Лей Грийнууд
Единствено с теб (20)

Глава 20

Потреперването й от понижаващата се температура ли беше или от страх? Беше ли шокирала Солти? Дори слабата лунна светлина не можеше да прикрие изумения му поглед. Ръцете му охлабиха захвата си около нея, а тялото му се отдръпна, сякаш не можеше да повярва, че тя е толкова дръзка.

Сара знаеше, че поема риск, но беше нещо, от което имаше нужда. Не й харесваше да бъде омъжена за Роджър. Още по-малко й харесваше, когато я насилваше. Не се съмняваше, че обича и иска да прекара остатъка от живота си със Солти, но не знаеше дали ще може да прави любов с него. Щеше да е невъзможно, ако реагираше по същия начин както с Роджър.

— Осъзнаваш ли за какво ме молиш? — прошепна той.

— Толкова добре, колкото и ти.

— Не съм сигурен.

— Ние сме женени! — неудобството, което съществуваше между тях, често я караше да го забравя.

— Така е, но… — тя знаеше, че Солти иска да е с нея, защото бе усетила доказателството срещу бедрото си, но въпреки това, той сякаш не намираше какво да каже.

— Колебаеш се. Защо?

— Вероятно, защото си повтарях поне по дузина пъти на ден, че това никога няма да се случи. Мозъкът ми все още се бори с промяната.

— Ами сърцето ти?

Той погали нежно лицето й.

— Сърцето ми никога не се е колебало.

— Тогава трябва да се научиш да му се доверяваш. Аз го правя.

Беше мило да види отражението на борбата в очите му. Въпреки че тялото му изгаряше от желание, той се сдържаше, защото бе загрижен за чувствата и щастието й. Нищо не можеше да я накара да го обича повече. Нищо не би могло да направи съюза с него по-важен.

— Навесът не е подходящо място за първата ни нощ заедно — каза той. Избягваше решението, търсейки причини да възрази.

— Там спиш ти — отбеляза тя. — За мен е добре.

— Не си ли изморена? — попита той.

— Никога не съм изморена, когато съм с теб — това звучеше глупаво, но само да го гледа в другия край на масата или да говори с него, изостряше усещанията й толкова, че самата й кожа оживяваше. Да я докосва, да я държи в ръцете си, да я целува, беше възбудило всеки нерв в нея, докато не усети, че е невъзможно да стои на едно място.

Той изглежда взе решение. Захватът му около ръцете й се затегна, погледът му стана по-интензивен.

— Ако прекараш нощта с мен, няма да ти дам развод.

Това беше ултиматум. За щастие беше лесен.

— Аз и не искам.

Очите му се впиха в нея.

— Ще се преместя в къщата, когато завърша новата стая.

— Можеш да се преместиш сега.

По лицето му бавно се разля усмивка, толкова радостна и сияйна, че засенчи луната. Ако бе имала някакви съмнения в любовта му, вече бяха отхвърлени. Никой мъж не я бе поглеждал така, както Солти го правеше сега. В погледа му се четеше желание, глад, дори нужда, но всичко това бе обвито от сияещо щастие, което я обгръщаше, вместо да я погълне. Имаше обещание за дни и нощи след тази вечер, за месеци и години, далеч в бъдещето. Това беше усмивка, която я уверяваше, че този път ще бъде различно. Солти искаше да бъдат семейство.

— Можем да изчакаме, докато довърша новата стая — каза той.

— Докато съм с теб, няма значение дали сме в навеса, фургона, или на голата земя. Да бъда с теб е най-важното. Няма значение къде.

Той я придърпа към себе си и я целуна. Сара с изненада установи, че се нуждаеше от нещо по-силно, по-изискващо, по-властно. Искаше Солти да я желае толкова много, че едва да се сдържа. Да усети, че предявява правата си над нея и няма да е достъпна за който и да е друг, дръзнал да я погледне мъж.

— Целуни ме по-силно — примоли се тя.

И той го направи. Но сега, когато бяха заявили любовта си, Солти се отнасяше към нея, като към безценно бижу, крехко цвете. Сякаш щеше да я пречупи, ако я прегърне по-силно. Тя не искаше такова внимание, нито да се отнасят към нея като с човек, който не може да грижи сам за себе си. През изминалите шест години сама се справяше с ранчото. Бе правила всичко, което и един мъж би правил. Искаше Солти да разбере това, но не желаеше да му го казва.

Той се отдръпна и я погледна в очите.

— Сигурна ли си, че си готова за това?

Тя почти се засмя.

— Нима мислиш, че не познавам сърцето си?

— Не се съмнявам, но и аз познавам моето. Обичам те толкова много, че не мога да бъда с теб само веднъж и после да се върна към предишното положение. Не мога да се преструвам, че е просто прищявка, която трябва да бъде задоволена. Искам това да означава, че няма да има развод, че ще осиновя Джаред и Елън и ще бъдем истинско семейство. Искам да знам, че ти ме обичаш и имаш нужда от мен. Завинаги.

— И аз желая същото — изуми се, че може да се чувства така, след като толкова много години се бе стремила към точно обратното, но, когато срещна погледа му, се запита как изобщо би могла да изпитва нещо друго.

В неговите очи се четеше същия въпрос. Тя кимна. Движението беше толкова леко, че почти не можеше да се забележи, но Солти го долови и разбра. Стигнали до единодушие, те се обърнаха и закрачиха към навеса.

Сара не бе стъпвала в бараката, откакто бе наела първия мъж, след заминаването на Роджър. Беше изненадана да види, че Солти я бе превърнал в уютно, мъжко място. Новото му легло бе поставено в единия ъгъл, оставяйки място за тръстиков стол и щайга, която служеше за маса. Стените бяха облепени със страници от списания и каталози, които имаха двойно предназначение — да спират вятъра и да осигуряват снимки и материал за четене през скучните следобеди. Солти бе използвал дървен материал за пода, който сега отчасти бе покрит със стар килим. На тавана бе окачен фенер, а наскоро направен прозорец осигуряваше естествена светлина.

— Докато Скелет е на пост, не е нужно да спя на отворена врата — обясни той.

Сара усети пристъп на колебание, когато премина през вратата. Тя искаше това, което предстоеше, дори бе помолила за него, но се страхуваше, че акта ще бъде същия като преди. Не можеше да остане омъжена за Солти, ако мразеше да спи с него. Нямаше да е честно и към двама им. А какво я караше да мисли, че ще бъде различно? Всички мъже правеха любов по един и същ начин.

Тя започна да се бори с надигащата се паника. Чувстваше се прикована, затворена, дори принудена. Скръсти ръце пред гърдите си в защита — не знаеше срещу какво — докато Солти запали фенера и обърна фитила. Той внимателно затвори вратата, но все пак глухото изщракване на резето я накара да потрепери. Обърна се към нея с усмивка, стопляща лицето му.

Слабата светлина и трептящия пламък караха сенките да танцуват по стената. Той отдели дясната й ръка от захвата на лявата и ги хвана между своите.

— Страхуваш се, нали?

— Не. Да. Не точно.

Той наклони глава със съмнение.

— Как „не точно“?

— Мразех да бъда с Роджър по този начин. Беше болезнено.

Усмивката на Солти беше толкова нежна, разбираща и успокояваща, че Сара искаше да оттегли думите си, но се почувства по-добре, когато изрече страховете си на глас. Нещата не бяха толкова ужасни, щом можеше да сподели чувствата си. Когато се бе опитала да обясни на Роджър, той я бе нарекъл глупаво малко момиче и каза, че една истинска жена би го оценила.

Солти погали ръката й.

— Ако нещо ти причини неудобство ще ми кажеш и ще спра.

— Роджър казваше, че мъжът не може да спре, щом веднъж започне. Било противоестествено.

Солти повдигна ръката й към устните си и я целуна.

— Винаги ще спирам, когато поискаш.

Тя не беше сигурна, че е честно да иска това от него, но предложението му я накара да го обича още повече.

— Ако не ти харесва толкова, че да желаеш да го правим отново и отново, тогава няма да го правим изобщо.

Сара не вярваше, че би могла да се чувства по начина, по който той искаше, но нямаше да му го каже, стига да не я болеше.

— Нещо друго притеснява ли те? — попита той.

Тя поклати глава. Да каже „не“ по този начин, не изглеждаше толкова лъжливо.

— Тогава ми позволи да те подържа.

Тя бе доста по-ниска от Солти, но нямаше нищо против, защото й харесваше да полага глава на гърдите му. Имаше нещо в това да я прегръща висок, силен мъж, който я караше да се чувства защитена. Обви ръце около него и го стисна здраво. Не беше едър колкото Роджър или Арни, но жилестата му фигура бе изтъкана от силни мускули, които се издуваха, докато работеше. Усещането на мускулите под пръстите й изпращаше малки електрически заряди през нея, докато не почувства цялото си тяло заредено.

Солти промърмори:

— Това е хубаво, но една целувка би била по-добре.

Тя изрази съгласие, като повдигна лицето си.

Всяка целувка бе по-добра от предишната. Сара не знаеше как е възможно. Сигурно беше от усещането на закаленото тяло срещу нея. А може би, заради чувството, възбудено от ръцете му, които се движеха по гърба й. Или нетърпението, предизвикано от твърдостта, притисната срещу бедрото й. Най-вероятно бе така, защото знаеше, че той я обича и отношението му никога няма да се промени.

Не й хареса, когато той се отдръпна, но разочарованието не трая дълго. Солти отпусна прегръдката си, така че тя се озова отново на собствените си крака. Плъзна ръце от лактите към раменете й и обратно, като я обсипваше с целувки по челото, ушите, врата и дори върха на носа й. И докато се наслаждаваше на целувките, чувството от ръцете му, които се движеха по нея, предизвика топлина, която заля цялото й тяло. Тя искаше да се приближи, да го почувства по-близо до себе си. Искаше нещо, което не можеше да определи, но все пак знаеше, че живота й няма да бъде завършен без него.

Когато той премести ръката си между тях, за да я сложи върху гърдата й, дъхът й секна, а тялото й се скова. Това бе едно от нещата, които Роджър правеше и й причиняваше болка. Но Солти просто обхвана леко гърдата, докато продължаваше да я целува и гали ръката и рамото й. Не след дълго, удоволствието надви страха и тя се отпусна. Притесни се леко, щом започна да разкопчава гърба на роклята й. За първи път искаше да почувства мъжка кожа срещу своята.

Когато отвори очи, жадното изражение върху лицето на Солти я изплаши. Беше виждала същия този поглед у Роджър. Той винаги означаваше, че е престанал да се интересува от нея и от този момент бе важно единствено да си достави удоволствие. Тя се напрегна, топлината разляла се по тялото й започна да се охлажда и предишните й страхове заплашваха да се върнат.

Дори и Солти да го забеляза, не го показа с нищо. Той продължи да разкопчава копчетата, да гали гърдата й, да я целува. Постепенно безпокойството на Сара затихна. Изостри се отново, когато той развърза долната й риза и постави ръката си върху голата й плът, но бързо бе потушено от възхитителните усещания, които причиняваше докосването на пръстите му, които рисуваха кръгове и шареха по гърба й. Тя почти забрави за ръката върху гърдата си. Как можеше докосването на мъж да бъде толкова успокояващо, окуражително и стимулиращо едновременно? Как можеше да я кара да иска да го докосва по същия начин?

Сара потръпна, когато той дръпна роклята и ризата й настрани, за да целуне голото й рамо. Бе толкова обезумяла, че не осъзна, че е освободил ръката й, докато не положи целувки по цялата й дължина. Дори не си и помисли да се противи, когато освободи и другата й ръка и скоро стоеше гола до кръста.

Въпреки огъня, който бушуваше в нея, усещаше въздуха студен върху кожата си, като в зимно утро, когато изскача от топлото легло и трябва да свали нощницата си, преди да се облече. Пръстите на Солти бяха груби срещу меката кожа на гърдите й, но докосването му беше нежно, ефирно, почти лазурно и накрая топлината му проникна в нея и прогони студа. Тя изпусна доволна въздишка.

— Нараних ли те?

— Не — тя поклати глава, за да наблегне на отговора си. Беше ли възможно и това, което следва да е също толкова хубаво?

Тя трепна, когато палците му започнаха да масажират зърната й, които бързо набъбнаха и се втвърдиха, станаха толкова чувствителни, че беше почти болезнено. Въпреки това, вълна от удоволствие прогони притеснението, докато накрая всичко, което усещаше, бе желание за още. Когато той се наведе, за да поеме едното зърно в устата си, Сара помисли, че се издига над земята. Тялото й бе атакувано от толкова много наситени усещания, че не знаеше на кое първо да се отдаде, затова се остави всички да я залеят в могъща вълна.

Когато си помисли, че няма да издържи повече и ще се строполи безпомощно на пода, Солти я вдигна, занесе я до леглото и я остави да легне. Той близна зърното й с език, захапа го и тя се замая от атакуващите я усещания. Никога не бе предполагала, че гърдите й могат да бъдат източник на толкова много удоволствие! Но същото можеше да се каже и за раменете, ръцете, врата й… Солти пробуждаше тялото й по начин, за който никога не бе смятала, че е възможен да съществува.

През главата й премина мисълта, че би искала да разбере дали и неговото тяло е толкова чувствително, но бе изтласкана настрани от усещанията, които избухваха като китайски фойерверки в нея. Бяха толкова силни, че не осъзна, как ръката на Солти се бе преместила върху крака й, докато не достигна вътрешността на бедрото й. Искаше да се напрегне, да се страхува, но не бе способна на нищо друго, освен на леко любопитство, какво следва. Никога не бе мислила, че може да изгуби контрол, но не можеше да контролира това, което Солти правеше. Нито пък искаше. И все пак, страхът й не бе изчезнал напълно. Обикаляше като вълк около лагерен огън, очите му горяха със съмнение и бдителност към огъня, който гореше в нея.

— Повдигни се, за да мога да издърпам роклята ти.

Сара не знаеше, кога Солти бе свалил обувките й, но осъзнаваше всяко движение, с което сваляше роклята и бельото от тялото й. Всяко движение, с което ръката му докосваше голата й кожа приближаваше вълка на страха все повече. Когато започна да сваля чорапите й, тя помисли, че вълка ще се нахвърли… Но докосването на Солти беше нежно, бавно, безопасно. Не остави никаква възможност на хищника.

Той бавно свали всеки чорап и го остави настрани, а следващото му действие я изненада напълно. Започна да масажира краката й. Положи левия в скута си и започна да го разтрива отгоре с нежен натиск на палците си. Докато пръстите му се придвижваха настрани, през глезена към сухожилието, което преминаваше през задната част на петата й, усещането беше толкова приятно, че Сара почти изстена. Прекрасното чувство постепенно се придвижваше нагоре по крака й до бедрата, дори към стомаха. А когато се съсредоточи върху стъпалото й, си помисли, че ще се превърне в желе.

Докато се отнасяше с десния й крак по същия начин, вълкът бе изпратен дълбоко в сенките. Нищо не болеше. Нямаше от какво да се страхува. Тя беше щастлива.

Солти се премести към прасците й, при което в тялото на Сара нахлу прекрасно изтощение. Сякаш губеше контакт с физическия свят и бе много по-чувствителна. Леглото бе по-меко, тялото й по-леко. Кожата й пареше, въздухът бе примесен с мъжественото ухание на Солти. Звукът от дишането й беше по-силен, сърцето й биеше по-звучно. Всяка част от нея се чувстваше по-жива, очакваща, предчувстваща това, което следваше.

Вълкът изскочи от сенките, когато ръката на Солти се озова върху вътрешната страна на бедрото й и предизвика спомени, за случаите, в които Роджър получаваше удоволствието си от нея чрез сила. Но пръстите му преминаха до средата на бедрото й, заобиколиха отвън и се върнаха на коляното. После отново направиха пътешествието си, кръжейки, успокоявайки, възбуждайки. Когато страхът й се оттегли, Сара усети, как мускулите й се отпускат и краката й сами се раздалечават. Сякаш тялото й приветстваше намеренията на Солти.

Тя не бе подготвена за целувките, които той положи по корема й, или за огъня, който пламна вътре в нея със скоростта на паднала мълния в суха трева. Когато огънят в стомаха й се разля, за да се слее с тлеещата топлина, която обхващаше вътрешната част на бедрата й, резултатът беше пожар от желание, който никога не си бе представяла, че е възможен. За първи път в живота си тя желаеше мъж. Имаше нужда от мъж. Копнежът бе толкова примитивен, толкова дълбок, че не се сви дори когато пръстите му се преместиха от бедрата й.

— Отпусни се. Обещах, че няма да те нараня.

Сара не очакваше, че когато пръстите му навлязат в нея, ще възпламенят толкова сладко неудобство. Изглеждаше невъзможно двете усещанията да съществуват едновременно, но всяко продължаваше да нараства и да се усилва, докато не се сляха с огъня, който вече заплашваше да я погълне. Тогава Солти направи нещо, което я разтърси толкова силно, че тя помисли, че ще се издигне над леглото. Не разбираше, защо тялото й беше трепереща маса, защо мозъкът й бързо се превръщаше в безполезно желе, но не я интересуваше. Не искаше да спира. И когато не се случи, искаше усещането да стане още по-силно. И когато стана, бе сигурна, че няма да оцелее. Спиралата вътре в нея беше толкова натегната, че беше сигурна, че ще изкрещи. И най-малката й частичка се беше превърнала в стегнат възел от чувствено удоволствие, което беше така мъчително прекрасно, толкова задушаващо могъщо, че бе сигурна, че ще умре.

Тя се приготвяше да си поеме дъх за последно, когато напрежението избухна и изтече от нея, като водата от пробита язовирна стена. Спускането бе едновременно облекчение и разочарование. Докато бе понесена към висини, които я плашеха, не искаше да потъне обратно там, откъдето бе започнала. След този момент, нищо вече нямаше да е същото. От сега нататък, сладкото щеше да бъде по-сладко, а горчивия вкус по-горчив. Щеше да изисква повече от живота и да настоява да го получи. Всичко щеше да бъде…

Тя бе толкова погълната от това, което й се случваше, което чувстваше и какво означаваше то, че не обърна никакво внимание на Солти. Изведнъж осъзна, че той се надвесва над нея.

— Може да е малко неудобно от начало. Ако е така, само ми кажи и ще се отдръпна.

Щеше да се случи — болезнената част. Вълкът се появи отново, по-голям от всякога, с почервенели очи и зъби, готови да разкъсат всички чудесни спомени от последните няколко минути. Сара усети, как Солти напира срещу нея. Беше по-голям от Роджър, така че със сигурност щеше да боли дори повече. Вълкът изръмжа и оголи зъби, но Солти се отдръпна, преди отново да я притисне.

Не болеше. Всичко, което усещаше, бе леко чувство на пълнота. И докато Солти проникваше по-дълбоко, докато я изпълваше до там, където тя бе убедена, че е границата на способността й да го приеме, чувството отслабна и бе заменено от същите усещания, които бе изпитала преди минути. Този път, вълкът не само бе изпратен в сенките, беше преборен, унищожен. Всяка следа от него бе заличена от лицето на земята. Никога повече нямаше да се страхува от докосването на Солти. Щеше да го приветства, да го прегръща, да му се радва.

Тя осъзна, че този път нещата бяха различни, защото споделяше опита си със Солти. Всичко бе различно. Вече не беше омъжена само на хартия. Беше се сляла със съпруга си тялом и духом. Където и да поискаше той да отидат, щеше да тръгне с него без страх. Накъдето и да я поведеше, щеше да го последва. С радост.

Когато започна да се предава на нуждите на тялото си, Солти направи същото. Можеше да види отразено по лицето му същото удоволствие, което бе завладяло и нея. Усещаше нарастващата му нужда за удовлетворение, чувстваше увеличаващата се сила на тласъците му, стягането и отпускането на мощните мускули, които ги водеха към цел, която само той познаваше. Постепенно, тя усети нужда, която се насъбираше дълбоко в нея, толкова дълбоко, че беше убедена, че Солти никога няма да я достигне.

— Още — стон ли беше или въздишка, която е изпуснала — по-дълбоко.

Колкото по-дълбоко проникваше Солти, толкова по-силно го желаеше. Колкото повече насищаше нуждата й, толкова повече се разпръскваше в цялото й тяло, докато не се почувства като топка от копнеж. Отчаянието я подтикна да обвие крака около кръста му в опит да го накара да достигне нуждата, която я разкъсваше с железни нокти. Ръцете й се сключиха около него, притискайки го към гърдите й, жадувайки за близост. Искаше да почувства, че е част от него, да го погълне и той да погълне нея, да позволи на простата си нужда да ги слее в едно цяло.

О! Тя изгуби способността си да мисли, изостави всички опити за контрол и позволи на вълната от страст да я залее. Уви се около Солти и остави страстта му да нажежи нейната до още по-голяма интензивност. Реалността за Сара бяха двете им тела. Нищо не съществуваше извън чувствения щит, който ги обграждаше, пазеше, обвиваше. Разгорещеността заплашваше да ги изпепели, избухвайки в дъжд от бели пламъци, които обгаряха ръба на съзнанието й.

Мечтаното освобождение ги връхлетя, позволявайки им да се понесат надолу от върховете.

 

 

На следващата сутрин Сара пееше, докато приготвяше закуската. Не я притесняваше, че Джаред я наблюдава учудено, или че Елън я попита три пъти, какво не е наред. Никога през живота си не се беше чувствала по-добре или по-щастлива.

— Какво ще правим днес? — попита Елън.

— Ще трябва да попиташ Солти, но предполагам, че ще иска да работи по новата стая. Почти е готова.

— Трябва ли да му помагам? Не може ли да отида с Доби?

Сара бе доволна да види, че в дъщеря й се развива момичешко увлечение по каубой. Още по-забавно бе, че Доби нямаше никаква представа, какво се случва.

— Ще трябва да попиташ Солти.

— Защо трябва да го питам?

— Защото сега той управлява ранчото — Джаред прекъсна подреждането на масата, за да хвърли поглед към сестра си, с който й казваше „как може да си толкова глупава“. — Освен това мислех, че ще се радваш той да работи по къщата. Когато свърши, ще имаш собствена стая.

— Не ме интересува — заяви Елън. — Искам да спя навън като Доби.

— Той хърка — Джаред продължи да слага масата.

Елън, която бъркаше яйцата, спря.

— Не е вярно.

— Арни ми го каза.

— Спрете да спорите и ми подай тези яйца — каза Сара на дъщеря си. — Очаквам мъжете да дойдат всеки миг.

— Няма да дойдат, докато не ги извикаш — рече Джаред.

— От къде знаеш?

— Солти каза, че не е учтиво да се тълпим около готвача или да си тътрим краката, когато е време за ядене.

Сара се усмихна. Още един знак, че Солти беше скроен над останалите мъже.

— Сега отиди и ги извикай — каза тя на сина си. — Всичко ще е готово, докато дойдат до тук.

Тя изсипа яйцата в горещия тиган и подаде купата на Елън, за да я измие. Всичко беше на масата, с изключение на хлебчетата, които държеше топли в тиган зад печката. Нямаше търпение да види Солти след изминалата нощ. Щеше да бъде за първи път. Беше се измъкнала, докато той спеше.

— Налей кафе — каза тя на Елън. — Първо на Солти. Харесва го леко изстинало.

— Знам, мамо. Казваш ми едно и също всяка сутрин.

Сега, като се замислеше, наистина беше така. Усмихна се на себе си. Може би беше влюбена в Солти от по-дълго, отколкото си мислеше. Защо е била толкова глупава? Можеше да се наслаждава на преживявания като снощното, преди много време. Вместо да въздиша по изминалата нощ, по-добре беше да обърне внимание на яйцата, преди да са загорели. Можеше да чуе мъжете отвън.

Доби влезе първи. Той се усмихна, каза добро утро и продължи към масата. Арни го следваше плътно.

— Къде е Солти? — попита Сара, когато той не влезе след Арни.

— Идва — намигна й Доби. — Бръсне се.

Сара беше убедена, че се е изчервила. Опита се да го скрие, като се обърна към яйцата.

— Защо се бръсне? — попита Елън. — Той просто ще работи по новата спалня. Трябва ли да изглежда добре, за да прави това?

Доби потърка мъха по бузите си.

— Не бих могъл да знам.

— Какво не би могъл да знаеш? — попита Солти като влезе в кухнята.

— Подробности за бръсненето.

— Не е голяма философия. Имаш ли нужда от помощ? — попита той Сара.

Тя беше твърде засрамена, за да срещне погледа му веднага.

— Не. Яйцата са готови, а Елън слага хлебчетата на масата — тя сложи яйцата в голяма купа, която занесе до масата. Отиде до мястото си и седна с очи, сведени към чинията. — Сядай и яж.

Закуската обикновено беше хранене, на което доминираха децата. Днес те бяха нетипично тихи, което правеше тайните погледи, които хвърляше към Солти още по-забележими. Въпреки това, скоро не можеше да спре да гледа към него и да се усмихва, дори след като Доби забеляза и се ухили. Досега не беше наясно какво е да си влюбен и не предполагаше, че ще е толкова прекрасно. Тялото й още беше нажежено от снощните спомени, изживявайки ги отново и отново.

И все пак, миналата нощ беше много повече от разширяване на физическите й хоризонти и емоционалните й граници. Не можеше да облече всичко в думи, защото чувствата и мислите й бяха толкова взаимосвързани, че беше трудно да мисли за тях по отделно.

Без предупреждение, отварянето на вратата прекъсна мислите й. Мъж, който изглеждаше ужасяващо познат, влезе в кухнята.

— Кой си ти? — попита Солти.

— Аз съм Роджър Уинборн — отговори мъжа. — Кой по дяволите си ти?