Ърнест Томпсън Сетън
Редръф (3) (Историята на една яребица от долината Дон)

III

Къди живееше в една порутена колиба близо до долината Дон, на север от Торонто. Той представляваше онова, което гръцката философия би окачествила като съвършено съществуване. Къди нямаше пари, не плащаше данъци и нямаше никакви претенции към обществото и никакво имущество, с което да се хвали. Животът му протичаше в много малко работа и в много занимания, като живееше толкова извън дома, колкото пожелаеше. Той се смяташе за истински спортист, тъй като беше „влюбен до полуда в лова“, и като стреляше с пушката, изпитваше чувство на облекчение да види как животинките се претъркулват в калта. Съседите говореха за него, че се е настанил незаконно на тази земя, и чисто и просто го смятаха за скитник. Той ловуваше през цялата година и разнообразяваше по необходимост дивеча си според сезона; били го чували да казва, че познавал месеца по „вкуса на яребиците“, ако случайно не го е знаел по календара. Без съмнение това говореше за остра наблюдателност, но същевременно беше злочесто доказателство за нещо не дотам похвално. Ловният сезон за яребици започва по закон от 15 септември, но никой не би се учудил, ако Къди излезеше поне две седмици по-рано на лов. Въпреки всичко години наред се измъкваше от наказание и дори беше успял да се представи за интересен човек чрез едно интервю във вестниците.

Къди рядко стреляше по птици по време на полет; предпочиташе да стреля отблизо, което не беше никак лесно, след като се разлистеха дърветата; ето защо люпилото в третото дефиле се движеше необезпокоявано толкова дълго време; възможността обаче други ловци да открият птиците го подтикна да тръгне подир „някоя група птици“. Той не беше чул шумното пляскане на криле, когато майката поведе четирите си оживели яребичета, затова прибра двете, които беше убил, и се върна в колибата.

По този начин малките яребичета научиха, че кучето не е лисица и че с него трябва да се постъпва другояче; старият урок се запечата още по-дълбоко в съзнанието им: „Подчинението означава по-дълъг живот.“

Останалата част от септември измина в безшумно странене от пътищата на ловците и от някои стари неприятели. Яребиците продължаваха да спят сред най-гъстия листак на дългите и тънки клони на широколистните дървета, който ги предпазваше от въздушни неприятели, а височината ги пазеше от земни. Те нямаше от какво да се страхуват, освен от миещи мечета, чиито бавни и тежки стъпки по гъвкавите клони обаче ги предупреждаваха винаги навреме. Листата започнаха да капят… всеки месец със своите неприятели и своята храна. Настана времето на лешниците и на кукумявките. От север връхлитаха все повече рояци кукумявки. Нощите ставаха мразовити, а миещите мечета по-безопасни, ето защо майката премести мястото на нощувките сред най-гъстите бодли на една канадска ела.

Само едно яребиче не се подчини на предупреждението „Криит, криит!“ То остана на полюшващото се и сега почти голо клонче на елата и една огромна кукумявка с жълти очи го отнесе на разсъмване.

Сега останаха само майката и три от малките, но те бяха големи вече колкото нея; едно обаче, най-голямото, яребичето от изсъхналата тресчица, беше най-едрото. Започнаха вече да се показват и яките им — само върховете, за да подскажат какви ще станат, като пораснат, и яребичетата изпитваха немалка гордост.

Яката на яребицата е това, което за пауна е опашката — главното й украшение и гордост. При женската е черна, с лек зеленикав блясък, а при мъжката е много по-голяма и по-черна и блести с по-ярък тъмнозелен цвят. От време на време се излюпва яребица с необикновени размери и сила, чиято яка не само е по-голяма, но поради някакъв специален начин на усилване е и тъмно бакъреночервена и дъгоцветна, с виолетови, зелени и златисти тонове. Такава птица е истинско чудо за всички, които я видят, и на малкото яребиче, което някога беше приклекнало върху сухата тресчица и винаги изпълняваше онова, което му казваха, преди отминаване на месеца на жълъдите му порасна чудна яка от златисти и бакърени пера; затова го нарекоха Редръф^[1], прочутата яребица от долината Дон.