Лора Лей
Вълкът на Елизабет (24)

Глава 23

Елизабет беше решена да не се предава лесно. Адреналинът препускаше в тялото й, желанието да се възпротиви срещу него пулсираше прекалено силно, прекалено бързо. Вагината й беше влажна и гореща, гърдите й подути, а зърната туптяха болезнено чувствителни. И Елизабет искаше да бъде взета. Но нямаше да се даде лесно.

Когато Даш тръгна към нея, тя му се изплъзна и бързо се отдалечи от него, опитвайки се да го заобиколи. Направи гримаса, чувайки тихия му смях, насочен срещу нея. Проклет да е, той си играеше.

Даш се хвърли отново към Елизабет, давайки й достатъчно време да се изплъзне, преди ръката му да улови деколтето на тениската й, разкъсвайки я от тялото й. Тя се бореше с остатъците, като се обърна с лице към него, разкъса ги и ги хвърли на пода.

Сега беше облечена само с бял нежен дантелен сутиен. Гърдите й бяха повдигнати, а зърната се потриваха в плата, когато той се взря в тях. Гръдният му кош блестеше от пот, дънките му бяха така изпънати, толкова силно, че сякаш всеки миг щяха да се пръснат.

Когато Даш тръгна отново към нея, Елизабет му даде секунда да помисли, че я е хванал, преди да отстъпи настрани, приведена ниско и се хвърли в краката му. Той се завъртя. Кучият му син направи едно перфектно завъртане, преди да се обърне и да я погледне предупредително.

— Следват дънките — изръмжа мъжът и отново пристъпи към нея.

Елизабет се отпусна на пода. Ръцете му се насочиха към закопчалката и ципа на дънките й, като й позволи да се бори. Плъзна ги с усилие надолу по бедрата й, след това сграбчи краката и ги дръпна, когато Елизабет изостави дънките в замяна на свободата си.

Всичко, което остана по тялото й, бяха прашките и сутиена. Младата жена се завъртя, изправи се на крака и се втренчи в Даш, който хвърли дънките през рамо.

— Ще те вържа, бейби — изрече той, гласът му беше горещ и дрезгав. — Следващият път ще стоиш долу.

Вагината й беше толкова мокра, че буквално усещаше как оскъдното парче плат й се просмуква от влагата.

Даш се втурна отново. Когато Елизабет понечи да се изплъзне под мишницата му, той се наведе, хвана я и се завъртя с нея, докато не я повали по корем, а едрото му тяло я притисна към подложката. Пръстите му стиснаха прашките й и ги дръпнаха рязко.

Елизабет изкрещя от безсилие, когато бельото бе разкъсано и секунда по-късно бе захвърлено настрани. Ръцете й се изпънаха зад нея, когато Даш заключи китките й в едната си длан. След това я издърпа на колене и тя го усети как започва да съблича дънките си.

— Победена — изръмжа той. — Капитулирала.

Тя се бореше срещу него и почти го извади от равновесие, когато Даш освободи пениса от панталоните си. Беше убийствено да бъде държана по този начин, неспособна да се съпротивлява, неспособна да избяга. Топлината му се обви около сетивата й, правейки тялото й толкова чувствително, че когато пръстите му погалиха хлъзгавите гънки на женствеността й, тя почти достигна върха.

— Харесва ли ти, бейби? — изръмжа Даш, като нагласи пениса си на входа на влагалището й. — Боже, обичам да те имам по този начин. Обуздана. Покорна. Това ме прави по-твърд, отколкото някога съм бил.

Стоманено твърдата плът се притисна към нея, една копринена струя предеякулационна течност се изля във вътрешността й. Двамата простенаха. Беше толкова горещо, правеше я по-възбудена, по-хлъзгава, когато Даш започна да плъзга пениса си в тесния отвор. Натисна раменете й към подложката, принуждавайки краката й да останат свити в коленете, а дупето й повдигнато за нахлуването му.

— Проклет да си — задъха се тя тежко, докато се бореше срещу хватката му, все още опитвайки се да се освободи, след това потръпна и изстена дрезгаво, тъй като движенията й само вкарваха дебелата главичка по-дълбоко в нея.

О, това беше прекалено хубаво. Болезненото удоволствие от рязкото проникване накара нервните й окончания да изкрещят, а клиторът й да запулсира отчаяно.

Елизабет дръпна китките си от хватката му и размърда ханша си, изкарвайки го от себе си, след това изпъшка гневно, когато дланта му плесна рязко заоблената извивка на дупето й. Добре. Това й хареса прекалено много.

Даш намести отново пениса си срещу входа. Тя усети още една струя течност, когато се плъзна навътре. Мъжът се отдръпна, след това отново започна да се прониква. Елизабет го измъкна отново.

Даш се засмя.

— Харесва ли ти да бъдеш пляскана, Елизабет? — дланта му още веднъж се стовари върху дупето й, карайки я да потръпне и да простене възбудено. — Мисля, че да. Мисля, че ти харесва задничето ти да бъде пляскано. Обзалагам се, че ще ти хареса още повече, ако го чукам.

— Да не си посмял — извика тя, когато пръстите му се плъзнаха по ануса й.

За щастие, пенисът му се намести в гънките на вагината й.

— Направи го отново, Елизабет, и ще те взема безмилостно — предупреди я той. — Не си играй с мен точно сега.

А тя си играеше с него, изкушаваше контрола му, и го знаеше. Искаше го силно и дълбоко, искаше да разклати тази здраво сдържана мощ, която той упражняваше над действията си.

Даш се изля още веднъж в нея и тя усети как вагината й се отпуска. Елизабет започна да се бори по-усилено и се засмя, когато той изруга, завъртя ханша си настрани и го изплъзна навън отново, тласна се назад, неочаквано освобождавайки хватката му от китките си, която предпазваше от това да я нарани. Отдръпна се бързо от него, наслаждавайки се на силното ръмжене, което избухна от гърлото му, миг преди да сграбчи бедрата й и да я дръпне обратно.

Пенисът му се притисна силно вътре в нея и рязка струя течност я изпълни отново, секунда преди да тласне половината от твърдата си ерекция вътре в нея с едно бързо движение.

— Даш! — Елизабет се изви и изкрещя от болезненото удоволствие, когато той се отдръпна, след това се тласна по-дълбоко, след това отново, докато на третия тласък не я прониза с всеки твърд, дебел сантиметър от гладния си пулсиращ пенис.

— О, Боже — изкрещя тя, опитвайки се да се отпусне около огромния нарушител, докато той се отдръпваше и тласваше обратно.

Движенията бяха енергични и дълбоки. Даш дишаше тежко, ръцете му приковаваха бедрата й, докато движеше пениса си навън и навътре с нарастваща сила, карайки Елизабет да крещи от ненаситна страст. Подклаждаше огъня вътре в нея, който заплашваше да погуби разума й, разтягаше я широко, изпълваше я, преди да се отдръпне само за да я разтвори отново.

По гръбнака й се плъзнаха пламъци, удоволствието разкъса утробата й, преди да залее тялото й. Всеки път, когато Даш я изпълваше, стенейки дрезгаво, докато вагината й го улавяше разгорещено, оргазъм стягаше корема й.

Даш реши да остави Елизабет да наложи темпото сега. Тласъците му нараснаха в сила и дълбочина, ставаха по-мощни, докато тя крещеше под него, извиваше се и се натискаше назад, за да го вкара по-силно в конвулсиращите мускули на влагалището си. И двамата се бореха за надмощие в акта, да видят кой може да предизвика другия допълнително. Да видят дали Елизабет ще избухне в пламъци, или Даш ще изгуби последната хватка върху разклатения си самоконтрол. Жената бе решена да спечели.

Когато се потопи в нея, тя стегна вагината си, стискайки плътта му, Даш изръмжа недоволно и се изтегли назад, борейки се срещу хватката й. Елизабет пък се бореше с освобождението си, знаейки, че ако настъпи преди той да е загубил контрол, тогава тя ще загуби надмощие в този акт. Възможността да го накара да се нуждае от нея повече от всичко друго, да я вземе както иска, да я приеме като негова жена, негова половинка, способността да се примири с всеки аспект на потребностите му, беше наложително.

— По-силно — изкрещя Елизабет, тъй като той поддържаше тласъците си умерени, стенейки при всеки насрещен удар, като че ли го убиваше. — Проклет да си, Даш. Чукай ме по-силно. Сега.

Тя се притисна назад, попречвайки му да се изтегли от нея, галеше пениса му със свиващите се мускули, докато ръцете му стискаха ханша й.

— Лизбет — простена Даш почти прекършено. — Господи, бейби. Не искам да те нараня.

Елизабет се бореше, тласкаше се назад, вкарвайки го по-дълбоко, стягаше се около него толкова, колкото можеше, докато не го почувства да потръпва зад нея, усети как ръцете му стиснаха конвулсивно ханша й, а силното му тяло се разтърси.

Отново се тласна назад, протегна ръка се под тялото си, пръстите й намериха твърдата стегната торбичка под основата на пениса му и я погалиха. Приглушен стон изпълни въздуха и Даш изгуби всякакво подобие на контрол.

Започна да я обладава с мощни, дълбоки и бързи тласъци, а струите течност се бореха да отпуснат отчаяно стегнатите мускули на вагината й, докато тя се свиваше още повече около него. Оргазмът й наближаваше. Надигаше се в утробата й и нахлуваше в тялото й, докато тя лежеше под него, викаше, крещеше името му, докато удоволствието я връхлиташе.

— Боже, Елизабет… — Даш се тласна силно и дълбоко, и понечи да се отдръпне отново, когато тя почувства, че ще се случи.

Плътното разтягане, израстъкът в средата на горната част на пениса му, я изпълни, заключвайки се в развълнуваните мускули на вагината й, когато тя експлодира под него. От гърлото й се откъсна вик, когато усети рязкото избухване на входа на утробата й, изпълваше я, търсеше плодородна почва и собственото й освобождение запулсира и се пръсна.

Като че ли никога нямаше да свърши. Елизабет се срина върху тренировъчната подложка, а Даш я последва, заровен дълбоко в нея, заключен в дълбините на конвулсиращата й вагина. Телата им потръпваха при всяка силна струя семенна течност.

По кожата им проблясваха капчици пот, докато се бореха за всяка глътка въздух. Главата на Даш лежеше върху нейната, зъбите му бяха забити в рамото й от мига, в който започна освобождението му, стоновете му звучаха по-скоро като диво ръмжене всеки път, когато спермата му се изстрелваше вътре в нея.

Най-сетне, няколко дълги минути по-късно, Елизабет усети как израстъкът започва да спада, как Даш потръпва и се изтегля от стегнатата й прегръдка с дълбок, дрезгав стон. Той падна до нея, дишайки тежко, силното му тяло трепереше.

— Трябваше да те напляскам — каза задъхано той, като я погледна с опечалено веселие. — Можех да те нараня, Елизабет.

Жената се засмя отпаднало.

— Да, добре, но не го направи. „Можех“ не се брои.

Очите й се затвориха. По дяволите, беше уморена. Толкова уморена, че можеше да заспи на място. Тя се остави на течението, тъмнината се затвори над нея, усещаше Даш до себе си, успокояващ, защитаващ я. Тялото й беше преситено, съзнанието й, поне в този момент, беше в покой. Всички тези усещания сякаш се сляха и я отведоха дълбоко в царството на сънищата.