Джек Слейд
Похитители на жени (12)

12.

През цялата нощ на празненството Кончита въобще не обърна внимание на Ласитър и се оттегли самичка в спалнята си. Пленените млади жени, изпълнени със страх пред бъдещето, също се прибраха в определеното за тях помещение.

Само Розита Розеро и Нора Харкер знаеха, че на път към Гуаймас Ласитър и Чет Макдарън ще предприемат акция за освобождаването им. На втората тераса нещо се размърда.

Ласитър излезе от сянката. До този момент се беше държал настрана от шумната оргия, защото имаше нещо предвид. Беше намерил отнякъде тризъба кука, която закрепи отпред на ласото си.

Огледа се, нямаше никаква опасност. Не искаше да използува подвижните стълби вътре в крепостта, защото Ел Буитре бе поставил охрана пред стаите си и, както всяка нощ, стълбата за най-горния етаж бе изтеглена.

Беше хладно. Ласитър потрепери от студения вятър. Над платото се носеха мъгли и изпарения, които бавно пълзяха нагоре към планинските върхове и зъбери.

Нищо не нарушаваше тишината. Природата си поемаше дъх, за да посрещне новия ден.

Ласитър хвърли куката. При втория опит тя се закачи. Уверен в силите си, той се изкачи до третата площадка, оттам — до четвъртата. Събра ласото си и го сложи до вратата, отвеждаща към помещенията на Ел Буитре.

Масивната врата бе заключена. Но Ласитър ненапразно бе научил някои неща в Бригада Седем. Обработи ключалката с извита тел и езичето се превъртя. Късметът му проработи, защото откъм вътрешната страна не бе сложено резето. Можеше да отвори вратата.

Ласитър проникна безшумно в коридора и се насочи към стаята на генералния щаб на бандата. Ел Буитре хъркаше силно. Вратата на стаята, която търсеше, стоеше отворена и Ласитър влезе, като се осмели дори да запали светлината.

Завъртя фитила на газената лампа, така че да гори с най-малък пламък. Извади след това от чекмеджето свитата на руло карта, на която бяха отбелязани двете тайни пътеки. Взе си и лист, молив си носеше.

Отиде в един ъгъл, където седна на малка масичка. Проучи картата подробно и си направи скица. Обозначенията и ориентировъчните знаци се запечатаха в паметта му.

И без скицата си щеше да намери тайните пътеки, защото запомни много добре всичко. Забави се толкова, колкото трябва, върна картата на мястото й, угаси лампата и я сложи на писалището. Остави всичко така, както си беше, премахна следите от тайното си посещение и излезе от стаята.

Отново заключи вратата откъм външната страна, с помощта на огъната тел. Спусна се по ласото си надолу. Разлюля въжето, успя да освободи куката от перваза. Така стигна до втората тераса.

Спря в нишата на една врата. Внезапно някаква сянка се хвърли върху му. Удар с приклад на пушка улучи Ласитър, той се преви от болка. Миг след това, тялото му се строполи на земята.

Над него се надвеси пращяща от мускули фигура, с дълги до раменете коси и кожена риза с висящи по нея ресни. Ласитър разпозна в тъмното индианеца Аламито. Държеше с две ръце цевта на пушката си и се канеше да удари с приклада Ласитър по лицето.

— Наблюдавах те! — изръмжа Аламито. — Проникнал си в стаите на Ел Буитре. Причаках те тук и сега ще те размажа като бясно куче.

Аламито не се докосваше до алкохол. Не се бе включил в разюзданата пиянска оргия и затова бе в отлична форма. И той като Джеки Джак не можеше да прости на Ласитър пленяването си и наказанието с камшик.

Беше подценил обаче Ласитър. Ударът му върху смелия гринго не беше смъртоносен, както си мислеше. Когато индианецът посегна с приклада, Ласитър се претърколи встрани, ритна Аламито в краката и индианецът падна.

Ласитър го сграбчи. Аламито беше пуснал пушката си. Двамата мъже се затъркаляха. Всеки искаше да хване другия за гърлото и да попречи на противника си да извади някакво оръжие.

Ласитър не можеше да разчита на помощ от Чет Макдарън. Изрично бе казал на червенокосия тексасец да си стои в спалнята.

Единствените опасения на Ласитър бяха да не би Аламито да се разкрещи и да вдигне тревога. Червенокожият бе далеч от подобна мисъл. Веднъж той беше вече победен от Ласитър. Сега искаше да компенсира предишното си поражение. Двамата мъже се преобърнаха до ръба на площадката и там Аламито успя да хване Ласитър за врата.

Започна да го души. Бе го притиснал с тялото си, после седна на гърдите му. Главата му висеше извън площадката. Аламито се наведе. Червеникави мъгли и огнени кръгове затанцуваха пред погледа на Ласитър.

Сред тях се зъбеше разкривеното лице на Аламито. С трик Ласитър успя да се освободи от душащите го клещи. Нанесе удар по мощните ръце на нападателя си и със светкавичен напън изправи тялото си.

При това движение Ласитър повали Аламито, който се сгромоляса от терасата. Последва кратък, хриплив вик, чу се глухо тупване.

Ласитър едва дишаше. Погледна от терасата надолу и видя неподвижното тяло на Аламито. Ласитър разви бързо ласото си и се спусна на земята.

Аламито лежеше близо до двама пияни бандити, които хъркаха. Индианецът бе паднал върху ръба на една пейка и си бе счупил врата. Единият от пияните се изправи седнал.

— Бедната ми глава — стенеше с плачлив тон. — Къде се намирам? Какво се е случило? Преди малко танцувах, а после…

— Продължавай да танцуваш, приятелю — каза Ласитър на испански и с един юмрук изпрати разбойника в страната на мечтите.

Изкачи още един път до горната площадка, сложи пушката на Аламито до самия й край и огледа внимателно, да не би да са останали следи от борбата. След това се отправи забързано към колибата си. От двамата мъже, с които я делеше, видя само единия да спи в леглото си. Сигурно не беше забелязал отсъствието на Ласитър. Ласитър се съблече и си легна. Непременно трябваше да поспи няколко часа.

На сутринта намериха проснатото тяло на Аламито. Смъртта му не предизвика кой знае какъв интерес.

— Индианците не понасят ракия — каза дон Вако, на когото най-напред съобщиха за смъртта на Аламито. — Пиян е паднал от горе, както стана и с Кол Драйън, и си е счупил врата.

— Но Аламито никога не е пил — усъмни се разбойникът, който бе съобщил новината на Дон Вако.

— И какво от това? Искал е да си навакса пропуснатото и затова страшно е прекалил. Погребете го. Случаят е ясен. След малко трябва да тръгвам с пленените жени и нямам време.

По-късно никой не направи допълнително разследване по случая. Ел Буитре се отнесе по-скоро равнодушно към смъртта на Аламито. Съжаляваше само за това, че оставаше с един човек по-малко. Загубата не беше голяма, защото главатарят бе взел вече мерки и щеше да включи към бандата си и други мъже от околността.

Преди да потегли транспортът, в базата пристигна конник-вестоносец. Донесе запечатано с печат писмо от Уреш, от Антонио Увалде. Ласитър и Чет Макдарън се досещаха какво може да е съдържанието му.

Изпитваха някакво неясно тягостно чувство, докато отвеждаха конете си към каменната крепост, откъдето щеше да поеме транспортът. Похитените жени и момичета бяха вече натоварени в колата. Всичките бяха завързани на едно ласо и се държаха за него.

Появи се Кончита и за сбогуване целуна дон Вако. Погледна крадешком към Ласитър, искаше да го ядоса и да предизвика ревността му. Ласитър не реагира.

Това разгневи Кончита и я накара забързано да влезе в сградата. В този момент излезе Ел Буитре. Държеше писмото на банкера.

— Тлъстият Увалде ми пише, че непознати бандити са го ограбили — ухили се Ел Буитре. — Без втория си телохранител щял да бъде загубен. Призовава ме да го покровителствувам, иска да накажа злосторниците и да му намеря задигнатите пари.

Дон Вако, Ласитър и Чет Макдарън дрезгаво се разсмяха. Транспортът тръгна. Седем бандити на коне яздеха от двете страни на покритата кола. На капрата седяха двама кочияши. Камшикът изплющя и копитата зачаткаха.

Оставащите в лагера изпратиха групата до края на платото. Ел Буитре и Кончита също яздиха до там.

— Успех! — пожела главатарят на бандитите. — И скоро да се върнете.

Дон Вако докосна с пръсти периферията на шапката си. Приемаше пожеланието и отдаваше чест. Ласитър хвърли поглед към Кончита. Изплаши се, защото прочете нещо в очите й, което го обезпокои. Това, което таеше погледът й, бе любов. Колкото и покварена да беше, любовта й бе чиста и неподправена, може би първата истинска любов в живота й.

Ако разбереше, че Ласитър я е мамил, щеше да преживее истински шок.