Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The World of Carbon, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,8 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране
gogo_mir (2012 г.)
Разпознаване и корекция
Ripcho (2012 г.)
Допълнителна корекция
waterjess (2015)

Издание:

Айзък Азимов. Светът на въглерода

Американска, първо издание

Преводач: Сашо Чорбаджиев

Редактор: Румяна Бикс

Художник: Слав Даскалов

Художествен редактор: Виктор Паунов

Технически редактор: Василка Стефанова-Стоянова

Коректор Анна Сребрева

Печатни коли: 11,50

Издателски коли: 7,45

УИК 8,75

Издателски №29506

Формат: 32/70/100

ДИ „Наука и изкуство“ — София, 1987 г.

ДП „Стоян Добрев — Странджата“ — Варна

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция

Глава 9
Кисели вещества

Киселини и мравки

Един въглероден атом може да бъде част от карбонилна група и в същото време да бъде свързан с хидроксилна група. В резултат на това се получава комбинацията от атоми, наречена карбоксилна група:

svetyt_na_vygleroda_img_30.png

Може би си спомняте от глава 6, че когато водороден атом е свързан с кислороден атом, той има склонността да се отделя като водороден йон. Също така казахме, че съединението с такъв водороден атом е киселина и че колкото по-лесно се отделя водородният йон, толкова по-силна е киселината. Фенолите например са по-силни от обикновените алкохоли.

Оказва се, че водородният йон може да се откъсне от карбоксилната група милиони пъти по-лесно, отколкото от хидроксилната група на един фенол. Поради това всички органични съединения, които съдържат карбоксилна група, имат ясно изразени киселинни свойства и се наричат карбоксилни киселини.

Не се заблуждавайте, обаче! Карбоксилните киселини могат да бъдат милион пъти по-силни от фенолите, но те са няколко милиона пъти по-слаби от някои много силни неорганични киселини. Следователно като цяло карбоксилните киселини могат и се считат все пак за „слаби киселини“.

Погледнете формулата на карбоксилната група и ще видите, че въглеродният атом разполага с още една връзка за свързване с друг атом. Този допълнителен атом може да бъде водороден, в който случай се получава мравчена киселина[1].

Мравчената киселина е една от най-силните карбоксилни киселини. Тя е десет пъти по-силна от която и да е от останалите. Поради това много по-силно дразни живите тъкани. Червената мравка инжектира малко количество мравчена киселина в тялото, когато хапе, което е доста досадно. (На латински мравчена киселина е acidum formicicum, което идва от латинската дума за мравка.) Мравчена киселина се съдържа и в копривата, поради което по-добре е да не пипате коприва.

Вижте отново формулата на карбоксилната група. Ако отстраните хидроксилната група и я заместите с водороден атом, ще се получи алдехид. Алдехидите, които са свързани по този начин с карбоксилни киселини, обикновено се наименуват от съответната киселина. Например, ако хидроксилната група в мравчената киселина се замести с водороден атом, получава се мравчен алдехид (формалдехид), поради което и алдехидът се нарича така.

Нещо повече. Ако въглеродният атом на мравчената киселина се свърже с три хлорни атома вместо с един кислороден и една хидроксилна група, ще се получи „хлороформ“. Ето един пример как наименованията се разпространяват от едно съединение на друго, така че първоначалният им смисъл се загубва. В края на краищата какво общо има хлороформът (или йодоформът) с мравките?

Бележки

[1] Според международната номенклатура окончанието за карбоксилни киселини е „–ова киселина“. Мравчената киселина се нарича метанова киселина.