Дара Джой
В гората на Къркпатрик (3)

Втора глава

Виктория прекара нощта с Дънкан Къркпатрик.

Държеше я непрекъснато топла, обгръщайки я с тялото си.

Два пъти през нощта правиха любов.

Тя не беше сигурна, но имаше усещането, че бе тази, която пое инициативата при сблъсъка, който както при предишния бе изпълнен с дива експлозия от страст.

На следващата сутрин ръцете му направиха напразен опит да я задържат на матрака, когато тя скочи от леглото.

Не си казаха нищо, докато тя се обличаше.

Къркпатрик се обърна по корем и скри главата си под възглавницата.

По-късно следобед той я потърси. Тя стоеше в малката стая отпред.

Почука на дървената рамка на вратата, независимо че си помисли, че Виктория си дава вид на жена, която чете книга. Стоеше на една страница вече тридесет и пет минути.

Мислеше за него.

За интимностите с него.

Начинът, по който я докосваше. Безмълвното благоговение на милувките му. Усмивката, с която я дари след втория път, когато правиха любов…

Тя се опита да изглежда равнодушна, когато го забеляза да стои до вратата. Естествено сърцето й биеше лудо. Желаеше го от първия ден на запознанството им.

А може би несъзнателно и от преди това.

Желанието е фантастично чудовище, нали?

Сега, когато бе спала с него, просто го гледаше, мислеше за него, искаше да опита отново.

— Заета ли си?

— Не, не. Просто чета. — Тя избута назад кичур от косата си. Който за съжаление не беше там, откакто се подстрига късо.

Ръката й увисна във въздуха.

Къркпатрик забеляза това естествено. Тайнствената му усмивка й го показа.

— Имаш ли нужда от нещо? — Лицето й незабавно пламна от двусмисления й избор на думи.

— Не мисля, че мога да отговоря на това — изсмя се той. — Освен да ти предложа да дойдеш с мен днес.

— Какво?

— Започвам нов проект и трябва да си набавя малко дървен материал, Виктория.

Къркпатрик никога не й бе предлагал да отиде с него да търси дървета. Знаеше, че е много придирчив към дървесината, която използваше. Беше любопитна за това как той я подбира.

— Бих искала да видя това.

— Наистина ли? — Очите му бяха изпълнени с веселие.

И Виктория знаеше защо.

— Просто поисках да видя няколко дървета, нали?

— Аха.

— След като ме помоли да дойда с теб.

— Аха.

Тя затвори книгата и я остави на масата до нея.

— Е, мога ли да дойда така?

Преценяващият му поглед я обходи цялата. Тя носеше панталони и тениска.

— Зависи от теб. Мисля, че си добре — идваш и отиваме, но може да поискаш да се преоблечеш с дълги панталони, за да покриват краката ти за защита.

— Добре, дай ми една минута.

Той кимна.

— Ще се видим при трактора.