Тери Трюдо
Езерото на мечтите (11)

11

С бързо, решително движение Пийт отвори ципа на роклята й. Ръцете му нежно се плъзнаха по копринената кожа, така че Лий неволно потръпна. С обич милваше извивката на стегнатите й гърди.

Той вдигна глава и я гледаше усмихнато, докато тя лежеше пред него с полузатворени очи.

— Имам голяма нужда от теб, Лий!

Ръцете му продължиха да странстват по тялото й и тя простена, когато той почна да покрива всеки сантиметър от оголеното й тяло с леки, едва доловими целувки. Тя усети как у нея се надига огромна вълна от страстно желание, която заплашваше да я помете със себе си. Пийт се опита да съблече роклята, но тя задържа с лек, но твърд натиск ръката му и го погледна с големите си изплашени очи.

Пийт спря изненадано и се дръпна от нея.

— Лий, та ти трепериш, какво има?

Сините й очи потъмняха още повече.

— Толкова отдавна беше, откакто… оттогава се случиха толкова много неща… Боя се…

Пийт обхвана лицето й с двете си ръце и я целуна нежно и внимателно по устните.

— Знам как се чувстваш, Лий — произнесе той тихо.

Съзирайки топлотата в погледа му, Лий си спомни какъв беше преди злополуката — и особено нежната страст, която винаги беше проявявал пред нея.

Но тя мислеше и за месеците самота, минали оттогава, както и за невероятно отблъскващия начин, но който се беше държал с нея напоследък. Наистина твърдеше, че я обича, но този път едва един дълъг, много дълъг разговор би могъл да заглади пукнатините, появили се между тях, преди тя да е в състояние да се отнася към него открито и с доверие.

— Пийт, не разбирам поведението ти от последните месеци.

Той я пусна и се облегна на възглавниците.

— Не знам как да почна… Съзнавам, че съм те наранил доста, но най-много болка причиних на самия себе си.

Тя седна и нервно почна да придърпва ципа на роклята си.

— Защо непрекъснато ме отпращаше? — запита Лий със слаб глас.

— Обичам те.

Сериозността, с която произнесе тези думи, почти разтърси Лий и тя разбра, че Пийт казва истината. Сърцето й заби като лудо и в същия миг у нея се надигна гняв, който и тя самата не можеше да си обясни.

— Обич? Ако наистина ме обичаш, толкова по-малко съм в състояние да проумея безсърдечното ти отношение.

Пийт бавно поклати глава.

— Знам… но не исках да се обвържеш с човек, който може би никога нямаше да може да се движи истински. Достатъчно си преживяла при първия си брак. Последното, което заслужаваш, е инвалид като мен!

Лий скочи и го изгледа със святкащи от гняв очи:

— Кой ти е дал право да решаваш, кое е добро за мен и кое не? Моите чувства изобщо ли не влизат в сметката?

Пийт също беше скочил и я беше хванал внимателно за ръката:

— Недей… — помоли тихо.

— Какво недей? Да не ти се сърдя ли?

Той я прегърна през раменете и я привлече към себе си.

— Да, имаш право, кажи си спокойно всичко, ако ще ти помогне. Само че… много те моля да не ме напускаш! — в очите му се четеше такава молба, че Лий се изненада.

— Та точно ти беше този, който ме напусна — отговори тя.

— Да, истина е… но ти и не подозираш колко трудно ми е било понякога!

— А ти и не подозираш колко съм копняла за теб и как съм се нуждаела от теб през цялото време! — очите й се напълниха със сълзи, докато говореше.

Пийт я гледаше състрадателно и нежно я полюшваше в прегръдката си.

— Лий! Толкова съжалявам!

Лий избухна в неудържим плач и едва успяваше да произнесе сред хълцанията:

— Аз съм… една проклета глупачка, ето какво съм! Накара ме… да се побъркам през последните месеци, даже не знаех…, не знаех мога ли изобщо да разчитам на нещо при теб!

— Шшт…

През тънката материя на ризата тя долови ударите на сърцето му. Вдигна глава и го погледна твърдо в очите:

— Пийт, винаги съм твърдяла, че ми е безразлично дали можеш да вървиш или не, и наистина съм мислила така. Защо ме отблъскваше?

Той се взираше нежно в лицето й.

— Щом обичаш някого, искаш винаги най-доброто за него. Когато изведнъж се оказа, че няма да мога да се движа, имах чувството, че не бива да съм ти в тежест. Можеш ли сега поне мъничко да ме разбереш?

Лий беше спряла да плаче и скришом избърса сълза от крайчеца на окото си:

— Според мен си ужасно лош познавач на хората, за да работиш като полицай. В края на краищата не съм се влюбила в краката ти.

Пийт се усмихна закачливо:

— Изобщо не се осмелявам да попитам в какво мое всъщност си се влюбила.

Лий започна постепенно да се успокоява.

— Мисля, че се дължи просто на фантастичния ти чар!

Пийт направи гримаса:

— Да допуснем, че изобщо заслужавам този комплимент!

— Пийт…

Той постави пръст върху устните й:

— Не казвай нищо, преди да съм те попитал нещо много важно.

Сериозният тон на гласа му изостри любопитството на Лий.

— Да?

— Надявам се, че това ще бъде и твоят отговор — при тези думи Пийт се усмихна доста тайнствено.

— Хм, зависи много от въпроса.

— Скъпа, ще се омъжиш ли за мен?

Беше прошепнал тези думи съвсем тихо и Лий онемя за момент. След като се съвзе отново, сияеща кимна с глава.

В очите му се появи топла светлинка. С нежен жест помилва лицето й:

— Обичам те.

Лий въздъхна щастливо и му поднесе устните си, когато той се приведе над нея, за да я целуне. Тя се притисна към него, сякаш не искаше никога вече да го пусне. Пийт сгуши глава под брадичката й, милвайки изящната и кожа.

— Държахме се като идиоти и пропиляхме толкова време, което бихме могли да прекараме заедно — каза тя тъжно.

Пийт се надигна и я дръпна отново на кушетката.

— Нека забравим миналото. Искам да обсъдя с теб бъдещето си.

Лий се засмя закачливо.

— Изглеждаш така, сякаш изведнъж те е припарило да бързаш.

— Знам какво желая, и това си ти. Хайде, нека отидем в Рино и се оженим там! Тогава няма да е необходимо да даваме обява.

— Толкова бързо? А Дони и семействата ни?

Пийт само поклати глава.

— О не! Искам да ми принадлежиш, само на мен, и то колкото може по-скоро. Най-добре е да тръгнем веднага.

— Пийт, сега пък мислиш само за себе си. Не смяташ ли, че и аз имам право на мнение? — престори се Лий на сърдита.

— Скъпа, обещавам винаги да питам за мнението ти и да се съобразявам с него, но този път искам да направиш това, което аз желая — без възражения — той я погледна с очакване.

Лий усети почти непреодолимото желание да каже просто „да“. Това беше мъжът от мечтите й и да го направи щастлив беше единственото, което желаеше. Но между тях имаше да се уреждат още толкова много други неща и разумът подсказваше, че съвместното бъдеще трябва да се планира внимателно. Та тя не беше вече младо, наивно момиче, казващо на всичко „да“ и „амин“, което да се доверява без всякакво съмнение на водещата роля на мъжа. Освен това Пийт имаше син и синът също беше в правото си да бъде попитан за съгласие.

Затова Лий каза:

— Поне на Дони би трябвало да кажем предварително, иначе ще си помисли, че му натрапват зла мащеха.

Пийт се замисли за момент, после лицето му просветна:

— Права си, добре, ще се оженим утре вечер.

Очите на Лий блеснаха:

— Това е компромис, на който не мога да противостоя. Е, добре, съгласна съм, но само при едно условие: ако Дони не може веднага да приеме нашата женитба, да я отложим. Внезапните промени често внушават страх у децата, а аз искам да започнем съвместния си живот наистина добре.

— Това е причината, заради която те обичам.

Лий го погледна неразбиращо.

— Би ли ми обяснил какво имаш предвид?

Погледът на Пийт беше пълен с нежност, когато каза:

— Лий Новак, ти имаш най-великодушното сърце, което някога съм срещал у жена. Мисля, че изобщо не те заслужавам и се радвам, че най-сетне мога да бъда откровен с теб.

— Какво означава това пък сега? Изразяваш се доста загадъчно.

— Никога не съм искал просто едно любовно приключение — отвърна той тихо. — Още след първата ни среща бях влюбен до ушите в теб, особено след като те бях видял с Дони. Още тогава реших да станеш моя жена.

— Но и никога не си казвал нито дума за това — отвърна Лий изненадано.

— Исках да имаме достатъчно време, да се опознаем истински… после злополуката промени всичко, иначе нещата сигурно щяха да се развият по друг начин.

Лий прегърна Пийт и изпита внезапно непреодолимото желание да го целуне. Притисна устни към сгорещеното му тяло.

Пийт простена и зарови пръсти в косата й. Лицето на Лий сякаш излъчваше трепкащо огнено сияние, дишането й се ускори и се притисна още по-плътно до него.

Отново усети как сърцето му почва да бие учестено и бурното му желание разпали и у нея огъня на страстта. Струваше й се, че чезне нанякъде и отвърна на целувката му с целия си копнеж. Не, никога не би могла да бъде сдържана, щом е с Пийт. Искаше й се да му даде всичко от себе си.

После с огромна нежност я накара да се отпусне върху меките възглавници, легна до нея и я прегърна. Почна да целува очите й, после лицето, устните й… ръцете му бавно изследваха тялото й, галеха гърба й чак до хълбоците.

Лий обви ръце около врата му и се опиваше от насладата на милувките му.

Те се целуваха страстно, с полузатворени очи. Лий виждаше пред себе си единствено безкрайно скъпото лице. Очите на Пийт издаваха единствено всепоглъщащото го желание да я обладае.

— Хайде да отидем в спалнята — прошепна той с одрезгавял от възбудата глас.

Тя успя само да кимне.

Пийт стана и я взе на ръце.

— В момента мога да мисля само за едно. Колко много те обичам!

Лий се притисна към него, докато той я отнасяше в леглото.

Малко по-късно Пийт се съблече и легна до нея. Ръцете му внимателно разтвориха ципа на роклята й, после умело я разсъблече. Лий усети парещата възбуда, която предизвикваха ръцете му, галещи голото й тяло, и хилядите целувки, с които я обсипваше.

Все по-настойчиви ставаха докосванията му, все по-бързо се плъзгаха устните му надолу по тялото й. Желанието на Лий беше вече толкова силно, че почти изпитваше болка. Усещаше устните му, докосващи корема й, които постепенно се придвижиха по-нагоре чак до плътната извивка на гърдите й. Лий издаде несъзнателен, потискан стон и се вкопчи още по-здраво в Пийт.

— Как би трябвало да постъпи един мъж, за да обясни на жената, която обича, че тя представлява за него целия свят? — пошепна й Пийт в ухото.

— Пийт — простена тя — моля те, докажи ми го…

— Точно това и правя, скъпа.

Ръцете му се плъзнаха надолу, към вътрешната страна на бедрата й. Стройното тяло на Лий се изви като дъга към неговото, цялата превърнала се само в едно настойчиво желание, и възбудата й нарасна до краен предел.

— Пийт… — простена премаляла.

Той затвори устата й с пламенна, властна целувка, на която тя отвърна с готовност.

Обзета до отчаяние от необузданото желание да бъде най-сетне едно цяло с Пийт, Лий заби нокти в раменете му. Той разбра нямата й молба. Бавно се премести върху нея и я облада…

Лий изпитваше сладострастна наслада, бурно желание, което се усилваше с всяко движение. Тялото й гореше като в треска, зад притворените клепачи все по-бързо избухваха цветни светкавици и най-сетне с облекчителен вик Лий достигна спасителния връх, точно в този миг, когато и Пийт не можеше повече да се сдържа.