Айзък Азимов
Светът на въглерода (20)

Сигурен, но опасен

Да започнем с нещо просто. Да предположим, че всички водородни атоми в молекулата на метана са заместени с хлорни:

Получава се съединението тетрахлорметан. (Представката тетра– е от гръцката дума за „четири“.) Понякога за краткост съединението се нарича „тетрахлор“.

Благодарение на тези хлорни атоми тетрахлорметанът се различава в някои отношения от метана. Метанът е газ при стайна температура, а тетрахлорметанът е течност. Обикновено теглото на въглеводородите е около 4/5 от теглото на водата, но тетрахлорметанът е 1,5 пъти по-тежък.

Най-важен е следният факт: при заместването на водородните атоми с хлорни съединението става по-малко възпламенимо. Тетрахлорметанът, който няма водородни атоми в молекулата си, изобщо не гори. На практика той се употребява в някои пожарогасители. При гасенето на пожара, попадайки върху пламъка, течният тетрахлорметан бързо се изпарява^[1]. Парите му са над пет пъти по-тежки от въздуха, така че не могат да бъдат отстранени лесно. Те покриват пламъка и прекратяват достъпа на кислород. Тъй като тетрахлорметанът не гори и не поддържа горенето на други вещества, пламъкът угасва.

Има едно слабо място обаче. Парите на тетрахлорметана са доста отровни. Поради тази причина използуването му за гасене на пожари в слабо проветрявани помещения е рисковано.

Тетрахлорметанът се смесва така лесно и бързо с мазнини, както и въглеводородите. Той също може да служи и се използува при химическото чистене. Тетрахлорметанът е по-скъп от петролевия етер и от другите въглеводороди като средство за химическо чистене. Но той има голямото предимство, че е безопасен, тъй като не гори и може да се използува без страх от пожар или експлозия. Обаче не трябва да се забравя, че той е опасен в друго отношение. Трябва да се внимава за парите му. При отстраняването на мазни петна с него трябва да се осигури добро проветряване.

Възможно е и не всички водородни атоми на метана да бъдат заместени с хлорни. Да предположим, че са заместени само три:

Получава се съединението хлороформ^[2], което е може би най-известното (поне по име).

Почти всички сме чели приключенски разкази, в които някой бива повален, като му поставят напоена с хлороформ носна кърпа. Това не е измислица. Хлороформът е мощен анестетик и като такъв е бил използуван преди повече от век. Британският лекар Джеймс Симсън пръв го изпробва върху пациенти през 1847 г. По-късно той го използува да облекчи родилните мъки на кралица Виктория. В това отношение срещнал известна опозиция, защото хората вярвали, че господ съзнателно е оставил човека да страда и че е грешно да се месим в неговите планове. В подкрепа на това те цитирали Библията, където в „Битие“, глава 3:16, господ казва на Ева: „С болки ще раждаш деца“^[3].

Обаче д-р Симсън изтъкнал, че когато от Адамовото ребро господ създал Ева, той си е послужил с някакъв вид анестетично вещество: „И даде господ бог на човека дълбок сън и когато заспа той, взе едно от ребрата му и запълни онова място с плът“ (Битие, глава 2:21)^[4]. Това решава спора, а фактът, че кралица Виктория е употребила упойка, допринася в голяма степен анестетиците да се възприемат като нещо порядъчно.

Докато другите анестетици в общи линии са „порядъчни“, не така стои въпросът с хлороформа. Неговото най-голямо предимство е, че практически е незапалим. Най-големият му недостатък е, че той е доста отровен, повече от другите анестетични вещества. Днес практически той не се употребява, ако разполагаме с друг анестетик. Лекарите предпочитат да поемат риска от пожар или експлозия, отколкото с хлороформа да навредят на пациента.