Даяна Палмър
Кралско съкровище (2)

Глава 1

Това бяха най-дългите три седмици в живота на Бриана Скот. Имаше достатъчно грижи покрай дванадесетгодишния си брат Тад, който от три години беше в кома след автомобилната катастрофа, в която трагично загинаха родителите им. Пръстите на Бриана се отпуснаха върху клавиатурата, след като съхрани писмото в паметта на компютъра. Не обичаше да мисли за това колко дълго можеше да остане брат й в кома. Пълното му име беше Тимъти Едуард, но за нея бе просто Тад. С десет години по-голяма от него, тя го хранеше и сменяше пелените му още от първия ден. Здравето на майка й по принцип си бе разклатено и раждането влоши допълнително състоянието й. Слава богу, че Бриана винаги беше наоколо, иначе появата на новото дете в семейството можеше да доведе до истинско бедствие. С нейна помощ майка им успя да се възстанови и да се заеме с грижите за малкото момче.

— Изглеждаш замислена — отбеляза Мег Шанън Райкър, когато доближи бюрото заедно с Дафни — секретарката на своя съпруг.

— Просто си мислех за нещо — каза Бриана и се усмихна на красивата руса жена, която се бе омъжила за изпълнителния директор на Райкър Еър, само преди два дни. Беше я ухажвал дълго и бурно затова бракът им не изненада никого. Начинът, по който Стивън Райкър и Мег се гледаха можеше да възпламени огромни фойерверки.

— Излизаме с Дафни за обяд — каза Мег. — Ще се справиш ли сама?

— Ако той не е наоколо — отговори мрачно младата жена.

— Стивън го заведе на обяд — увери я Мег. — После вероятно ще се върне в хотела. Цяло чудо е, че остана жив след престрелката, която преживя преди известно време. Докато не се оправи тази бъркотия със Стив не можем да заминем на меден месец.

— Аха — каза Бриана весело.

— Много го мразиш, нали?

— Не съвсем — засмя се Мег.

— Той е много мил.

— Не мисля — отвърна бързо Бриана. — Той ме гледа.

— Ами ти си много хубава, знаеш го — каза Мег, отбелязвайки изящния вид на Бриана с големите й сини очи, обградени от къса, права, черна коса.

— Нямах това предвид — поправи се тя. — Той… гледа ме мрачно. Хвърля ми погледи, сякаш забива кинжали в мен.

— Разбирам… Е, все пак ти хвърли преспапие по него — отбеляза Мег.

— Той ме обиди — промърмори по-младата жена. — Не беше по моя вина! Обичам барбекю. Всички обичат барбекю. От къде да знам, че неговите колеги — министри от Саудитска Махара, са мюсюлмани и не ядат свинско?

— Ние не ти казахме, така че можем да си поделим вината — усмихнато предложи Дафни. — Съжалявам. Смятах да ти напомня, но бяхме много заети.

— Никога преди не сме имали толкова работа — съгласи се Мег. — Този нов договор за реактивните самолети със Саудитска Махара е една голяма досада, макар че не обвинявам Ахмед за него. Радвам се, че имаме работа. Това означава стабилен доход за компанията за години напред.

— Знам — каза Бриана тихо, — но… — очите й потъмняха. — Това не е ли Ланг? — попита тя.

— О, Господи, не позволявай на Стивън да го види! — извика Мег, щом сама съзря високият едър правителствен агент. Ланг беше добре сложен, в началото на тридесетте и достатъчно привлекателен, та хората да обръщат глави след него. Ала беше много див и Стивън Райкър не харесваше безгрижното му отношение към всичко и всички.

— Какво прави тук? — почуди се Дафни.

Ланг забеляза трите жени втренчени в него и се запъти към тях с усмивка на лицето, отразена в тъмните му очи. Беше безупречно облечен в тъмен костюм, бяла риза и консервативна вратовръзка, но скромният му вид подвеждаше, защото той живееше по свои собствени правила.

— Знам, че не можеш да ми устоиш — кимна Ланг. — Сега си омъжена жена, Мег. Контролирай поривите си. Съпругът ти вече предложи на шефа ми подкуп, за да ме изпрати до Антарктида на проучвателна мисия.

— Във вътрешността на кит, ако си спомням правилно — отбеляза Мег.

— Защо си тук? — попита разтревожено Бриана.

Той избегна пронизващия й поглед.

— Ще разберете много скоро — обеща Ланг. — Чакам съпруга ти! — добави, обръщайки се към Мег.

— Стивън не е споменал, че ще идваш — полюбопитства Дафни.

— Аз го помолих. Ние сме шпиони — обясни той. — Когато не знаеш, отпада риска да си развържеш езика необмислено.

— Има ли нещо общо с Ахмед? — попита хладно Бриана. — Хайде, излъжи ме, че няма.

— Той се опитва да предотврати собственото си убийство — припомни й Ланг. — Ахмед е високопоставен чужденец и ние сме дали клетва да го защитаваме. Не можем да допуснем някой да го убие тук, в Уичита. Ще е лошо за репутацията ни.

— Не можеш ли да го изпратиш вкъщи при собствените му хора, те да го защитават? — попита тя жално.

— Не съвсем. Двама от ръководителите на терористичната група, които заловихме са на свобода и на път към Саудитска Махара. Техните съратници организират втори опит за преврат до няколко седмици. Това ще бъде взривоопасен въпрос докато не го разрешим.

— Но аз си мислех, че Ахмед се върна обратно в родината си — започна Мег, ала Ланг поклати глава.

— Твърде рисковано е. Намерихме начин да запазим самоличността му в тайна и да защитим него и кралството му. Поставихме човек в „Хилтън“, който да се представя за владетеля, а целият етаж е под въоръжена охрана. Няма да напуска стаята, така че ако направят опит той ще пострада. Естествено, мъжът е един от нашите — добави агентът с гримаса. — Получава кралско внимание. Опашки от омари всяка вечер. Обилна закуска сервирана в леглото всяка сутрин. Бог ми е свидетел, че бях готов доброволно да го заместя, без да мисля за риска, но казаха, че съм твърде нетърпелив — промърмори той с отвращение.

Жените се опитаха да не се засмеят. Ланг изпъна широките си рамене:

— Както и да е, отивам да поработя. Като говорим за работа, познайте кой влиза в момента?

Стивън Райкър и Ахмед Бен Рашид бяха еднакви на височина, с тъмни коси и тъмна кожа. Очите на Стивън бяха светлосиви, а лицето на Ахмед показваше арабското му наследство и за разлика от спътника си имаше мустаци. Той се усмихна на Мег и Дафни, но погледът, който хвърли към Бриана, би могъл да изпържи яйце. Тя му го върна с лихвите.

— С Дафни сме тръгнали на обяд… — започна Мег.

— Отивай, скъпа — каза нежно Стивън и я придърпа по-близо, за да я целуне. — Зает съм все още. Имаме някои въпроси за обсъждане.

— Ти няма ли да тръгваш? — обърна се внезапно Ланг към Бриана.

Тя се поколеба минута стресната от въпроса му.

— Е, не, все още не е…

— Добре — той се обърна към Стивън: — Тогава да приключваме с това.

— Добре. Ще се видим довечера, сладурче — каза Стивън на Мег и усмивките, които си размениха накараха Бриана да им завиди.

Тя се зае с работата си докато двете жени се сбогуваха, а Ланг се отправи със Стивън към офиса му.

— Да? — обърна се гневно Бриана към Ахмед. — Искате ли нещо?

— Вие сте противна и без да говорите — каза й рязко. — В моята страна вечно ще живеете на хляб и вода с такова отношение.

— Предпочитам хляб и вода, отколкото да седя на една маса с вас и да ям омари! — усмихна се злобно тя.

— Като че ли някога ще получите покана от мен — извърна се той с презрение. — Имам богат избор на жени.

— Арабски шейх — измърмори под носа си младата жена.

— Моля?

Тя повдигна очи.

— Надявам се, да се наслаждавате на пътуването си към дома, когато си тръгнете и колкото по-скоро стане това, толкова по-добре.

Той остана безразличен към коментара й.

— Жена с език като вашия едва ли може да се надява дори на най-обикновен разговор с мъж. Сигурен съм, че не сте омъжена.

— Да, не съм! — съгласи се с радост тя. — Щастливият ми израз ли ме предаде?

Той се намръщи.

— Да ви предаде?

— Необузданото ми блаженство ли издаде положението ми? — поправи се Бриана.

Мъжът изглежда не намери коментара й за забавен.

— Жените в моята страна с удоволствие се омъжват и създават деца.

— А в моята, жените не трябва да се омъжват и да имат деца ако не желаят. Те не се забулват, не живеят в харем и не са собственост на съпрузите си — сладко му отвърна тя.

Той погледна към нея.

— Държите се оскърбително. Този невъздържан език един ден ще провали всяка възможност да имате добър брак.

— Е, винаги мога да се надявам — съгласи се тя с въздишка.

Мъжът каза нещо на собствения си език, което звучеше музикално и… обидно. Бриана го изгледа свирепо.

— Ъъъ, Ахмед, може ли за момент? — Ланг се опита да предотврати сблъсъка.

Арабинът погледна за момент към него, после пак се обърна към Бриана. Все още стоеше сковано до бюрото и се колебаеше дали да напусне бойното поле. Жената го дразнеше повече от всеки друг, когото познаваше в тази страна. Смъртните заплахи и опитът за убийство му се струваха като детска игра в сравнение с начина, по който тя се държеше и пълното неуважение, което демонстрираше към положението му. Обикновено жените се опитваха да привлекат погледа и вниманието му. Тази тук само го обиждаше и му се подиграваше. Не помнеше някога да е изпитвал такъв гняв.

— Ахмед? — повика го Ланг отново, по-настойчиво.

— О, добре де! — тросна му се арабинът.