Мари Ферарела
Лунна страст (35)

Глава 35

Син-Джин отклони предложението на домакинята да ги заведе до стаите им. Кокетството й страшно му омръзна и той доста безочливо й предложи да поседи малко при болния си мъж, както се полага на примерна съпруга.

Както Рейчъл, така и Син-Джин виждаха съвсем ясно, че тя дори не си дава труд да се преструва на такава.

Рейчъл не можеше да разбере защо хората живеят в такива къщи. Подовете на тъмните коридори зловещо проскърцваха под стъпките им и Рейчъл си помисли, че няма да се учуди, ако къщата се обитава от призраци, а старинните предания и призраците не бяха особено весела компания. Сигурно нямаше да може да заспи чак до сутринта. Веднъж да се съмне, независимо от това дали вали или не, тя ще настоява да си тръгнат оттук. Син-Джин спря пред една врата и я отвори.

— Това е твоята стая — Ванеса му бе казала, че стаята, която е определена за Рейчъл, е спалнята до стълбите. — Какво има? — попита той и нежно я погали по бузата. — Виждам, че нещо се мръщиш.

— И имам всички основания за това — каза Рейчъл и погледна през рамо към стълбата. — Тя най-безсрамно се хвърляше в ръцете ти през цялата вечер!

— Така ли? — Син-Джин остави свещите върху една дъбова масичка до стената и обви ръце около кръста на момичето. — Не съм забелязал.

Тя разбра, че той иска да я подразни.

— Ха! И един слепец би го забелязал!

Той нежно докосна с устни косата й — какво щастие беше, че я намери! Стори му се, че животът му преди да я познава е бил безсмислен и празен.

— Е, може би не съвсем слепец, но все пак бях силно заслепен от красотата на момичето, което седеше срещу мене.

Рейчъл го погледна и се засмя.

— Има нещо, което те смущава, щом започваш да сипеш ласкателства — това съвсем не е характерно за англичаните.

— Да, но затова пък в такива случаи те обсипват с целувки някоя жена и тогава вече напълно изпадат във властта на нейната магия — каза Син-Джин и в този миг почувства, че я обича повече от себе си. В душата му звънна струна на благодарствен химн. — Целуни ме, Рейчъл, в устата ми още нагорчава от това, че трябваше да търпя Ванеса цяла вечер.

Слава Богу, бе останал недосегаем за магиите на онази вещица. Рейчъл наклони кокетно глава и върху устните й заигра палава усмивка.

— Когато отидох да взема бульона от кухнята, тя ме пресрещна в един коридор и, между другото, ме нарече слугиня. Кажи ми, господарю Син-Джин, дали целувките са включени в задълженията ми.

Той силно я притегли към себе си и хълбоците им прилепнаха плътно един до друг; усети как веднага го изпълни горещото желание да я има.

— Ще бъдеш задължена само ако няма друг начин, по който да го направиш.

Тя почувства колко е възбуден той и за миг също се остави да бъде съблазнена от мисълта за още една любовна нощ. Но Рейчъл знаеше, че на този свят има неща, с които човек е длъжен да се съобразява, независимо от желанията си. Момичето се повдигна на пръсти и леко го целуна, после побърза да се отдръпне от чародейството на неговите устни; все пак трябваше да си признае, че се дръпна много неохотно.

Тя въздъхна и се пресегна да вземе свещта.

— Най-добре ще е да си лягаме вече. Чака ни дълъг път.

Той продължаваше да я държи през кръста и я докосваше леко с устни по слепоочието.

— Дали ще мога да те убедя да дойдеш при мене?

Рейчъл се огледа, сякаш тук и стените имаха уши.

— Не тук — ти си роден в тази къща все пак.

Той се засмя и я целуна по меката част на розовото ухо.

— Точно затова никак не е необходимо всичките ми спомени, свързани с нея, да бъдат мрачни; нека има и един весел.

О, ако знаеше колко се изкушава тя самата! Но в къщата имаше слуги, които помнеха Син-Джин още от дете, и тя не искаше да накърни с нищо добрите им чувства към младия господар.

— Утре вечер на кораба, като тръгнем за Франция; тогава ще остана при тебе чак до сутринта, а тази вечер ще бъдеш добрият господар Син-Джин, който най-после се е завърнал в родния дом.

Тихият й смях го възбуди още повече. Тя бързо го целуна за последен път и изчезна зад вратата на стаята.

— Ако все пак в жестокото ти ирландско сърце се намери капчица милост към мене, да знаеш, че съм отсреща, в ъгловата стая — обади се той след нея. Постоя още малко с надеждата, че момичето ще се покаже на прага, но вратата не се отвори повече и той трябваше да се примири с мисълта, че му предстои една дълга самотна нощ. Син Джин взе свещта и тръгна към стаята, в която бе прекарал детството и младежките си години.

Още с отварянето на вратата той усети, че нещо се е променило, макар че външно обстановката си бе същата. На стаята й липсваше душа, нямаше го чувството, че най-после си е у дома. Като че ли влиза в съвсем непозната и чужда стая, помисли си той и остави свещта на масичката до леглото. Осъзна, че просто не иска да е тук — всичко това бе част от едно безвъзвратно забравено минало и той не искаше да се връща отново към него.

Е, все някак ще изтърпи — в края на краищата ставаше дума само за една нощ. А и леглото си го биваше.

Той бързо смъкна дрехите от себе си и се пъхна под завивките от гъши пух. Беше толкова хубаво да си почине на спокойствие след ден като днешния. Вече бе започнал да се унася, когато ноздрите му внезапно доловиха някакво ухание в тъмнината.

Мирише на рози, помисли си той. Странно — в имението нямаше рози, или поне той не бе забелязал да има. Сигурно сънува.

Всъщност, бе почти заспал, когато до съзнанието му долетя слаб шум, но някак приглушено и като че ли от много далече. Като че ли се някъде се отвори врата — не, това беше вратата на неговата стая! Вече напълно буден, Син-Джин се обърна и видя как по пода на стаята премина светлинка, която веднага изчезна със затварянето на вратата. Стана съвсем тъмно, само в камината се мержелееха слабите пламъчета на догарящия огън.

Той усети нечие чуждо присъствие — някой дишаше в тъмното. Само след миг някакво тяло се плъзна при него под завивката. О, Рейчъл, помисли си той и усети как сърцето му заби по-силно.

Син-Джин се усмихна и се дръпна към другия край на леглото, за да й направи място.

— Значи, все пак промени решението си.

До слуха му долетя съвсем лек шепот, но не успя да долови думите.

Навън дъждът беше спрял и кръглата луна се опитваше да си пробие път през облаците. Завесата не беше дръпната и в стаята плахо проникваха бледи сребристи лъчи.

Син-Джин притегли момичето плътно до себе си. Дългите й пръсти погалиха гърдите му и после нетърпеливо се плъзнаха надолу, а само след миг ги последваха и нечии горещи устни. В душата му внезапно се раздвижи далечен спомен.

Той застана нащрек.

В стаята беше съвсем тъмно, но не му трябваше светлина, за да види нещо, което вече бе разбрал със сърцето си — това не беше Рейчъл, не бе уханието на нейната кожа, нито пък бе същото усещане, когато я докосна с ръка.

Това бе една отдавна забравена от него жена.

Той я блъсна грубо и се пресегна да запали свещта.

— Недей! — гласът бе мелодичен, гръден и дрезгав от силна възбуда. — Не пали свещта!

— Ванеса…

В устата му името прозвуча като присъда, примесена с изумление и неприязън. Той скочи като ухапан от оса.

Въпреки молбата й отнесе свещта до камината и я запали от нагорещения край на ръжена, после се върна и освети жената в леглото си — тъмната й коса бе съблазнително разпиляна по възглавницата, а голото й тяло светеше с матов блясък. Той си спомни за някогашните им нощи и за копнежа, който го изгаряше.

Спомни си и невероятната болка, когато тя го отритна, за да се омъжи за брат му. Една след друга се заредиха безкрайни нощи, когато лежеше буден до сутринта и желанието му да я има бе толкова отчаяно и силно, че едва не полудя.

Всичко това мина през главата му само след един бегъл поглед.

Сега тази жена беше последното нещо на света, което би пожелал.

На светлината на свещта кожата й изглеждаше златиста и това я правеше още по-съблазнителна. Ванеса протегна ръце към него.

— Ела — приканващо каза тя, а гласът й бе тъмен и нисък като гъста мъгла между хълмовете.

Нещо в начина, по който я гледаше той, не й хареса — стори й се, че в очите му има ненавист и презрение. О, Боже, не може да я отхвърли сега, след като го бе желала толкова силно в продължение на месеци, след като бе измислила такъв чудесен план!

И през ум не му бе минавало, че някога може да удари жена, но сега се оказа, че трябва да впрегне цялата си воля, за да се сдържи — правеше го заради брат си, не заради Ванеса.

— Облечи се — тя не помръдна и той усети как търпението му започва да намалява. Тази жена беше истинско изчадие на ада. — За Бога, жено, та ти си жена на брат ми!

— Почти съм станала негова вдовица — каза тя и се надигна лениво, но не за да се облече, а да го съблазни. Тя застана на колене в леглото, давайки му възможност да я разгледа добре. Плътта й беше все така стегната и съблазнителна като преди, и го желаеше по-силно от всякога — явно, като любовник Алфред не можеше да се сравнява с дивата нежност на влюбения Син-Джин.

Очите му бяха потъмнели от омраза и натежали от обвинение, докато гледаше жената, която някога бе обичал. Син-Джин сподави една ругатня и се наведе да вземе захвърлената на пода нощница. Запрати я към нея, без да продума.

Стресната и уплашена, Ванеса притисна дрехата към себе си и бавно тръгна към него. О, тя много добре знаеше как да го накара да промени държанието си — единственото, което й трябваше сега, бе малко време, за да го убеди да я изслуша.

— Син-Джин, не е имало нощ, през която да не съжалявам горчиво за грешката, която направих преди десет години. За да сгреши, на човек му е нужен само един миг, за сметка на това пък после разполага с цяла вечност, за да се разкайва — тя обви ръце около него и продължи: — Много късно разбрах, че обичам всъщност теб, а не Алфред — в гърдите й болезнено пулсираше отчаяние, но тя се стараеше то да не проличи в гласа й. — Сега можем да продължим това, което някога прекъснахме така лекомислено.

Той гневно отблъсна ръцете й — за него тя бе прозрачна като стъкло. Беше истински късмет, че се размина с нея, и сега нямаше никакво желание да се държи като наивен глупак.

— Нищо не е имало, Ванеса — каза той отвратен. — Само съм си мислил, че е така. И аз, и брат ми винаги сме ти били съвсем безразлични — Син-Джин не виждаше красотата на нейното тяло, пред очите му стоеше единствено сатанинската грозота на душата й. — Ти беше влюбена, но само в мечтата си някой да те направи графиня, господарка на имението — присвитите му очи хвърляха гневни мълнии. — И ако Алфред умре, без да остави наследници, аз ще трябва да нося титлата — всичко е толкова ясно.

Явно е била съвсем самонадеяна да си мисли, че ще може да го измами. Откровеният егоизъм на пошлите й сметки не би могъл да заблуди и дете. Самата тя видя, че определено го е подценила, но нямаше никакво намерение да допуска повече грешки — Син-Джин трябваше да бъде прелъстен.

— Ние ще трябва да я носим — поправи го меко тя, а дъхът й погали лицето му, когато приближи устните си към неговите.

Той се засмя подигравателно.

— Ами ако не се оженя за тебе?

— О, разбира се, че ще се оженим — очите й светеха като синкави звезди в мрака, а гласът й съвсем се накъса от отчаяние. — Та ти все още ме обичаш, това е съвсем очевидно. Онази малка ирландска уличница, която се влачи подире ти, не може да…

Беше търпял повече от достатъчно. Когато се опитваше да замести мъжа си със собствения му брат, Син-Джин все още се сдържаше, но сега тя сравняваше Рейчъл със себе си и това бе вече нечувано. Напълно загубил самообладание, той дръпна косата й и светкавично я обви около китката си.

Ванеса изкрещя от болка и в очите й се появи ужас. Син-Джин никога не бе избухвал в нейно присъствие.

— По-спокойно, госпожо — предупреди я спокойно той. — Тя е всичко, което някога вярвах, че си ти.

Тя се почувства страшно унизена и захленчи, готова на всичко:

— Аз също мога да бъда като нея, такава, каквато бях…

— Никога не си била — той пусна косата й и я блъсна на пода. Гадеше му се и усети, че след малко ще повърне. Вкусът в устата му беше отвратителен. — А сега се махай оттук. Прилошава ми само като те гледам.

Очите й заблестяха от унижение и гняв, но Ванеса много добре знаеше, че нищо няма да спечели, ако сега започне да крещи. Син-Джин бе крепост, която можеше да превземе само отвътре. Тя отчаяно сграбчи ръката му и я сложи върху голата си гръд.

— Няма да си тръгна толкова лесно, Син-Джин. Кажи ми сега, че не чувстваш нищо, когато ме докосваш.

Тя впи поглед в очите му и силно се притисна към него; хълбоците й се раздвижиха срещу неговите в бавен прелъстителен танц и тя зачака реакцията на тялото му. Реакция нямаше — нито в слабините, нито в очите му.

Тя извика задавено и се вкопчи в него, докато се опитваше да притисне устните си в неговите. Горещият й влажен език се стрелна по устните му прелъстително в очакване той да откликне на престорената й страст. Край, всичко е свършено — беше отритната.

У него не бе останала и сянка от предишното чувство.

Тя отметна глава, а от устата й се изтръгна писък, като глас на изгубена душа.

— Проклет да си! Да не би да си направен от камък?

Той знаеше много добре какво може да я вбеси окончателно и много спокойно и бавно я огледа цялата, от глава до пети.

— Не, но виж, специално по отношение на тебе сърцето ми наистина е леденостудено сега. Преди си мислех, че ти си просто една женица, тласкана от алчност и отчаяна необходимост да притежава разни лъскави неща като титли, вещи и пари. Но тогава поне не те мразех.

Тя разбра смисъла дори и на думите, които той й спести; сякаш ледена ръка сграбчи сърцето й.

— Не, Син-Джин, ти не ме мразиш, не можеш да ме мразиш, просто защото си все още влюбен в мен — тя се опита да сключи ръце около врата му, но той я отблъсна с отвращение.

Син-Джин болезнено стискаше ръцете й.

— Виж какво, ти си жена на моя брат и ще си останеш такава. Спомни си клетвата, която си дала пред Бога и пред него.

Той грубо я блъсна към вратата.

Тя закрещя, напълно изгубила ума и дума:

— Алфред не може да ме задоволи, никой не е успял досега, само ти, ти!

Той се усмихна студено.

— Дори и да се опитам да ти повярвам — а аз съм сигурен, че ме лъжеш, — вече е прекалено късно. Обичам друга жена.

Бяха вече на прага, когато тя успя да се изтръгне от грубата хватка на ръцете му.

— Но само аз мога да те направя щастлив.

Той я отблъсна от себе си в тъмния коридор и хвърли нощницата в краката й.

— Само ако се махнеш веднага оттук.

Тя грабна нощницата и мълчаливо го прокле от дън душа.