Тери Трюдо
Езерото на мечтите (3)

3

На следващата сутрин Лий се събуди доста рано. Облече се, след като беше взела душ и тъкмо посягаше да среши косите си, когато дочу шум от кола пред къщата.

Лий изтича към прозореца и видя Пийт да слиза от автомобила си. Погледна недоверчиво часовника. Та той беше казал, че ще дойде в десет! А сега бе едва седем. На вратата се почука.

— Моля ви, мадам, отворете! Полиция!

— Надявам се, че носите заповед за обиск! — посрещна го тя с усмивка.

— Вместо да се надсмиваш, по-добре е да ми помогнеш да занеса покупките в кухнята — заяви той с престорена обида.

Лий пое един пакет и надникна вътре:

— Яйца?

Пийт я последва в кухнята.

— Да, яйца, шунка и хляб. А освен това взех и пресен портокалов сок.

— На какво дължа тази чест?

— Това е закуската ни.

— Сигурен ли си, че искаше да дойдеш за закуска? Спомням си, че ставаше дума за десет часа — отвърна Лий спокойно.

Пийт я погледна като самата невинност.

— Всъщност разчитах да не забележиш, че идвам толкова рано.

— Казвам го само за твоя информация, Пийт де Марко, и аз не съм от вчера.

Лий се зае да изпразва пакетите, но не успя да довърши започнатото. Пийт я привлече към себе си и я целуна. Лий отвърна с готовност на целувката. Още с първото докосване на устните му по тялото й отново пробяга тръпка. Пийт бурно я притисна към себе си.

Усети ръцете му под блузата си. От докосването им й ставаше ту горещо, ту студено. Отвръщаше със страст на целувките, искаше и той да изпита същото удоволствие като нея. Ръката на Пийт бавно се плъзна към гърдите й и Лий високо простена. Пийт отново притисна устни към нейните и тя не беше в състояние да се владее повече. С треперещи пръсти посегна към токата на колана му и започна да го разкопчава.

Но Пийт задържа ръката й.

— Моля те, недей — отстъпи крачка назад и твърдо я погледна. — Лий, никак не ми е лесно да се възпирам и не знам, дали бих могъл да издържа още дълго така.

За момент Лий се беше стреснала, когато се бе отдръпнал от нея. Но като чу какво й говори, разбра, че само се опитва да удържи обещанието, което й беше дал предната нощ.

Изчерви се при мисълта за това, което току-що бе направила. Слава богу, Пийт бе проявил повече разум. Беше спазила благоприличието, защото Пийт не бе допуснал да се отиде твърде далеч.

Реши да не приема нещата прекалено трагично и смени темата:

— Какво искаш за закуска?

Той се ухили, докато отговаряше:

— Предпочитам бъркани яйца.

— Тогава предлагам да излезеш за малко от кухнята и да оставиш готвача да се разпорежда в царството си.

— Слушам, мадам.

След двадесетина минути Лий влезе в хола с голяма табла на ръце. Започнаха да закусват.

— Е, не беше ли чудесна тази идея? — попита Пийт.

— Какво точно имаш предвид? — отвърна Лий с насрещен въпрос.

— Че още сега закусваме заедно, вместо да пропилеем цели три часа, през които щяхме да сме далеч един от друг.

— Наистина, това беше добра идея. Струва ми се, че разполагаш с доста такива.

— Радвам се, че го забеляза.

След закуска двамата измиха съдовете и, въпреки слабия протест на Пийт, успяха да го направят дори за рекордно кратко време.

— Какво ще кажеш за това да ме разведеш из целия къмпинг? — попита Пийт след това.

— Защо? — реагира Лий с изненада.

Той се поколеба малко, преди да продължи.

— Искам да видя какво има да се прави тук. Ти спомена, че утре ще пристигне дърводелец, но и аз бих могъл да помогна в свободното си време да оправим по-бързо нещата.

— В никакъв случай! — запротестира Лий. — Не мога да искам от теб в свободното си време да…

— Лий, по-добре е да не се отказваш от помощници, които няма да искат пари от теб. Не би било проява на добър търговски усет.

— О, мога да те уверя, че съм доста добра бизнесменка. И щом като непременно искаш да прекараш тук свободното си време, за да ми помагаш, то веднага ще се съглася.

— Виждаш ли? Ще тръгваме ли сега?

Лий му отправи замислен поглед, после тръгна пред него, като му подвикна през рамо:

— Някои хора много ги бива да командват!

Той я хвана за рамото и бавно я обърна към себе си:

— А някои други хора пък заслужават порядъчен пердах заради изключителната си недружелюбност… но вместо това предпочитам да те целуна.

— Ммм — промърмори Лий и обви ръце около врата му. — Чудесна идея! — а след това го целуна.

Пийт я притисна плътно до себе си. Лий усети как у нея се надига горещо желание. Изведнъж почувства, че не може повече да си поеме дъх, зави й се свят и се отпусна на пода.

Пийт се приведе, вдигна я на ръце, шепнейки прегракнало:

— Не мога да чакам повече, скъпа.

— Знам.

Със спокойни крачки я отнесе в спалнята, пусна я леко на леглото и я целуна.

Лий тихо простена и тялото й се изви, завладяно от страстта. По-добре да умре, ако сега не я вземеше.

Пийт започна да я съблича, бавно, много бавно, като постоянно целуваше коприненомеката й кожа с целувки, нежни като полъх.

Лий потрепери и се притисна още по-плътно към него. Чувстваше силното му тяло прилепнало о гърба й, до бедрата и усети колко много беше възбуден. Издаде лек стон, когато едва доловимо той погали хълбока й нагоре към талията, а после плъзна ръка надолу по бедрата.

— Пийт — прошепна тя дрезгаво, докато обгръщаше с ръце тила му.

Ръцете на Пийт продължаваха своето възбуждащо пътешествие по тялото й, дълго потисканата страст вземаше все по-голямо надмощие над нея. Когато обхвана гърдите й, Лий имаше чувството, че ще умре от желание. Тя задиша по-учестено, изви се назад като дъга и позволи на Пийт да проучи с устни цялото й тяло. Всяко негово докосване я караше да потръпва и тя се наслаждаваше на всеки миг. В началото колебливо, а после все по-самоуверено започна да извива тялото си. И все по-бурно ставаше желанието й по него.

Внезапно Лий се освободи от прегръдката му. Пийт я погледна объркано, но тя само се усмихна и почна да разкопчава ризата му. След това я дръпна от едрите му рамене и я пусна небрежно на пода. С треперещи пръсти разкопча ципа на панталона и провря ръка вътре.

Пийт едва се владееше. Предпазливо се освободи от ръката й и се съблече. Отново легна до нея, погали гърдите й отстрани, хълбоците, вътрешната страна на коприненомеките й бедра. Лий извика, но той заглуши вика й със страстна целувка.

Когато проникна в нея, Лий затаи дъх, но не успя да сподави стенанието си. В началото Пийт се движеше съвсем бавно, после постепенно ускори движенията. Лий притвори очи, опивайки се от бурните, омайващи токове, разтърсващи тялото й. Пийт отново и отново я довеждаше до границата на екстаза, задържаше го, докато накрая и двамата едновременно достигнаха кулминацията на страстта.

Дълго след това те останаха да лежат, плътно прегърнати, един до друг, без да произнесат нито дума.

 

 

Следобедът Пийт наистина се залови за боядисването на къщата. Лий го наблюдаваше и размишляваше объркана върху едно изречение, което й беше казал, след като се бяха любили.

„Не бях почтен с теб“. Какво ли имаше предвид?

За съжаление нямаше възможност да разбере нещата, защото скоро почваше дежурството му. Дори имаше вероятност да закъснее.

— Ще дойда пак утре по обед и ще излезем да обядваме заедно.

Лий се замисли за миг. Беше планирала доста неща за следващия ден и в първия момент беше склонна да откаже. Но от друга страна пък искаше да види отново Пийт. Може би щеше да й се удаде възможност да го попита защо смята, че не е бил почтен с нея.

Накрая все пак отговори:

— Съгласна съм, но бих предпочела да не обядваме навън. Имаш ли нещо против, ако вместо това хапнем нещо у дома?

Той одобри и се сбогува с продължителна целувка. И на двамата им беше трудно да се разделят. Лий махаше дълго подире му, когато потегли с колата.

 

 

— Вие ли сте мисис Новак? — попита високият, леко приведен мъж.

— Да, аз съм.

— Идвам от агенцията. Тук имало да се вършат доста неща.

Лий огледа човека пред себе си, който правеше впечатление на добродушен тип. Отдавна беше минал петдесетте, изглеждаше спретнат и порядъчен.

— Да, действително имам нужда от помощ — отвърна тя. — Както сигурно вече сте забелязали, тук всичко е доста занемарено — тя посочи с широк жест наоколо.

Погледът му проследи ръката й.

— Ще струва обаче куп пари.

Лий въздъхна.

— Знам… но и аз ще работя. Ще ви плащам по обичайната тарифа. Съгласен ли сте?

— Ако не бях, едва ли щях да съм тук.

Тя протегна ръка:

— Тогава — да сключваме сделката, мистър…?

— Палмър, но може да ми казвате и Ед.

Лий стисна ръката му.

— Добре. А аз се казвам Лий.

Малко по-късно Лий се бе заела да търка пода, когато почувства, че някой я наблюдава. Като се огледа, видя една жена пред себе си. Изглеждаше още много млада и създаваше впечатление за несигурност.

Жената се приближи към нея.

— Мисис Новак? Аз съм Линда Уотсън и идвам от бюрото по труда.

Лий се изправи.

— Привет, Линда. Хубаво е, че идвате. Тук наистина ми трябва помощ за чистенето — и тя обясни какво имаше да се прави.

Когато Пийт пристигна на обяд, Лий запозна двамата един с друг.

— Пийт, нека ти представя новата си помощничка, Линда Уотсън.

— Не сме ли се виждали някога по-рано? — попита той.

Линда кимна неуверено.

— Да, много отдавна, при приятелката ми Тери. Тогава посещавахте Карън.

Изразът на лицето на Пийт се промени мигновено. Току-що се беше усмихвал, а сега изглеждаше като издялан от камък.

— Съжалявам, но се боя, че не мога да си спомня — той прегърна Лий през рамо. — Моля ви да ни извините засега.

Малко след това, когато останаха сами, Лий попита:

— Не смяташ ли, че реакцията ти преди малко беше твърде груба?

Той отвърна невъзмутимо:

— Съжалявам. Понякога забравям доброто си поведение.

Лий не отговори нищо, само го погледна замислено. Тази Линда вероятно бе улучила някакво уязвимо място у него, но както изглежда, той не смяташе за необходимо да й дава на нея, на Лий, някакво обяснение.

За обяд седнаха в хола. Пийт беше донесъл салата, която сам приготви. Погледна към Лий с очакване, когато тя вкуси.

Тя кимна с одобрение:

— Чудесна е!

Той преглътна гордо първо похвалата, преди сам да посегне.

— Радвам се, че ти е вкусно. Всъщност салатите не са моя специалитет. Най-често си правя бъркани яйца, хамбургери или пица.

— Дълбоко замразена пица?

— Разбира се. Но моля те, не казвай на мама, като я видиш в неделя.

Лий не можеше да повярва на ушите си. Той искаше да я запознае с майка си. Изобщо не беше очаквала такова нещо от него. На Майкъл на времето му бяха необходими месеци, преди да я представи на родителите си.

— Тази неделя ли? — поинтересува се тя.

Пийт кимна.

— Именно. Така ще можеш най-сетне да видиш ранчото ни.

— Всичко това звучи много хубаво, но за съжаление няма да стане.

Той сбърчи чело.

— Защо не?

— Съвсем просто: защото имам прекалено много работа.

— Много бих искал обаче да ти представя някого, който ми е безкрайно скъп.

Лий неволно се усмихна:

— Но нали винаги мога да се запозная с майка ти!

— Не говоря за майка си, говоря за сина си.

— Синът ти? — Лий го погледна слисано.

— Да.

За момент Лий сякаш онемя. Пийт имаше син!

— Не ми ли беше казал, че си сам?

— Това е вярно. Аз съм разведен. Но на мен ми бяха дадени родителските права. Хайде, Лий, престани, нали и ти си разведена!

— Изобщо не става дума за това! Това, което мразя до смърт, е да ме лъжат.

— Не съм лъгал. Исках само да изчакам, докато се опознаем по-добре.

Усети, че той наистина мислеше така и изведнъж съжали, че е избухнала. Но й трябваше още време, за да приведе в ред чувствата си.

— Добре тогава, ще ти направя едно предложение. Сигурно ти е ясно, че първо ще трябва да се справя с тази новина. Така че какво ще кажеш, ако в някой от следващите дни седнем и обсъдим на спокойствие тези неща?

Той сви рамене:

— Както искаш.

След тези думи се обърна към вратата и излезе.

Лий продължаваше да стои в стаята. Чу как отвори вратата на колата и внезапно й хрумна нещо. Бързо излезе при Пийт, който тъкмо се канеше да запали мотора.

— Пийт, ти може би нямаше да ми разкажеш тези неща, ако Линда не беше споменала някого на име Карън. Това беше твоята бивша жена, нали?

— Боя се, че да — промърмори той.

Лий се замисли.

— Сега ми се поизясниха някои неща.

— Наистина ли?

Но на този въпрос Лий не можа да даде отговор.