Кит Далтон
Отмъщение с Колт .45 (12)

Дванадесета глава

Бъкскин Морган остави Джинджър да се занимава със стария златотърсач. Върна се в хотела по задните улички и влезе в стаята си възможно най-тихо. Надяваше се, че никой не го е проследил. За момент остана до вратата на тъмната стая и изчака да види дали някой няма да се опита да се напъха след него вътре.

Погледна към леглото. На слабата светлина на луната видя, че Сара Джейн спи дълбоко. Надяваше се, че бързо ще преодолее стреса след убийството на мъжа. След няколко дни би трябвало вече да е дошла напълно на себе си.

Съблече се и легна в кревата до нея. Тя се събуди, усмихна му се, погали го и почти веднага заспа отново.

Бъкскин се ухили при мисълта какво му се беше случило през деня. И вторият убиец бе намерил смъртта си. Оставаше само последният. По-важното беше, че вече имаха подозрения кой може да е съдията. На сутринта щеше да се заеме с този въпрос, както и с включването на ранчото на Нелсън в листа за продажби.

 

 

Малко след осем на следващия ден Бъкскин влезе в офиса на градския съветник. Преди това беше завел Сара Джейн на закуска в ресторанта на хотела, след което я остави да го чака барикадирана в стаята им. Чувстваше се по-добре, но предпочиташе да си остане и този ден вътре.

Не й разказа за това, което бе научил предната вечер, но не пропусна да я попита дали съпругът й си е плащал данъците редовно.

— Но, разбира се! Джеймс и аз винаги заедно обсъждахме тези неща! Винаги плащаше таксите, преди да отидем да купим необходимите за домакинството ни продукти. Два пъти годишно даваше необходимите пари, за да е сигурен, че няма да загубим ранчото си.

Бъкскин бе очаквал точно такъв отговор — очевидно това бе най-добрата следа, която бяха откривали досега. Някой искаше да отстрани семейство Нелсън от земята им. Въпросът бе кой и защо.

Секретарят каза, че градският съветник още не е пристигнал, така че Бъкскин седна да го чака. Разположи се на една дървена пейка и започна да обмисля фактите по мистерията с ранчото, но не му хрумна нищо ново.

Десет минути по-късно в офиса се втурна един дребен мъж с очила, елегантен черен костюм и лула в устата. Свали бомбето си, внимателно го сложи на един шкаф и се разположи в стола зад бюрото. Секретарят поговори с него за момент, след което съветникът се приближи към Лий.

— Мистър Морган, искали сте да се срещнете с мен. Казвам се Мейнард Роджърс. Какво мога да направя за вас?

— Интересува ме ранчото на Джеймс Нелсън, петдесет мили източно от Сан Карлос Уелс. Запознат ли сте със случая?

— Да, за нещастие! Собственикът не си плащаше таксите и не отговаряше на напомнянията ни. Доколкото си спомням, вчера ранчото влезе в списъка за обявените на търг от шерифа.

— Много интересно, мистър Роджърс! Вдовицата на Нелсън твърди, че има копия от разплащателните бележки. Как можете да докажете, че някой не си е плащал данъците?

— Ако не е записано в регистрите ни, значи парите не са дадени! Съвсем просто е! Случва се много често. За следващата разпродажба имаме три парцела.

— И кога ще се проведе търгът?

— Когато реши шерифът! Ще трябва да питате самия него!

Бъкскин забарабани с пръсти върху масата, край която бяха застанали.

— Мистър Роджър, не че ви обвинявам в лъжа, но има ли някакъв начин да бъдат подправени или изтрити бележките за плащането на таксите по ранчото на Нелсън във вашите регистри?

Съветникът се намръщи.

— Това е лична обида, сър! Никой, освен мен и помощникът ми, няма достъп до тези документи. Дори самата мисъл за това е вече обидна! Трябва да ми се извините!

— Направих го още преди да ви задам този въпрос! Мисля, че двамата с помощника си трябва добре да поогледате документацията около въпросното ранчо. Таксите са си били съвсем навреме и законно платени. Сега вие твърдите, че това не е вярно и че ранчото щяло да бъде продадено на търг. Някой ще си навлече сериозни неприятности! Прегледайте си регистрите, мистър Роджърс! Утре ще дойда пак да говорим по този въпрос!

Бъкскин напусна кабинета, без да погледне назад.

Съветникът пребледня.

Когато напусна съда, Лий побърза към офиса на местния вестник. Интересно какво бе станало с Джинджър и нейното протеже — пияницата Опитай Пак.

Отвори вратата и влезе. Отпред нямаше никой, така че Бъкскин мина в задната стая.

— Няма да пия повече от това проклето кафе! Направо ще се удавя в него!

Лий разпозна гласа на стария златотърсач. Мина покрай печатната машина и видя седналия на тясното легло. Опитай пак бе опрял глава на ръцете си. Джинджър стоеше пред него с кана кафе в едната и голяма чаша в другата ръка.

— Опитай Пак, трябва ти още кафе! Искам да изтрезнееш напълно, след което ще ми кажеш какво се е случило с теб. Може и да се окаже история, подходяща за първата страница на вестника ми!

— Нищо подобно! — измуча Опитай Пак, след което се отпусна назад върху леглото. Когато Бъкскин стигна до тях, старият златотърсач вече хъркаше.

Джинджър погледна Лий и поклати глава.

— Опитах всичко, което знам! Не можах да го накарам да изтрезнее! Изми си ръцете и лицето, но едва не повърна, когато му донесох закуската!

Бъкскин се разсмя.

— Един наистина пиян мъж не може да понася дори вида на храна! Снощи трябва да е изпил поне половин бутилка уиски! Достатъчно количество, за да го държи пиян през целия следващ ден. До довечера, а може и чак утре, едва ли ще ти каже какво то и да било за това, което му се е случило!

Оставиха Опитай Пак да спи и минаха отпред. Джинджър седна на редакторския си стол, а Бъкскин се разположи върху отрупаното с хартии бюро. Разказа й за разговора си с градския съветник.

Тя се намръщи, после челото й отново се проясни.

— Ако документите са били фалшифицирани, то Мейнард Роджърс едва ли има нещо общо с това! Той ще успее да открие всяка подобна измама! Да му дадем половин ден да се поразрови наоколо — сигурна съм, че ще открие нещо. Мисля, че следващата ни стъпка трябва да е да отидем при шерифа и да му обясним защо не трябва да обявява на търг ранчото на Нелсън.

— Предполагам, че търгът вече е проведен!

— Тази сутрин ли? — попита Джинджър.

— Има ли законно установен час за такива търгове?

— Не, доколкото знам! Обикновено се провеждат по обяд, на стълбите на съда. — Джинджър се намръщи. — Да вървим да си поговорим с шериф Абъди! Никога не ми е бил особено симпатичен!

— Ами документацията на данъчния агент? — по пита Бъкскин. — Ако има някакъв заговор за фалшификация, той няма начин да не е бил в течение!

Джинджър кимна.

— И аз си мислех същото нещо! Веднага щом си поговорим с шерифа, ще направим посещение и на другото приятелче!

Малко по-късно, в офиса на шерифа, Джинджър му зададе въпрос, който го накара да се поизпоти.

— Какво, по дяволите, имате предвид, като казвате, че било станало твърде бързо, мис Хейзълтън? Проведох търга, когато сметнах за добре! За другите две ферми нямаше купувачи, така че ще назнача втора разпродажба както си е по закон!

— И коя земя продадохте, шерифе? — попита Бъкскин.

— Пише си го в документите в съда, но понеже предполагам, че и така ще отидете да проверите, ще ви го кажа лично! Ранчото на Нелсън, на изток от Сан Карл ос Уелс!

— И кой го купи? — ядосано запита Лий.

Шериф Абъди се намръщи и направи крачка назад.

— Е, смятам, че бях достатъчно любезен досега с вас! Ако толкова искате да знаете, вървете да питате градския съветник! След ден-два трябва да бъдат издадени документите на новия собственик. Няма да ви кажа повече нищо!

— Пропуснахте да кажете, че сте много зает и е време да си тръгваме, нали шериф Абъди? — вторачи се в него Джинджър.

Мъжът не отговори. Тръгнаха към вратата на кабинета.

— Изборите са след девет месеца, шерифе! — рече Джинджър. — Интересно дали ще се кандидатирате?

— Нямам какво да ви кажа! — изсумтя шерифът и седна с гръб към тях.

Вече навън, те тихо си заговориха. Джинджър смръщи чело, опитвайки се да си припомни нещо.

— Мисля, че има срок от трийсет дни, преди да се регистрира дадена продажба. Ако има нещо нечисто в цялата работа, сигурно ще гледат да не спазят закона и тук.

— Нека отидем да поговорим с градския съветник все пак! — каза Бъкскин. — Сигурно вече ми е много сърдит! Пък може и да е намерил някакви несъответствия в документите по ранчото на Нелсън!

Мейнард Роджърс се намръщи, като видя влизащите Бъкскин и Джинджър. После се усмихна на жената и кимна.

— Добро утро, мис Хейзълтън! Какво мога да направя за вас днес?

— Има ли някой продаден от парцелите, за които ми казахте, че ще бъдат предложени на търг онзи ден?

— Шерифът каза, че един бил продаден, а за останалите два ще има търг след няколко дни. Не ме информира за кой точно става въпрос.

— Кога е станала разпродажбата?

— Вчера, доколкото знам! Но не по обяд, понеже точно по това време минах три пъти край стълбището на съда — нямаше никакъв търг!

— Когато приготвите документите по прехвърлянето, ще мога ли да ги видя, Мейнард?

— Естествено, мис Хейзълтън! Знаете за трийсетдневния срок, нали?

— Да! О, Мейнард, мистър Морган е питал за плащанията на ранчото на Нелсън. Проверихте ли ги вече?

— Не, мадам, не съм! Ще се заема този следобед, ако ми остане време!

— Ще съм ви много задължена, Мейнард! Много е важно! Може да е част от много по-голяма история!

Мейнард кимна.

— Знаете ли дали данъчният агент е вече на работа? Искаме да си поговорим с него!

— Видях го тази сутрин. Кабинетът му е надолу по коридора през две врати.

Джинджър благодари на Роджърс и двамата с Бъкскин намериха вратата, на която пишеше „Щатски данъчен агент“.

Влязоха в малка стаичка, преградена на две от един широк дървен плот. Зад него седеше мъж с очила и зелена козирка, потънал в някакви документи. Той вдигна поглед от листата пред себе си и каза:

— О, мис Хейзълтън! Радвам се да ви видя! Страхувам се обаче, че днес нямам никакви интересни новини за вас!

— Това не е много сигурно, Финеас! Запознайте се с Бъкскин Морган! За известно време той ще ми помага в списването на вестника. Пазите ли документацията по изплатените данъци?

— Не, мис Хейзълтън. Всички разплащателни сметки минават оттук, но архивът се пази от персонала на градския съветник. Ние просто проверяваме сумите, отбелязваме докъде е стигнало изплащането и препращаме информацията по етапен ред. Освен това винаги правя повторен оглед на неизплатените сметки заедно с градския съветник.

— Да сте имали проблеми с прибирането на таксите от Джеймс Нелсън — дребен фермер, чиито земи са на изток от Сан Карлос Уелс?

— Джим? Никога! Винаги донасяше точната сума ден преди крайния срок. Четири години не пропусна нито една вноска. Спомням си това добре, понеже се бяхме обзаложили, че няма да успее да разработи фермата.

— Вие сте спечелили баса, Финеас! Бандата на Смит застреля Джеймс Нелсън преди две седмици.

— Не!

— Страхувам се, че е вярно. Освен това шерифът продаде ранчото на Нелсън вчера. Не трябваше ли вие да сте този, който му е изпратил списъка за имотите, които ще бъдат изложени на търг?

— Ами да! Преди една седмица му пратих разрешение за продажбата на две места. Но ранчото на Нелсън не беше сред тях! — Финеас се намръщи и удари с юмрук по дървения плот. — Шерифът не за пръв път прави нещо такова!

— Проверихме регистрите на градския съветник и открихме, че според документите за ранчото на Нелсън няма неплатени такси през последните три години.

— Сам ще се заема с това! Дяволска му работа! Извинете за езика ми, мис Хейзълтън, но подобно нещо ми се случва за пръв път!

— Ти винаги си бил честен, Финеас! Кажете ми, като научите нещо!

След като отново се озоваха на улицата, Бъкскин и Джинджър обсъдиха въпроса.

— Май е вече време да отида да посетя съдията! — рече Лий. — Да си поприказваме за това-онова! Искам да се уверя що за човек е, доколко е честен и не мога ли да изкопча нещо от него. Струва си да опитам!

— Но ако именно той стои зад убийствата и безобразията на Смит, няма ли да е прекалено опасно да отидеш там?

— Не смятам! И къде е това там?

— Кабинетът му е на втория етаж над магазина за железарски стоки, който между другото също е негова собственост. Можеш да стигнеш до офиса по едни стълби встрани от входа на магазина или по друго стълбище отзад — поне така съм чувала. Да дойда ли с теб?

— Не този път. Искам да свърша тази работа сам!

Пет минути по-късно Бъкскин Морган сложи ръка на бравата на вратата, която водеше към офиса на Пърсивал Лоуденимер, и я отвори. Кабинетът бе добре обзаведен — с килим на пода и голямо бюро точно срещу входа. Мъжът, седнал вътре, хвърли ядосан поглед на изправилия се на прага Бъкскин.

— Кой, по дяволите, сте вие и какво искате? — изкрещя Лоуденимер. — Я влезте вътре, за да ви огледам по-добре!

— Сигурен ли сте, че искате да ме видите, Лоуденимер? Пратихте най-малко четирима мъже, за да ме убият.

— Ти! — възкликна Лоуденимер. — Какво, по дяволите, правиш тук?

— Дойдох да видя как вървят работите ти! Всичко е по плана, нали? Първо убивате Джеймс Нелсън и карате да изнасилят и изплашат до смърт вдовицата му. После изведнаж се оказва, че таксите на ранчото им не били платени и го обявявате за разпродажба на търг. Доста работи плачат за обяснение, май!

Лоуденимер изкрещя:

— Текс, веднага ела тук!

— Текс няма да се появи, ако е същият, дето се опита да ме застреля снощи! В момента той е при гробаря! А сега да започнем с обясненията!

Бъкскин извади пистолета си с такава бързина, че очите на Лоуденимер се разшириха и той се дръпна рязко назад от бюрото.

— Ама чакайте малко, който и да сте, мистър! За първи път ви виждам, не знам нищо за никакъв Джеймс Нелсън и ранчото му! Приберете си оръжието, преди да сте си навлекли сериозни неприятности!

— Нищо подобно няма да направя! Не и преди да си кажа приказката! А тя е следната — хитрият ти план няма да успее! Таксите на ранчото са платени до цент и мисис Нелсън има документи за това! Фиктивният търг на шерифа е загубена работа! В момента градският съветник се е заел да проучва въпроса! Тук сгреши, Лоуденимер! Твоята алчност те вкара в капана! Не ми е ясна още цялата история, но скоро ще узная всичко! Пак ще се видим двамата с теб!

Без да изпуска от мерника си корема на съдията, Лий посочи вратата, водеща към вътрешната стая.

— Да не мислиш, че Текс ще дойде? Дали да не отида да го потърся? Или пък да намеря самия Смит — въпреки че той няма да знае какво да прави, ако го спипам очи в очи! Уили Пойнтър вече няма да ти помага! Нито пък Ларсън, защото се намира на шест стъпки под земята. Май си останал съвсем сам, Лоуденимер! Кажи ми какво решаваш!

Бъкскин отстъпи към вратата, увери се, че зад него няма никой, и изпрати един куршум в стената на един фут от стола на Лоуденимер. За момент и двамата оглушаха от отекналия в стаята изстрел.

Бъкскин помаха с ръка, презареди оръжието си и се измъкна през вратата. Затвори след себе си и прибра пистолета в кобура му. Докато слизаше по стълбите, се размина с двама втурнали се нагоре мъже.

— Като че там някой стреля! — рече единият от тях.

Бъкскин поклати глава и посочи ушите си, за да им обясни, че не ги чува. Ухили се, излезе навън и побърза обратно към хотела, за да види как е Сара Джейн.