Кей Камерън
С този пръстен (8)

Седма глава

Следващата седмица Хоуп се обади на Бетани с твърдото намерение да й каже, че една сватба не може да бъде организирана, без булката да даде някакво мнение, но й отговори само телефонният секретар. Очевидно Бетани не беше в града. Хоуп започваше да се изнервя.

В понеделник двамата с Пейс огледаха още три хотела, но никой от тях не бе подходящ.

Първият не беше достатъчно елегантен, вторият не бе достатъчно голям, а третият просто „не беше това“. Докато слизаше надолу по стъпалата на последния, Хоуп вече се чувстваше отчаяна.

Тя се обърна към Пейс. Яркото слънце огряваше среброто в косата и златото на китката му. Изглеждаше съвсем като преуспял богат ерген и поне три от минаващите жени се обърнаха да го погледнат. Хоуп си наложи да се съсредоточи върху задачата си — нещо, което ставаше все по-трудно, особено след втората целувка миналата седмица. Тогава той напълно пренебрегна думите й и вместо отговор сля устните си с нейните. Хоуп се почувства безпомощна да направи каквото и да било, освен да му отвърне по същия начин.

— Какво точно търсиш? — попита тя, когато слязоха по стъпалата пред хотела. — Може би нещо ми убягва?

Той бръкна в джоба на сакото си, извади си слънчевите очила и си ги сложи. Стъклата закриха очите му, а това определено я караше да се чувства неловко. Гласът му обаче прозвуча спокоен, както винаги.

— Знаеш ли, Хоуп, не съм напълно сигурен — той се поспря и се обърна към съвършено аранжирания двор на разкошния хотел, който току-що бяха напуснали. — Просто не съм сигурен — след това отново се обърна към нея. — Може би трябва да разгледам още.

Хоуп едва не изстена от изненада. Още една седмица? Обикаляне от хотел в хотел, мисли за всичките онези легла над главите им? Обеди, които я оставяха гладна — гладна за него? Тя се укори вътрешно, но това бе самата истина. Остана поразена, когато осъзна, че днес не е мислила за нищо друго.

Откритието я разтърси. Не беше от жените, които мислеха за мъжете по този начин. След развода бе затворила своята сексуалност в черупка от спокойна, хладна елегантност, а сега, само за няколко кратки седмици, Пейс бе успял да извади желанието й на повърхността и да го принуди да разцъфне като отдавна забравено цвете. Това няма да стане, помисли си тя. Просто няма да стане. После започна да търси в ума си някакво правдоподобно извинение.

— Имам работа с други клиенти. Може би ще е добре да обиколиш сам някои места. Ще се радвам да ти дам списък.

— Списък? — той смъкна наполовина очилата и я погледна измъчено над рамките им. — Не ти плащам, за да ми даваш списъци. Имам нужда от мнението ти.

Вината, задето не си върши добре работата, се сблъска с вината, че се поддава на чара му.

— Ако питаш за мнението ми, вземи този, който разгледахме точно преди обяд. Съвършен е. Атмосферата е елегантна, залата е огромна, а ястията са много хубави…

Но той вече клатеше глава.

— Всичко това е вярно, но просто имам чувството, че не става.

Въпреки намеренията й, в гласа й се прокрадна раздразнение:

— Какво искаш да кажеш с това?

Той свали изцяло очилата и топлите му очи я погледнаха многозначително.

— Не мога да ти го обясня. Когато имам чувството, че става, то имам чувството, че става. Просто го знам — той направи пауза и отново заговори. — Като теб например. Когато те докосвам така — Пейс посегна и погали извивката на шията й с опакото на показалеца си, — знам, че кожата ти ще бъде невероятно нежна, парфюмът ти ще мирише приятно, а пулсът ти — той млъкна и сложи палец във вдлъбнатината на гърлото й — ще бие учестено ей така. Това е съвършенството, това е „правилното“.

Хоуп се помъчи да си поеме дъх и устните й се разтвориха. Само с един пръст той успяваше да предизвиква в нея топлина, каквато не бе изпитвала от години. Вирна брадичка и го погледна съвсем делово. Или поне така се надяваше.

— Определението ти за съвършенство е интересно — рече бавно Хоуп, — но понякога нещата, които изглеждат правилни, само ти се струват такива. Под повърхността може с нищо да не наподобяват това, което ти се иска.

Пейс остави останалите си пръсти да се плъзнат по кожата й точно под точката на пулса. Хоуп вече гореше и гласът му изпрати лека тръпка по гръбнака й:

— О, не съм съгласен. Мисля, че всичко отдолу ще е точно такова, каквото искам.

Хоуп преглътна мъчително.

— Не съм толкова сигурна. Миналата седмица ти казах, че и аз съм се променила. Не съм жената, която някога познаваше.

Бавна, топла усмивка се разля по устните му.

— Каквато и да си, си прекрасна — след това отдръпна ръка.

Докато гледаше към хотела зад тях и се мъчеше да се овладее, Хоуп се почувства като лодка без котва, която се носи неуправляемо по вълните. Накрая каза:

— Какво искаш да направим тогава? Наистина трябва да избереш мястото.

Той си сложи отново очилата, като избягна леката гърбица на носа си, за която Хоуп някога обичаше да го дразни.

— Избрах мястото — каза той. — Всичко ще се проведе във „Варго“.

Хоуп го погледна потресено.

— Даже и венчавката?

— Защо не?

— Повечето от клиентите организират вечерята там, но не и цялото мероприятие. Самата венчавка се извършва в църквата.

— Ресторантът не е ли достатъчно голям?

— Да, разбира се, достатъчно голям е. Ако не, то можем да подредим всичко навън, до беседката, но обикновено церемониите се извършват в църква…

— Тогава ние ще го направим по-различно.

— Но защо?

— Защо не?

Раздразнението й взе превес.

— Боже Господи, Пейс! От мен се очаква да ти помагам, а до този момент не си се вслушал в нито едно от предложенията ми — тя сложи ръце на хълбоците си. — Защо изобщо ме нае?

Пейс се засмя с глас, като отметна назад глава и силното му гърло се раздвижи на слънцето.

— Мислех си, че аз съм шефът. Поне така ми каза миналата седмица.

— Исках да кажа, че можеш да имаш, което поискаш, което Бетани поиска, но обикновено клиентите ми взимат предвид моите предложения, именно затова ми плащат.

— Взимам си бележка — той се ухили вбесяващо и продължи: — И така, ще имаме открит бар и вечеря. Плюс оркестър. Още не сме обсъждали музиката, а аз искам някой наистина добър оркестър, може би дори два — един с класическа музика и един с…

Хоуп изскърца със зъби. Той организираше сватбата като поглъщане на компания. Защо дори не беше изненадана? Тя направи още един опит:

— Според мен Бетани искаше нещо съвсем простичко.

— Бетани иска това, което искам и аз.

— Ти попита ли я?

— Да, обсъдихме го.

Хоуп понечи отново да възрази, да му каже какво е чула от племенницата му, но си спомни какво бе казала на Бетани и затвори рязко уста. След това само се усмихна и кимна.

— Ти си шефът.

— Точно така — той отново се ухили. — А сега можем ли да отидем при шивача? Вече си избрах плата и смокингът ми е почти готов, но бих искал да чуя мнението ти относно кройката. Трябва да изглеждам идеално, когато давам ръката на Бетани.

Още преди да довърши, Хоуп вече клатеше глава.

— Днес следобед имам две срещи. Ще трябва сам да отидеш на проба.

— Но аз имам нужда от помощта ти.

— Не, в това отношение нямаш нужда от мен.

Той се наведе към нея. Топлото слънце ги огряваше.

— Моля те!

Искаше й се да каже „не“. Искаше й се да откаже. Искаше да окаже съпротива, но секунда по-късно се чу да изрича:

— Добре, но не мога да се бавя цял следобед. Трябва да…

— … Да се грижиш за бизнеса си, знам.

Тридесет минути по-късно той я повика в облицованата с дърво пробна на магазина за официално облекло и затвори вратата зад нея. Хоуп положи неимоверни усилия, за да не ахне. Направеният по поръчка смокинг съсредоточаваше в себе си всичките й объркани чувства. Скъпата вълнена материя покриваше красиво широките му рамене, подчертаваше силата им и придаваше сериозност на чертите му. Желание, любов, задължения — всичко това образува объркан възел от чувства, който заседна в гърлото й и я остави без дъх.

— Как изглеждам?

Беше застанал пред трикрилното огледало и нагласяше снежнобелите маншети. Набраната бяла риза беше разкопчана на шията и от двете страни на яката се люлееше черната копринена вратовръзка. Очите на Хоуп се насочиха към триъгълника от тъмни косъмчета над последното копче.

— Из… изглежда чудесно — каза тя със слаб глас. — Всъщност съвършено.

Очите му срещнаха нейните в едно от огледалата, докато закопчаваше последното копче.

— Ще дойдеш ли да ми завържеш вратовръзката?

Сърцето й се разтуптя лудо и когато отговори, думите й излязоха не по-високи от шепот:

— Не можеш ли да я завържеш сам?

— Мога — каза дрезгаво той. — Но ти ще се справиш по-добре. Ръцете ти са далеч по̀… стабилни.

Умът й я посъветва да откаже, но тялото й не се подчини. Секунда по-късно се озова на малкия подиум, притисната между него и трикрилното огледало. За момент бе в състояние само да гледа в тъмните му, пронизващи очи. Те я връщаха назад във времето, далеч от разочарованията, към едно място, където имаше само любов и страст.

Като насън тя вдигна треперещи ръце към краищата на копринената вратовръзка. Докато я хващаше, Пейс стисна пръстите й. Тя задиша учестено.

— Усещаш го, нали, Хоуп?

Гласът му беше гладък и нежен като вратовръзката в ръцете й.

— Усещаш го, точно както и аз го усещам — езикът му се показа и облиза плътните му устни. Хоуп го гледаше като омагьосана. — Желаеш ме, нали?

Хоуп изстена гърлено и затвори очи, стиснала здраво вратовръзката, сякаш тя можеше да й помогне да не падне в капана на желанието си. Това е лудост, помисли си. Не може да е истина.

Само че беше истина и Хоуп можеше да го отрече толкова, колкото и топлината, която се надигаше между тях.

— Това е истината, скъпа. Ако не друго, то поне винаги съм се изправял смело пред истината.

Ръцете на Пейс пуснаха нейните, плъзнаха се към гърба й и я притиснаха силно до него.

Хоуп повдигна ръце и разпери пръсти върху гърдите му.

— Недей — прошепна тя, втренчена в греховните му тъмни очи.

— Какво? — попита той и гласът му прозвуча като ласка.

Докато говореше, пръстите му се плъзнаха надолу по гърба й и с грубост, която накара сърцето й да подскочи, притегли ханша й към себе си и я притисна още по-силно. Хоуп усети доказателството за желанието му.

— Не ме ли искаш, както аз те искам?

Тя затвори очи и изстена.

— Да! — след това обаче промени решението си. — Не! — и накрая промълви: — О, Боже!

Пейс разтриваше мускулите й с пръсти и постепенно предизвикваше у нея диво желание. Гърдите й бяха притиснати болезнено в острите черни копчета на ризата му, а когато склони глава, нежните тъмни косъмчета под отворената риза погъделичкаха бузата й. Искаше й се да се отпусне, да се подчини на ръцете му, на устните, на езика му.

Сякаш усетил мълчаливото й съгласие, Пейс доближи устни до слепоочието и плъзна ръце нагоре по гръбнака й. Тялото й обаче остана притиснато към неговото, сякаш все още я държеше. Устните му бавно докоснаха лицето й и обсипаха челото и бузите й с леки целувки. Ръцете му се плъзнаха под сакото й.

Допирът на пръстите му с кожата й потопи Хоуп във водовъртеж от желание и единственото, което можа да направи, бе да зарови ръце в гъстите тъмни къдрици над яката на ризата му. Той я галеше бавно и внимателно по гърба, без да отдръпва устните си.

Една мъничка част от съзнанието й продължаваше да възразява, но тялото й отказваше да обръща внимание на всичко, освен на устните на Пейс, които завладяваха дръзко нейните.

Горещият му език се плъзна по тях, Хоуп разтвори устни и загуби и малкото си останали задръжки. Ръцете й се вкопчиха в гърба му и го претеглиха. Неочаквано й се прииска повече — повече от това, което й даваше сега. Искаше да почувства голата му кожа, да го види как се старае да й достави удоволствие, да усети, че никога няма да я пусне.

Тя се отдръпна задъхано. Пейс продължи да я държи в прегръдките си. От съседното огледало я гледаше жена с разрошени коси, подпухнали устни и разширени очи. Хоуп зажумя пред болезнената гледка, обърна гръб на Пейс и от гърдите й се изтръгна едва чуто ридание.

— Това не е редно — проплака тя. — Нашата връзка е приключила, край с нея.

— Не, Хоуп. Грешиш. Тя едва сега започва, само че си твърде изплашена, за да го признаеш.

 

 

През следващата седмица Хоуп накара Елън да се обади на Пейс и да му каже, че е заета. На Елън никак не й стана приятно — всъщност изчезна надолу по коридора, като мърмореше нещо за служене на богатите и спане с тигъра. Хоуп изобщо нямаше представа какво има предвид нейната помощничка, но и не я бе грижа.

Точно както не я беше грижа и какво ще си помисли Пейс — не искаше да го вижда повече. За нея това бе мъчение, чиято сила надвишаваше повика на дълга.

Целувката му й бе подействала като електрически ток, вцепенил сетивата й. Изобщо не биваше да му позволява да я докосва, камо ли да я целува, но се оправдаваше, че това се е случило, преди да успее да го спре. Онзи ден във „Варго“ трябваше да й е послужил като предупреждение, но тя бе твърде сляпа, за да го осъзнае, и си беше платила. Господи, и то каква цена!

Хоуп опъна черния чорап по крака си. Днес беше облякла черен костюм, по-подходящ за погребение, отколкото за организиране на сватба, но пет пари не даваше. И без това се чувстваше така, сякаш някой е починал.

Как бе могла да позволи на един мъж — на бившия си съпруг — да й влияе до такава степен? Това просто не бе редно. Някога го беше напуснала, защото не й обръщаше внимание, а сега се молеше за обратното. Ако получеше още малко от това внимание щеше да умре.

Тя сложи на ушите си обици с перли и оникси и се огледа критично в огледалото над тоалетката. Приличаше на вдовица, на Черната вдовица. Хоуп се обърна, грабна чантичката си и закрачи към входната врата. Може би тези паяци са най-прави, помисли си тя, докато завърташе ключа в ключалката. Трябваше да го убие, вместо да се развежда с него. Така сега щеше да й е далеч по-лесно.

Един час по-късно, когато пристигна в офиса, Елън й подаде куп розови телефонни листчета и каза:

— Ангажирах „Варго“ за Пейс. Денят, който искат, е свободен, тъй като някой е отменил резервацията си. Съдба, а?

Хоуп вдигна очи от бележките, които четеше. Точно както имаше пословица за всяка ситуация, Елън виждаше във всичко пръста на съдбата.

— Предполагам — отговори Хоуп, като си наложи да се съсредоточи върху другите поръчки. — А какво става със сватбата на семейство Стивънс? Това съдба ли е, или онази боа от пера все още я няма?

Елън поклати тъжно глава.

— Работата не върви добре. От митницата казват, че перата са от застрашени птици и че тази работа хич не им харесва.

Хоуп стисна здраво листчетата.

— Застрашени птици? Та това е лудост, никога не съм поръчвала такова нещо, всъщност дори не мисля, че тези пера са истински. Въпросът е дали ще я освободят. Трябва да я имаме, тя подхожда на роклята й.

— Зная… „За човека съдят по дрехите, а за коня — по седлото“ — Елън млъкна и тъмните й очи се присвиха озадачено. — Рокля! — тя щракна с пръсти. — Ами роклята?

В нормално състояние умът на Елън работеше с три сватби напред от този на Хоуп. Сега обаче, когато Пейс бе постоянно в мислите й, Хоуп нямаше абсолютно никаква представа за какво говори помощничката й.

— Рокля? Да не би да говориш за онова късо нещо с пайети, което Мерилин избра за боата?

Елън поклати глава и черната й коса се разлюля като лъскава коприна.

— Не, не, не. Имам предвид роклята за племенницата на Пейс — избрана ли е вече?

Хоуп я погледна слисано.

— Нямам абсолютно никаква представа — честно казано, не съм и помисляла за това.

— Нямаме време за специална поръчка. По-добре да попиташ нея или него за това.

— Ще се опитам пак да се свържа с Бетани. Може вече да се е върнала в града.

Секунда по-късно Хоуп държеше слушалката до ухото си, но гласът, който прозвуча, бе последният, който искаше да чуе в момента.

— Пейс — рече изненадано тя. — Мислех, че съм набрала номера на Бетани.

— Хоуп… — той провлече името й като топъл захарен сироп. — Наистина си набрала номера на Бетани, но аз съм й на гости. Все пак се радвам, че ме завари. Успя ли да се свържеш с „Варго“?

— Да — каза енергично Хоуп. — Датата е свободна и са на твое разположение.

— Страхотно!

— Исках да разбера дали Бетани си е купила роклята. Мога ли да говоря с нея?

— Мисля, че е добре да ти я дам — каза той с нисък, прелъстителен глас. — Една гола булка може наистина да шокира всички — след това помълча за секунда и се засмя. — Но пък така може да се постави началото на нова тенденция — всички на сватбите да бъдат голи. Булката, кумата, младоженецът… сватбената консултантка. Как ти се струва?

— Това не е точно тенденцията, с която искам да стана известна.

— Добре — засмя се той. — Почакай минутка и ще ти я дам, но да знаеш, че нямаш никакъв вкус към приключенията.

Секунда по-късно чу гласа на Бетани.

— Как върви сватбата, Хоуп? — обикновено жизнерадостният й глас звучеше напрегнато, почти притихнало. Хоуп веднага усети, че нещо не е наред, въпреки следващия въпрос на момичето. — Всичко ли е под контрол?

— Зависи — отвърна предпазливо Хоуп.

— От какво?

— От теб. Не си говорила с него, нали?

— Защо питаш?

— Ами… звучиш ми разтревожена — рече Хоуп.

— Наистина бих искала да поговорим за това — отговори Бетани. — Какво ще кажеш за днес следобед? Ще ти бъде ли удобно?

Най-сетне Хоуп разбра. Очевидно Пейс беше застанал точно до Бетани и тя не можеше да говори.

— Разбира се — отговори тя със спокойствие, каквото не чувстваше. — Ще бъда в офиса цял следобед. Ела, когато искаш — тя помълча малко. — Между другото, купи ли си вече рокля?

— Не. Това проблем ли е?

Неизвестно защо, но Хоуп не беше изненадана от отговора й. Тя затвори за момент очи и завъртя глава, за да освободи напрежението в мускулите на врата си. Това бе най-странната сватба, която някога бе поемала.

— Проблем е само ако искаш да изглеждаш добре на сватбения си ден — вратът й се схвана и тя преглътна едно стенание. — Защо не се срещнем след половин час в булчинския център на „Сейдж“? Ще поговорим, докато пазаруваме.

Когато Бетани отговори, гласът и звучеше по-обнадеждено, сякаш смяташе, че Хоуп може да премахне всичките й проблеми:

— Страхотно! Ще се видим там.