Айзък Азимов
Светът на въглерода (29)

Витамини и кости

Има и друг алкохол, който е витамин и който включва стероидното ядро, споменато в глава 3. Най-обикновеният стероид в организма съдържа една двойна връзка, три въглеводородни странични вериги на различни места и една хидроксилна група. Няма да даваме подробната формула, но от схемата ще можете да видите стероидното ядро и точното разположение на хидроксилната група, двойната връзка и страничните вериги:

С R са означени страничните въглеводородни вериги^[1]. Стрелката ще бъде пояснена по-късно.

Всеки стероид, който съдържа хидроксилна група, се нарича стерол. Тази дума произлиза от гръцки и означава „твърд“, защото стеролите са най-рано (или едни от най-рано) познатите твърди алкохоли при стайна температура. След разработването на химичната структура бе установено, че и други съединения имат подобна структура, но не съдържат хидроксилна група. Те бяха наречени стероиди, което означава „подобни на стероли“. (Окончанието –оид идва от гръцки и означава „подобен на“.)

Конкретно стеролът, който се среща в организмите и има показаната по-горе формула, се нарича холестерол. Представката холе– на гръцки означава „жлъчен сок“. Черният дроб произвежда храносмилателен сок, който чрез жлъчката се излива в червата.

Наименованието е подходящо, защото жлъчният сок често съдържа много холестерол. В действителност понякога това съдържание е по-голямо, отколкото е полезно за организма. Жлъчният сок се натрупва в жлъчния мехур и става особено гъст и концентриран. Холестеролът не е много разтворим и когато се натрупа в достатъчно количество, той се отделя от течността под формата на малки кристали. Кристалите може да се слепят помежду си и постепенно с времето да станат достатъчно големи и да запушат тесния канал от жлъчния мехур към червата. Тези жлъчни камъни, които са почти чист холестерол, могат да предизвикат силни болки и да се наложи операция.

Все пак не бива да мислим, че холестеролът създава само неприятности. Малко са хората, страдащи от камъни в жлъчката. От друга страна, мозъкът и нервната система на всеки човек съдържат голямо количество холестерол. Почти половината от твърдото вещество в мозъка е холестерол. Той е важна съставна част на изолиращите миелинови обвивки на нервите. Освен това служи на организма за произвеждането на малки по количество, но жизненоважни съединения.

Стеролите и слънчевата светлина са интересно съчетание. При облъчване с ултравиолетовите слънчеви лъчи един от пръстените на стероидното ядро се разкъсва. Връзката, която се разкъсва, е означената със стрелка във формулата на холестерола. Когато с някои стероли се случи това (но не с всички), получават се молекулите на витамин D.

Организмът е в състояние да произвежда свои собствени стероли, но не може да разкъсва връзката, вследствие на което да се образува витамин D. Ето защо децата трябва да поемат витамин D с храната, както и да бъдат излагани на слънце. Поради тази причина витамин D понякога се нарича „слънчев витамин“. Разбира се, той не се съдържа в слънчевата светлина, но тя помага да бъде произведен от стеролите в човешката кожа.

Витамин D допринася за правилното оформяне на костите на децата. Тъй като главният елемент на костите е калцият, витамин D е наречен още калциферол^[2] (от гръцки думи, означаващи „пренасящ калций“). При недостиг на витамин D костите на децата стават меки, лесно се огъват и деформират и впоследствие остават постоянно в това положение. Тази болест се нарича рахитизъм. По-често тя се наблюдава при деца, родени през зимата или в северните географски райони, защото в тези случаи слънцето е твърде слабо и вероятността да се образува витамин D е по-малка.

Рахитизмът, ксерофталмията и другите заболявания, дължащи се на недостиг на витамини, вече са по-редки за цивилизованите страни, отколкото бяха преди. Първо, защото учените откриха съществуването на витамините и установиха в какви храни се съдържат. По този начин можа да се разработи здравословен режим на хранене. Второ, химиците изучиха структурата на витамините и се научиха как да синтезират някои от тях^[3]. В резултат на това по аптеките се появиха големи количества витамини на хапчета и концентрати. Вероятно на всеки читател на тази книга се е случвало да взима витамини на хапчета. Това е още един пример за ползата от познаването на структурните формули за здравето на хората.

Не бива да се мисли обаче, че ако малко количества от нещо е полезно, голямото количество е по-полезно. Двата току-що разгледани витамина — витамин A и витамин D — могат в действителност да навредят на организма, ако се вземат в прекалено голямо количество. (Смущенията, предизвикани от твърде много витамини, се наричат хипервитаминози.) В днешното време на витамините в действителност има по-голяма опасност (особено при деца на прекалено ентусиазирани майки) да се взимат твърде много, а не твърде малко витаминови препарати.