Мари Ферарела
Лунна страст (11)

Глава 11

Светлината на свещта потрепваше в спалнята и хвърляше сгряващи кръвта сенки.

Стъклата завибрираха от гръмотевицата. Но от този шум в голямата спалня стана още по-уютна. В дъното на коридора синовете им спяха спокойно в стаята си, наглеждани от всеотдайната им дойка — Леола, дъщерята на Джеръми и Марвилда.

Джейсън извади бялата риза от бричовете си и тя свободно падна около стройните му бедра. Той се обърна към тоалетната масичка, която със собствените си ръце бе резбовал за Кристина. Тя бе седнала пред нея и четкаше косите си, които се спускаха като буен водопад почти до кръста й и изкушаваха пръстите му. Той не можа да устои. Приближи се до жена си и сложи ръце на раменете й. Нежната й въздишка го окуражи и той плъзна ръце под деколтето на нощницата й. Усети приятната хладина, която лъхаше от кожата й. Винаги когато я докоснеше, той започваше да изпитва страст и да предчувства удоволствието. Не можеше да разбере защо, след като му бе родила две деца. След шест години брачен живот той още не можеше да й се насити.

Баща му често бе търсил удоволствието извън брачното си ложе, и Джейсън и Еърън бяха пораснали с убеждението, че бракът и физическата наслада бяха две различни неща. Това бе единствената причина, поради която Джейсън така дълго не бе желал да свърже живота си с жена. Защо да се жени, само за да стои някоя жена ей така до него? Нямаше нужда от такава компания, нито пък желание да се прави на щастлив пред хората, а всъщност да не е така.

За Джейсън бракът не означаваше продължаване на родословното дърво, уреждане на наследствени отношения или увеличаване на семейното богатство, както Еърън го разбираше. За него съществуваше само една причина, заради която човек можеше да се ожени. Любовта. И ако тя не съществуваше, той не би могъл да се ожени.

Той си мислеше, че до смъртта си ще си остане ерген. Докато Кристина не се бе появила в живота му и присъствието й неволно бе изпълнило всяка негова клетка. И изведнъж човекът, който не искаше да се обвързва с брак, взе да мисли само за това.

За нищо друго, освен нея.

Джейсън свали ръце от раменете й и ги зарови в косите й, за да се наслади на копринената им мекота. Уханието на сапуна, който тя използваше, го опияни. Тя все още несъзнателно изпълваше мислите и сърцето му и дори с уханието си го възбуждаше така, както никоя друга не бе успяла да направи, макар че много се бяха опитали.

Той погледна отражението й в огледалото:

— И тъй, графиньо, съжалявате ли?

Кристина остави четката си на масичката. Очите й срещнаха неговите в гледалото. Той я нарече с титлата, която още бе нейна, макар че отдавна вече не притежаваше наследствените си земи в Полша. В родината й не бе останал никой, който да ги брани за нея, и тя много страдаше, че прекрасният й дом бе попаднал в ръцете на враговете. Те нехаеха за хората, които живееха по земите й и ги работеха: хората, с които тя бе отраснала, които познаваше и обичаше.

Но сега мислите й не бяха заети със земята й, а със съпруга й. Когато използваше благородническата й титла, тя знаеше, че е сериозен, а това не бе обичайното му настроение. Тя се зачуди за какво точно намеква Джейсън, но нищо не й дойде на ум. Обърна се и го хвана за ръката. После стана и без да промълви дума, го заведе до леглото и седна. Дръпна го за ръката, за да му подскаже да направи същото, и той се подчини с готовност. Леглото им бе огромно — с балдахин и дюшек от гъши пух, а те някак все се озоваваха по средата му. Нуждаеха се само от собствената си топлина и уютност, дори и в най-студените зимни нощи. Кристина погали бузата му с пръст:

— За какво да съжалявам, любими?

Този въпрос разяждаше ума му и душата му от известно време. Тя изглеждаше щастлива, но беше ли? Наистина ли бе такава, щом той не можеше да й предложи нищо от това, което някога бе имала?

Той хвана ръката й:

— Че се ожени за мен? Че остана на това диво място, вместо да приемеш предложението на Костюшко и да се върнеш в Полша — той си помисли за разговора на масата тази вечер и си спомни какво му бе казала веднъж. — Или да приемеш парите за билет, които Син-Джин ти е предложил?

И двете неща бяха вече минало, но беше ли й се случвало късно посред нощ, докато той спеше, да лежи будна, забила поглед в тавана, и да съжалява, че не ги е направила? И, въпреки че отговорът можеше да прониже душата му, той трябваше да знае.

Кристина поклати глава и преплете пръстите си в неговите:

— Нима въобще не ме познаваш след всичкото това време?

Познаваше я. И още как! И все пак трябваше да чуе тези думи, за да се убеди, че е прав.

— Да, но…

Тя сложи пръст на устните му, за да го накара да замълчи.

— Ако съм искала да се върна в родината си, любими, ако наистина съм искала да го направя, щях да намеря начин, със или без помощта им. И ти знаеш това.

Джейсън знаеше, че е така, както тя казва. Кристина имаше несломим дух. Това бе едно от нещата, заради които я обичаше.

Кристина му се усмихна топло. В ума й нахлуха куп спомени. Всички й бяха много скъпи.

— Останах, защото сърцето ми се изпълни с любов към теб в мига, в който те видях, въпреки че може би не го разбрах веднага — тя се намръщи и го погледна изпитателно. Нещо лошо ли се бе случило? Имаше ли нещо, което той не искаше да й каже? — Защо ми задаваш този глупав въпрос след толкова години? Нима с нещо съм ти показала, че не се чувствам щастлива?

Той поклати глава:

— Не. Може би просто исках да го чуя. Надявах се, че виждам това, което ми се иска да видя — той й се усмихна с разкаяние. — Понякога любовта замъглява погледа.

— О! — тя развърза връзките на ризата му. Пръстите й се плъзнаха по кожата му и тя усети гъвкавите му силни мускули. Почувства как сърцето тупти в гърдите му. — Сега как виждаш?

Можеше да го превърне в изгаряща от желание плът само с един свой поглед, с една дума. Влудяваше го, и беше негова.

— Погледът ми е замъглен от страст.

Тя сложи ръце на раменете му и го бутна на леглото.

— Така да бъде — тя сведе глава и светкавично бързо го целуна по гърдите, там, където бе сърцето. — Завинаги.

Джейсън я дръпна към себе си. Тя загуби равновесие и падна върху него. Заля се от смях и се престори, че иска да се бори с него.

— Ела тук, лисичке?

Тя го погледна изненадано:

— Защо ме нарече така? — отметна глава назад и краищата на косата й погъделичкаха голата му кожа като свеж пролетен бриз. — Има ли особено значение на твоя език; такова, което още не знам.

Като че ли имаше нещо, което да не знае или да не разбира.

— Ти много добре знаеш всички езици.

Той бързо се извъртя и я притисна под себе си. Тялото му покри нейното така добре, като че ли бяха направени един за друг много преди времето да бе започнало да тече. Той обгърна с ръце лицето й и погледна жената, която обичаше повече и от живота си. И винаги щеше да я обича така. Знаеше, че без нея не би могъл да преживее и миг. Тя беше всичко за него. Всичко. Лицето му отново помръкна:

— Просто си помислих, че понякога нощем тъгуваш за земята си, за селяните, които толкова много си обичала — той изрече шепнешком последните думи и замълча. Тази мисъл отново го попари като есенна слана.

Кристина се зачуди защо толкова говори за това, какво ли му бе навяло тези мисли? Нима не знаеше, че го обича до полуда? Че за нея той сега бе целият свят — той и децата? Нуждаеше се от уверения, а тя можеше да му каже само истината.

— Липсват ми и се тревожа за тях. Тревожа се дали са сити, дали в огнището им грее огън, дали се чувстват добре. Но да жадувам да ги видя? Да жадувам за страната си? Не — тя поклати глава, очите й не се откъсваха от неговите. — Аз жадувам само теб.

Той за момент си поигра с връзките на нощницата й, преди да ги дръпне, за да ги развърже. Внимателно свали дрехата и взе да се любува на тялото й. Не чу как я попита:

— Мен ли?

Тя почувства, че тялото й изгаря от жажда да я докосне, да я люби. Леко помръдна, предчувствайки магията, която той би могъл да я накара да изпита.

— Да — каза тя. — Всеки миг, в който не те виждам, аз жадувам за теб.

Устата му покри нейната, за да вземе това, което с готовност му предлагаше. Пламнал от страст, му се прииска да разкъса дрехите й. Той се овладя. Изтръпна при мисълта, че след толкова години на интимност с нея той се чувстваше като младеж, който за първи път е с жена.

Както винаги, той я накара да забрави всичко. Но тази вечер тя не биваше да го прави. Поне не още. Искаше да го помоли за нещо. Опита се да запази мислите си, въпреки че усети как изтичат като вода през разтворени пръсти.

— Джейсън!

Джейсън повдигна глава. Дъхът му изгаряше устните му.

— Да?

Кристина сложи ръка на гърдите му. Ударите на сърцето му за нея бяха най-успокояващото нещо.

— Бих искала да те помоля да изпълниш едно мое желание, преди да ме накараш да забравя за всичко.

Тя искаше да разговарят. Чудесно. Пред тях бе цялата нощ. Той овладя страстта си и се изправи на лакът.

— Мислиш ли, че сега бих могъл да ти откажа нещо?

Тя се засмя и погали бузата му. Всеки неин жест бе изпълнен с любов.

— Искам да направим празненство.

Джейсън я погледна с изненада:

— Ти искаш да направим празненство? — той внимателно започна да я гледа и да се чуди какво точно има предвид. — Мислех, че празненствата не те интересуват.

Тя никога не беше лъгала и нямаше намерение да лъже и сега.

— Не ме интересуват.

— Тогава?

Тя се усмихна и свали ризата му. После я пусна небрежно на пода. Винаги много й харесваше видът на гърдите му. Обичаше да ги докосва. Силни и мускулести. Нейното убежище.

— Бих искала да устроим празненство в чест на кръщението на сина ни. Празненство, на което да поканим всички приятели.

Всъщност в молбата й имаше скрито още нещо и двамата го знаеха.

Тя бързо го целуна по устните. После отново легна и косите й се разпиляха по лицето и раменете й.

— Ти ме познаваш много добре.

Легнала на леглото, тя приличаше на омайно красива богиня. И беше негова. Той почувства, че кръвта му закипя отново.

— Ти си моята богиня.

Докосна с длан меката й плът и това възбуди и двамата. Той наведе глава над гърдите й. Дъхът му се плъзна по тях, преди да прокара език по изкусителното й зърно. Джейсън забеляза с възхищение как то мигновено се втвърди и потисна у себе си желанието да го всмуче с устни.

— И?… — попита още веднъж и горещият му дъх парна кожата й.

Той я караше да забравя мислите си, да не може да намери думи да ги изрази. В съзнанието й постепенно нахлуваше желанието, което пропъждаше всичко друго освен него:

— И новия издател… и… сестра му…

Не желаеше да говори повече. Искаше да я люби, да я накара да го люби — диво, без всякакви задръжки. Така, както само те можеха да го правят.

— Защо?

Кристина провря пръсти в косата му и притисна лицето му още по-близо до своето, когато още една светкавица проряза небето. Тя се чувстваше така, като че ли светкавицата бе пронизала и нея. Устните му бяха сигурни, ласките му — истински. Страстно искаше да се извиси до върха, до който той я отвеждаше винаги. Какво я бе попитал? О, да. Защо.

— Защото Джон я харесва.

Помисли, че не я е чул добре. В тялото му всяка фибра пулсираше и в ушите си усещаше бучене. Джейсън вдигна глава.

— Той каза, че е пожар, проклета и устата.

Тя се засмя. Мъжете приемаха всичко буквално. Държаха се като деца, когато станеше дума за любов.

— Той не каза това, каза друго по този начин.

Джейсън се замисли за момент:

— Доколкото си спомням, той като че ли изстреля думите си.

Кристина поклати глава и изглади бръчката, която се бе появила между очите му, докато я слушаше нетърпеливо.

— Очите му, Джейсън — тя наблегна на всяка дума и с нежност и влюбена усмивка погали бузата му. „Мъжете имат очи, но не виждат с тях — помисли си тя — и уши, но не чуват.“ — Видя ли очите му?

Той вдигна рамене:

— Бяха на мястото, където са си винаги — на лицето му.

Тя не можа да потисне смеха, който изведнъж бликна от нея.

— Ти си красив и добър, но съвсем сляп.

Кристина забеляза, че той вече изгаря от нетърпение, наведе се и прокара език по устните му. Усмихна се тържествуващо, когато усети как желанието му стана още по-силно. Усети твърдостта, напираща към тялото й.

Той я привлече към себе си и я притисна така, че да не се загуби и милиметър помежду им. После обсипа шията й с целувки, докато тя започна да стене.

— Добре де, какво му имаше на очите?

Не играеше по правилата, но и тя не искаше това. Обичаше тези дълги романтични въведения. Така животът ставаше по-вълнуващ. Започваше да чувства как желанието й я изгаря.

— Загледаха по-нежно, когато изрече името й. И заблестяха. Харесва я.

Видяла е неща, които той бе пропуснал. Ако наистина беше така.

— Щом казваш.

Той й се подиграваше. А тя не обичаше това. Кристина се опита да се отдръпне, но тялото й бе притиснато между неговото и чаршафите.

— Да, казвам. И бих искала и той да получи възможност да го каже. На нея.

Женският ум беше за него истинска загадка. Но сега не мислеше точно за ума на Кристина. Той бавно галеше бедрата й, докато говореше и се опитваше да не се отклони от темата.

— И нашето празненство ще му даде тази възможност.

— Да — тази дума бе произнесена почти без дъх.

Джейсън поклати глава. Не разбираше нищо, но не се и опитваше. Такива неща той оставяше на Кристина. Винаги се бе удивлявал колко много разбира от типично мъжки теми — политика, войни, оръжия. А когато ставаше дума за самия живот, за отношенията между мъжа и жената и начина им на мислене, тя разсъждаваше по съвсем различен начин.

— Знаеш ли, може би е трябвало да се върнеш в Полша.

Това прозвуча като гръм от ясно небе. Тя го погледна сепнато:

— Защо?

Той се изправи над нея и тялото му се изви над нейното:

— Защото сигурно щеше да станеш кралица и да накараш всички да ти се подчиняват безпрекословно.

В очите й заблестя любов и тя се взря в лицето му:

— Аз бих желала да ми се подчинява само един човек.

Той наведе глава. На устните му заигра усмивка:

— Безропотно скланям глава пред вас, милейди.

Тя се засмя и обгърна лицето му с ръце. Като се раздвижи, усети колко е втвърден и колко силно я желае.

— Главата ти може и да е склонена, но нещо друго е много, много вирнато, любими. Точно така, както бих искала да бъде.

Тя може би искаше да каже, но не успя, тъй като той впи устните си в нейните. Нямаха повече време за разговори. Оттук говореха делата. Любовните дела. И те се оказаха по-красноречиви от който и да е друг път.

Всеки път беше все по-хубаво. И това Джейсън смяташе да въведе като традиция до смъртта си. Дано да му оставаха още безброй години дотогава.