Тери Трюдо
Езерото на мечтите (2)

2

Приятната мека светлина на вечерните лъчи на слънцето проникваше през жалузите, докато Лий стоеше пред гардероба и обмисляше какво да облече. За момент спря да търси и се погледна в огледалото. Но се успокои, като видя, че може да е доволна от себе си. Беше много стройна, а сините й очи чудесно контрастираха на черната коса. Кожата с цвят на праскова и сочните устни завършваха облика на една чувствена жена.

В същото време чу шума на моторница. Лий изтича до прозореца и погледна към пристана. Някой тъкмо привързваше лодка. Когато мускулестата фигура се изправи, Лий видя, че това е Пийт.

— О, не — простена тя на висок глас. Дори не беше още облечена, а той бе вече тук. Бързо извади плетена рокля от гардероба и я нахлузи върху себе си, после трескаво изрови чифт сандали от шкафчето. Отгоре на всичко не успя да намери веднага и четката за коса. Тъкмо се канеше да си сложи малко червило и някой почука на вратата. — Момент — извика Лий. Тя пое още веднъж дъх, насили се да се усмихне и отвори вратата.

Пийт безгрижно се беше облегнал на рамката на вратата. Погледна спокойно Лий:

— Здравей! Знам, че е малко рано, но ми хрумна нещо, за което си помислих, че би ви се харесало.

Лий прехапа устни, за да не се изпусне да каже нещо прибързано и отстъпи крачка назад, за да го пропусне. Пийт я последва в хола.

— Няма нищо — отвърна Лий привидно спокойно.

Пийт се усмихна:

— В такъв случай много се радвам. Не искам отново да изглеждам нахален.

Лий разбра, че намеква за разговора им в ресторанта. Тя неволно се усмихна:

— Да ви предложа ли нещо за пиене?

— С удоволствие.

— Какво бихте казали за чаша вино?

— Не бих казал не — Пийт се отправи към малкото диванче и се настани там. Огледа се с интерес наоколо и Лий проследи погледа му. Искаше да разбере на кои неща точно обръща внимание.

Досега не беше имала възможност да подреди къщата по свой вкус, защото собствените й мебели все още не бяха пристигнали.

— Боя се, че тук изглежда ужасно. Все още не съм се обзавела — извини се Лий.

Пийт извърна лице към нея.

— Просто се учудвам как сте успели да почистите тук за това кратко време.

— Моля?

— Когато последния път посетих стария Тед Уайт, къщата приличаше на битпазар.

Лий се засмя.

— Да, трябва да призная, че беше наистина много мръсно. Но някой беше отмъкнал всичките части от мотори, преди да се настаня — тя отиде в кухненския бокс и извади бутилка вино. После напълни две кристални чаши с прекрасното питие.

Върна се отново при Пийт и му подаде едната чаша. Без да каже нито дума, вдигна своята и мълчаливо пи наздравица.

Пийт отвърна на тоста и кимна с одобрение, след като опита виното.

Лий се настани в едно изтъркано кресло срещу него.

— И така, каква е вашата идея?

Пийт се усмихна:

— Помислих си, че бихме могли да отидем с моята лодка в ресторанта на отсрещния бряг на езерото. Там сервират чудесен стек и най-хубавите тиквички, които някога сте яли — той погледна Лий с очакване.

Тя обмисли предложението му. Наистина, беше съвсем различно, ако отидат на вечеря с лодката. Лий тъкмо се канеше да отвърне нещо, но Пийт не я остави да произнесе нито дума.

— Моля ви, кажете да!

Лий се надигна бавно.

— Предложението ви не звучи лошо. И така, смятам, че можем да тръгваме.

Пийт се усмихна, после също се изправи. На един дъх изпи остатъка от питието си и подаде чашата:

— Не би било зле, ако си вземете и някоя лека връхна дреха. Може доста да застуди на връщане.

Малко след това Пийт й помогна да се качи в лодката. Тя леко се заклати, когато и той стъпи вътре:

— Не се бойте, скоро ще пристигнем.

Пътуването по езерото й достави огромно удоволствие и Лий беше почти разочарована, когато пристигнаха при ресторанта.

Пийт я прегърна през раменете, докато влизаха вътре и Лий леко се стегна.

Една дребна тъмнокоса жена ги посрещна с думите:

— Привет, Пийт! Как така отново се мяркаш насам?

— Съжалявам, Норма, но знаеш, работа…

— Разбира се — жената погледна Лий с интерес.

Пийт реагира веднага:

— Може ли да ви представя Лий Новак — братовчедка ми Норма Роси.

Двете жени си кимнаха.

— Пийт ми каза, че тук имало фантастичен стек — каза Лий.

Норма се засмя:

— Та нали купуваме месото от неговото ранчо.

Лий изненадано погледна Пийт.

— Не знаех, че притежавате ранчо и си мислех, че сте полицай.

Пийт вдигна ръка успокоително.

— Аз съм и полицай. Родителите ми имат говедовъдна ферма и в свободното си време им помагам понякога.

Той се обърна към Норма:

— Слушай, ще ни дадеш ли маса или не? Умирам от глад.

— Естествено — отвърна Норма. — Последвайте ме.

След като двамата бяха седнали, Пийт поиска листа за напитките. Лий забеляза как Норма се усмихна, но нищо не каза.

След няколко минути Норма поднесе листа на Пийт. Като подаваше другия лист с менюто на Лий, тя се наведе над нея и прошепна:

— Ще поръча кианти. Винаги го пие — после се изправи отново и попита с подигравателен тон: — Е, реши ли вече какво вино ще поръчаш?

Пийт върна листа.

— Да, днес ще пия кианти.

Двете жени избухнаха в гръмък смях и той попита объркано:

— Може би ще обясните какво толкова весело има в това?

Норма поклати глава и предостави на Лий да обясни нещата.

— Братовчедка ви ми каза, че винаги пиете кианти.

Пийт изпъшка театрално.

— Съвсем не ми се струва смешно, когато две жени едновременно те притиснат до стената! — после широко се усмихна.

Малко по-късно поръчаха вечерята и Пийт почна да разказва забавни случки от живота си. Така и двамата много се смяха и не беше необходимо много време, за да стигнат до приятелското „ти“.

Когато накрая Норма дойде на тяхната маса, за да отнесе чинийките от десерта, Лий остана изненадана. Времето бе отлетяло като миг и не можеше да повярва, че е била толкова свободна в присъствието на Пийт. От развода насам не се беше чувствувала така леко в компанията на нито един непознат мъж.

Пийт плати сметката, после изведе Лий навън. На улицата той я хвана за ръка и този път тялото й не реагира така недружелюбно.

Лий погледна към небето, обсипано с безброй звезди:

— Не е ли прекрасно тук?

Пийт стисна ръката й малко по-силно.

— И аз мисля така. Затова настоях да ме преместят в Клирлейк.

— Означава ли това, че си работил и другаде?

— Да, четири години в Лос Анжелос. И можеш напълно да ми вярваш — бях повече от щастлив, че се махнах оттам.

— Защо? Липсваше ти семейството ли?

Той се спря до лодката и Лий успя да види замисленото му лице на лунната светлина.

— Да, но най-вече ми липсваше селския живот тук. Някои хора обичат големите градове и вълненията, свързани с тях. Лос Анжелос е прекрасно място, ако човек харесва такъв начин на живот. Що се отнася до мен… Е, аз съм, така да се каже, селско момче — той разсеяно потри тила си. — Но за да разбера това, трябваше първо да се запозная със суматохата на големия град. Всъщност вече разказах достатъчно за себе си. Бих искал да разбера още нещо за теб. Това, което знам досега, е, какви са ти плановете относно рибарския къмпинг.

Пийт наметна палтото върху раменете й и Лий настръхна цяла, когато ръката му докосна врата й. После й помогна да се качи в лодката. Включи мотора и светлините и те бавно се плъзнаха по спокойната повърхност на водата.

Лий беше тази, която прекъсна възцарилото се мълчание.

— Искам да знаеш, колко много ми хареса тази вечер. Много отдавна не бях изпитвала такова удоволствие.

Вместо да отговори, Пийт попита спокойно:

— Нямаше ли да ми разказваш нещо за себе си?

Желанието му да научи подробности за живота й я затрудни. Тя не искаше да излага чувствата си на показ и опита да се измъкне.

— Нали вече ти разказах за предишната си работа и за намерението си да превърна рибарския къмпинг отново в печелившо предприятие.

— Не питах за това.

Тя рязко се обърна към него.

— И какво, моля ти се, искаш да чуеш? Да ти разкажа по-подробно за бившия си мъж или искаш да разбереш защо съм разведена?

Когато Лий забеляза как Пийт гневно стисна устни, отново съжали, че бе реагирала невъздържано.

— Разбира се, че искам — гласът му прозвуча ядосано. — Аз се интересувам от теб, а това значи, че бих искал да узная всичко, свързано с теб. Боже мой! Та аз също ти разказах всичко за себе си!

За да успокои напрегнатата атмосфера, Лий подметна:

— Не, не всичко. Например още не си ми казал на колко си години.

Пийт неволно се разсмя.

— Е, добре, Лий, на тридесет и четири години съм. Сега вече съгласна ли си да ми кажеш нещо и за себе си?

Тя кимна и се зае да разказва за шестте години брачен живот с Майкъл. Когато стигнаха отсрещния бряг, Лий беше приключила историята си. Едва сега усети, че по лицето й се стичат сълзи. Бързо ги избърса с ръка.

На Пийт естествено това не му беше убягнало. Той нежно привлече Лий в прегръдката си.

— Никой от нас не е пощаден от удари, Лий. Но вярвам, че вече е дошло време да оставим миналото зад гърба си.

Топло, пулсиращо чувство заля внезапно Лий. Почувства как дишането й се ускори, когато Пийт я погали нежно по бузата.

За една безмълвна секунда надникна в очите й. Въпреки слабата лунна светлина тя успя да забележи нежния израз на лицето му и да види, че и той беше развълнуван като нея.

Тръпки на възбуда пробягаха по тялото й, когато устните му докоснаха за пръв път нейните. Силните мъжки ръце се плъзнаха нежно по гърба й и тя усети, че й става горещо и студено едновременно.

Но Пийт внезапно я пусна.

— Много, много бих искал да те целуна… но не в тази лодка — прошепна с дрезгав глас.

Лий го погледна. Беше твърде тъмно и не можеше да види лицето му, не можеше да разбере какво става в душата му. Но ако гласът не я мамеше, то целувката го бе развълнувала толкова, колкото и нея.

— Искаш ли да влезеш за едно кафе? — отвърна тя още по-тихо.

И те мълчаливо се отправиха към къщата.

 

 

Лий потърси радиостанция, която да предава спокойна музика. Без да се обръща, каза на Пийт:

— Настани се удобно, докато сваря кафето.

Лий усети, че Пийт е застанал плътно зад нея още преди да я докосне. Той обгърна тялото й с ръце и я притегли към себе си. Много нежно я целуна по слепоочието, отмахна косата й настрани и тя усети устните му върху шията си. Накрая я завъртя в прегръдката си и я целуна по устните.

Неговите устни върху нейните, за нея това бе съвсем естествено усещане и тя отвърна на целувката му с цялата страст, която притежаваше. Прегърна стройното му тяло и после бавно пъхна ръка под ризата му. Лий усети гладката, топла кожа на стегнатия му гръб. Той притисна силното си тяло до нея и Лий изпита необуздано страстно желание, каквото никога преди не беше изпитвала. Започна да милва натежалото й от готовност тяло и тя напълно се забрави.

Лий не се възпротиви, когато Пийт без усилие я взе на ръце и я отнесе през антрето в спалнята. Сложи я нежно на леглото и легна до нея. После я привлече плътно към себе си и скри лице в косите й. Докато обсипваше шията й с целувки, произнасяше някакви неразбираеми думи.

Лий притвори очи и се опиваше от нежността му. Внезапно той вдигна глава и я погледна. В очите му имаше нещо измъчено.

— Принцесо, до полуда ми се иска да продължа…, но ще престана, ако още не си готова за това. Искам всичко между нас да е в хармония.

Лий отвори очи. Все още беше напълно замаяна от страстното желание, което беше събудил у нея.

— Какво каза?

Той въздъхна.

— Не искам да направя грешна стъпка… Колкото и силно да те желая сега и да виждам, че и ти изпитваш същото, все пак имам усещането, че още не си готова за това.

Пийт се дръпна и седна на ръба на леглото. Лий наблюдаваше как приглажда с ръка разбърканата си коса. Дишането й бавно-бавно се успокояваше. Ето го отново това отвратително чувство да бъдеш отблъснат.

Пийт все още седеше на края на леглото, откъм нейната страна и очевидно очакваше някакъв отговор. Лий се бореше с всички сили да задържи сълзите, които бликаха в очите й.

— Благодаря — прошепна тя. — Ако бяхме продължили, утре положително нямаше да се чувствам добре. Но това, което не разбирам, е, как ти разбираш какви са моите усещания.

Той нежно я погали по ръката.

— Просто те слушах, когато разказваше за миналото си. От една страна не искам да се страхуваш от мен, но преди всичко не искам веднага да те загубя. Между нас съществува нещо съвсем необикновено, от което не бива да се отказваме — Пийт стана и я погледна. — Но едно мога да ти призная — не е така просто да се овладея сега. Аз те желая, и това означава, че те желая цялата.

Лицето на Пийт беше леко зачервено и Лий разбра, че наистина му беше коствало усилия да овладее страстта си. За това му беше също толкова благодарна, както и за думите му.

Пийт я вдигна към себе си. Телата им отново бяха съвсем близко едно до друго. Лий го прегърна. За нея това беше изключително вълнуващ момент. Пийт я притисна изведнъж, после постави ръце на раменете й и отстъпи назад.

Близо до вратата той се обърна още веднъж.

— Утре ще дойда в десет, тъй като от четири следобед за съжаление съм дежурен. Съгласна ли си?

Лий сведе поглед надолу.

— Разбира се. Ще приготвя закуска за двама.

— Лий?

— Да? — тя го погледна отново.

— Наистина страшно много ми се иска да остана тук. И за двама ни всичко това е съвсем ново, и би било чудесно, ако не бъде само едно приключение.

— Зная. И аз мисля така.

Вратата щракна зад гърба му и Лий зачака шума на моторницата. Когато не чу нищо, отвори вратата и погледна към пристана. Пийт беше застанал до лодката и гледаше към нея.

Никой от двамата не мръдваше. Най-сетне той разруши вълшебството и запали мотора. Лий гледаше подире му, докато изгуби лодката от погледа си.

Остана още дълго будна в леглото и отново, и отново с наслада си припомняше целувките му. Тялото й беше все още в състояние на възбуда и Пийт невероятно много й липсваше.