Джек Слейд
Ласитър и Златната лейди (10)

10.

Ласитър беше чул гърмеж и остави коня си в една сенчеста падина между скалите. Това беше изстрелът, убил младия Кърли. Сега Ласитър се придвижваше бързо през каньона, като използваше скалите за прикритие и се ослушваше внимателно. Дъхът му спря, когато най-накрая забеляза бандитите пред себе си. Той се спотаи между няколко високи колкото човек скали и опря уинчестъра на рамото си.

Видя коленичилия свещеник и Ел Кондор, който държеше като щит момичето пред себе си. Не успяваше да чуе какво си говореха, но можеше да си представи. Дали този негодник Ел Кондор искаше наистина да убие момичето? Всичко можеше да се очаква от него в лудата му злоба. Ласитър се прицели в главата на Алекс Фостър, но лицето на Тина заставаше постоянно пред него. Беше почти невъзможно да даде сигурен изстрел, а и не искаше да застраши живота на момичето. Между другото, не би желал да убие някого от засада, но вероятно не би се поколебал да го направи, ако знаеше точно какво става там, на двеста метра от него. Ел Кондор и Тина се раздвижиха. Мъжът все още я държеше в грубата си хватка и я дърпаше назад към лявата скала. Бандитите отстъпиха и направиха път на шефа си и неговата жертва. Сега Ласитър за пръв път видя железния сандък, в който се намираше златото. Кръгът от мъже веднага се затвори и Ел Кондор и момичето се скриха от погледа му. Какво възнамеряваше да прави този негодник с Тина? Ласитър предчувстваше нещо лошо. Студена тръпка го поби и целият настръхна. Пронизителният вик на девойката отекна в долината. Отец Себастиан беше коленичил с наведена глава. Той се молеше. Трябваше да слуша безпомощно как дъщеря му ще бъде измъчвана. Наведен, Ласитър продължи нататък. Трябваше да се доближи до бандита, за да намери подходяща позиция за точен изстрел. Той достигна края на каньона и се покатери на насечената скална стена. Изкачваше се все по-нагоре, докато стигна подходящо място, от което виждаше целия каньон. Тина тъкмо бе завързана към скалата. Ел Кондор извади един дълъг нож и вдигна ръка. Острието проблесна на слънцето. Ласитър притисна силно приклада на пушката към рамото си. Главата на бандита беше точно на мушката му. Ако ръката с ножа се спуснеше надолу, той щеше да стреля, но засега все още се колебаеше. Може би негодникът иска само да уплаши до смърт момичето? Ласитър бе обзет от ледено спокойствие.

Дори и след изстрела би било почти невъзможно да предприеме нещо срещу надмощието на бандитите. Този сандък със злато е достатъчна причина за тях. За да задържат плячката в ръцете си, те щяха да се бият до последен дъх. Дори и ескадрон от армията трудно би се справил с тях. Ламтежът за злато е по-силен от страха пред смъртта. Това бяха мислите му, докато се целеше в главата на Ел Кондор. В момента бандитът се смееше и говореше на Тина. Тя поклати глава и изкрещя нещо в лицето му с омраза и отчаяние. А между думите й ехтеше непрекъснато пронизващият злорад смях на Ел Кондор, който бавно отпусна ръка и опря острието на ножа до гърлото на Тина. Ласитър не издържаше повече. През цялото време пръстът му беше на спусъка. Това, което последва, беше просто рефлекс, който не се контролираше от мозъка и не можеше да бъде спрян, но в същата частица от секундата се случи нещо, което Ласитър не можеше да предвиди. Когато натисна спусъка, на мушката попадна една друга глава, но куршумът беше вече изстрелян. Улученият беше Дан Слокъм. Изстрелът отекна като гръмотевица между скалите. Бандитът беше мъртъв, още преди да падне на земята. Останалите стояха като вкаменени. Само Ел Кондор реагира мълниеносно и когато Ласитър поиска да пусне втори куршум, той беше вече изчезнал зад скалата. В тоя момент и бандитите се разпръснаха. Ласитър стреляше бързо към каньона. Нямаше друг избор.

Това, което правеше, беше ужасно, но неизбежно, ако искаше да спаси живота на Тина и на баща й. Успя да уцели и нарани четирима, докато негодниците търсеха прикритие. Единственият мъртъв досега беше Дан Слокъм, заместникът на Ел Кондор. В каньона стана тихо. Всички се ослушваха какво ще стане. Бандитите бяха така опиянени от победата, а сега с изстрела на Ласитър беше настъпило отрезвяване. Отец Себастиан беше все още коленичил с наведена глава, вдървен като статуя.

Изведнъж се чу гласът на Ел Кондор.

— Чуйте ме, мъже! Той е сам! Знам приблизително и къде се е скрил. Хей, господинчо! Не смяташ ли поне да се представиш? Искам да знам как се казва човекът, когото скоро ще изпратим на онзи свят!

Ласитър сви длани пред устата си:

— Името ми е Ласитър! — извика той зловещо. — И се заклевам, че доста от вас ще изпратя по пътя към ада. Негодници, с мен навярно няма да ви е толкова лесно, както с един свещеник и едно неопитно момиче. Елате, страхливи кучета! Мога винаги да се справя с вас!

Той вдигна отново уинчестъра и зачака напрегнато. Но отначало не се случи нищо. Това беше шок, от който Ел Кондор трябваше първо да се съвземе.