Тери Трюдо
Езерото на мечтите (4)

4

Лий току-що беше приключила телефонния разговор с майка си, при който предпазливо се беше опитала да й обясни, че не желае посещение от родителите си през следващата седмица. Първо искаше да приведе в ред своя нов дом. Майка й се съгласи с това желание с голяма неохота.

След като остави слушалката, Лий стана, за да си приготви обяда. В този момент някой почука на вратата. Лий излезе, за да отвори. Пред нея стоеше Пийт.

— Нося ти предложение за мир — поздрави той, поднасяйки й червена роза.

Тя се засмя от сърце.

— Направо си невъзможен! Как ли бих могла да ти се сърдя!

— Най-добре е да не се сърдиш — отвърна Пийт и се усмихна.

— Тъкмо се канех да си приготвя нещо за ядене. Гладен ли си?

— И още как, но не мога да остана толкова време. Ще можем ли сега да поговорим за Дони?

Лий го погледна въпросително:

— Дони е синът ти ли?

Пийт кимна.

— Той живее при близките ми в ранчото. Виждам го само в края на седмицата.

— А майка му?

— Ние се споразумяхме да го посещава, когато има свободно време.

— Наблизо ли живее?

— Не — отвърна той тихо.

Лий с мъка овладя ревността си. Освен това беше доста глупаво да ревнува при тези обстоятелства от предишната му жена, която дори не познаваше.

— Кажи, много ли те притеснява, че имам син?

— О, не! Как ти хрумна? Ах, смяташ, че заради вчера… Безкрайно съжалявам, че избухнах. Но и Майкъл винаги ме е лъгал и просто не мога да търпя, когато някой ми говори неистини.

— Но и ти никога не си ме питала дали съм бил женен, а само дали съм сам.

— Ммм, спомням си. Беше глупаво от моя страна. Ако си съгласен да забравим историята, то бихме могли да опитаме още веднъж.

Пийт се засмя и я притегли към себе си.

— Ще дойдеш ли в неделя с мен на ранчото, за да се запознаеш със сина ми?

— С удоволствие. На колко е години?

— Скоро ще стане на пет.

Лий се замисли. Странно защо, но беше предполагала, че момчето е по-голямо. Щом като детето е толкова малко, то и разводът на Пийт не е бил много отдавна.

— Нещо не е наред ли? — прекъсна Пийт мислите й.

Лий поклати глава.

— Не, просто си мислех как ли ще реагира синът ти на мен. Дано да ме хареса.

Пийт се ухили.

— В това съм съвсем сигурен.

 

 

— Пристигнахме — каза Пийт и изключи мотора.

— Никога не си ми казвал, колко е хубаво при вас — каза Лий и огледа с възхита прекрасната околност.

— Е, просто не искам да се хваля.

— Това май не е съвсем вярно. Откакто те познавам, ти все се мъчиш да ми се харесаш.

Пийт се засмя.

— Да тръгваме ли? — той й отвори вратата, за да може да слезе от колата.

— Знам, че звучи глупаво, но някак си изведнъж се притесних — призна Лий.

— Не е необходимо. Изглеждаш чудесно и знам, че всички ще ти се възхитят — Пийт забеляза, че Лий внезапно се стегна и се втренчи в нещо зад него. Той се обърна. — Хей, Дони, ела и целуни татко! — той се спусна с разперени ръце към момчето, което вървеше насреща му.

Лий стоеше спокойно до тях и наблюдаваше сърдечното посрещане. Беше очевидно, че този мъж обича сина си.

— Дони, искам да ти представя една своя добра приятелка. Това е Лий Новак.

Дони я погледна с големите си очи.

— Здравейте.

Лий преглътна, после протегна ръка.

— Радвам се да се запознаем.

Малката ръчичка се плъзна в нейната. Около устните му заигра стеснителна усмивка, на която Лий отвърна почти също толкова стеснително.

— Баща ти ми каза, че обичаш състезателните коне, затова ти донесох една такава игра на карти. Дано да я нямаш — тя бръкна в чантата си и извади картите, заедно с още нещо. — Тук има и дъвка, но първо ще трябва да попиташ баща си или баба и дядо, дали можеш да я дъвчеш.

— Ще попитам — отвърна тържествено момчето.

Лий погледна Пийт въпросително. Топлотата в погледа и възхищението я увериха, че се е справила с тази деликатна ситуация. После тримата влязоха в къщата. Лий остана изненадана от стилното обзавеждане.

Малко след това при тях дойде дребна тъмнокоса жена. Тя сигурно беше майката на Пийт. С черните си очи тя сякаш надникна в най-интимните кътчета на душата на Лий, а после — като че ли й беше харесало това, което видя там — тя й се усмихна приятелски.

— Добре дошла в дома ни, мисис Новак!

— Благодаря! Но, моля ви, наричайте ме Лий!

— Да, разбира се. Няма ли да седнете?

Седнаха и мисис де Марко помоли с поглед Лий за извинение.

— Съжалявам, че мъжът ми още го няма, но трябваше да свърши нещо в обора. Скоро ще дойде.

— Мога да си представя колко много работа носи със себе си една такава ферма.

— Така е. Ако Пийт се беше съгласил най-сетне да напусне полицията и да помага през цялото време тук, тогава и баща му нямаше да има толкова много работа.

Пийт взе Дони на ръце и се изправи.

— По този въпрос можем да поговорим и друг път. А сега, ако ни извиниш мамо, бих искал да покажа на Лий нашето имение.

— Винаги избягваш тази тема — отвърна майка му. Тя се обърна с въздишка към Лий: — Моля да ме извините, скъпа, но пак съм навлязла напълно в ролята си на майка, както би казал Пийт. Но както и да е, сигурно ще искате да поостанете малко сами. Не забравяйте обаче, че обядът е след час.

Пийт се усмихна и пусна Дони на пода.

— Това с положителност няма да забравим. А сега ни извини, мамо — с тези думи той се обърна и тръгна да излиза.

Лий и Дони го последваха, хванати за ръце. Когато се озоваха навън, Пийт я прегърна с ръка през рамо, докато Дони почти в същия миг се хвана за свободната му ръка.

— Елате да видим оборите. Искам да се запознаеш и с баща ми — поясни Пийт.

Когато се приближиха, от обора тъкмо излизаше едър, висок мъж с побелели коси. Лий веднага разбра, че това можеше да бъде само бащата на Пийт. Приликата между двамата беше поразителна.

— Значи вие сте Лий — каза възрастният човек.

— Да, но се боя, че ви пречим да си вършите работата.

— Не, вече привърших — той избърса дясната си ръка в една червена носна кърпа, преди да се здрависа с Лий. — Добър ден, казвам се Доналд де Марко.

— Приятно ми е да се запозная с вас, мистър де Марко.

— Наричайте ме спокойно Дон. Защото наистина предпочитам това.

— Добре, мистър… Дон! — Лий се усмихна малко смутено.

— Дядо, баба каза да почистиш, преди да обядваме. А дотогава сигурно остава малко време — обади се Дони.

Мистър де Марко погледна усмихнато внука си.

— Слушам, момчето ми. Хайде, ела да влезем сега вътре и да почистим — Дон хвърли съзаклятнически поглед на малкия, преди да продължи: — Пък и ми се струва, че татко ти иска да остане за малко само с Лий.

Лий се изчерви, когато старият и детето се отдалечиха от тях.

— Можем вече да смятаме, че наистина сме сами — отбеляза Пийт и се усмихна развеселен.

Лий беше невероятно щастлива. Въпреки целия си интерес към семейството на Пийт, сега беше доволна, че е сама с него. Той нежно я привлече в прегръдката си, а целувката, с която покри устните й, накара цялото й тяло да потръпне. Усети пулсирането на кръвта във вените си.

— Татко? — беше гласът на Дони. — Татко, къде си? Яденето е готово!

Пийт се изправи с въздишка.

— Е, всичко се подрежда чудесно. Точно в най-подходящия момент.

Лий внезапно се засмя, но се овладя, доколкото й се удаде.

Пийт я пусна и се отправи към вратата на обора.

— Тук сме, сине. Можеш да изтичаш и да кажеш на баба, че идваме веднага.

Скоро след обяда се сбогуваха и поеха обратно към града. В светлината на залязващото слънце природата изглеждаше още по-красива, отколкото през деня.

Двамата пътуваха мълчаливо в колата, докато Лий каза внезапно:

— Това беше най-хубавият следобед от доста време насам.

— Звучи успокоително. Родителите ми се радваха, че се запознаха с теб, освен това знам, че и Дони те харесва.

Тя го погледна със съмнение.

— Сигурен ли си?

— Кое ли малко момче не би се радвало, някоя „симпатична леличка“ да му подари карти за игра със състезателни коне!

Лий се засмя.

— Мисля, че знам какво имаш предвид. Аз също харесах Дони. Той е чудесно момче. А че толкова много прилича на теб… Всъщност как изглежда майка му?

Пийт мигновено стана сериозен.

— Ще ми кажеш ли как ти хрумна този въпрос?

— Виждаш ли, малките момчета могат лесно да изпитат чувство на неприязън към жени, които се появяват в живота на бащите им, поне когато изглежда, че искат да поемат ролята на майката.

— Аха, най-сетне дойдохме до същността на проблема: Карън.

— Признавам, че се безпокоя заради нея — отговори Лий.

— Но защо? — избухна внезапно Пийт. — Та тя няма нищо общо с нас.

— И още как! Все пак тя е майка на Дони, а той е твой син! Независимо от това, че ти имаш родителските права.

Пийт намали и спря встрани на пътя. После се обърна към нея и я хвана за раменете.

— Слушай сега. Карън и аз се оженихме, защото бяхме запленени един от друг, а не защото се обичахме. И с течение на времето нещата се объркаха. Единственото хубаво нещо, което произтече от тази връзка, е Дони. И благодаря на небето, че го има.

Сълзи проблеснаха в очите на Лий.

— Съжалявам… не исках да се стигне дотук.

— Не, аз съжалявам. Не биваше да избухвам така срещу теб — той я прегърна и я целуна. — Но моля те, не плачи. Ако има нещо, което да мразя, това са сълзите.

Лий се овладя.

— Знаеш ли какво? Вкъщи имам бутилка кианти, която само това и чака — да бъде изпита.

— Не е лошо като идея — засмя се Пийт и натисна педала на газта.