Любен Дилов
Странните качества на Борис Левиташки (5)

5

Директорът дойде в института следобед, когато тревните площи бяха ожънати, а колективът празнуваше годежа в залата на чертожниците. Той беше строг ръководител, почти въздържател и не търпеше празненства в служебно време, но щом разбра, че Захариева ще се жени, изненадващо се развесели, държа истински развълнувано слово и заяви, че за такъв случай си струвало да се бръкне по-надълбочко в някои фондове. Та да видим какъв подарък ще изскочи оттам за нашата първа сватба, рече той в заключение. Прегърна двамата и се прибра в кабинета си.

Лилето пошушна на годеника си, че желязото се ковяло, докато е горещо, и умело изигра едно отиване в тоалетната. Директорът я прие все още разнежен. Много се радвал за нея, по-добър мъж не можел да й пожелае. Трудолюбив, порядъчен, с бъдеще, ти знаеш, Лиле, той е най-добрият всъщност и единствен чертожник, вие всичките там сте мърлячки…

— Ако ти кажа какви качества има още, ще ти падне шапката — прекъсна го Захариева с оформено вече собственическо чувство.

Вместо да се разсърди, че една подчинена, и то от най-низшите, му говори така, директорът се засмя добродушно:

— Хайде бе, провери ли ги вече?

— Знаеш, че не обичам мръсни приказки! — сряза го тя. — Той завърши, обещал си му конструкторско място.

— Обещал съм му, мила, когато се записа задочник. Но при тия съкращения сега какво мога да направя?

— Има постановление за младите специалисти.

— Там не пише, че трябва да уволня някого, за да назнача друг само защото е по-млад. Виж какво, Лили, нека не си помрачаваме празника. Аз самият нямам никакъв интерес да изпускам такъв добросъвестен работник. Потърпете до края на годината, нова година, нов щат…

— Добре — изненадващо лесно се съгласи тя. — Всъщност аз дойдох да ти кажа нещо по-важно. Борис може да се издига.

— Разбира се, млад е, кадърен е.

— Не бе! Може да се вдигне и да застане във въздуха. И да мести с поглед всякакви вещи.

— Лиле — рече той търпеливо. — Ако си дошла да ме занимаваш със сватбарски фокуси, не сега, имам си работа.

Тя неочаквано му тропна с хубавото си краче, което се оказа доста властно.

— Мисля, че ми дължиш малко внимание. Моля те да го приемеш, защото и ние самите сме объркани, не знаем какво да предприемем.

И без да дочака съгласието му, тя хукна да доведе годеника си. Борис Левиташки, поразпуснат от внезапното си щастие и от виното, усещаше сили планини да повдига, не само пишещи машини, но нарочно започна с по-леки номера. Премести кристалния пепелник от бармасичката върху бюрото под носа на директора, който уплашено се дръпна. Върна го обратно. Премести цялата бармасичка в другия край на кабинета, прати и единия фотьойл подире й. После се вдигна с лекотата на глухарче, седна по турски край полилея и надникна в чашките му. Рече оттам:

— Пълен е с прах, другарю директор.

Директорът, жлътнал се като ризата си, заекна:

— Това… хипноза ли е?

— Левитация и телекинеза — обясни чертожникът отгоре. — В най-чистата им форма.

Директорът се изправи, постоя зад бюрото си, опрял длани на него, като Антей до майката Земя, набра сили и отиде под своя служител. Боязливо хвана единия му крачол, напипа прасеца, подръпна го. Борис протегна крака си, обърна се, изпъна се в легнало положение, плавно се преметна. Също като в демонстрациите на безтегловност, които бяха гледали в предаванията от космическите кораби. После с тромави премятания доплува до оголеното от бармасичката двойно канапе и пак като глухарче кацна на него.

Директорът бе се отпуснал в преместения фотьойл, рече от безопасното разстояние почти гневно:

— Добре де, какво искаш от мен? С какво мога да ти бъда полезен?

— Не вие на нас, другарю директор — сопна му се Захариева, която през цялото време бе стояла в безмълвно триумфираща гордост. — Кажете, с какво ние можем да бъдем полезни на института! Лесно ще идем другаде, но нали сме институт за подемни машини, забравихте ли?

— Но това… това са фокуси някакви!

— Фокуси ли? — кипна чертожничката. — Направи ги ти, тия фокуси! Не чу ли? Левитация и теле… теле… Какво теле беше, Боре?

— Телекинеза — отвърна Левиташки, щастлив повече със своята храбра и управна бъдеща съпруга, отколкото с вълшебните способности.

Директорът отстъпи безпомощно:

— Добре де, Левиташки, дай някакво разумно обяснение! Какво предлагаш?

— Обяснение за нещо, което противоречи на всички закони на науката, трудно ще се даде, другарю директор. Може би в началото едно научно съобщение, за да привлечем вниманието…

— Научно съобщение за нещо ненаучно? Нали ще ни се смеят и врабците!

— Но то съществува, видяхте.

— Видял съм, нищо не съм видял!

— Боре, я го премести заедно с фотьойла, та белким се убеди — войнствено се обади Захариева.

— Лили, моля те — уплаши се от тона й Борис. — Човек трудно се убеждава от първия път. Другарю директор, ако една комисия обаче… Аз също мисля, че е в интерес на нашия институт оттук да излезе най-напред. Бих могъл да ида в института по сугестология, там май се занимават и с такива проблеми, но все пак…

Директорът бе скочил вече енергично от фотьойла. Като всеки ръководител и той беше чувствителен за интересите на своето ведомство, а му стана и непоносимо да седи повече сам пред необяснимото. Позвъни на секретарката си, но тя също празнуваше и той лично отиде в чертожната зала, откъдето доведе своя заместник, партийния секретар, профпредседателя и началника на конструкторския отдел.

Останали за минутка сами, Захариева рече на годеника си: „Дръж се, Боре!“, а той прие окуражаването й като подкана и се нахвърли да я целува. Понеже директорските врати винаги се отварят безшумно, ръководството на института ги изненада прегърнати. Но това само придаде един по-малко мистичен оттенък на последвалия продължителен сеанс, който, естествено, се извърши при заключени врати и изключени телефони.