Включено в книгата
Оригинално заглавие
Лягушка-путешественница, ???? (Обществено достояние)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead (2012)

Издание:

Разкази и приказки от руски писатели-класици

 

Редактор: Г. Димитрова

Художник на корицата: Ст. Кънчев

Илюстрации: И. Архангельска, Б. Дехтерев, А. Лаптев, Г. Никольский, Е. Рачев

Технически редактор: Д. Табакова

Коректор: Н. Радева

 

Дадена за печат на 17.III.1952 г.

Поръчка №174

Тираж 8000

Формат 1/20 от 70/100

Печатни коли 8 и 4 стр.

Авторски коли 4.85

Печатница „Народна младеж“, София


razkazi_i_prikazki_ot_ruski_pisateli_klasitsi_pic53.png

Имало едно време една жаба-кекерица. Седяла си тя в блатото, ловяла комари и мушици, през пролетта високо квакала заедно със своите приятелки. И целия си живот щяла да прекара благополучно, разбира се, ако случайно не я изядял щъркелът. Но случило се едно произшествие.

Веднъж тя седяла върху клончето на един чепат дънер, който се подавал от водата, и се наслаждавала на топлия дребен дъждец.

„Ах, колко прекрасно и мокро е времето днес! — си мислила тя. — Каква наслада е да живееш на света!“

Дъждецът ромолял по нейното пъстричко лакирано гръбче; неговите капки се стичали по коремчето и крачетата й и това било възхитително приятно, толкова приятно, че тя едва-едва не заквакала, но за щастие си спомнила, че било вече есен и че през есента жабите не квакат — за това си има пролет. Ето защо тя замълчала и продължавала да се изнежва.

Изведнъж тънък, свирещ, прекъслечен звук се разнесъл из въздуха. Има такава порода патици: когато летят, крилата им, като разсичат въздуха, сякаш пеят или по-добре казано, подсвиркват; фю-фю-фю-фю се разнася из въздуха, когато високо над вас летят ято такива патици, а те самите дори не се виждат: толкова високо летят. Този път патиците, като описали огромен полукръг, се спуснали и кацнали тъкмо в блатото, където живеела жабата.

— Кря, кря! — казала една от тях. — Дълъг път ни чака, трябва да похапнем.

И жабата веднага се скрила. Макар и да знаела, че патиците няма да вземат да ядат нея, голямата и тлъста жаба, тя все пак, за всеки случай, се гмурнала под дънера. Но след като размислила, решила да подаде от водата своята глава с изпъкналите очи: много й било интересно да узнае къде летят патиците.

— Кря, кря! — казала друга патица. — Става вече студено! По-скоро на юг! По-скоро на юг!

И всички патици почнали високо да крякат в знак на одобрение.

— Госпожи патици — се осмелила да каже жабата, — какво е това юг, накъдето летите? Моля, извинете за безпокойството.

И патиците заобиколили жабата. Отначало в тях се появило желание да я изядат, но всяка си помислила, че жабата е извънредно голяма и няма да мине през гърлото. Тогава всички започнали да крещят, като пляскали с криле:

— Хубаво е на юг! Сега там е топло! Там има такива славни топли блата! Какви червеи има там! Хубаво е на юг!

Те така крещели, че почти оглушили жабата. Тя с голям труд ги убедила да млъкнат и помолила една от тях, която й се сторила по-тлъста и по-умна от всичките, да й обясни какво нещо е юг. И когато тя й разказала за юга, жабата изпаднала във възторг, но накрая все пак запитала, защото била предпазлива:

— А много ли мушици и комари има там?

— О! Цели облаци! — отвърнала патицата.

— Ква! — казала жабата и тутакси се обърнала да види няма ли там приятелки, които биха могли да я чуят и осъдят за квакането през есента. Тя просто не могла да се сдържи да не квакне поне едничък път. — Вземете ме със себе си!

— Това ме учудва! — възкликнала патицата. — Как ще те вземем? Ти нямаш криле.

— Кога ще отлетите? — запитала жабата.

— Скоро, скоро! — закрякали всички патици. — Кря, кря! Кря, кря! Тук е студено! На юг! На юг!

— Позволете ми да помисля само пет минути — казала жабата, — аз ей сега ще се върна, сигурно ще измисля нещо хубаво.

razkazi_i_prikazki_ot_ruski_pisateli_klasitsi_pic54.png

И тя цамбурнала от клончето, на което отново посегнала да се покачи, във водата, гмурнала се в тинята и съвсем се заровила в нея, за да не й пречат страничните предмети да размишлява. Пет минути минали, патиците вече се готвели да летят, когато изведнъж от водата, до клончето, на което седяла жабата, се показала нейната муцуна и тази муцуна имала най-възторжено изражение, на каквото е способна само жабата.

— Измислих! Намерих! — казала тя. — Нека две от вас вземат с човките си една пръчица, а аз ще се вкопча в нея по средата. Вие ще летите, а аз ще се нося. Трябва само вие да не крякате и аз да не квакам и всичко ще бъде отлично.

При все че да мълчиш и да мъкнеш макар и леката жаба три хиляди вьорсти[1] не е бог знае какво удоволствие, но нейният ум докарал патиците в такъв възторг, че те единодушно се съгласили да я носят. Решили да се сменят на всеки два часа и тъй като патиците били, както се казва в задачата, толкова и още толкова, и на половина от толкова, и на четвъртина от толкова, а жабата била сама, то трябвало да я носят не особено често. Намерили хубава, яка пръчка, две патици я взели с човките си, жабата здравата я захапала по средата и цялото ято се издигнало във въздуха. На жабата се завил свят от страшната височина, на която я издигнали; освен това патиците летели неравно и дърпали пръчката; бедната жаба се клатела във въздуха като книжен паяк и с всички сили стискала челюстите си, за да не се откъсне и пльосне на земята… Но тя скоро свикнала със своето положение и дори започнала да се оглежда. Под нея бързо се носели полетата, ливадите, реките и планините, които впрочем й било много мъчно да разглежда, защото като висела на пръчката, тя гледала назад и малко нагоре, но все пак виждала това-онова и се радвала и гордеела.

„Ето как чудесно го намислих“ — мислела си тя.

А патиците летели след предната двойка, която я носела, крещели и я хвалели.

— Удивително умна глава е нашата жаба — казвали те. — Дори между патиците ще се намерят малко като нея.

razkazi_i_prikazki_ot_ruski_pisateli_klasitsi_pic55.png

Тя едва се сдържала да не им благодари, но като си спомнила, че ако отвори уста, ще падне от страшна височина, още по-силно стиснала челюстите си и се решила да търпи. Тя се клатела така през целия ден; патиците, които я носели, се сменяли през време на летенето, като ловко подхващали пръчката; това било много страшно: неведнъж жабата едва не квакнала от страх, но трябвало да запази присъствие на духа и тя го запазила. Вечерта цялата дружина се спряла в някакво блато; призори патиците с жабата отново потеглили на път, но сега пътешественицата, за да вижда по-добре какво става по пътя, се вкопчила с гръбчето и главата напред и с коремчето назад. Патиците летели над пожънати ниви, над пожълтели гори и над села, пълни с житни купни; оттам долитал хорски говор и ударите на млатилките, с които очуквали ръжта. Хората гледали ятото патици и като забелязвали в него нещо странно, го сочели с ръце. И на жабата страшно се дощяло да лети по-близо до земята, да се покаже и послуша какво говорят за нея. При следната почивка тя рекла:

— Не е ли възможно да не летим толкова високо? От височината ми се завива свят и аз се боя да не падна, ако внезапно ми стане лошо.

razkazi_i_prikazki_ot_ruski_pisateli_klasitsi_pic56.png

И добрите патици й обещали да летят по-ниско. На следния ден те летели толкова ниско, че чували гласовете.

— Гледайте, гледайте — викали децата в едно село, — патиците носят жаба!

Жабата чувала това и сърцето й подскачало.

— Гледайте, гледайте — викали в друго село възрастните. — Ама че чудо!

„Дали знаят, че аз измислих това, а не патиците“ — си помислила жабата.

— Гледайте, гледайте — викали в третото село, — какво чудо! И кой ли е измислил тази хитрина?

Сега вече жабата не се сдържала и като забравила всяка предпазливост, завикала с всички сили:

— Аз! Аз! Аз!

И с този вик тя полетяла с глава надолу към земята. Патиците високо закрещели; една от тях искала да подхване бедната спътница при летенето, но не успяла. Жабата, като потрепервала и с четирите си крачета, бързо падала към земята; но тъй като патиците летели много бързо, тя не паднала точно върху мястото, над което извикала и където имало твърд път, а много по-далече и това за нея било голямо щастие, защото цопнала в мръсния вир на край село.

Скоро тя изплувала от водата и веднага пак разпалено закрещяла с цялото си гърло:

— Аз! Аз измислих това!

Но около нея нямало никой. Изплашени от неочаквания плясък, всички местни жаби се изпокрили във водата. Когато започнали да се показват от нея, те с учудване гледали новачката.

razkazi_i_prikazki_ot_ruski_pisateli_klasitsi_pic57.png

И тя им разказала чудната история как цял живот мислила и най-сетне изнамерила нов, необикновен начин за пътуване с патици; как имала свои собствени патици, които я отнасяли, където й се щяло; как била на прекрасния юг, където е толкова, толкова хубаво, където има такива прекрасни топли блата и толкова много мушици и всякакви други насекоми за ядене.

— Наминах при вас да видя как живеете — рекла тя. — Ще остана при вас до пролетта, докато се върнат моите патици, които освободих.

Но патиците никога вече не се върнали. Те мислели, че жабата се е пребила на земята и много я съжалявали.

razkazi_i_prikazki_ot_ruski_pisateli_klasitsi_pic58.png
Бележки

[1] Вьорст (верста) — руска мярка за дължина (около 1070 метра).

Край
Читателите на „Жабата пътешественица“ са прочели и: