Кей Камерън
С този пръстен (4)

Трета глава

Пролетният вятър развя широката копринена пола на Хоуп. Тя сграбчи с две ръце скъпата материя, но това се оказа недостатъчно. Полата се изплъзна и се вдигна чак до талията й.

Дълго, пронизително подсвирване проряза утринната тишина.

Докато смъкне полата си до прилично ниво, Пейс вече беше застанал до нея и държеше бравата на входната врата.

— Ще ми позволиш ли?

Усмивката му накара дъха й да секне толкова внезапно, колкото и вятърът преди малко бе повдигнал полата й.

— Моля — отговори тя, като се опита да не изскърца със зъби. — Побързай, преди и останалите ми дрехи да се качат на главата ми.

Той остана неподвижен и тъмните му очи зашариха по тънката коприна.

— Не може ли да изчакаме още малко?

— Не! — рече троснато Хоуп. — Отвори вратата и ме остави да вляза вътре.

Веднага съжали, че е загубила хладнокръвие, но Пейс като че ли винаги успяваше да я извади от релси. И то по много начини.

Той се ухили още веднъж, отвори тежката стъклена врата и й направи път. Хоуп се спря по средата на елегантното фоайе и Пейс направи същото. Застанал на сантиметри от нея, й препречваше пътя с огромното си тяло. Дъхът й спря. Не я докосваше, но това бе дори по-лошо.

Лекото ухание на английския сапун, който той предпочиташе, й навяваше чувството за нещо познато. На брадичката му се виждаше порязаното от тазсутрешното бръснене място. Това му се случваше постоянно, защото винаги бързаше.

Той я погледна развеселено.

— Знаеш ли, все още имаш страхотни крака.

Хоуп пое дълбоко въздух, за да прогони замайването си.

— Нямаш ли си друга работа, вместо да ме тормозиш?

За момент Пейс остана неподвижен и тъмните му очи потрепнаха, но след това отстъпи крачка назад.

— Не отговори на обаждането ми, а искам да обсъдим нещо.

Преди Хоуп да успее да измисли някакво разумно извинение, Елън Уонг влезе във фоайето от съседното кафене. В ръката й имаше куп розови телефонни листчета, които пътьом подаде на Хоуп.

— Имаше много обаждания — рече Елън, като повдигна едната си вежда. — Здравей, Пейс.

Той я поздрави с усмивка.

Хоуп кимна.

— Само след минутка, Елън.

— „Дърветата може и да предпочитат спокойствието, но вятърът не ги оставя.“

Хоуп кимна ядосано още веднъж.

— Добре де, разбрах — в момента не можеше да се занимава с пословиците на Елън, затова се обърна към чакащия Пейс. — Точно сега нямам време за гости.

Непринудеността му се изпари и Хоуп зърна за момент първите признаци на нетърпение. Очите му проблеснаха опасно.

— Нямаш или не искаш да имаш?

Преди Хоуп да успее да отговори, Елън се обади:

— От фирмата, която ще осигури храната, чакат на първа линия. Можеш ли да приемеш обаждането?

Хоуп откъсна очи от Пейс и се обърна към Елън.

— Веднага идвам.

Пейс отново се обади:

— Виж, това е важно…

— Чакат те на втора. „Континентъл Еърлайнс“, за някакви орхидеи.

— Веднага идвам, Елън! — Хоуп се обърна рязко към Пейс. Очите му бяха потъмнели и блестяха страшно, но тя се направи, че не забелязва. — Имам работа.

— Виждам и именно това е една от причините, поради които…

Напевният глас на Елън отново звънна:

— Очакват те на трета.

След последното прекъсване на помощничката Пейс вече избухна:

— Боже господи, Хоуп, така ли се отнасяш с клиентите си?

Телефонът продължи да звъни и Елън продължи да я вика, но въпреки това, което току-що бе казала, Хоуп не обърна внимание на нито едното от двете. Опасният пламък в очите на Пейс бе не по-малко силен от този, който се беше запалил в гърдите й.

— Разбира се, че не — отвърна троснато тя, — но ти не си клиент. Ти си моят бивш съпруг и, честно казано, не зная защо си тук — след това вдигна ръка. — Това не е „Бракстън Ентърпрайзис“, но е фирма и аз се опитвам да я ръководя.

— Зная, че не е „Бракстън Ентърпрайзис“ — каза сковано той, — но дори и аз мога да разгранича личните чувства от работата.

Тя се наведе към него и носовете им почти се докоснаха.

— Да не би да намекваш, че аз не мога?

— Да — парира той. — Очевидно се чувстваш неловко с мен и нямаш търпение да ме изгониш оттук. Ако бях обикновен клиент, с който в миналото си имала разногласия, щеше ли да поемеш поръчката ми?

Тя изскърца със зъби.

— Не в това е въпросът.

— Да, в това е. Отговори ми!

— Аз съм делова жена. Сам се сети!

— Да, но не се държиш като такава.

— Това поне е вярно — отговори му Хоуп и раздразнението й още повече нарасна, когато Елън отново се обади зад тях. Тя хвърли един поглед към помощничката си и отново се обърна към Пейс. — Виж, трябва да отговоря на тези обаждания. Именно това означава да се грижа за бизнеса си, а не да стоя тук и да говоря с теб.

— И аз трябва да говоря с теб по делови въпрос. Ако мислиш, че не би могла да се справиш, тогава ще отида другаде.

Хоуп го гледа втренчено в продължение на две дълги секунди. В очите му имаше същото изражение, с което бе дошъл да попита баща й дали може да се ожени за нея. Решително. Упорито. Целенасочено. В това, което искаше да й каже, едва ли можеше да има нещо, свързано с бизнеса, но Хоуп знаеше кога да отстъпи.

— Добре — каза накрая тя. — Ще се погрижа за тези обаждания, а ти иди в кабинета ми и ме изчакай там.

Пейс се ухили.

— Не се бави дълго.

 

 

Хоуп се забави толкова дълго, колкото посмя. Мина повече от час, преди да се върне в кабинета си.

Застанал до прозореца, който гледаше към градината, Пейс я чакаше — толкова търпеливо, колкото и цветята навън очакваха слънцето. Тъмните му очи зашариха по тялото й и, въпреки намеренията си, Хоуп му отвърна със същото. Разгледа го бавно — нещо, което досега не си бе позволявала, и то по причини, за които не искаше да се замисля.

Белият памучен пуловер, който носеше над избелените дънки, изглеждаше удобен, но привлекателен. Хоуп усети как по тялото й плъзва издайническа топлина. Не можеше да откъсне очи от твърдите му устни, но в същото време поглъщаше и милион други подробности.

Вече носеше косата си по-дълга и сега тя се къдреше над яката на пуловера. Дланите я засърбяха. В миналото винаги се беше подстригвал съвсем късо. Имаше и чудесен тен и изглеждаше съвсем непринудено.

— Доста време ти отне — каза той и вдигна ръка, преди Хоуп да успее да се оправдае. — Но нямах нищо против да почакам — той посочи с глава към двора. — Знаеш ли, че на дървото е свила гнездо една червеношийка?

Сърцето и дъхът й спряха. Хоуп примигна.

— Откога си започнал да наблюдаваш птиците?

— Винаги съм ги обичал.

— Разбира се — отвърна тя. — Вярвам ти, колкото ти вярвам, че имаме да обсъждаме делови въпрос.

— Тогава ти предстои голяма изненада, миличка — Пейс се приближи още повече до нея. В тъмните му очи танцуваха весели искрици и нещо друго. Нещо, което подозрително приличаше на задоволство. — Защото съм дошъл да те наема. Искам да ти поръчам една сватба.