Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Bei Diesem Mann ist Alles Anders, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,9 (× 25 гласа)

Информация

Сканиране
helyg
Разпознаване и корекция
Dani (2012)
Допълнителна корекция и форматиране
smarfietka (2012)

Издание:

Тери Трюдо. Езерото на мечтите

ИК „Слово“, Велико Търново, 1992

Редактор: Георги Вишовградски

ISBN: 954–439–057-Х

История

  1. — Добавяне

10

Студеният въздух, който нахлуваше отвън, я накара да потрепери. Лий затвори прозореца. Мъглата, застлала се над цялото езеро, когато беше тръгнала от Клирлейк, междувременно се беше превърнала в дъжд.

Ако продължаваше така, очакваше я една доста тъжна Коледа. Дори малко се страхуваше от почивните дни, които щеше да прекара при родителите си в Сакраменто, защото и без лошото време й беше предостатъчно тежко.

Лий беше опитала всичко възможно, за да избегне гостуването, но майка й бе останала непреклонна. Освен това трябваше да си признае, че не би й се искало да прекара празника съвсем сама. Ремонтът практически беше запълнил целия последен месец, но сега, когато всъщност щеше да има време за себе си, усети, че къщата сякаш я притиска.

Може би най-доброто за момента беше наистина някаква смяна. А ако й се удадеше поне донякъде да се разбере с майка си, то би било дори и полезно да прекара няколко дни в родния град.

В неясната утринна светлина малкото градче Уйлямс изглеждаше почти призрачно. Докато Лий излизаше на аутобана от страничното шосе, мислите й се насочиха към предстоящата семейна среща.

Все още си спомняше дума по дума телефонния разговор, проведен наскоро с майка си.

— Не те моля да си дойдеш за празниците, не, аз просто настоявам. Сестра ти и семейството й всяка година минават цялото разстояние от Феникс дотук… тъй че и за теб няма да е проблем да дойдеш.

Едно нещо Лий беше разбрала още много, много отдавна: че няма никакъв смисъл да спори с майка си, щом твърдо е решила нещо.

Дъждът ставаше все по-силен и тя се принуди да включи фаровете. Монотонното трополене на капките по стъклата на шевролета я унасяше и, за да се ободри малко, Лий пусна радиото.

Най-сетне бурята утихна и когато пристигна в Сакраменто, видя, че реката беше излязла от бреговете си.

Двадесет минути по-късно отби от аутобана и зави към къщата на родителите си.

По устните й трепна тъжна усмивка, когато видя през прозорците, гледащи към улицата, да проблясват празничните коледни светлинки.

Слезе от колата и се забави малко пред вратата, за да се полюбува на красивия венец, закачен на нея. Сетне позвъни, но можеше да си спести това, защото в същия миг вратата вече широко се отваряше и баща й, сияещ от радост, застана пред нея.

— Лий! Мярнах колата ти!

— Татко! Радваш ли се, че ме виждаш?

Той я хвана за ръка и я дръпна навътре, право в прегръдките си.

— А ти какво си мислиш? Радвам се като дядо Коледа!

В очите й проблеснаха сълзи от радост. Дори и всичко на този свят да се променеше, баща й си оставаше все същият — скала в бурното море, нежен и обичащ.

— Е, ако и това не са скъпи гости! — извика някой зад тях и Лий видя сестра си Джанет, която се приближаваше усмихната.

— Не знаех, че домакините могат да се разхождат и извън кухнята! — отвърна тя през смях.

— Само не прекалявай! — предупреди я Джанет. — Идваш точно навреме за беленето на картофите.

С невинен израз Лий се обърна към нея:

— Имаш предвид да ти помагам?

— Именно, но само след като пийнеш чаша кафе за ободряване!

— Добра идея!

Тази вечер Лий почти успя да забрави спомена за Пийт и всичко, което беше преживяла. Близките й и най-вече веселото бърборене на племенницата Ейми я разсейваха.

Късно вечерта, докато зареждаше със сестра си миялната машина, Джанет насочи разговора към „сърдечната“ тема.

— Може ли да те попитам нещо?

Лий само кимна. Имаше странното усещане, че ще бъде подложена на мъчение поне от трета степен по „скалата на Джанет“.

— Мама каза, че в живота ти се е появил някакъв мъж. Кой е той? Разкажи ми нещо за него!

Лий погледна сестра си и пребледня. Въпреки че се мъчеше да разказва колкото може по-равнодушно, беше ясно, че няма да може да скрие тъгата си.

— Казва се Пийт де Марко. Запознах се с него в Клирлейк.

— Информацията не е кой знае колко изчерпателна, сестричке — забеляза Джанет, бърчейки чело. — С какво се занимава?

— В момента с нищо — отвърна Лий предпазливо.

— С нищо? — Джанет въздъхна. — Мислех, че си се поучила от историята с Майк. Боже мой, нали не си го издържала през цялото време?

Лий изкриви лице.

— Не ми напомняй, моля те за това! Но Пийт не е като Майк. Той е полицай, контролира движението. Преди няколко месеца претърпя злополука и оттогава не може да се движи.

— Съжалявам — прошепна Джанет смутено. — А какво казват лекарите?

Лий тъжно поклати глава.

— Не знам. Известно време майка му ме информираше за тези неща, но в последно време не съм чувала нищо.

По лицето й се изтърколиха дълго сдържаните сълзи и тя ги скри с ръце, хлипайки неволно. Джанет я прегърна нежно.

— Хей, защо просто не седнем и не ми разкажеш всичко? Това облекчава, повярвай ми.

Лий не се противопостави и Джанет я заведе до кухненската маса, където се отпусна тежко върху някакъв стол. Гласът й беше всичко друго, само не и твърд и тя няколко пъти започва, докато успее да разкаже всичко.

По-късно, когато всички седнаха да пият кафе, Лий действително се чувстваше много по-добре. Джанет я беше убедила, че все още би могла да има съвместно бъдеще с Пийт. Трябваше само да прояви търпение и да изчака, докато той отново се овладее. А дотогава, както я съветваше сестра й, Лий трябваше да води свой собствен живот и да се възползва от напълно заслужената си почивка.

Следващата седмица премина незабелязано с посещения при роднини и познати и с размяна на коледни подаръци. През цялото време Лий не се спираше на едно място и избягваше да мисли за проблемите си. Когато най-сетне Джанет и семейството й заминаха обратно за Аризона, Лий също реши да се върне в Клирлейк, за да прекара там новогодишната нощ.

Напускайки Сакраменто, тя хвърли последен поглед към Капитолия, символа на града. Сградата тъкмо беше реставрирана и Лий беше доволна, че я беше посетила заедно с Джанет и дъщеря й Ейми.

Малката беше стояла с блеснали очи сред огромната ротонда и беше гледала към високия купол, изпъстрен с хиляди цветя в пастелни тонове. Лий също беше силно впечатлена от сградата.

Някой ден щеше да дойде с Дони в Сакраменто да му покаже родния си град, реши Лий.

Но може би никога нямаше да срещне отново момчето. А ако все пак го видеше, нямаше да има правото да го вземе със себе си в Сакраменто.

Пътуването мина без инциденти и когато Лий пристигна в Клирлейк, реши първо да посети приятелката си Бети, преди да се отправи към къщи.

Мисълта за чаша добро кафе и разговор, при който би могла да научи нещо ново за Пийт, предизвика усмивка върху устните й.

Пред дома на Бети Лий слезе ентусиазирано от колата и позвъни, но никой не се обади. Тръгна си разочарована и тъкмо се канеше да се качва в колата, когато иззад ъгъла се зададе малкият автомобил на Бети.

— Лий! Човече, така се радвам, че се върна! Кога пристигна от Сакраменто? — Бети слезе от колата с грейнало лице.

— Току-що пристигам и си помислих, че бих могла да пийна при теб едно кафе.

Бети много се зарадва.

— В къщи имам прясно кафе… какво ще кажеш?

Час по-късно Лий и Бети седяха вече заедно край масата и се чувстваха отлично. Лий се смееше от сърце на остроумията на Бети и същевременно в този момент желаеше Пийт да е до нея.

По някое време попита тихо приятелката си:

— Чувала ли си нещо напоследък за Пийт де Марко?

Бети поклати глава.

Лий помълча известно време, като си играеше разсеяно със салфетката.

Бети я попита съчувствено:

— Не можеш да го забравиш, нали?

— Така е — призна Лий.

Бети утешително прегърна приятелката си.

— Така си и мислех. Единственото, което знам, е, че от няколко дена е отново във фермата. Братовчедка му, Норма, ми каза тези дни. Може би скоро ще ти се обади.

Лий въздъхна дълбоко.

— Би било хубаво, но не се надявам много — после се изправи. — А сега трябва да си вървя бързо у дома. Все пак отсъствах доста и е крайно време да видя как стоят нещата. Стискай ми палци…

Бети кимна.

— Разбира се. Ще се видим по-късно, ще ти се обадя в някой от следващите дни.

Когато се прибра в къщи, завари дома си влажен и студен. Със закъснение Лий се поздрави за гениалното хрумване да накара Ед Палмър да й направи открита камина.

Най-напред запали огън и едва тогава внесе куфарите в спалнята и разопакова вещите. След като взе душ, Лий реши да облече една лилава рокля, която отдавна не беше обличала. Накрая прекара няколко пъти четката през косата си и се върна обратно в хола.

Оглеждайки празната стая, в сините й очи проблеснаха сълзи. Щеше да бъде най-тъжната новогодишна нощ, която някога беше преживявала! Тишината в дома й се стори изведнъж непоносима и Лий включи телевизора.

После се разположи на дивана и загледа как в цялата страна хората празнуват края старата година.

Жизнерадостните картини от екрана не успяха да повдигнат настроението й. Лий изцяло се отдаде на горчивите си спомени. Трябваше да признае, че през последната година бе научила доста неща. Любовта не беше еднократно чувство. Беше вярвала в това, още когато живееше с Майк, но го разбираше по-добре, откакто Пийт беше навлязъл в живота й.

Болезненото усещане се криеше в това, че беше познала истинската любов и въпреки това — или пък точно заради това — страдаше невероятно много.

Върху екрана сега показваха картини от Нюйоркския Таймс скуеър, където се тълпяха хиляди хора. Бавно се изнизваха последните минути от старата година. Лий стана и отиде в кухнята. Наля си чаша шампанско и тъкмо влизаше обратно в хола, когато силно хлопане на вратата я накара да трепне.

Сърцето й подскочи и Лий застина на място. Чукането не преставаше и един добре познат глас викаше високо името й.

— Лий… тук е твоят приятел и помощник!

С разтреперани колене Лий тръгна към вратата, разтвори я и срещна големи, кафяви очи. Не можеше да издаде нито звук.

— Може ли да вляза?

Лий леко се изчерви.

— Разбира се.

Тя се обърна и влезе в хола, а Пийт я последва. В ръката му имаше бастун, но не се опираше на него.

Какво ли търсеше тук? Чакаше някакво обяснение. Всичко у нея копнееше за докосването му, за целувките му и за прегръдката му, но тя само надигна с почти равнодушен жест чашата и произнесе:

— Тъкмо исках да вдигна наздравица за Новата година. Искаш ли чаша? — засмян до уши попита гостенинът. — Нося всичко със себе си — с тези думи вдигна някаква пазарска торбичка и я подаде.

Тя пое предпазливо плика и попита:

— Какво е това? — две чаши и бутилка кианти. Лий се засмя: — И какво още?

Странно мълчание се установи изведнъж помежду им. Лий усещаше погледа на Пийт върху себе си и стоеше сякаш прикована на мястото си.

— Лий?

Тя се обърна и отиде в кухнята.

— Ще отворя бутилката — промърмори доволна, че ще спечели малко време. Неочакваната поява на Пийт предизвика вихър от противоречиви чувства, но се постара да ги прикрие, докато се върне отново в хола с отпечатаната бутилка.

Пийт седеше усмихнат срещу нея, погледът му беше нежен и мил.

— Изглеждаш очарователно — установи той категорично.

— Благодаря.

Тя се погледна и изведнъж се зарадва, че беше решила да облече празничната рокля в лилаво. Подаде му чашата с усмивка.

— Терапията в Сан Франциско изглежда ти е подействала добре!

— Да — той вдигна чашата си и тържествено чукна нейната: — За бъдещето!

В този момент навсякъде забиха камбани и в тъмното небе навън изстреляха първите ракети. Новата година беше настъпила. Без да се замисля Лий пристъпи към Пийт.

Протегна ръка и я привлече към себе си.

Лий го погледна и очите й потъмняха от желание. В погледа й се четеше цялата й любов към този прекрасен мъж.

— О Лий — прошепна той и я целуна нежно. — Щастлива Нова година!

После я целуна отново, този път настойчиво и страстно. Когато най-сетне я пусна, Лий можа ясно да усети глухите удари на сърцето му. Нежно погали с ръка гъстата му руса коса и плътно се притисна в него. Цялото й огорчение се стопи за миг, тя изпитваше единствено парливия копнеж да бъде докосвана от силните му ръце.

Пийт я притегли към дивана и бавно се отпуснаха върху меките възглавници. От телевизора зад тях се разнесе тиха музика и Пийт бавно притисна Лий към себе си.

— Лий, скъпата ми красавица Лий — шепнеше той и целуваше шията й. — Толкова те обичам!

Лий въздъхна щастливо, когато долови страст в гласа му.

— О Пийт, ти изобщо не подозираш колко е хубаво да чуя тези думи от теб!

И устните им се срещнаха отново в пламенна целувка.