Даяна Палмър
Кралско съкровище (9)

Глава 8

Бриана стоеше в средата на стаята с мисълта да се откаже от начинанието. Не можеше да измисли добро обяснение, за да удовлетвори подозрението в очите на малкия си брат.

— Тя току-що те прибра от болницата след три дълги години — каза Ахмед тихо и се усмихна на момчето. — Не е ли нормално ревниво да пази твоята компания само за себе си през първите няколко дни?

Тад почервеня и почти се засмя.

— Божичко, да. Съжалявам, сестричке. Това беше егоистично от моя страна, наистина!

Тя се приближи и го прегърна топло. Над рамото на Тад, очите й отразяваха благодарността й към Ахмед.

— Съжалявам — каза. — Просто, ние тъкмо се събрахме отново заедно и аз не искам да те деля с никого за известно време. Нали не възразяваш?

— Изобщо нямам нищо против — сините му очи светнаха. — Тод може да почака.

— Благодаря ти, Тад.

Момчето сви рамене.

— За какво са братята? — каза й, а след това се засмя.

Една катастрофа беше предотвратена. Въпреки това на Бриана й бе трудно да избегне въпросите, които щяха да последват. Без съмнение, брат й щеше да забележи колко внимателни са Бриана и Ахмед за това, което приказваха, с излизанията навън и пускането на хора в апартамента. Той беше умно момче. Нямаше да покаже своето любопитство, но то беше там, в очите му.

Тад имаше телевизор в стаята си и бързо, с нетърпение наваксваше трите пропуснати години на постижения и нови открития в любимия си предмет — науката. И доказваше и на двамата, че от ден на ден става все по-възприемчив.

 

 

— Тад е подозрителен към нас — каза една вечер Ахмед на Бриана, докато бяха сами в кухнята, след като момчето отиде да си легне.

— Да, знам. Това е напрежение за всички нас — отговори тя. — Но няма да продължи дълго време, нали?

— Надявам се, че няма — отговори й тихо. Тъмните му очи се присвиха от раздразнение. — Искам да съм свободен от необходимостта за тези хитрости и измами.

— Аз също.

— Вече не ме поглеждаш, Бриана — каза той изведнъж, облегнат на вратата с очи, на които тя трудно можеше да устои. — Ти или гледаш над мен или говориш на брадичката ми. Избягваш да ме погледнеш в очите. Защо?

Бриана умишлено подсушаваше чиниите. В апартамента имаше хубава съдомиялна машина, но съдовете бяха твърде малко, за да я напълнят. Младата жена харесваше усещането на топлата сапунена вода върху ръцете си.

— Не съм забелязала да правя нещо подобно — каза в своя защита.

— Разговаряй с мен! — заповяда й рязко. — Обясни ми тази принудителна промяна на отношението ти. Да не би защото научи, че някога съм имал любовница?

Тя изтърва една чиния в сапунената вода и бързо я извади с треперещи ръце.

— Твоят личен живот не ме интересува — каза през вцепенените си устни. — Скоро се връщаш у дома, нали?

Мъжът се размърда раздразнено.

— Да, длъжен съм, след като ситуацията тук бъде решена. Имам отговорности, от които не мога да избягам.

— Мисля, че всички ние имаме — отвърна му натъжено.

Бриана привърши с чиниите и остави водата да изтече от двете мивки. Той се отдръпна от вратата и застана точно зад нея, толкова близо, че тя можеше да почувства топлината и силата на едрото му тяло.

— Пътувала ли си изобщо някъде? — попита той.

Топлият му дъх раздвижи косата й. Младата жена си помисли, че трябва веднага да се отдръпне. И то на минутата.

— Не съвсем — отговори тя. — Била съм в Мексико, но това беше само кратко пътешествие от другата страна на границата до Ел Пасо, на почивка с родителите ми и Тад, в ранните ми тийнейджърски години.

— Никога ли не си копняла да видиш други места, други страни? — продължи мъжа.

Тя чу тихия шепот на дъха му. Тялото й пламна от неговата близост. Трябваше да се концентрира. Какво я беше попитал той?

— Да, обичам да пътувам — отвърна с дрезгав глас. — Светът е голям, а аз зная много малко за него. На Тад би му харесало също. Но ще е необходимо много време, преди да можем да го реализираме. Още не е готов за дълги ваканции.

— Той е млад. Ще се възстанови бързо.

— Тад те харесва — отбеляза тя.

— И аз го харесвам, Бриана. Момчето има особен характер. Също като сестра си.

Ръцете му се плъзнаха по талията й и я придърпаха назад към извивката на неговото тяло. Бузата му бе опряна до косата й и дишаше тежко. Бриана не можеше да помръдне. Затвори очи, наслаждавайки се на удоволствието от неговия допир.

— Какво не е наред между нас, cherie? — попита той тихо. — Защо се отвърна от мен?

Тя прехапа долната си устна и се намръщи от болката.

— Ние сме много различни — започна тя.

— Различни — ръцете му се свиха плътно около нея. — И все пак си приличаме в много отношения. Аз съм християнин, знаеш нали? Никога не съм приемал мюсюлманската вяра.

— Да, спомням си.

Пръстите й леко лежаха върху силните му ръце, чувствайки загрубялата кожа, косъмчетата по нея и стоманената сила, с която я държаха.

— Харесвам класическата музика, като и ти — продължи мъжът тихо. — Бих живял по-обикновен живот ако можех.

Странни думи — помисли си с любопитство Бриана.

— Защо да не можеш?

— Заради задълженията и отговорностите, които ти споменах — отговори й. — Много хора разчитат на мен.

Пръстите й неволно започнаха да го галят. Тялото й запулсира с настойчиви импулси. Тя се притисна към него, леко движение, което възбуди страстта му. Жилестите му пръсти се вкопчиха в кръста й, а устата му се притисна горещо отстрани на шията й. Ухапа я със зъби и почувства трепването, когато плъзна устни към ухото й.

— Има камери и микрофони във всяка стая, дори и в тази — каза той остро. — Независимо дали го осъзнаваш или не, това леко движение, което току-що направи, беше явна покана, която безумно бих желал да можех да приема. Но нима наистина си въобразяваш, че ще правим любов за забавление на нашите домакини?

Бриана ахна и се изтръгна от ръцете му. Застана на няколко метра от него, с широко отворени, потресени очи.

— Ти пръв започна всичко това! — обвини го тя.

Той беше твърд от желание — черните му очи пламнаха и с раздразнение стисна юмруци.

— И ти беше невинен наблюдател, който водех към греха? — смъмри я ледено той.

— Ти можеш да вкараш в грях и гранитна скала, с глас като твоя! — върна му го тя. — Обзалагам се, че една любовница не ти е била достатъчна. Бас ловя, че имаш двадесет и пет!

Веждите му се повдигнаха.

— Нима за теб това е толкова важно? Вече заяви категорично, че нямаш интерес към личния ми живот.

— И нямам! — увери го тя.

Сините й очи блестяха като сапфири на лицето, пребледняло от болка и страдание. Той каза нещо, което тя не разбра.

— Какво искаш от мен?

— Искам да се прибереш у дома си — каза през зъби — и да излезеш от живота ми!

— С удоволствие — съгласи се той. — Веднага след като хванат мъжете, които се опитват да ме убият!

— Някой се опитва да те убие ли, братовчеде Педро? — дочу се потресен глас зад него.

Арабинът се обърна. Там стоеше Тад по пижама и изглеждаше сякаш някой го беше ударил.

— Защо си буден? — попита мъжа внимателно. — Не можеш ли да заспиш?

— Не и при този шум — промърмори момчето сухо и погледна към сестра си. — Знаеш ли, тя никога не повишава тон на никого?

— Наистина ли? — Ахмед погледна към Бриана. В тъмния му поглед се четеше нещо заплашително. — А на мен постоянно ми повишава глас.

— Вие трябва да опитате да се разбирате помежду си — посъветва го Тад. — Тя е добро момиче, наистина.

— Знам, изпитал съм го на собствен гръб — отвърна Ахмед с красноречив поглед към Бриана, който я накара да се изчерви.

— Кой се опитва да те убие? — подсети го Тад.

Арабинът направи гримаса.

— Казах го в преносен смисъл — заоправдава се той.

— Не, това не е истина — усмихна се Тад. — Забелязах отсреща мъже, които с мощни телескопи наблюдават апартамента ни. Видях две видеокамери с оптична връзка. И телефонът ни се подслушва, защото разглобих слушалката и погледнах.

Двамата възрастни имаха еднакво шокиран вид.

— От къде знаеш как изглежда един подслушвател? — попита го Ахмед.

— От старите шпионски филми, които гледах по телевизията — обясни Тад. — Има и сериен документален филм за ЦРУ, в който показват подслушватели и подобни неща. Господи, толкова е интересно! Надявам се да не те гръмнат, разбира се. Но ако се случи, аз знам какво да правя при огнестрелна рана — продължи момчето, докато Ахмед, заровил лице в ръцете си, се смееше безпомощно. — Гледах предаване за медицинския корпус и там показаха истински кървави снимки и как се лекуват рани. Беше страхотно!

— О, Тад! — простена Бриана. — Не трябва да гледаш такива неща!

— Аз не съм толкова чувствителен — промърмори той. — Когато порасна искам да работя в сферата на правораздаването. Съдебна медицина, може би. Знаете ли колко много неща може да се научи за едно тяло, при изследване на черепа му — продължи детето развълнувано.

— Мисля, че трябва да се върнеш в леглото — каза нежно Бриана.

— Предполагам, че трябва — каза Тад с въздишка на примирение. Погледна от единия към другия. — Ще започнете ли да си крещите отново, след като напусна стаята? — попита учтиво.

— Не съвсем — увери го сестра му. — Много съм уморена и смятам да си лягам скоро.

— Добре — Тад застана пред Ахмед, който се извисяваше много над него. — Ти нямаш испански акцент — каза без заобикалки. — Говориш английски също, както Омар Шериф във филма „Лорънс Арабски“.

Ахмед повдигна гордо брадичка.

— Умен си — каза той на момчето. — И не е лесно да те заблуди човек.

Тад се усмихна.

— Благодаря. Означава ли това, че ще разбера какво всъщност се случва тук?

Ахмед отвърна на усмивката му.

— Не.

Момчето сви рамене.

— Понякога се печели, друг път се губи. Лека нощ.

Тад тръгна, без да настоява повече. Ахмед наблюдаваше оттеглянето му замислено.

— От него ще стане прекрасен дипломат — отбеляза мъжа. — Той е както интуитивен, така и наблюдателен.

— Каква чудесна професия му пожелаваш — каза рязко Бриана. — Виж какво е направила тя от теб!

Той повдигна вежда, обърна се и се взря в младата жена.

— Имаш много остър език — отбеляза Ахмед. — От много години никой, още по-малко жена, не се е осмелявал да говори с мен така.

— Сигурно са се страхували, че ще им отсечеш главите — промърмори тя.

— В далечното минало, това е щяло да бъде възможно — обясни й. Погледът му се устреми към зачервеното й лице. — Ти нямаш представа от моята култура, дори и от съвременната, нали?

— В страната ти има много петрол и всеки го иска — отговори тя.

Мъжът се усмихна.

— Вярно е.

— Имате крал и парламент. Страната ти е била отделена от Арабия и създадена непосредствено след Първата световна война. Внасяте високотехнологични изделия от САЩ и Западна Германия. Вашите университети са едни от най-старите в Близкия изток, и по-голямата част от населението са мюсюлмани.

Той кимна.

— Много добре.

— Притежавам новият комплект енциклопедии, който все още изплащам. Защо в него няма снимка на вашия крал? — попита внезапно Бриана.

— Поради големия риск, който такава публичност ще предизвика — каза той просто. — Преди това, нашият владетел е бил мишена на убийци.

Нищо не оставаше незабелязано от нея.

— Искаш да кажеш, че те преследват краля ви, също като теб?

Арабинът се поколеба.

— Ами, да.

— О, боже мой. Надявам се да е добре охраняван.

— Той е — отвърна Ахмед сухо — много добре охраняван — добави високо.

Наблизо, в една стая, няколко мъже с тъмни костюми и слушалки едва не се затъркаляха по пода от смях.

— Какво искаш да кажеш? — попита Бриана намръщена.

— Те го държат в хотел, заобиколен от бодигардове и правителствени агенти и го хранят много добре. Очаквам, когато го пуснат, той да заприлича на стария Крал Кол от веселата детска песничка.

Бриана се засмя. Бе за първи път от няколко дни насам.

— Шишко? Той нисък и дебел ли е?

— Мъжът в хотела — да — отвърна той правдиво. — Не мисля, че има много красиви крале наоколо.

Тя кимна и се обърна. Той се съвзе бързо.

— Имам шахматната дъска ако искаш да поиграем.

— Съжалявам — отговори младата жена. — Никога не се научих.

— Мога да те науча.

Тя поклати глава.

— Много съм уморена. Беше трудна седмица. За всички нас — добави, и вдигна очи към него. — И ти изглеждаш изтощен.

— Да. И малко разочарован също.

— Защо?

Той потърси с поглед лицето й, което обожаваше.

— Имах известни надежди, Бриана. Но те не доведоха до нищо.

Тя го погледна с любопитство.

— Тази жена, у дома ти…

— Тя е бившата ми любовница — каза рязко. — Вече няма нищо между нас.

— Аз нямах предвид нея, а другата — подсказа му Бриана.

Ахмед притихна изведнъж.

— Коя… друга?

— Тази, за която ще се жениш! — отвърна раздразнено.

Устните му се разтвориха, без да издадат звук. Той търсеше думи, но не можа да намери нито една подходяща.

— Ще се женя, значи…

— Казал си на Ланг, че ще го направиш — промърмори и сведе очи. — Той ми каза.

Изражението на Ахмед стана убийствено. Той огледа стаята.

— Надявам се, че той не планира да посети Близкия Изток, когато тази ситуация приключи. Мисля, че ще изглежда много интересно на върха на ятагана!

— Защо му се ядосваш? Той само спомена за това.

— Само?!

Погледна я отново и се успокои малко. Тя ревнуваше. И беше наранена, може би. Нейното доскорошно поведение започваше да придобива смисъл. Всичко щеше да бъде наред. Тя го искаше. Изведнъж почувства сърцето си леко и безгрижно. Трябваше да вземе някои доста драстични мерки, но след това бързо щеше да я отведе до олтара, преди още някой да се е изпречил на пътя му. Не се замисляше, дали Бриана ще се съгласи с плановете му. Важното бе нещата да са удобни за него. Тя щеше да бъде добре осигурена, както и брат й. Би се приспособила към живота в друга страна, ако той се погрижеше достатъчно за това. Беше сигурен, че ще успее.

— Брачните ми планове не са приключили все още — каза арабина. — И въпросната дама не знае за моите намерения.

— Тя обича ли те? — попита Бриана неволно и тъжните й очи потърсиха любимото тъмно лице.

Ахмед видя за първи път това, което тя не можеше да скрие — че го обожава. Усмихна се бавно.

— Знаеш ли, малката ми, мисля, че да.

Младата жена се усмихна леко.

— Тогава ти желая щастие.

Мъжът не можеше да отдели очите си от нея. Тя беше толкова красива. Приближи се до нея, повдигна брадичката с върха на пръстите си, за да погледне в тъжните сини очи.

— Ще ти липсвам ли, когато се върна в моята страна?

— Ще ни липсваш на двамата с Тад — отвърна колебливо.

— И ти ще ми липсваш.

Със слаби опасения, потърси лицето й. Тя се грижеше за него, но дали го обичаше? Той се наведе бавно към устата й. Невероятно, откакто бяха заедно, така съкровено не я бе целувал. Той я желаеше, но тя се отдръпна назад.

— Ъъъ, камерите — напомни му дискретно. Той промърмори нещо на арабски, хвана я за ръката и я издърпа надолу по коридора. — Къде отиваме… не тук!

— Това е единственото място, където Ланг едва ли е поставил камери — отвърна Ахмед, като ги затвори в банята. Подпря ръце от двете страни, като тя стоеше с гръб опряна на вратата, задъхана и развълнувана.

— Аз не искам това — каза неубедително.

— Да, искаш го — отговори й с лекота. — Мислиш, че изневерявам на жената, за която ще се оженя. Затова съвестта ти не ти позволява да се отпуснеш в моите обятия — не му бе нужен нейния отговор, той беше изписан на лицето й. — Така си и мислех — каза с нежна усмивка. — Толкова си млада, cherie — добави сериозно. Потърси очите й, после погледът му се плъзна към отворените й устни. — Толкова млада… много, много млада… — думите му се изгубиха в устата й, когато той я докосна леко с неговата.

Бриана почувства топлата твърдост на устните му, кадифеното гъделичкане на гъстите мустаци. След това бавно, езикът му проучи устните й, раздели ги и се стрелна покрай зъбите в копринения мрак на устата й. Той усети, как тя се напрегна. Отдръпна се незабавно, а устните му отново леко докоснаха нейните, предизвиквайки ги обратно към подчинение. Когато Бриана се отпусна, той започна отново. Тя беше напълно невинна за такава любовна игра. Трябваше да си го напомня и да бъде търпелив с нея. Беше вълнуващо да прави любов с такава непорочна девица. Усмихна се, когато я принуди да повдигне устни, за да потърси задълбочаващият натиск на неговите. Почувства нейните свенливи движения, колебливото докосване на ръцете й по него, по копринената му риза и тяхната топлина през плата при досега с раменете му. Тя се приближи и той притисна с тялото си нейното към вратата, за да я задържи, докато умело ги водеше към по-голяма интимност. Бриана не протестираше вече. Отвори устните си за стрелкащите еротични движения на езика му. Тялото се предаде под бавното, чувствено триене на бедрата му, което й позволи да усети твърдостта и мощта на неговата възбуда. Тя го вкуси, опозна го така, както никога не беше познавала друг мъж. Даде му всичко, което той поиска. Дори тогава, когато почувства дългия му крак да се притиска между нейните, когато почувства да се плъзга надолу по нея, така че бедрата му бяха точно срещу нейните и те бяха толкова интимни, като любовници, с изключение на слоя плат, които ги разделяше. От устата й излезе слаб, дрезгав, страстен звук и тя бързо се намести, за да се нагоди към него. Той тласкаше ритмично, за да й покаже как ще бъде. Беше почти твърде късно да се спре. Той потръпна и тя се вкопчи в него, щом се опита да се отдръпне. Устните му се размърдаха срещу нейните, когато заговори.

— Съществуват хиляди причини, поради които това не може да продължи — прошепна й несигурно. — Удоволствието става прекалено упорито и много сладко, за да се отхвърли. Всичко, което трябва да направя, е да откопчая двете кукички, и ти ще ме опознаеш напълно така, както стоиш тук до вратата. Позволи ми да спра, докато все още мога. Прекалено съм възбуден, за да ти дам нежност и ще те заболи.

Бриана почувства, как устните му докосват лицето й, за да я успокоят, тъй като самия той се бе оттеглил насила от изкушението. Държеше я и покриваше клепачите й с целувки. Тя реагира с потрепване. Но нямаше нищо срамно в това, което чувстваше. Накрая отвори очи и го погледна — любопитно, срамежливо и несигурно.

— Знаеш много малко за мъжете, n’est-ce pas? — попита я дрезгаво и потърси лицето й с бърз и остър поглед. — Наистина ли мислиш, че съм изпитал такова диво и сладко желание с множество други жени? Смяташ ли, че това за мен е обикновено преживяване, че бях напълно равнодушен, когато те пуснах?

— Не знам — отговори с разтреперен глас.

— Бриана, само веднъж в живота мъжът може да изпита нещо толкова разтърсващо и страстно, ако е късметлия — обясни той бавно. — Нямам никакво желание да превърна нашата магия в гнусна плетеница от ръце и крака в леглото.

Тя се изчерви.

— О!

— Това не е секс. Нали, така си мислиш?

— Ти сякаш не искаш да бъдеш близо до мен, след нощта, която прекарахме заедно — упрекна го въздържано.

— Мислех си, че ти си приела всичко това за грешка и искаш да го забравиш. Аз изгарях в пламъци и всичко, за което можех да мисля бе бързо да те съблека и да облекча болката, която ми причини — прошепна порочно. — Но след това, се засрамих, че искам нещо толкова физическо, когато знаех колко си крехка и уязвима в друго отношение.

— И заради това изобщо не ми обърна внимание — съгласи се тя.

— Това беше единственият начин, по който можех да се справя — защити се той с многострадален поглед. — Сега, когато Тад е тук с нас, и Ланг е поставил камери в по-голямата част от стаите, ще бъде доста трудно да се намери достатъчно уединение, за да се задоволим.

— Ти ни затвори в банята — заяви тя.

— Където дойдох на себе си навреме — припомни й той. — Твърде много ме е грижа за теб, за да те използвам, без значение колко си ме разгорещила — добави. — Имам предвид това, което ти казах. Мъжът не трябва да си позволява да стигне до такова яростно желание, когато доставя наслада на девица — проследи пламтящите й бузи. — Той трябва да бъде като вятъра през пустинята, бавен, нежен и ласкав, докато тя е готова да го приеме — младата жена се разгорещи цялата от думите му. Погледът й попадна върху шията, където пулса му туптеше видимо. — Все още избягваш очите ми. Защо?

— Смущавам се малко.

— След като бяхме голи в леглото? — подразни я нежно.

— Но ние не сме любовници.

Той притегли главата й към гърдите си и я погали по косата.

— О, ние ще правим любов — прошепна й, — но не като конспиратори, които се крият в ъглите.

— Не те разбирам.

— За такъв женкар ли ме мислиш, Бриана? Че мога да правя любов с теб, докато има жена, която ме чака вкъщи, за да стане моя невеста?

Не беше се сетила за този аспект от неговото поведение. Вдигна глава и погледна в очите му с тихо любопитство.

— Е, не — призна си. — Това изглежда не е в характера ти. Но Ланг каза…

Той сложи леко показалеца си върху устните й.

— Да. Ланг каза, че съм нетърпелив да свърши с този маскарад, защото искам да се оженя. Наистина ще го сторя възможно най-бързо, но съществуват много препятствия и трудности, повече отколкото можеш да си представиш, заради избора ми на булка.

Бриана се намръщи. Пръстът й лениво проследи копчето на бялата му риза. Под нея сърцето му биеше бързо и силно. Ахмед хвана ръката й и тя го погледна в очите, докато откопча първото копче, после освободи две, а след това три, четири. Устните му се отвориха, когато мушна длани под ризата му и започна бавно да гали косъмчетата върху твърдите му мускулести гърди.

— Обичам да те докосвам — каза тя неуверено.

— Чакай.

Тя сведе отново очи.

— Толкова ли ти е неудобно?

— Да — отдръпна ръката й и се усмихна печално. — Не планирам да се женя за жена от собствената ми страна. Въпреки, че едно е сигурно — жената, за която, аз ще се оженя първо трябва да е съгласна, че церемонията ще се извърши там. Аз съм високопоставена обществена личност. Не мога да се оженя тук тайно. Разбираш ли?

— Да. Не. Ти каза, че ще се жениш — започна тя.

— И ще се оженя… О, да, ще се оженя — прошепна той пламенно и се наведе да я целуне жадно.

— Тогава коя…?

— Ти, разбира се. Коя друга е обсебила мислите ми денем и нощем…? Бриана, омъжи се за мен! — въздъхна до устните й той.