с дълбочина 1 м може да се получават ежегодно 400 т белтък с качества на пшеничния. В бъдеще добивът и обработването на водораслите за храна на хората ще се увеличават прогресивно, тъй като учените вече разполагат с възможност да предадат на получените от водораслите субпродукти желания вкус. Според проф. Фролендър приготвяните от водорасли наденички в бъдеще ще имат толкова приятен вкус, колкото и свинските.

Моретата и океаните крият обаче друг, и то колосален източник на храна — това са планктонните организми. Тяхната годишна продуктивност надхвърля стотици милиарди тона. За хората най-перспективен е зоопланктонът, който се развива за сметка на фитопланктона и бактериопланктона. Масата му се изчислява на около 21 милиарда тона. Той е основна храна на редица морски обитатели и най-вече на т.нар. баленови китове. Един възрастен син кит например е в състояние за едно денонощие да „прецеди“ през балените си 3 т от т.нар. китови рачета, известни още под името крил. Днес, когато във водите на северния Атлантик са останали извънредно малко от гигантите на планетата — сините китове, биомасата на въпросните рачета почти не се използува. Големият проблем доскоро беше как най-ефективно и икономично да се извлекат рачетата от водата. Съветски специалисти успяха да конструират мрежа, с която ловят по 6 т крил за 30 мин. След отстраняването на хитиновите им обвивки и на специфичната миризма месото на китовите рачета става напълно годно за ядене. В СССР от него вече се приготвя и продава пастет, наречен „Океан“. Съветските специалисти предвиждат, че в бъдеще годишният добив от крил може да достигне до 150 милиона тона. Разбира се, голямото съдържание на хитин няма да позволи крилът да се използува пряко за храна на хората, но свине и кокошки, угоявани с добавено към хранителната им дажба брашно от китови рачета, са показали много добър прираст.

Отдавна е известен фактът, че бобовите растения, към които спадат соята, нахутът, фасулът и др., съдържат голямо количество висококачествени и пълноценни белтъци. След подходящо обработване от тях може да се получат заместители на месото. В това отношение особено благодарна се оказа соята. В началото на 40-те години на нашия век редица фирми започнаха „да изпридат“ по специална технология влакна от соеви белтъци, които след това по специален начин превръщаха в „месо“, наподобяващо естественото. Вече се произвеждат над 60 вида „месни“ продукти без участие на животинско месо. По външен вид те напълно приличат на говеждото и птичето месо, на пържолите, кренвиршите, шунката и пушения бекон. На вкус не може да се различат от естествените животински продукти, а консистенцията им също е отлична. Съдържанието на белтъци в тях достига до 30%, докато в повечето от животинските меса то достига най-много до 22%. Много нисък е процентът на мазнини, а опасният за сърдечно-съдовата система на човека холестерин въобще липсва.

В някои области на Земята бобовите растения с успех може да бъдат заместени от люцерната. Тя се отглежда повсеместно и има по-висока продуктивност от соята например. В изсушената люцернова маса се съдържат до 30% белтъци. В някои напреднали страни е разработена технология за получаване на люцерново брашно, с което се хранят домашни животни. Доскоро люцерновото брашно не можеше да се използува в хранителната промишленост, тъй като от зеления му цвят приготвяните продукти изглеждаха като плесенясали. Но този проблем вече е решен — намерен е начин за обезцветяване на люцерновото брашно и скоро първите хранителни продукти, приготвяни от него, ще започнат да се продават на пазара.

В тропичните области на Земята и в богатите на гори страни има още един резерв на растителни белтъци — листната маса на многобройните дървета. Листните белтъци са по-добри от белтъците на рибеното брашно и имат висока биологична стойност. Качествата им многократно са изпитвани в Англия, САЩ и други страни. Наскоро научните списания донесоха вестта, че се провеждат интересни опити за отделяне на висококачествен белтък от тютюневи листа. Както уточняват специалистите, този белтък е опасен само когато се превръща в дим при пушенето, защото тогава се отделят вредни за човешкия организъм вещества. По качествата си белтъкът на тютюневите листа не отстъпвал на млякото.

Някои научноизследователски лаборатории са насочили усилията си към отглеждане на дрожди върху отпадъчни води от някои производства на дървопреработвателната промишленост или на фабрики за хартия. Отглежданите върху евтини хранителни среди дрожди съдържат близо 50% белтъци и експертите смятат, че скоро дрожденият белтък ще бъде ценна и полезна добавка към храната на селскостопанските животни, а по-късно може би и на хората, особено след като бъдат открити ефективни методи за намаляване съдържанието на нуклеиновите киселини в дрождите. Знае се, че приемането на белтъчни храни, богати на нуклеинови киселини (и следователно на пурини), увеличава опасността от заболяване от подагра.

А сега искаме да зададем на читателите въпроса: „Бихте ли се хранили с голи пилета?“ Може би въпросът ви озадачава, но не го задаваме случайно. Доказано е, че хората са много консервативни по отношение на храната си и трудно променят вкусовите си предпочитания. Освен това традицията и външният вид на консумираните животни също играят важна роля в храненето на даден народ. Голите пилета, т.е. такива, които са напълно лишени от оперение, вече реално съществуват. Създадени са от генетиците, които приложиха към тях най-последните открития на науката за наследствеността. Както може да се предположи, тези пилета се отглеждат само като бройлери в специални помещения и големият проблем на техните гледачи е как да бъдат предпазени голите птици от простудни заболявания. Липсата на перушинено „облекло“ при тези птици не е постигнато поради някакъв каприз — вместо за пера организмът на птиците използува белтъците за увеличаване на мускулната маса на тялото им и затова те тежат близо 22% повече от оперените си събратя.

— Не бих могла да хапна такова пиле! — рече важно жена ми. — Само като си го представя…

— Да не би бройлерите в магазините да се продават с перушина? — запитах невинно аз. — А би ли си купила месо от хипопотам? След този въпрос жена ми демонстративно прекъсна разговора. Защото тя, а и мнозина други не знаят, че тези дебелокожи тропически животни имат превъзходно месо! Външно хипопотамът изглежда много тлъст, но в същност месото му е невероятно постно, с бледорозов цвят. Всички, който са яли от него, твърдят, че на вкус то е много по-добро от свинското и в редица африкански страни се смята за деликатес. Сега много сериозно се обсъжда въпросът, как най-ефективно да се увеличи броят на тези животни с цел да се подобри изхранването на страдащото от белтъчен недостиг население на Африка.

f21_skakalci.jpgФиг.21. За някои африкански народи скакалците са голямо лакомство.

Наскоро един учен от щата Орегон предизвика буря от негодувание сред съгражданите си. Чрез страниците на сп. „Сайънс“ той предложи да се ликвидира белтъчният недостиг по света, като за храна се използуват… кучетата! Този американец се позовава на факта, че редица народи по света с удоволствие ядат кучешко месо и наред с други домашни животни отглеждат и угояват специални породи кучета. Разбира се, жителите на САЩ, Канада и редица страни от Европа и други части по света нито страдат от белтъчен недостиг, нито биха могли да преодолеят психологическата бариера и да започнат да изтребват любимите си домашни кучета или техни събратя, за да ги включат в ежедневното си меню. Логично е обаче да се предложи и да се проучи възможността за увеличаване броя на тези животни в страните, където кучешкото месо не се смята за табу.

За някои народи на Африка, Азия и Южна Америка незаменимо лакомство са… скакалците! По време на техните нашествия хотентотите в Африка ядат такива количества кафяви и червени скакалци, че дори затлъстяват от тях. С голямо удоволствие консумират скакалци и в Северна Африка, където ги ядат готвени с крехки парчета от кактус или смачкани и изпържени със сирене от камилско мляко. Изобщо тези насекоми заемат твърде почетно място в изхранването на населението на много страни и са голям и доста деликатен обект на търговия.

Някои племена смятат за особено голям деликатес термитите. Според хора, които са ги опитвали, тези насекоми имат вкус на сметана със захар или на бадемова каша. В мазнината, която се получава от тях, имаща вкус на лешници, приготвят рядко вкусни пържени картофи или домашни птици. Най-често термитите се ядат счукани на каша и изпържени в бананово масло. За най-вкусна се смята царицата с издуто от яйца коремче. Не бива да се пренебрегва фактът, че в тялото както на скакалците, така и на термитите се съдържат до 60% белтъци. Наскоро бил направен опит да се „пробие“ пазара на хранителни продукти в САЩ. В магазините за деликатеси се появил шоколад, съдържащ плънка от пържени скакалци и термити!

Дали месото на тези или на споменатите малко по-горе животни в подходящ вид ще се появи някога на трапезата ни, е твърде спорен въпрос. Няма съмнение обаче, че като най-сериозни кандидати за това можем да определим преди всичко някои видове мекотели — миди, стриди и калмари, хайвера на морските таралежи, крила, някои нови видове морски и океански риби, както и водорасловото, соевото и люцерновото „месо“ и др. Освен това в много лаборатории по света се провеждат усилени изследвания, за да се стигне до производството на вещества, които, добавени към обичайните хранителни продукти, биха повишили значително хранителното им съдържание.

В заключение можем да изразим увереността си, че научно-техническият прогрес ще помогне на съвременното човешко общество да осигури на трапезата си, а и за бъдещите поколения изобилна и вкусна храна. Това може да се осъществи както чрез модернизирането и увеличаването на добивите от селското стопанство, така и чрез използуването на нови източници на храни.