Джек Слейд
Ласитър и Златната лейди (6)

6.

Бандитският лагер на Ел Кондор бе разположен в една от многобройните клисури на планината Блек Меса. Това беше временен лагер с грубо скована барака в центъра. Тя служеше за бар, за главна квартира и подслон за шефа на бандата. Този подслон беше едно малко помещение, отделено от бара с огромна дъсчена стена. Между отделните летви имаше такива пролуки, че човек можеше спокойно да надникне вътре. Ел Кондор знаеше това, но не се смущаваше. Той беше взел със себе си Тина и сега те лежаха на примитивния дървен нар, който служеше за легло. Постелката беше от изсушена трева, върху която беше метнато едно платнище. От завивка нямаше нужда. Дори и през нощта бе достатъчно топло.

В началото Тина се противопоставяше, но след това разбра, че за нея ще бъде по-лошо, ако се съпротивлява на грубостите на силния мъж. Сега лежеше гола до него. В очите й отдавна нямаше сълзи. Тя приемаше с дълбоко примирение всичко. Не я интересуваше и това, че постоянно бандитите се блъскаха пред дървената стена, за да видят голото й тяло. Привечер Ел Кондор стана и се облече.

— Наметни си нещо — каза той. — Ще говоря още веднъж с твоя баща. Тук сме вече трети ден и предполагам, че в долината вече е станало по-спокойно.

Тя наметна обикновената ленена рокля, която носеше винаги, когато се движеше навън в лагера. Но дори и облечена, тя караше бандитите да я поглъщат с очи. Мълчаливо последва Ел Кондор през задимения салон навън. Тук-там горяха лагерни огньове. Мъжете наблюдаваха шефа си с пълни със завист очи. Той беше единственият мъж, който имаше момиче. На тях обаче беше забранил най-строго да вземат в лагера жени поради причини за сигурност, както твърдеше той. Отец Себастиан седеше завързан между няколко голи скали, които излъчваха силна топлина. Затворникът сигурно се чувстваше като в пещ. Той вдигна глава, щом Ел Кондор застана пред него. Усмивка пробягна по измъченото му лице, когато кръстоса поглед с дъщеря си. Той знаеше какво се беше случило, но се беше примирил. Никой не можеше да помогне на Тина.

— Утре сутрин тръгваме, Себ — каза Ел Кондор. — И ти ще поемеш водачеството. Как мислиш, колко време ще ни трябва?

— Това не мога да кажа сега — отвърна отец Себастиан с мъка. — Трябва първо да се върнем в планината Кимарон. Едва тогава ще мога донякъде да се ориентирам.

— Ти трябваше да ми нарисуваш карта, Себ! — каза Ел Кондор нетърпеливо. — Тогава щях сам да намеря пътя.

— Не — отвърна отчето меко. — Колко пъти трябва да ти повтарям, че не съм готов за това, Алекс? Мисля, че не бих могъл сам да ида в планините, в които скрих златото. Едва тогава ще мога да се сетя за отделните белези на местността.

— Добре, Себ — каза Ел Кондор студено. — Но въобще не се опитвай да ме излъжеш.

— А какво ще стане с Тина? — попита отчето.

Ел Кондор обви с ръка раменете й.

— Засега ще остане при мен като мой партньор в игрите, така да се каже.

— Ти трябва да я освободиш, Алекс! Защо я измъчваш така?

— Защото ми доставя удоволствие, Себ.

— А какво ще стане с нея, Алекс, когато откриеш златото?

Ел Кондор се изсмя цинично.

— Вероятно ще я задържа още известно време. След това ще я дам на хората си или ще я продам в някой мексикански бордей. Отсега не мога да кажа точно. Ако ми доставя голямо удоволствие, ще я задържа завинаги като робиня.

— Някой ден господ ще те накаже за това, Алекс. Няма ли въобще искрица любов и морал в теб? Защо презираш така хората? Това наистина ли ти доставя удоволствие, Алекс?

— Ние живеем само веднъж! — изръмжа Ел Кондор. — И аз искам да се насладя на този живот докрай, дори и да ми остава още малко време. Така смятам аз, Себ. Никой не може да ме разколебае.

Отец Себастиан вдигна очи към небето.

— Ще те заведа до скривалището тогава, когато Тина е на свобода и на сигурно място — каза той твърдо. — Дори и да ме измъчваш, няма да получиш отговор от мен.

Слънцето беше паднало ниско и червените му лъчи се отразяваха във фанатичния му поглед.

— Чуй ме сега, Алекс — продължи той с вълнение, — ти се закле, че ще ме убиеш, щом намериш златото, и аз отдавна се примирих с това. Никога няма да мога да избягна кървавото ти отмъщение. Вероятно и не съм заслужил друго. Но моята смърт ще ти отнеме всички надежди, ако преди това не пуснеш дъщеря ми, Алекс. Това е моето единствено условие и аз държа на него, господ да ми е на помощ!

Лицето на Ел Кондор се изкриви от ярост. Но след миг той се засмя подигравателно.

— Добре го каза, Себ — изсъска той. — Зная, че говориш, каквото мислиш. Да, тебе смъртта не те плаши. Ти отдавна си се примирил с нея, тъй като я считаш за божия справедливост. И поради тази причина не мога ни най-малко да те уплаша. Обаче…

Той с едно движение смъкна леката рокля от тялото на Тина. Тя извика уплашено. Стоеше гола и унизена, изложена на погледите на бандитите, които междувременно бяха почнали да се събират около тях, водени от любопитство.

— Това ще те пречупи — продължи Ел Кондор с подигравателен смях. — Или искаш наистина твоята дъщеря да плати за проклетата ти упоритост? Искаш ли да поемеш тази вина върху душата си? Ще можеш ли да успокоиш съвестта си, Себ?

Главата на свещеника клюмна уморено.

— О, господи! — прошепна той развълнуван. — Дай ми сила…

Гръмкият кикот на Ел Кондор заглуши последните му думи.

— Можеш да решиш, Себ! Ако не се съгласиш да ме заведеш до скривалището на златото, тук ще има представление, в което твоята дъщеря ще играе главната роля. Тук са точно двадесет и двама мъже. Дали Тина ще издържи на това?

— Престани! — извика отец Себастиан съкрушено. — Не казвай никога повече това. Ще направя всичко, което искаш, но остави Тина извън играта! Умолявам те, Алекс! Ако имаш поне малко чувство за чест, подари й свободата!

— Ще помисля за това — каза Ел Кондор милостиво. — Но първо трябва да стигнем до целта.

— Да — прошепна отец Себастиан, — да, Алекс. Ще приема всяко твое условие. Но трябва да ми обещаеш, че най-накрая Тина ще бъде отново свободен човек.

— Да изчакаме — каза Ел Кондор с леден глас. — Това, което ще се случи, зависи единствено от мен.

— Твоята пресметливост е неизмерима — прошепна свещеникът.

— А твоите набожни приказки ме отвращават — отвърна му главатарят на бандата. — Що за глупак си, Себ?

Тина се наведе и вдигна роклята си. Ел Кондор я издърпа от ръцете й.

— Ти ще останеш както си! — извика й той. — Всички трябва да те видят. Всички трябва да знаят каква награда ги очаква, ако са ми верни.

Той я блъсна.

— А сега се връщай в колибата! Бъди готова! Ако ти изпратя някой мъж, трябва да му се подчиняваш, ясно ли е?

Тя тръгна с наведена глава. Никога не бе мислила, че ще бъде така унизена.

Ако беше послушала Ласитър и не беше тръгнала с него, нямаше да изживее всичко това.

Ласитър!

Винаги мислеше за него с чувство на вина, след като той загина заради нея. Ако беше все още жив, можеше да се надява на спасение.