Лора Лей
Вълкът на Елизабет (9)

Глава 8

Даш искаше да извърши убийство. Отново. Искаше Грейндж да бъде в ръцете му, гърчещ се, а кръвта му да изтича, докато се моли за милост. Милост, която Даш знаеше, че никога няма да бъде в състояние да му даде. Беше побеснял, когато видя колко се ужаси Каси, виждайки Майк. И точно в онзи миг той осъзна, колко силно му вярваше малкото момиченце. Колко много зависеше тя от него да запази безопасността й и колко бе трудно да се води тази битка.

Той изруга тихо и издиша тежко, когато емоцията го заля. Страхът, който бе подушил в автомобила, едва не го задуши, разкъса защитните му стени, ако изобщо имаше такива срещу нея, и чиста неподправена ярост изгори душата му. Грейндж щеше да си плати за щетите, които бе нанесъл на това дете, и Даш щеше да се погрижи за това.

— Здрасти, приятел — в гласа на Майк се долавяха въпросителни нотки и Даш знаеше, че другият мъж може да усети яростта му.

Двамата бяха воювали заедно прекалено често, бяха се пазили един друг по много начини. Хора, които се сражават заедно, опознават характера на другия, силните и слабите му страни, по начин, който при други обстоятелства би им отнел цял един живот. Когато воюваш в непознати земи и убиваш или биваш убит, хората, с които се сражаваш, са необходими като дишането, за да оцелееш. Трябва да познаваш характера на човека, чийто гръб пазиш и който пази твоя.

— Моля те, кажи ми, че Мика още е горе — каза Даш уморено, потърквайки с длан лицето си. — Каси е на ръба на истерията, като вижда само теб. Ужасява се да излезе от Хамъра.

Другият мъж се напрегна едва забележимо. Последиците от причините за такъв ужас заляха сивите му очи. Челюстта му се стегна, зъбите му се стиснаха за една дълга секунда, докато Даш го гледаше как се бори с гнева си.

Майк най-сетне погледна към затъмнените стъкла на Хамъра.

— Стой тук. Ще я доведа.

Няколко секунди по-късно, съпругата на Майк, Серена, висока стройна блондинка, и дребничката й русокоса дъщеря, излязоха. Мика обви ръце около кръста на баща си, облегна се на него и се усмихна на Даш.

— Спомняш си Даш, нали, Мика? — попита Майк нежно. — Малкото момиченце, което е довел на гости, се страхува да излезе от автомобила. Защо не отидеш с мама и да се представиш? Накарай я да се почувства като у дома си.

Даш наблюдаваше слизането на семейството на площадката. Майк се отдели от тях и се върна до него, гледайки безмълвно как вратата на Хамъра се отваря. Из гаража се разнесоха тихи женски гласове. Даш бе виждал малкото момиче и майка му няколко пъти през годините, по време на кратките си отпуски в Съединените щати. И двете бяха сърдечни и говореха меко, а сега Каси и Елизабет се нуждаеха точно от това, помисли си той.

— Колко е зле, Даш? — попита тогава Майк.

Даш знаеше, че има предвид състоянието на Каси. Младият мъж въздъхна дълбоко.

— Държеше се добре досега. Мъжете я плашат, въпреки че при мен дойде доста лесно. Особено едрите мъже, от това, което успях да разбера. Още не съм имал време да поговоря задълбочено с Елизабет за това, което се е случило. Надявам се да го направя, докато сме тук.

Сега Даш се чудеше дали ще бъде в състояние да сдържи собствената си ярост, ако страховете му се потвърдят. Дали Грейндж бе докоснал Каси, преди да я заключи в онази спалня и да даде възможност на Елизабет да я спаси? Ако го бе сторил, Даш се закле мислено, че ще го накара да премине през ада, преди да умре.

Майк въздъхна дълбоко, тялото му потръпваше от желание за мъст. Той бе дяволски добър баща и съпругата и дъщеря му бяха неговия живот. Даш знаеше, че другият мъж ще разбере яростта, която заплашваше да го погълне.

Майк бе висок почти колкото приятеля си, с къса, светлокестенява коса и сиви очи. Не беше толкова широкоплещест като Даш и не толкова силен в определени области, но със сигурност бе човек, който може да се грижи за себе си и за другите в битка. Беше добър боец и заслужаваше доверие. И не на последно място, бе добър човек и щеше да убие за едно непознато дете. Заради един приятел, той би причинил вреда на няколко врагове, срещу които едва ли би искал да се изправи. В това отношение, приличаше много на Даш. Лоялността и задълженията, които идваха с нея, не бяха лесни за пренебрегване.

— Благодарен съм ти, че ни прие — каза Синклер тихо, когато Елизабет и Каси най-сетне се измъкнаха бавно от Хамъра. — Те двете отчаяно се нуждаят от почивка. Надявам се да не ти създаваме неудобство.

— Ни най-малко — Майк поклати глава, докато наблюдаваше движението от другата страна на автомобила. — Ще бъдете в безопасност тук, докато разберем какво точно става и как да се справим с него. Но от това, което научих досега, много парчета липсват, Даш. Нещо тук не се връзва.

Даш бе наясно с това.

— Хайде, нека да влезем вътре — подкани го Майк и двамата тръгнаха внимателно към жените.

Каси стискаше здраво ръката на Елизабет, но изглежда сега започваше да се държи по-естествено, когато Мика стоеше до нея и й говореше. Дъщерята на Майк едва бе навършила десет. Беше дете с благ характер, чиито живи очи блестяха от щастие.

— Хей, татко, Каси също е чула за хората-котки — изчурулика неочаквано Мика. — Те имаха още едно интервю по новините тази вечер — каза тя на Даш. Малкото момиче следеше историите на Породите почти с благоговение. — Мисля, че са много готини, а Танер наистина изглежда добре.

— Той е порода Бенгалски тигър — Каси погледна към Майк, след това към Даш. — Само на двадесет и пет години е, но стана известен като един от най-големите им говорители. Обзалагам се, че наистина е добър… — гласът й заглъхна.

— Танер е доста приятен, всъщност — Майк се усмихна на малкото момиченце. — Срещнах го миналото лято, заедно с Кейн Тайлър. И двамата са много добри оратори.

Каси изглеждаше впечатлена и гледаше нагоре към Майк замислено.

— Кейн Тайлър не обича особено да говори пред обществото — тя се намръщи, докато го гледаше, преценявайки отговора му. — Той действа като Даш. Танер е по-хитър и се справя много по-добре, когато говори. Така че е по-добър.

Четиримата възрастни се вторачиха в Каси изненадано. Майк се засмя.

— Тя е само за там — той плесна Даш по рамото. — Питам се колко ли ще му хареса на Кейн да разбере как една осемгодишна го е разбила толкова лесно?

Каси се премести по-близо до майка си и я прегърна здраво през кръста, докато гледаше към Майк с внезапно разгневено изражение.

— Само защото съм ниска не значи, че съм бебе.

— Каси — гласът на Елизабет бе твърд, когато погледна надолу към дъщеря си. — Господин Толър е наш домакин. Сигурна съм, че не мисли, че си бебе.

Младата жена не се извини за поведението на детето. Не беше и необходимо. Но внимателно накара дъщеря си да разбере, че е преминала границите.

— Смятам, че изглеждаш ужасно стара за възрастта си — подразни я Майк. — Хайде, дами, аз съм на по-голяма възраст от осем години и имам нужда от удобен стол за гостуването. Серена, ти и Мика не оставихте ли домашно приготвените бисквити да изстинат?

Серена се премести до съпруга си, ръката й се обви около кръста му, когато се надигна да го целуне леко по бузата.

— Наистина го направихме — каза тя с усмивка, преди да се обърне отново към Елизабет и Каси. — Хайде да влизаме, ще ви настаним и ще получите малко бисквитки. Каси, обичаш ли джинджифилови сладки?

Серена поведе майката и дъщерята към къщата, а мъжете тръгнаха бавно след тях. Даш не можеше да не се възхити на другата жена за това колко лесно бе помогнала на Каси и Елизабет да се почувстват удобно.

— Благодаря, приятел — Даш въздъхна, когато влязоха в къщата. — Пътят за тях беше дълъг.

— Мога да го разбера — Майк поклати глава бавно. — По дяволите, Даш, имам кошмари откакто ми се обади, мисля си за тази жена и дъщеричката й и какво е могло да се случи, преди да ги откриеш. Не знам как са успели да оцелеят.

Самият Даш не бе спал много, преди да открие Елизабет и Каси. И това започваше да му се отразява.

Младият мъж изсумтя.

— Твоите кошмари дори не се доближават до моите.

— Хайде да отидем в кабинета и да си поговорим — Майк кимна надолу към дългия коридор, недалеч от входа за гаража. — Събрал съм малко сведения за теб.

Даш кимна.

— Нека първо говоря с Елизабет и ще дойда.

Той влезе във всекидневната. Каси стоеше на колене пред телевизора заедно с Мика, погълната от репортажа и интервютата с Котешките породи. Елизабет бе изправена до входа на кухнята и гледаше как Серена прави кафе.

— Елизабет — изрече името й тихо, привличайки вниманието й.

Тя се обърна към него, дългата й коса се разлюля до кръста й, очите й бяха тъмни и мрачни. Господи, как мразеше този поглед, ненавиждаше мисълта, че дори сега страховете й я преследваха. Елизабет хвана с едната си ръка револвера, въпреки че внимаваше да го държи зад гърба си, за да не могат да го видят момичетата.

Тя тръгна бавно към него, дълбоките й сини очи го наблюдаваха предпазливо. Не беше отпуснала гарда си, не се бе поддала на нуждата от почивка, откакто я бе открил, освен няколкото часа сън в мотела. Все още бе нервна и се страхуваше, което го подлудяваше. Нуждаеше се от почивка. Нещо вътре в Даш настояваше, че тя е прекалено слаба, прекалено крехка, за глада, който се надигаше вътре в него.

— Трябва да поговоря с Майк за малко, но ще бъда наблизо, ето там надолу по коридора — той я завъртя с гръб към вратата и се загледа в револвера. — Ще го задържиш ли или искаш аз да го взема?

Елизабет погледна назад към Каси, след това към оръжието. Даш я видя как облиза нервно устни, преди да му го подаде. Когато очите й се вдигнаха, му се прииска да завие от мъка при вида на страха и несигурността, които съзря там.

— Елизабет — прошепна мъжът нежно, като пое оръжието с едната си ръка, а другата се повдигна към бузата й, за да докосне бледата кожа. Беше толкова мека. Искаше му се да прекара остатъка от дните си в проучване на допира й. — Обещавам ти. Никой няма да ни проследи до тук. Никой няма да ни открие.

Тя преглътна и кимна леко. Но сенките в очите й не намаляха.

Даш се протегна зад себе си и изгаси осветлението в антрето, докато тя се взираше шокирано в него.

— Искам да те целуна — прошепна той, като я облегна на стената, доволен от внезапния пламък на любопитство в очите й.

О, да, помисли си Даш, очевидно си спомняше колко гореща беше последната целувка, колко хубаво бе усещането. Това накара очите й да заблестят от нещо коренно различно от страх.

— Знаеш ли колко са меки устните ти? — Даш внимаваше да сдържа гласа си, докато навеждаше глава към нея. — Колко топъл и сладък вкус имаш?

Преди Елизабет да успее да отговори, той позволи на езика си да оближе нежно устните й. Чу как дъхът й секна, видя руменината, която изби по страните й. Беше твърд и болезнено напрегнат, пенисът му пулсираше настойчиво, докато мъжът се бореше да бъде нежен и внимателен. Ако я целунеше както му се искаше, се страхуваше, че никога няма да може да спре.

— Даш — ръцете й се повдигнаха към гърдите му, сякаш, за да го отблъснат. Пръстите й се извиха срещу ризата му, а гърдите й започнаха да се повдигат и спускат с учестяването на дишането й.

— Мога да те изям, Елизабет — произнесе Даш, позволявайки на малка част от желанието да се отрази в гласа му. — Докато бях в онази проклета медикаментозна кома, единствената ми връзка със света бяха писмата на Каси. А тя говореше за теб. Колко си хубава. Колко си мила и добра. Постепенно, ти престана да бъдеш майката на Каси. Аз не виждах майчиния образ, виждах жената. Жена, която исках да прегърна. Да докосна. Наистина много искам да те докосна, Елизабет. Толкова много, че ръцете ми почти треперят от желание.

Даш реши да рискува. Може би бе прекалено рано да й позволи да разбере точно колко жадува за нея. Но, по дяволите, беше се бе уморил да чака, беше се уморил единствено той да изгаря в пламъците на тази страст. Искаше и тя да почувства същото. Да мисли за него. Да разбере това, което предстои.

— Не — Елизабет поклати глава, очите й горяха от чувство на женска паника, когато той облече искането си в думи.

— Да, Елизабет — Даш сдържа гласа си нисък, но позволи на възбудата да се усети. — Оживях заради теб и Каси. Но докато се борех за живота, сънувах, и сънувах точно това.

Устните му бързо покриха нейните, езикът му се възползва от ахването й и нахлу властно в устата й. Тази сутрин, той бе помолил за милувката, сега изискваше. Завладяваше, ближеше и галеше езика й, ликуващ от незабавния, макар и колеблив отклик.

Елизабет беше плаха, предпазлива. Не се предаде лесно на страстта, която пулсираше помежду им. Но бе достатъчно любопитна, за да допусне целувката. Тя се облегна леко на него, а тялото й се напрегна. Беше твърдо решена да се опита да контролира желанието, да си го обясни, преди да му се отдаде. На Даш засега му бе достатъчно, че може да усети копнежа вътре в нея. По-късно щеше да настъпи времето да го проучи по-обстойно.

Устните му отпиваха от нея, а езикът му галеше нейния, позволявайки възбудата да се надигне много бавно. Едната му ръка улови ханша й, задържайки я близо до него, а гърдите му се притискаха към закръгления й бюст, който се надигаше и спадаше рязко. Езикът й се преплете свенливо с неговия, а ръцете й се опуснаха на стегнатите мускули на корема му.

Даш бързо изгуби разсъдъка си в целувката й. Нарастващите усещания го помитаха, бръмчаха в съзнанието му, сетивата му експлодираха от ненаситната страст. Тогава чу Каси. Гласът й се повиши, когато попита Серена къде е майка й.

Да се отдръпне от нея бе едно от най-трудните неща, които бе правил през живота си. Но го стори, неохотно, насили се да отвори очи и се взря в шокираните дълбини на нейните. Гърдите й се повдигаха и спускаха бързо, зърната й бяха твърди и малки под плата на блузата й. Ръцете й стискаха ризата му, деликатните й нокти се забиваха в кожата му, сякаш беше спасително въже, докато тя се бореше за въздух.

Дланта му прилепна към бузата й, а палецът му погали леко подутата извивка на устните й. Бяха зачервени и подпухнали от целувката. Клепачите й бяха натежали, а страните й пламтяха. Даш можеше да подуши есенцията на желанието, което бе започнало да се надига в тялото й. Хлъзгавите сокове щяха да я подготвят, да затоплят сладката й вагина, улеснявайки пътя за него. Пенисът му запулсира силно при тази мисъл.

— Помисли за това, Елизабет — изръмжа мъжът. — И тогава се запитай дали сега вкуси страст, или предателство.

Преди Елизабет да успее да отговори, Даш се обърна и тръгна надолу по късия коридор зад тях, оставяйки я да се взира шокирано и с нежелан глад. И, надяваше се, с поне малка капка доверие.

 

 

Елизабет наблюдаваше отдалечаването на Даш. Продължаваше да стои притисната към стената, потискайки инстинктивното желание да го повика обратно, докато гледаше как мощното му тяло върви към другата стая. Повдигна ръка бавно към устните си. Те потръпваха, изпълнени с топлина от неговите, вкуса му изпълваше устата й.

Целувката му я замая и не бе никак лесно да излезе от това състояние. Най-после се върна в кухнята, поговори малко със Серена Толър, докато наблюдаваше как децата си играят, и през цялото това време си спомняше за целувката на Даш. За докосването му.

Мислеше за начина, по който бе излязъл изпод душа и я бе притиснал към вратата на банята по-рано този ден. Пенисът му бе горещ, твърд като камък, притискащ се настойчиво към корема й, докато Даш се взираше в нея с блестящи от глад очи. Страст бе твърде слаба дума за това, което видя в погледа му.

Най-сетне Серена поведе нея и Каси към стаите им. Даш вече бе внесъл дрехите им и ги бе оставил в огромната спалня. Леглото, кралски размер, бе обърнато приканващо, върху калъфа на юргана бяха изобразени викториански цветя и подходящите чаршафи, които предизвикаха болезнен копнеж в гърдите на младата жена.

За един кратък миг, тя се почувства отново у дома. Домът, който родителите й й бяха оставили. Малката двуетажна тухлена къща, която бе обзавела с много любов след развода си с Дейн, изпълнена със слънчева светлина и смеха на Каси, и чувство за принадлежност. С юрган и чаршафи на викториански цветя. Пухени възглавници. В украсената с волани спалня на Каси имаше легло с балдахин и бели дъбови мебели. Нейният дом. Но него вече го нямаше. Завинаги.

Елизабет пое дълбоко и накъсано дъх и отвори очи. Стаята за гости бе обзаведена с тъмни мебели, комфортна и елегантна, с дебел горско зелен килим, както и останалата част от къщата. Имаше малък френски прозорец, който водеше към балкона. До него стоеше един стол в стил Кралица Ана.

— Хайде, Каси — Елизабет се запъти към голямата чанта, която Даш бе донесъл от Хамъра. — Да се приготвим за сън.

Извади нощницата и халата на момиченцето, след това почука тихо на вратата, която свързваше стаята й с тази на Даш. Когато не получи отговор, тя отвори и влезе. Приготвянето на Каси за сън не беше трудно. Детето беше изтощено. То се сви под топлите завивки в леглото, половин час по-късно, и потъна в сън. След няколко минути започна да издава един от меките си, мяукащи звуци, който винаги предизвикваше усмивка на лицето на майка й. Елизабет поклати глава, чувайки звука.

Това ново положение беше толкова нетипично в сравнение с последните две години, че Елизабет не можеше да не се успокои. Мисълта за опасността, която я заобикаляше от толкова дълго време, вече не присъстваше. Тя усети промяната с всяка клетка на тялото си. Сякаш с пристигането на Даш вече имаше надежда. Как, младата жена не знаеше. Но усещаше, че около нея се надига чувството на надежда дори когато инстинктивно се съмняваше. Как можеше нещо да се промени толкова бързо само от присъствието на един човек?

Но защо не? Даш бе променил нещо и в нея. В рамките на двадесет и четири часа, той я бе накарал да осъзнае, че е нещо повече от майка на Каси. Че също така е и жена. Бе изминало дълго, много дълго време, откакто бе усещала такъв прилив на женска нужда и събирането на гъстите влажни сокове на възбудата между краката си. Женствеността й я болеше. Никога не я бе боляла така, дори когато Дейн я бе ухажвал. Никога не бе пламвала от една целувка. Не беше го пожелавала толкова бързо или така горещо, както внезапно осъзна, че желае Даш Синклер.