Линда Хауърд
Целувай ме, докато спя (27)

Глава двадесет и седма

Лили се събуди в прегръдките на Суейн и се почувства като у дома. Прииска й се да можеше да спре времето точно в този момент и никога да не загуби чувството на сигурност и задоволеност, което изпитваше. Не си позволи да мисли за евентуалната катастрофа, която денят можеше да донесе. Готова беше да направи каквото трябва и затова нямаше смисъл да се тревожи. С малко повече късмет, довечера щяха да прекарат по същия начин както снощи.

За нейна изненада, успя да изкара още два рунда, макар че сега я болеше и почти съжаляваше. Почти. Той я бе събудил в два през нощта, като бе запалил нощната лампа, защото този път искал да я вижда. Тя се притесняваше от външния си вид, защото бе заспала, без да се измие, но той бе доказал неоспоримо, че освен когато са замесени автомобили, към нищо друго не е придирчив.

— Сексът е мръсна работа — бе казал и я бе тръшнал обратно на леглото, от което тя се бе опитала да стане, за да иде в банята. — А и аз съм причината, така че защо да ми пречи? Това, че втория път го бяха направили, без да гасят лампата не я притесни, макар че той инстинктивно бе разбрал, че първия път ще и е по-лесно ако е на тъмно. Тя бе на тридесет и седем години, не беше девойка, но бе останала в добра форма, а тялото й някак си естествено нямаше склонност към напълняване. Гърдите й бяха малки и дори когато един ден започнеха да провисват, а това беше неизбежно, нямаше да бъде кой знае колко. Естествено, Суейн изглежда харесваше всеки сантиметър от тялото й.

Оргазмът втория път бе по-лесен за постигане; сякаш тялото й си бе спомнило как става това. Тя не беше толкова напрегната или отчаяна, а и Суейн бе направил преживяването доста забавно с безсрамието си и с гласовито изразяване на удоволствието. След това взеха заедно душ, а тя сложи кърпи върху мокрите места по чаршафите. Легнаха си и поспаха още два часа. Третия път, малко след пет часа беше дълго и бавно. Всяка прибързаност бе изчезнала. Лили едва си спомняше как се е върнала в леглото след това и бе спала толкова дълбоко, че дори и да е сънувала, не си спомняше. Сега около краищата на пердетата се бе разляла слънчева светлина и тя се чудеше колко ли е часът, но въпросът не я безпокоеше толкова, че да си направи труда да се обърне на другата страна и да погледне часовника.

В просъница Суейн издаде неопределен гърлен звук — нещо средно между полузаспал мъж и полубудна мечка, след което повдигна косата й и я целуна по врата.

— Добрутро — измърмори той и я притегли по-близо до себе си.

— Добро утро — Лили обожаваше да усеща цялата тази мускулеста топлина зад гърба си; обичаше да усеща крака му, пъхнат между нейните и тежестта на ръката му около кръста й.

— Още ли трябва да карам този Фиат? — гласът му звучеше, като че ли не е съвсем в съзнание, но въпросът явно бе важен за него, щом беше първото нещо, за което мислеше, след като се бе събудил.

Тя нежно потупа ръката му, доволна от факта, че е с гръб към него и не може да види усмивката й.

— Не. Можеш да караш каквато кола си избереш.

— Толкова ли бях добър, а? — попита самодоволно Суейн.

За представянето си, той заслужаваше нещо повече от потупване по рамото, затова тя се пресегна назад и го потупа по задника.

— Беше забележителен — отвърна тя с лека монотонност и механичност в гласа. — Техниката ти беше превъзходна, а пенисът ти е най-големия, който съм виждала. Аз съм най-щастливата жена на света. Това съобщение е запис.

Той се претърколи по гръб и се засмя гръмогласно. Лили се измъкна от леглото и избяга в банята, докато той се смееше и не успя да отвърне подобаващо на думите й. Огледа се в огледалото и замръзна, поразена от мекотата на чертите си. Една нощ секс и се беше подмладила? Не беше само секса, осъзна тя, макар че това толкова разпускащо преживяване бе голям плюс. Причината всъщност бе самият Суейн — нежността и загрижеността, с които се бе отнесъл и чувството, че някой държи на нея. Беше близостта, връзката, липсата на самота. От месеци вече се бе чувствала напълно сама, отделена от света, който я заобикаляше, но изглеждаше сякаш никой и нищо от него не могат да я докоснат; обградена от блатото на самота и тъга. Ентусиазмът на Суейн, ведрия му характер, я бяха издърпали извън тази самота и отново я бяха върнали към живота. По дяволите, тя наистина се влюбваше в него. Много глупаво от нейна страна, предвид всичко, което се случваше, но как можеше да го избегне? Не можеше да си тръгне — имаше нужда от помощта му, а и нещо повече — не искаше да го остави. Искаше всичко, което той можеше да й даде; всяка минута. Не можеше да се притеснява дали ще може да разчита на него завинаги, защото какво означава всъщност завинаги? За нея това можеше да е само днешния ден или утре. Лили разполагаше само с настоящето и то й стигаше.

Понеже имаха само една баня, тя побърза, за да може и той да влезе. Не държеше никакви дрехи в банята, а халатът беше на пода до леглото, така че й се наложи да излезе гола, както бе влязла там. Всъщност, това не беше проблем, защото и Суейн не си бе направил труда все още да се облече. Когато тя излезе от банята, той стана от леглото, а очите му обикаляха забележителните места по тялото й. Придърпа я към себе си за една дълга прегръдка. Сутрешната му ерекция се забоде в корема й и я накара да съжалява, че бяха прекалили през нощта.

— Искаш ли да се изкъпем заедно? — попита той.

— Май ще е по-добре да се накисна дълго във ваната — отвърна тя със съжаление в гласа.

Той поразтри задника й, изправяйки я на пръсти.

— Боли ли те?

— Да.

— Съжалявам, не помислих. Два пъти щеше да е достатъчно. Трябваше да си държа ръцете настрана последния път.

— Но точно третия път те освободи от Фиата — тя го погали по гърдите, плъзна ръце по гърба му и прокара пръсти по дълбоката бразда на гръбнака му.

Усети как устните му се движат в косата й.

— В такъв случай смятай, че саможертвата ти си е заслужавала.

— Очаквах, че ще кажеш нещо такова — но и тя се усмихваше и търкаше носа си в рамото му. — Хубаво е да знам мястото си сред приоритетите ти.

Той замълча за момент, след което предпазливо попита:

— Очакваше да кажа нещо мило в този момент ли?

— Да, очаквах. По отношение на романтиката се провали страшно.

След още миг колебание, той я бодна с твърдия си член:

— Това не се ли брои?

— Като се има предвид, че това щеше да е тук, дори и да беше сам — не.

— До сега щеше да е отминало. Ти си причината да стои вирнат. Виждаш ли, наистина съм романтичен.

Той й го връщаше за шегата със записаното съобщение, но лекото потрепване на рамената го издаде. Лили вдигна погледа си към сините му очи, които блестяха от едва сдържания смях, но тъй като и тя самата едва успяваше да не се разкикоти, му прости. Плесна го по задника и се запъти да вдигне халата от пода.

— Действай по-живо, момче. Гладен ли си вече, да поръчам ли закуска?

— Определено ми трябва кафе, така че може да поръчаш и някаква храна едновременно — той погледна часовника си. — Още повече, че е почти десет часа.

Толкова късно! Лили беше учудена, до колко късно е спала, но също така си помисли, че мистериозния човек можеше да се обади всеки момент. Докато Суейн беше още в банята, тя провери мобилния си телефон, който бе включила да се зарежда предната вечер. Телефонът си работеше, а на дисплея се виждаше, че сигналът е добър и силен. Нямаше пропуснати обаждания. Изключи го от зарядното устройство и го пусна в джоба на халата си. Обади се на рум сървиса и поръча кроасани, сладко, кафе и пресен портокалов сок. Суейн не бе показвал до сега някакви претенции към традиционната френска закуска, така че тя поръча само това. Дори и по отношение на храната, той се бе доказал като изключително интелигентен и адаптивен. Имаше много неща от миналото му, които не й бе казал, но и тя самата бе скрила доста и вероятно никога нямаше да му ги разкаже. Той бе в добро здраве, имаше добро сърце и за момента бе неин. Това беше достатъчно. Суейн показа глава от банята.

— Искаш ли да почакам рум сървиса докато взимаш вана или ще изчакаш след закуска?

— Ще изчакам. Не искам да ми прекъсват ваната заради храна.

— Тогава аз ще се изкъпя сега — той се върна обратно в банята и само след секунда се чу водата от душа.

Суейн излезе точно преди да пристигне храната. Изглеждаше доста елегантен в черните си панталони и простата бяла тениска със запретнати ръкави. Подписа чека, докато Лили стоеше с гръб към вратата, загледана навън през прозореца. Суейн точно се връщаше от врата, след като бе затворил зад келнера, когато мобилния на Лили иззвъня.

Тя си пое дълбоко дъх и извади телефона от джоба си. Един бърз поглед към дисплея показа, че номера на входящото повикване е блокиран.

— Мисля, че е той — каза тя и отвори капачето на телефона. — Да, ало? — каза тя на френски.

— Решихте ли вече?

Когато чу електронно изменения глас, тя даде сигнал на Суейн с едно бързо кимване и той се приближи и долепи главата си до нейната. Лили отдалечи телефона съвсем леко от ухото си, за да може и той да чува.

— Да, реших. Съгласна съм да го направя, при едно условие. Трябва да се срещнем лично — след миг тишина, гласът каза:

— Това е невъзможно.

— Трябва да намерим начин. Искате от мен да рискувам живота си, но вие не рискувате нищо.

— Не ме познавате. Не виждам с какво ще ви успокои една такава среща.

Беше прав, но тя вече се чувстваше по-спокойна. Ако човекът насреща бе Родриго, щеше с готовност да се съгласи на предложението й. Нямаше да му е никакъв проблем да изпрати някой друг на срещата, който да я подмами напълно в капана. Човекът, с когото разговаряше в момента не беше Родриго и не работеше за него.

Лили тъкмо щеше да се съгласи с това, че срещата не е наложителна, когато Суейн направи жест да привлече вниманието й и без гласно каза „Среща“, след което кимна утвърдително. Явно искаше тя да продължи да настоява.

Лили не се сещаше каква може да е причината за това, но вдигна рамене и продължи да говори:

— Искам да видя лицето ви. Вие сте ме виждал, нали? — гласът се поколеба и Лили разбра, че е познала.

— Какво значение има лицето ми? Мога да ви кажа каквото и да е име и няма да разберете дали казвам истината.

Тук също беше прав и Лили не можеше да измисли причина, поради която да продължи да настоява, затова се позова на нелогичното:

— Така или иначе, това ми е условието — каза твърдо. — Приемете го, или нямаме сделка.

Чу как човекът си пое дълбоко дъх.

— Приемам. Ще бъда пред „Jardin du Palais Royal“ утре в два часа. Носете червен шал и бъдете сама.

Суейн поклати отрицателно глава. Изражението му показваше несъмнено, че той няма да се съгласи с това.

— Не — каза тя. — С мен ще дойде и един приятел. Той настоява. Аз не съм заплаха за вас, мосю, а приятелят ми иска да се увери, че и вие не сте заплаха за мен.

Мъжът се засмя. Електрониката промени смеха му на груби лаещи звуци.

— Не е лесно човек да се разбере с вас. Добре, мадмоазел, съгласен съм. Имате ли други условия?

— Да — каза тя, само за да му противоречи — Вие също да носите червен шал.

Той се засмя отново и прекъсна връзката. Лили затвори капачето на телефона си и шумно въздъхна.

— Не е Родриго — каза тя, макар че нямаше смисъл да се повтаря.

— Изглежда не е. Това е добре. Може би наистина постигаме някакво развитие.

— Ти защо искаш да дойдеш?

— Защото щом толкова не иска да се срещате, значи има нещо, което крие и не му вярвам — той взе кафето от масичката и й го подаде, като й намигна. — Познай какво означава това.

Съзнанието й все още бе заето да обмисля разговора и възможните развития на нещата и не схвана какво искаше да й каже.

— Какво? — попита тя учудено.

— Значи имаме на разположение и днешния ден — той чукна чашката си с кафе в нейната за поздрав. — Както и тази нощ.

Имаше предвид, че нямат какво друго да правят, освен да се радват на компанията си. Една позакъсняла усмивка изгря на устните й. Тя отиде до прозореца, дръпна настрани завесите и се загледа навън, в ярко слънчевия ден.

— Ако ти доскучае можем да идем до Дисниленд — каза тя. Мислеше, че вече има сили да го направи, като споменът за Зиа беше да бъде по-скоро приятен, отколкото болезнен.

— А там може ли да ходим голи? — попита той, отпивайки от кафето си. Давайки си точна сметка накъде отива разговора, тя сви устни и каза:

— Вероятно не.

— Тогава нямам намерение да излизам от стаята.