Джак Ванс
Дирдирите (21)

20.

Пред къщата на Гмуреца бе спряла бяла емайлирана кола. Безупречният закачи веригата на Рейт за един пръстен отзад. Рейт го разглеждаше със страх и почуда. Безупречният бе висок над два метра и имаше изкуствени антени, прикачени от двете страни на голия му скалп. Кожата му бе сияйно бяла, почти като емайла на колата, на главата му нямаше нито едно косъмче, носът му бе гърбав и наподобяваше клюн. Въпреки изброените странности той си оставаше човек, плът от плътта на Рейт и останалите наследници на Земята. От къщата се приближиха Анахо и Траз, също с вериги на шиите, чиито свободни краища бяха в ръцете на пристъпващия отзад Хисзиу. Следваха го двама дирдирхора от кастата на силните. Те закачиха веригите за същата скоба. Безупречният подхвърли няколко презрителни думи на Анахо и се качи в колата, където вече седяха двамата силни.

— Качете се на платформата отзад — посъветва ги Анахо. — Иначе просто ще ни влачат.

Тримата се покатериха на тясната платформа и вкопчиха ръце в пръстена, за който бяха закачени веригите им. По такъв унизителен начин те напуснаха къщата на Гмуреца. Черната лимузина на Айла ги последва на петдесетина метра — самият той се бе настанил зад кормилото.

— Идва да си получи наградата — поясни Анахо. — Предал ни е и очаква да го възнаградят за съучастието му в добрия лов.

— Допуснах грешка — поклати глава Рейт. — Не трябваше да се отнасям към Гмуреца сякаш е човек. Нямаше да се случи така, ако го бях третирал като животно.

— Едва ли щеше да е по-различно.

— Къде ни карат?

— В Стъкления блок, къде другаде?

— Няма ли първо да ни изправят пред съда, да ни разпитат?

— Естествено, че не — отвърна Анахо. — Ти си получовек. Аз — изменник.

Бялата кола излезе на един площад и спря. Дирдирчовекът слезе, изправи се отстрани и вдигна глава към небето. Към тях се приближи възпълен мъж на средна възраст с хубав тъмнокафяв костюм, добре поддържана коса и бижута. Очевидно бе човек с положение и власт, ако се съдеше по уверените му маниери. Той се обърна пренебрежително към дирдирчовека, но получи отговор едва след кратко и многозначително мълчание.

— Това е Ерлиус, градоначалникът на Сивиш — обясни Анахо. — Той също настоява да участва в лова. Можем да се гордеем — явно ни смятат за доста важен дивеч.

Привлечени от сцената, минувачи започнаха да се струпват около бялата кола. Те образуваха полукръг, втренчили любопитни и злобни погледи в пленниците, но свеждаха почтително глави всеки път, когато дирдирчовекът се извръщаше към тях. Гмуреца остана в своята кола, на петдесетина метра по-назад, неподвижен, погълнат от мислите си. По някое време слезе, подпря се на калника и разтвори вестник. Ерлиус го забеляза, но му обърна демонстративно гръб.

— Погледни тези двамата — прошепна Анахо. — Мразят се в червата. Гмуреца се подиграва на Ерлиус, че не е от благородническо потекло, Ерлиус пък копнее да го натика в Стъкления блок.

— Аз също — призна Рейт. — Като стана дума за Стъкления блок, какво чакаме тук?

— Да пристигнат водачите на тсаугш. Не се безпокой, съвсем скоро ще имаш възможността да посетиш Стъкления блок.

Рейт дръпна лекичко веригата, за да изпита якостта й. Дирдирчовекът се обърна и го скастри със строг поглед.

— Каква безумна ситуация — ядосваше се Рейт. — Все трябва да има някакъв изход. Почакай — как стои въпросът с дирдирските традиции? Какво ще стане, ако извикам хсай, хсай, хсай, или как беше там призивът за справедлив съд?

— Правилният израз е дрса, дрса, дрса!

— Добре де, какво ще стане, ако поискам да ни изправят пред съда?

— Нищо по-различно от сега. Съдията ще те обяви за виновен и те очаква същата участ: Стъкления блок.

— Ами ако оспоря решението му?

— Ще трябва да се биеш и ще бъдеш убит — преди нас. Кого смяташ да призовеш? Гмуреца? Няма да стане. Той не е обвинител, само е сътрудничил за залавянето ви.

— Ще видим.

Траз кимна към небето.

— Дирдирите идват.

Анахо погледна снижаващия се въздухолет.

— Това е гербът на тисзите. От тези не чакай пощада. Може дори да издадат забрана за лов за всички останали, освен за членове на тяхната фамилия.

Траз отново подръпна веригата, но нямаше никаква полза. Той изсъска ядно и насочи поглед към спускащия се въздухолет. Тълпата отстъпи изплашено назад и машината се приземи на двайсетина крачки от бялата кола. Слязоха петима дирдири — един великолепен и четирима от по-нисша каста.

Безупречният дирдирчовек пристъпи наперено към тях, но дирдирите се отнесоха към него със същото пренебрежение, което той бе показал към Ерлиус.

Около половин минута дирдирите оглеждаха Рейт, Анахо и Траз. След това дадоха знак на безупречния, придружен от няколко кратки и резки звуци.

Едва сега той приближи към тях, за да им отдаде почит — свел глава и подгънал колене. Но преди да заговори, Гмуреца се доближи с бърза крачка и пъхна едрото си туловище между него и дирдирите, като едва не го събори.

— Гледайте, тисзски велможи — произнесе той с развълнуван, писклив глас, — това са престъпниците, които търсихте. И нека бъде отбелязано в почетните ви свитъци, че аз съм главният виновник за тяхното залавяне.

Дирдирите го изгледаха с любопитство. Гмуреца очевидно не очакваше повече, защото се наведе и разпери почтително ръце.

Безупречният се върна при пленниците и разкопча веригите. Рейт дръпна силно своята и се освободи. Безупречният го погледна изненадано и фалшивите му антени трепнаха разтревожено. Рейт пристъпи напред с разтуптяно сърце. Усещаше, че всички погледи са вперени в него, с огромно усилие успя да си наложи да крачи бавно и с нужното достойнство. Спря на шест стъпки от дирдирите, толкова близо, че долавяше телесната им миризма. Те го разглеждаха с неразгадаеми изражения.

Рейт пое дъх с пълни гърди и се провикна:

— Дрса, дрса, дрса!

Дирдирите се сепнаха изненадано.

— Дрса, дрса, дрса! — извика повторно Рейт.

Великолепният проговори с носов глас, който звучеше като обой:

— Защо викаш дрса? Ти си получовек, не можеш да предявяваш претенции за справедлив съд.

— Аз съм човек, по-висше създание от вас. Имам право на справедливост!

Гмуреца го избута настрана и изсумтя с важен вид:

— Ба, уважаеми! Този тип не е с всичкия си!

Дирдирите изглеждаха объркани.

— Кой ме обвинява? — провикна се Рейт. — Какво е моето престъпление? Нека излезе напред и нека случаят се реши от съдия.

— Отправяш предизвикателство към една традиция, по-могъща от съжалението и враждата — отговори великолепният. — Нямаме право да ти откажем. Кой е обвинителят на този получовек?

Гмуреца се изпъчи:

— Аз обвинявам Адам Рейт в богохулство, оспорване на доктрината за Двойното сътворение, в претенции за положение, равно с това на дирдирите. Този тип открито заявява, че дирдирхората не са преки наследници на Втория жълтък, нарича ги раса на мутирали уроди. Твърди, че хората не произхождат от Сибол, а от друга планета, което явно и безочливо противоречи на ортодоксалната доктрина. Този човек е измамник, лъжец и бунтар! — Гмуреца хвърли на дирдирите самодоволен поглед и се обърна към тълпата: — Отдръпнете се! Освободете място за почитаемите сановници!

Дирдирът се обърна към Рейт:

— Продължаваш ли да твърдиш, че тези обвинения са неверни?

Рейт се стъписа. Беше изправен пред дилема. Да отрече обвиненията, би означавало да подкрепи вярванията на дирдирхората. Той попита предпазливо:

— Доколкото разбрах, обвинен съм в неортодоксални възгледи. Това престъпление ли е?

— Разбира се, стига съдията да го обяви за такова.

— Ами ако възгледите ми отговарят на истината?

— Ако вярваш в това, можеш да потърсиш удовлетворение от съдията. Може да ти се стори абсурдно, но така повелява нашата древна традиция.

— Кой ще бъде мой съдник?

Върху лъскавото лице на великолепния не се забелязваше никаква промяна.

— В този случай ще назнача безупречния.

Посоченият пристъпи напред. Той заговори с кънтящ глас, опитвайки се да подражава на дирдирите:

— Ще бъда кратък, няма нужда от обичайните церемонии — обърна се към Рейт: — Отричаш ли обвиненията?

— Нито ги отричам, нито ги потвърждавам, защото те са нелепи.

— Струва ми се, че се опитваш да избегнеш отговора. А това говори за гузна съвест. Освен това забелязвам, че не проявяваш нужното уважение към институцията. Обявявам присъдата — виновен.

— Отказвам да приема присъдата — заяви Рейт, — освен ако не я наложите със сила. Отправям предизвикателство към теб.

Безупречният огледа Рейт със смесица от презрение и отвращение.

— Ти смееш да ме предизвикваш — мен, един безупречен?

— Изглежда, това е единственият начин да докажа своята невинност.

Безупречният погледна към великолепния дирдир.

— Това задължава ли ме да действам според правилата?

— Напълно.

Безупречният измери Рейт с поглед.

— Ще те убия с голи ръце и ще те разкъсам със зъби, както постъпват истинските дирдири.

— Както желаеш. Нека първо ми свалят веригата от шията.

— Свалете му веригата! — нареди великолепният дирдир.

Безупречният сви капризно устни.

— Какво безочие! Нима трябва да се унижавам по такъв начин пред сбирщина получовеци?

— Не се оплаквай — скастри го великолепният. — Какво да каже нашият водач, който се разделя с ценен трофей? Продължавай — отстоявай своята присъда.

Веригата беше свалена. Рейт се протегна, отпусна се и се протегна отново, опитвайки се да възстанови тонуса на схванатите си мускули. Цяла нощ бе стоял вързан, тялото му бе натежало от умора. Дирдирчовекът пристъпи към него. Рейт тръсна глава и усети, че леко му се вие свят.

— Какви са правилата на двубоя? — попита той. — Не бих искал да нарушавам свещените ви традиции.

— Същите като при лов — отвърна безупречният. — Ти си моят дивеч! — той нададе пронизителен и кръвожаден вик и се хвърли върху Рейт. В първия миг постъпката му изглеждаше прибързана и необмислена, но веднага щом докосна бялото тяло, Рейт почувства, че мускулите му са напрегнати и яки като стомана. Той успя да отрази атаката, но беше одраскан от изкуствените нокти. Опита да приложи задържаща хватка, но нямаше сигурна опора. Удари безупречния с юмрук под ухото, замахна с длан към ларинкса, ала другият се отдръпна навреме. Безупречният отскочи назад с ядосан вид. Зрителите нададоха развълнувани викове. Безупречният се хвърли повторно в атака, но този път Рейт бе готов. Той го улови за ръката и го преметна през рамо. Гмуреца не можа да се сдържи повече, заобиколи Рейт отзад и го блъсна в тила с разтворена длан. Траз извика възмутено и стовари веригата си върху лицето на Гмуреца. Айла изпищя от болка и приседна усмирен на земята. Анахо използва този момент, уви веригата си около шията на Гмуреца и я стегна. Безупречният се метна върху двамата и освободи Гмуреца от веригата. Лицето на Айла бе тъмносиво, той мъчително си поемаше дъх.

Възползвайки се от затишието, безупречният улови Рейт в здрава прегръдка и го събори на земята. Твърди като желязо мускули притискаха тялото на Рейт, остри зъби се впиха във врата му. Рейт освободи със силно дръпване ръцете си и нанесе къси хоризонтални удари с присвити пръсти върху белите уши на безупречния. Дирдирчовекът изхриптя сподавено и главата му клюмна. Явно щеше да е вън от играта поне за няколко секунди. Рейт прекрачи издълженото тяло, сякаш яхна змиорка. Улови изкуствените антени и ги откъсна, притисна с ръце голата потна глава и я блъсна силно в земята. Шията на безупречния се скърши под неестествен ъгъл, тялото му се съпротивляваше още известно време, сетне притихна.

Рейт се изправи на крака. Целият трепереше и дишаше тежко.

— Оправдан съм — заяви той.

— Обвиненията на получовека Айла Гмуреца да се смятат за невалидни — обяви великолепният дирдир. — За тях може да бъде привлечен под отговорност.

Рейт се извърна към Айла.

— Почакай! — викна великолепният с гърлен и вибриращ глас. — Има ли други обвинения?

Един дирдир от елитната каста, с щръкнали, ярко сияещи антени, попита дрезгаво:

— Животното продължава ли да настоява за дрса?

Рейт се завъртя рязко, полупиян от умората и последствията от схватката.

— Аз съм човек — ти си животното!

— Ще настояваш ли за съд? — попита великолепният. — Ако не, смятаме да си вървим.

— Какви са новите обвинения? — попита Рейт с примряло сърце.

Елитният дирдир пристъпи напред.

— Обвинявам теб и двамата ти сподвижници за незаконно проникване в Дирдирския ловен резерват и избиване на членове на тисзския род.

— Отхвърлям и тези обвинения — заяви с дрезгав глас Рейт.

Обвинителят се обърна към великолепния.

— Ще помоля да бъдете наш съдия. Искам животното и помощниците му да ми бъдат предадени. Настоявам да бъдат обявени за плячка на тисзския род.

— Приемам ролята на съдия — пропя с напевен глас великолепният. Той се обърна към Рейт с презрителен, носов тон: — Ти си проникнал нелегално в Карабас и това е самата истина.

— Вярно е, че съм влизал в Карабас. Но никой не ми е забранявал да го правя.

— След това обаче си избил голям брой знатни представители на споменатия род. И това е истина!

— Не съм нападал никого, преди той да ме нападне. Щом дирдирите искат да се държат като диви животни, трябва да приемат последствията от това.

Из тълпата се разнесе учуден ропот и стаено одобрение. Великолепният огледа присъстващото множество и мигом се възцари тишина.

— Да се ходи на лов е наша древна традиция. Също както е традиция за получовеците да изпълняват ролята на плячка.

— Не съм получовек — заяви Рейт. — Аз съм човек и не съм ничия плячка. Щом някое диво животно ме напада, убивам го.

Бялото като кост лице на великолепния оставаше непроницаемо. Но антените му блеснаха и се изпънаха.

— Трябва да спазваме нашите традиции — заяви той. — Обявявам те за виновен. Край на дебатите. Ще бъдеш откаран в Стъкления блок.

— Отказвам да приема присъдата! — извика Рейт. Той пристъпи напред и удари великолепния в лицето. Кожата му беше студена и почти неподатлива, като черупка на костенурка. Ръката на Рейт пламна от удара. Антените на великолепния засияха като нагорещени жици и издадоха тихо бръмчене. Тълпата замлъкна от изумление.

Великолепният протегна ръце напред, сякаш се опитваше да улови и разкъса жертвата си. От гърлото му се изтръгна клокочещ рев и той се приготви за скок.

— Един момент — вдигна ръка Рейт и отстъпи. — Какви са правилата на двубоя?

— Няма правила. Убивам, както ми харесва.

— А ако аз те убия, ще бъда ли оправдан — заедно с другарите си?

— Имаш това право.

— Тогава да се бием със саби.

— Не, ще се бием, както сме сега.

— Хубаво — склони Рейт.

 

 

Борбата беше кратка и неравностойна. Великолепният се хвърли напред, бърз и мощен като тигър. Рейт отстъпи две бързи, ситни крачки, великолепният се метна отгоре му. Рейт улови покритата с люспи китка, опря крак в гърдите му, падна назад и прехвърли над себе си чуждоземеца, като го последва със задно салто. Дирдирът тупна на врата си и остана да лежи замаян. Рейт след миг се озова върху него и притисна в прахта яките ръце, за да обезвреди острите нокти. Великолепният се дърпаше и бореше, Рейт използва един миг на затишие и му удари няколко пъти главата в паважа, докато от зейналата в черепа цепнатина не потече зеленикава сукървица.

— Какво ще бъде решението? — извика той, завладян от възбуда. — Кой е прав и кой греши?

Великолепният нададе пронизителен вик — странен смразяващ кръвта звук, израз на нечовешки чувства. Рейт продължи да блъска в земята бялата глава.

— Каква е присъдата? — повтаряше запъхтяно той.

Дирдирът направи последен опит да се освободи от своя противник и се предаде.

— Ти си победителят. Присъдата ми е отхвърлена.

— Значи аз и другарите ми сме невинни? И можем да правим каквото поискаме?

— Точно така.

Рейт потърси с поглед Анахо.

— Да му повярвам ли?

— Да, такава е традицията — кимна Анахо. — Ако искаш трофей, откъсни си една от антените.

— Не ми трябва никакъв трофей — той се изправи, олюлявайки се на крака.

Тълпата го гледаше ужасено. Ерлиус им обърна гръб и се отдалечи с бърза крачка. Айла Гмуреца отстъпваше бавно към колата.

Рейт го посочи с пръст.

— Айла, обвиненията ти са отхвърлени и сега ще отговаряш пред мен.

Гмуреца измъкна лъчемет, Траз се метна към него и увисна на масивната му китка. От дулото бликна мощен лъч и обгори крака на Гмуреца. Той изрева от болка и рухна на земята. Анахо взе оръжието, Рейт омота една от веригите около врата на Гмуреца и я стегна.

— Ставай, Айла — нареди той.

Едрият мъж се надигна и го последва покорно към колата. Тълпата се разтваряше бързо пред тях. Гмуреца се шмугна на задната седалка и се просна там, стенейки мъчително. Анахо седна на кормилото и подкара колата през площада.