Даяна Палмър
Кралско съкровище (8)

Глава 7

Бриана почувства тежест върху ръката си. Разшава се и се притисна още по-близо до топлата, мускулеста възглавница. Сигурно сънуваше. Прокара длан по това, което усещаше като космато животно. То спря да мърда за момент, после отново се раздвижи.

— Внимавай, cherie — прошепна сънливо един глас близо до ухото й. — Такива ласки са твърде опасни рано сутрин.

Тя отвори очи и съзря две блестящи черни очи да се усмихват насреща й. Отдръпна се, шокирана, че се намира в едно легло с Ахмед. Чаршафът го покриваше до кръста, а гърдите му бяха голи. Тя откри същото и за себе си, когато завивката се смъкна и видя, че е без дрехи. Придърпа я обратно върху себе си със силно зачервено лице.

— Това беше твоя идея — отбеляза той. — Ти реши, че с нощницата ти е много горещо и я свали. И, ъъъ, очевидно всичко останало. Тогава се сгуши в мен и веднага отново заспа. Признавам, че аз не бях в състояние да го направя. Чувствах се като човек, който преминава през адски мъки.

— Успокоителните — заекна тя извинително. — Аз не съм свикнала с наркотици. Те… понякога ме карат да се държа… странно.

— Забелязах. Отправи ми доста безочлива молба — тя простена и издърпа завивката над главата си. — Хайде, хайде, аз те разбирам.

— Аз съм съсипана!

— Не още — замисли се той. — Все пак, ако си все още на същото мнение като снощи, считам, че съм повече от способен да ти услужа.

Младата жена простена отново.

— О, не!

Мъжът се засмя и се протегна.

— Беше откровение за мен да те почувствам така близо до себе си — той въздъхна дълбоко. — Признавам си, че свалих собствените си дрехи, за да мога да се насладя още по-добре на топлината на копринената ти кожа. Необходима ми бе цялата ми воля да не доведа нещата до край. Ти беше подлудяващо мека и чувствена.

Бриана се взираше в лицето му.

— Искаш да кажеш… че нямаш нищо на себе си — ахна тя.

Той се претърколи на хълбок и се подпря на лакътя си.

— Гол-голеничък.

Тя прехапа долната си устна почти до кръв.

— Трябва да ставам — той махна подканящо с ръка встрани от леглото. — Не мога… като ме гледаш.

— Как може да не гледам нещо толкова пленително красиво? — попита той просто. — Ти си едно произведение на изкуството.

Тя се изчерви.

— Ами… все едно, не трябва да гледаш към мен.

— Тогава искаш аз да стана пръв от леглото, n’est-ce pas^[1]?

— Моля.

Той потърси очите й широко усмихнат.

— Възхитителна малка лъжкиня. Чудя се ще скриеш ли очите си с ръце и след това да надничаш през пръсти, за да видиш как изглежда един мъж, когато е възбуден и има нужда от жена?

Тя се изчерви.

— Спри с това! Няма да гледам!

— Както искаш.

Той отметна одеялото и стана. Протегна се така, че тялото му се опъна и мускулите заиграха нагоре-надолу. А Бриана остана седнала, с длани на очите и достатъчно раздалечени пръсти, за да добие представа за шокиращия му скандален вид. Учудващо, но тя не успя да си наложи да не гледа. После махна ръцете си, сърцето й блъскаше бясно, гърлото й пресъхна, а той се обърна изцяло към нея, оставяйки я да го съзерцава.

— Това не е нещо, от което трябва да се срамуваш — каза той тихо.

— О, боже! — възкликна тя с немощен дъх.

Ахмед се усмихна.

— Ласкаеш ме с тези големи очи, cherie, но те ме карат още по-трудно да проявя сдържаност.

Мъжът се обърна и намери копринените си слипове и долнището на пижамата. След което ги облече, плъзгайки ги по стройните си бедра, преди да се обърне и да я погледне.

Завивката се беше свлякла, така че само връхчетата на гърдите й оставаха покрити.

— Все пак, толкова срамежлива — обвини я той.

— Ти спа с мен… — тя се изчерви — но, не по този начин…

— Спахме голи, прегърнати — доуточни той. — Също, като любовници.

— Но ние не сме!

Той нежно се усмихна.

— Ще бъдем — каза й тихо. — Главата ми се замайва от удоволствие при тази перспектива. Ти си коприна и сатен. Невинна и сладка, и смела. Какво повече може да иска от живота мъж при такава жена?

— Няма да ти бъда любовница — укори го тя.

— О, Бриана! — каза той нежно. — Никога не бих те помолил да бъдеш толкова малка част от моя живот.

Тя беше озадачена. Погледът й потърси очите му, които блестяха дяволито.

— А какво искаш тогава?

— Това, което ми прошепна на ухото, снощи, докато заспиваше — осведоми я той.

— Но аз не си спомням.

— Като му дойде времето, ще си спомниш. Обличай се, докато направя кафето. Тад ще се събуди и ще е нетърпелив да те види!

— Тад! — засмя се. — Значи, не е било сън!

— Не, изобщо. Ставай!

Той излезе и затвори вратата след себе си. Тя скочи от леглото и се втурна към банята. Внезапно вратата се отвори и Ахмед прехласнато се втренчи в нея.

— Престани! — извика му.

Той поклати глава и се усмихна извинително.

— Не можах да устоя. Побързай сега! — и затвори вратата.

Тя се стрелна към банята смутена и развълнувана. Сякаш живееше един нов живот и Ахмед беше част от него.

 

 

Очите на Тад светнаха, когато Бриана влезе в новата стая, която му бяха дали. Той изглеждаше много по-добре — с малко цвят по бузите и с подобрен говор.

— Чувствам се като Рип Ван Уинкъл — засмя се той, гласът му бе малко дрезгав, но много по-оживен, от предишния ден. — Здравей, братовчеде! — добави, усмихвайки се на Ахмед.

— Добро утро, млади братовчеде — отвърна му снизходително мъжа. — Надявам се, че си дошъл вече на себе си?

— Чувствам се много по-добре. Но се безпокоях за Бри — призна момчето, като естествено използва старият познат му начин на обръщение. — Казаха ми, че е трябвало да й дадат успокоителни.

— Сега съм добре — увери го сестра му. — Наспах се хубаво нощес и се чувствам отпочинала.

— Съжалявам, че съм те уплашил — каза й, учуден от бледостта й.

— Можеш да ме притесняваш колкото си искаш — успокои го тя топло. — Толкова е прекрасно, че се събуди и си жизнен, и разговаряш с мен. Тад, ти си всичко, което имам на този свят — добави тя с дрезгав глас.

— Не съвсем, cherie — додаде зад нея Ахмед, леко галейки косата й.

Тя се изчерви и погледна нагоре в тъмните му притегателни очи.

— Кога мога да се махна от тук и да се върна у дома? — попита Тад нетърпеливо, променяйки темата.

— Ще попитам лекаря. Ще го тормозя по пет пъти на ден, докато не се отчае и ти позволи да си тръгнеш — обеща му сухо.

— Благодаря ти, сестричке!

 

 

Но не беше толкова лесно да се убеди д-р Браун да изпише момчето. Той настоя Тад да остане достатъчно дълго, за да му направят повече изследвания, които да докажат, че тялото му може да се справи само. Обаче, бе добавил с усмивка лекарят, ако апетита на Тад е някакъв показател, то да го държи заситен щеше да бъде най-голямото главоболие, което Бриана щеше има.

Тъй като Бриана прекара нощта в прегръдките му, Ахмед бе убеден, че бракът с нея би могъл да разреши някои от най-належащите му проблеми. Основното беше гладът му към нея, който нарастваше с всеки изминал ден. Той искаше не само съвършеното й тяло, но и топлото сърце и смелия й дух. И нямаше да бъде голяма трудност за отношенията на страната му със Съединените щати. Със сигурност щеше да постави основите за по-добри връзки в бъдеще, ако имаше американска съпруга. Колкото повече мислеше за това, толкова повече се убеждаваше, че би бил мъдър ход. За подробностите щеше да мисли по-късно. Сега беше достатъчно, че решението е взето. Той дръпна Ланг на една страна, докато Бриана беше с брат си.

— Трябва да побързате да решите проблема — каза той на Ланг. — Не мога да губя повече време и да чакам убийците да свършат мръсната си работа.

Агентът намръщи вежди.

— Пак ли се хванахте с Бриана за гушите?

— Не. Изобщо, не е това — рече арабина. — Искам да се прибера у дома и да се оженя.

Ланг беше шокиран, но се постара да не го покаже.

— Това не е ли малко неочаквано? — попита.

Ахмед махна с ръка красноречиво.

— Чакал съм го през по-голямата част от живота си. Сега този заговор за убийство ме накара да разбера собствената си уязвимост и риска за моя народ, ако умра без потомство. Казвам ти, предполагам, че моят зет е замесен в това — добави той тържествено, тъмните му очи не мигнаха пред лицето на другия мъж. — Той е единственият, който може да действа срещу мен с такава лекота и със съдействието на подкупени служители. Без съмнение им е дал много обещания.

— Спомена го веднъж и ние действаме по това направление. Нашите оперативни сътрудници полагат всички усилия, за да приключим бързо.

Ахмед кимна.

— Надявам се да не ви отнеме прекалено много време. Сега, когато взех решение, бих искал да го осъществя възможно най-скоро.

— Тогава предполагам, че мога да те поздравя — каза Ланг, мислейки си колко много това ще нарани бедната Бриана, която толкова очевидно бе увлечена по Ахмед. Този човекът дори не го забелязваше!

— Да. И друго нещо, ние трябва да се преместим в по-голям апартамент докато трае този фарс — допълни арабина. — Ако Тад се прибере с нас вкъщи, а аз предполагам, че ще стане, жилището, което сега заемаме няма да бъде достатъчно голямо за трима ни.

— Имаме наблизо безопасна къща.

— Неразумно е — апострофира го веднага Ахмед. — Дори Бриана да не заподозре нещо, момчето може да се усети.

— Прав си. Тогава апартамент в сграда, където държим един етаж под наблюдение. Да го направя ли?

Ахмед се усмихна.

— Да. Благодаря ти.

— Къде планирате да се жените, в Саудитска Махара ли? — попита Ланг.

— Трябва да бъде там, разбира се — отговори другият нетърпеливо. — Държавни задължения — добави той тъжно. — Лично аз бих предпочел нещо скромно и семпло, но е немислимо да стане без задължителните атрибути.

— Разбирам. Е, аз да се размърдам тогава — отговори Ланг.

Тъмните очи на Ахмед светнаха.

— Изглеждаш тъжен. Ти също си ерген. Един прекрасен ден, може би ще намериш жената, която ще те направи щастлив.

— Вече съм я намерил — отвърна Ланг печално. — Но какъвто съм си блестящ глупак я изритах от живота си и я пуснах да избяга — той се засмя рязко на шегата си и отиде да търси телефон.

 

 

Бриана беше толкова развълнувана около събитията с Тад, че едва ли забелязваше как тече времето. Но странното напрегнато отношение на Ахмед я обезпокои и когато успя да отдели миг, притисна Ланг в една ниша да го разпита.

— Ахмед е много тих — каза му тя. — Случило ли се е нещо, за което трябва да знам?

Агентът скръцна със зъби.

— Сигурна ли си, че искаш да го чуеш? — попита той.

— Имам отново Тад до себе си — отговори му просто. — Мисля, че сега мога да преглътна всичко.

— Надявам се на това. Той… — и кимна към Ахмед, който четеше списание в чакалнята до коридора — е нетърпелив да се върне у дома и да се ожени.

Ще се жени. Ще се жени. Бриана чу думите, с всеки удар на сърцето си. До този момент не беше осъзнала, колко много означаваше Ахмед за нея. Сега разбра, че той трябва да се ожени за жена от собствената си страна. Беше високопоставен правителствен служител. Разбира се! Как би изглеждало ако той се ожени за чужденка? Как можеше да е толкова глупава и сляпа!

— Разбирам — успя да каже със стегнато гърло. Дори се усмихна на загрижения Ланг. — Живяла съм с мечти, нали, Ланг?

Той се намръщи.

— Бриана, искам…

— Всичко е наред — увери го тя вцепенена. — Очаквах го. Небеса!… — засмя се — … няма да е добре за него, ако се обвърже с американска жена, нали?

Ланг я погледна съчувствено.

— Не исках да ти казвам.

Бриана си пое още един път дълбоко въздух, за да се успокои. „Съдбата ми предостави сделка, помисли си тя. Предложи ми живота на Тад срещу това, което бих могла да имам с Ахмед.“ Искаше й се да се смее истерично, но това нямаше да промени ситуацията. Била е незначително развлечение за Ахмед. Тя се беше влюбила, а той се бе подигравал, беше си играл с нея, докато в същото време е планирал да се ожени за друга у дома. Почувства се като глупачка.

— Трябва да отида да видя Тад.

— Времето лекува, до известна степен — отбеляза Ланг, пъхна ръце дълбоко в джобовете си и я погледна с неочаквано болезнен поглед.

— Знам — докосна го леко и се запъти към стаята на брат си.

 

 

Бриана изобщо не поглеждаше към Ахмед. Нито промени забележимо отношението си към него, беше любезна и учтива. Но разстоянието между тях растеше и забелязал нейната сдържаност Ахмед се чудеше какво не е наред. Ланг не му каза, че е споменал за предстоящия му брак. Но му съобщи, че имат агент, настанен в първокласен хотел в центъра на града, охраняван от Агенцията, който се представя за него. И че е бил направен опит за покушение над живота на този човек.

Сега Ахмед бе загрижен за безопасността на Бриана и Тад. Ако го откриеха, никакви отвличащи вниманието хитрости нямаше да спрат терористите да го убият, като при това ще им е безразлично, че е пострадал невинен човек, случайно попаднал на пътя им. Затова Ахмед и Ланг придружаваха всеки път Бриана, когато тя отиваше в болницата. Но арабина, усетил нейното отдръпване не я приближаваше. Той бе грижовен и нежен, но не и чувствен. А тя не беше сигурна дали да се чувства наранена или благодарна. В края на краищата, той беше чужд дори не беше достатъчно честен, за да й каже. Жизнерадостното присъствие на Тад почти компенсираше сдържаността на Ахмед. Бриана се наслаждаваше на компанията на брат си и прекарваше всяка свободна минута с него.

И накрая, когато лекарят й каза, че може вече да го заведе у дома, тя затанцува из стаята от радост.

— Вече споменах на Ланг, че ни е необходимо по-голямо жилище, за да може всеки от нас да си има спалня — това не бе всичко, което беше казал на Ланг, но Бриана си премълча.

— Може би е разумно — бе единственият коментар, който тя направи.

Арабинът се намръщи.

— Ти страниш от мен — каза й тихо. — От нощта, когато спа в прегръдките ми, едва ли си ми казала и три думи.

— Реших, че е било грешка — оправда се, без да го погледне. — Не искам да се забъркам във връзка, която няма бъдеще.

Веждите му рязко се повдигнаха.

— Какво искаш да кажеш с това, че няма бъдеще?

Тя се обърна към него.

— Мисля, че ме разбираш. Аз няма да ти бъда играчка. Не и когато вече имаш жена у дома.

Той отвърна поглед.

— Аз съм напълно зрял мъж. Имам нужда от време на време от жена в леглото си. Няма да се извинявам за това, че съм човек.

— Не съм ти искала извинението — отвърна тя. — Просто заявих, че няма да бъда другата жена.

— Няма никакво съмнение в това.

— Добре. Радвам се, че се разбираме.

 

 

Бриана включи колата на скорост и подкара към дома. Ахмед седеше до нея тих и замислен. Той вече беше започнал да планира сватбата, а Бриана, напълно разстроена заради неговата любовница му бе отказала. Беше телефонирал у дома на жената, с която спеше, да й каже, че ще се жени. Даде й добро обезщетение, чак до старините й и те се разделиха като приятели. Но очевидно Бриана не можеше да приеме, че е имал минало. Това го натъжи. Мислеше, че е по-либерална към тези неща. А тя все още не знаеше всичко. Освен това си напомни и в каква голяма заблуда държаха Бриана той и Ланг. Има една истина, която тя все още не бе открила и която със сигурност щеше да промени отношението й или дори да го убие, след като я разбере. Не искаше да й я казва. Беше планирал да изчака, за да намери точните думи, в точното време. Но сега тя, като че ли не желаеше дори да се говори за бъдеще с него. Беше чакал прекалено дълго. Той я погледна тъжно. Тя беше много млада, разбира се. Може би той очакваше прекалено много, твърде рано. Щеше да му се наложи да изчака да му дойде времето и да се надява, че тя нямаше да реагира както сега.

 

 

На следващия ден, Ланг им намери нов апартамент. Отне цял един ден приятелите на Ахмед да преместят всичкия багаж. Бриана бе шокирана от начина, по който арабина вършеше нещата, буквално щракваше с пръсти и караше хората да правят това, което той искаше. Тя никога не бе срещала някой с такова чувство за сила и увереност. Благоговееше пред него, но беше решена да не го показва. Неговата жена можеше да си го получи обратно у дома, каза си Бриана. Тя не го искаше! Докато тя разопаковаше, Ахмед разговаряше насаме с Ланг.

— Момчето ще бъде ли в безопасност тук с нас? — попита арабина притеснено. — За нищо на света не бих желал да бъде наранено сега.

— Няма страшно — успокои го агента. — Тук ще бъдете в пълна безопасност сякаш сте в бомбоубежище двадесет етажа под земята. Напълно сте подсигурени. Навсякъде има подслушватели и камери — добави той многозначително. — За ваша собствена защита. Запомни го.

— Не е нужно да ми напомняш за тях — изсмя се Ахмед силно. — Сега, след като брат й дойде в съзнание, тя не се интересува от мен. Забрави ме.

Ланг чувстваше, че това е най-доброто, което можеше да се случи, след като Ахмед планираше да се жени.

— Съжалявам. Знам как се чувстваш — отговори Ланг, с празен поглед. — Години наред бях забравен мъж.

Ахмед се намръщи, любопитен. Ланг изглеждаше съвсем различно, когато говореше по този начин.

— Имам си момиче у дома — обясни той на арабина сърдито. — Направих грешка. Опитах да се извиня, но вече беше твърде късно. Сега не мога да се доближа до нея. Тя ме мрази.

— Наистина съжалявам.

— Аз също — отвърна Ланг. Той се изправи на крака. — Животът продължава. Е, оставям ви. Ще бъдем наблизо, когато доведете момчето тук. И без повече поръчки на храна — добави.

Ахмед вдигна двете си ръце.

— Много добре. Предполагам, че при извънредни обстоятелства мога да се науча да ям проклетия хотдог — сърдито погледна към Ланг. — Предполагам, моя двойник се наслаждава на филе миньон и палачинки с черешов пълнеж, като на тържествена вечеря?

Ланг се засмя.

— Това е едно от предимствата на неговото „положение“.

— Да. Е, кажете му да не се наслаждава много — дойде високомерния отговор. — Неговото положение действително е временно.

— Той се надява наистина да е така — информира го Ланг. — Ние сме много близо до решението. Не мога да ти кажа нищо повече от това. И със съжаление ще добавя, че имаше право да подозираш зет си.

— А сестра ми? — попита арабина сериозно.

— Още не знам.

 

 

Ахмед бе замислен, когато отиде с Бриана следобед до болницата, за да вземат превъзбудения Тад. Младата жена беше очевидно в добро настроение. Шефът й бе дал почивен ден, а колежките от офиса бяха купили специален подарък за Тад. Те не й казаха какъв е — беше опакован и много голям. Тя беше толкова любопитна, колкото и момчето за съдържанието му.

— Щях да го взема със себе си — обясни на брат си, — но кутията нямаше да се вмести тук, заедно с нас тримата.

— Учудващо — каза Ахмед с отвращение, оглеждайки се. — И за мен няма място тук.

— Трябва да помолиш шефа ти за повишение Бри, така ще можем да си купим по-хубава кола — каза Тад.

— На мен и тази си ми харесва, благодаря — отвърна тя. — Щом се боядиса, ще стане красива.

Тад издаде гърлен звук и тя се усмихна, но усмивката не достигна до очите й. Ахмед си помисли, че никога не я бе виждал да изглежда толкова безпомощна. Това го вбеси, тя бе готова да пренебрегне чувствата помежду им заради неоправдана ревност.

Те разтовариха вещите на Тад и тримата се качиха в жилището им на десетия етаж. То имаше три спални, хол и просторна кухня.

Бриана си тананикаше докато приготвяше специална вечеря. През това време Тад отвори подозрително голямата кутия на подаръка и нададе възторжен вик. Бриана подаде главата през вратата, за да види какво става. И избухна в смях. Вътре бе събрана цяла колекция — като се започне от футболния шлем, бейзболната бухалка и всичко необходимо за млад човек да се върне обратно към живота, включително уокмен и няколко касети за слушане.

— Никога не съм чувал за тези певци — промърмори той като погледна надписите върху касетите.

— Може и да ти станат любими — каза Бриана. — Сигурна съм, защото Марджори ги купи, а тя има син на твоята възраст и знае кое сега е популярно — изведнъж се намръщи. — Божичко, Тад, ще трябва да ти потърсим учител, за да можеш да догониш връстниците си в училище.

— Това лесно ще се уреди — каза Ахмед внимателно. — По-късно. Няма да е днес.

Бриана не го погледна.

— Разбира се, че не днес — отговори тя.

Младата жена се върна в кухнята, за да сервира вечерята, достойна за посрещането на брат й у дома, която включваше любимите му ястия.

 

 

— Беше много вкусно — въздъхна Тад, когато обра последния залък от пилето с ориз, компота от праскови и домашно приготвените кифлички. — Бри, това беше най-хубавото ядене, което някога съм ял.

— Ти си ласкател — каза, като му се усмихна топло. — Щастлива съм, че ти хареса. Апетитът ти със сигурност ще зарадва д-р Браун.

Момчето се облегна назад в стола си, изучавайки Ахмед.

— Какъв вятър те довя тук, братовчеде Педро? — попита любопитно той. — Нашите леля и чичо от Чихуахуа ли те изпратиха?

— Ами… да — излъга Ахмед лесно и очите му се усмихнаха. — Трябва да си търся работа. И това правя — продължи той.

Ланг бе подал молби от името на „Педро“ на всички стратегически места. Но никой не го потърси за работа.

— Разбира се — Тад се усмихна с известно недоумение. — Но твоя испански акцент е от най-странните, които някога съм чувал.

— Защото не си го чувал от години — припомни му Бриана.

— Ами, да, предполагам, че е така — той сви крака. — Толкова е хубаво да можеш да ставаш и да ходиш. Не вярвам старите ми приятели да се сещат още за мен? — добави момчето.

— Тод Брок — каза сестра му, усмихвайки се на неговата изненада. — Той звънеше всеки месец след катастрофата, за да разбере как си.

— Ехаа! Имаш ли телефонния му номер? Мога ли да му се обадя?

— Разбира се, аз ще му се обадя вместо теб — Бриана се поколеба. Щяха да възникнат много усложнения. Не можеше да му позволи да каже на приятеля си, къде се намира и кой живее заедно с тях. Тя направи гримаса.

— Ти се притесни — констатира Тад любопитно. — Не искаш да му се обадя… Защо? Какво става?