Айзък Азимов
Светът на въглерода (54)

Първият витамин

Понякога, когато в една и съща молекула има и карбоксилна и хидроксилна група, те могат да се кондензират помежду си. Образува се вътрешен естер. Често вътрешният естер се нарича лактон^[1].

Глюкуроновата киселина, а също и други захарни и уронови киселини образуват много лесно лактони. Измежду тези киселини най-важна за човека е една киселина, известна като 3-кетогулонова киселина. Тя прилича на глюконовата киселина (за нея говорих в предната глава) с тази разлика, че хидроксилните й групи са подредени по-различно и в средата на веригата има двойна връзка. Това съединение образува лактон, наречен аскорбинова киселина, и по този повод може да се разкаже една история.

Когато хората за пръв път започнали да правят дълги морски пътешествия, забелязали, че след продължително пребиваване в морето моряците често страдали от едно заболяване, известно като скорбут. Болните от скорбут били податливи на рани и кръвотечения, особено от венците. Усещали болки в ставите, а раните заздравявали много бавно. Моряците губели работоспособност и ако болестта се влоши много, умирали.

Векове наред причината за скорбута била неизвестна, но днес знаем, че бедата идва от храната. Въпросът с хранителните запаси на корабите бил труден по времето, когато не е имало хладилници. Единствената храна, която не се разваля и издържа на дълги пътувания, са сухарите и соленото свинско месо.

Макар че след известно време тези храни омръзват, те доставят на моряка цялата необходима енергия и удовлетворяват повечето от нуждите му. Но за правилното си функциониране човешкият организъм се нуждае и от малки количества други вещества. Именно липсата на едно такова вещество в соленото свинско месо, сухарите и другите подобни храни води до заболяване от скорбут.

Преди около двеста години Британското военноморско министерство въвело в дажбата на моряците задължителна порция лимонов сок. Представям си как моряците са се съпротивлявали, тъй като са по-големи поклонници на „грога“ (алкохолно питие), но лимоновият сок предпазвал от скорбут, макар че тогава никой не е знаел защо е така.

След това около 1900 г. специалистите по храненето започнали да осъзнават значението на витамините и открили веществото, което предпазва от скорбут. Това вещество бе изолирано за пръв път през 1928 г. и се оказа, че е аскорбиновата киселина. (Думата аскорбинова означава „липса на скорбут“ от латинската дума за скорбут — „scorbutus“.)

И така скорбутът е първата болест, която се дължи на недостиг на витамини и може да се лекува чрез подходяща храна. Аскорбиновата киселина е първият витамин, използуван като лекарство (макар че по онова време британските адмирали не са съзнавали какво в действителност правят).

Аскорбиновата киселина, често наричана витамин C, се съдържа в млякото и в пресните плодове и зеленчуци. Цитрусовите плодове (включително и лимоните, разбира се) са доста богати на нея. Портокаловият сок е една от първите добавки към детското мляко поради съдържанието на витамин C.

Аскорбиновата киселина е „най-крехкият“ от витамините. При нагряване той се разрушава доста бързо, така че „оцелялото“ количество след продължителна обработка на храната не е особено голямо. Освен това той е разтворим във вода. (От споменатите витамини аскорбиновата киселина е първата, която спада към групата на водоразтворимите витамини.) Ако зеленчуците се готвят с много вода, витаминът остава във водата, а не в зеленчука. (И обикновено водата се изхвърля.)

Повечето животни впрочем си произвеждат собствена аскорбинова киселина и не се налага да я получават чрез храната си. Такива са например говедата. Вероятно те не страдат от скорбут. Между малкото животни, които са загубили способността си да произвеждат аскорбинова киселина, са морските свинчета и приматите (към които спадат маймуните, шимпанзетата, а, разбира се, и човекът).