Дара Джой
В гората на Къркпатрик (9)

Осма глава

Когато утрото настъпи, успокояващо и чисто, тя знаеше, че пътят пред нея бе направил завой.

И щеше да прави това до края на живота й.

Любопитните неща, на които щеше да се наслаждава. Подобно на повечето хора, тя винаги бе смятала, че пътя на живота трябва да бъде една права линия. На това я бяха учили. В това вярваше. Прогресираща права. Тя никога не си беше представяла, че човек действително може да върви напред по пътя, накланяйки се вътре в себе си.

Но земята беше кръгла, вселената вечна, времето преходно, а животът изкривен.