Нелсън Демил
Школа за магии (36)

36.

Сам Холис и Лиза Роудс седяха в кабинета на полковник Буров. Точно зад тях бяха застанали демонстративно двама души от охраната на КГБ.

— Какво решихте? — попита Буров.

— Приемаме предложението ви — отговори Лиза.

Буров кимна и погледна към Холис.

— Искам да го чуя от вас, полковник.

— Ще работя тук — каза Холис.

— Добре. И двамата ще бъдете подложени на разпит с наркотици и полиграфски устройства. Така ли е?

— Да.

— Разбирате, че не бива да се опитвате да лъжете и да обърквате апаратурата. Трябва да казвате истината още при първото задаване на въпроса. Ако излъжете дори само веднъж, ще отидете на електрошоковата маса. Ако излъжете два пъти, може да се окажете срещу отряда за екзекуции. Разбрахте ли?

— Да.

— А сега ще ви задам няколко въпроса без опиати и полиграф. Съветвам ви отговорите ви да се окажат същите, когато стигнете до апаратурата. Първи въпрос: американското разузнаване знае ли за характера на този обект, полковник?

— Да — отговори Холис.

— Знаят че тук има американски пилоти? — попита Буров, след като известно време се взира в Холис.

— Да.

— Знаят ли колко?

— Не.

— Какво възнамеряват да направят за американците, които държим тук?

— Не зная.

— Не знаете? Желателно е този отговор да не накара писеца на полиграфа да изскочи извън хартията, в противен случай ще откриете колко болезнен е електрошокът в областта на гениталиите. — Буров премести погледа си от Холис към Лиза, после го попита: — Присъствието ви тук на какво се дължи, на моята находчивост или на находчивостта на Сет Алеви?

— Не ви разбирам.

— Разбира се, че ме разбирате. Знаехте ли — вие и Алеви, че е възможно да бъдете отвлечен?

— Не.

Очите на Буров фиксираха Холис и той остана за дълго безмълвен. Най-накрая попита:

— Американското разузнаване планира ли някаква операция срещу този обект?

— Не зная за такова нещо.

— Холис — каза Буров, — знайте, че ако установя, че сте ме излъгали два пъти дотук, ще ви изправя право до стената и ще ви спестя болката от електрошока. Но може би не сте разбрали колко сериозно говоря. Ще ви задам същите въпроси още веднъж. — Буров отново зададе абсолютно същите въпроси със същите думи и получи от Холис съвсем същите отговори. Буров зададе последния си въпрос с други думи:

— Намеквал ли ви е Сет Алеви за въоръжена или нелегална американска операция, насочена срещу този лагер?

— Не, никога.

— Заради самия вас, надявам се, че казвате истината — тънко се усмихна Буров и погледна към Лиза.

— А вие? Въвлечена ли сте по някакъв начин в разузнаваческа дейност?

— Не.

— Не? Просто се влюбвате в разузнавачи?

— Да — кимна Лиза.

— Какъв лош късмет. Ако имате още един шанс, ви съветвам да спите с по-безопасни мъже.

Лиза понечи да отговори, но се спря и само кимна.

— Двамата ви приятели разузнавачи — продължи Буров — са ви въвлекли във всичко това. Аз вече не мога да ви измъкна оттук. Но мога да се погрижа да живеете добре, ако изпълнявате каквото ви казвам.

Тя кимна отново.

— Чухте отговорите на полковник Холис на въпросите ми — продължи Буров. — Според онова, което знаете, отговарят ли на истината?

— Да.

— Знаете ли какво е маса за електрошокове?

— Мисля, че да.

— Добре. Следващият ми въпрос, госпожице Роудс. Говорихте ли, вие и полковник Холис, с генерал Остин в къщата му преди две вечери?

— Да.

— Говорихте ли по същото време и с капитан Пул, както и днес сутринта, близо до залата за развлечения?

— Да.

— Обсъждахте ли поне в един от двата случая някакъв план за бягство или спасителна операция?

— Не.

— Не? Добре, ще видим колко отклонения ще даде писецът, когато ви прикачим към полиграфа.

Буров погледна Холис.

— В бейзбола имате право на три удара. Нали? Тук играем софтбол^[1], но имате право само на два удара, после изгаряте. — Буров се усмихна.

— Аналогията не беше много сполучлива — отговори Холис.

— Метафора — поправи го Лиза.

— Не мога да ги различавам — призна Холис.

Буров присви очи и стисна устни.

— Обичам езика ви. Наистина. Говоримия език. Но англоговорещите мислят, че всички, които не владеят техния език, са умствено недоразвити. И това много ги забавлява. Но знаете ли? Когато човек е привързан към електрошокова маса, от устата му излиза само един език и той никак не прилича на който и да е човешки език по света. — Буров огледа и двамата и продължи. — Утре сутринта тук ще пристигнат двама специалисти по разпитите от Москва. Единият е експерт по полиграфа и наркотиците. Сеансите ви с този човек може да продължат седмици наред, но с изключение на неразположението след наркотиците няма да изпитвате други неудобства. Вторият човек е от онези, които наричат електромонтьори — специалист по електрошоковете. Той работи в подземията на Лубянка и е виждал неща, от които и на трима ни може да прилошее. — Буров добави: — За ваш късмет изборът е ваш, а не мой.

— Ние вече избрахме — каза Лиза.

Буров дълго гледа Лиза право в очите.

— Чудя се къде се дяна високият ви дух. — Той сви рамене. — Е, нищо, в крайна сметка ви поздравявам за мъдрото решение.

— Какво ще се случи с майор Додсън? — попита Холис.

— О, знаете, че това не зависи от мен.

— Защо? Кой управлява тук?

— Трябва да разберете, полковник — Буров изглеждаше раздразнен, — че освен дето грубо е нарушил правилата, Додсън е успял да види твърде много в отсечката от тук до Москва. Не искам да разкаже на другите какво има наоколо. Този човек ще бъде екзекутиран.

— Кога?

— Утре сутринта.

— Вие… — Холис се изправи.

Един от часовите хвана Холис за раменете и го принуди да седне обратно на стола.

— Просто не можем да оставим хората да продължават опитите си да избягат оттук — сви рамене Буров. — Това би разрушило всичко. За всички нас. И за световния мир. За американците също. Ще ги откарат някъде другаде, а може и да ги разстрелят. Нали разбирате колко важно е всичко това?

— Разбирам — отговори Холис, — че ако Додсън бе успял да избяга, разстреляният щяхте да бъдете вие. Разбирам, че това е система, която се прекланя пред жестокостта и използва терора като инструмент за управление.

— Съгласен съм с вас — сви рамене Буров. — Но, Холис, тук винаги е било така, още преди времето на царете. Аз тероризирам подчинените си, Лубянка тероризира мен. Терорът поражда терор. И какво от това? Системата работи. — Той погледна Холис. — Аз ценя главата си, главата на майор Додсън не е толкова важна за мен. Трябва да се грижа за семейството си.

— Не можете ли просто да хвърлите майор Додсън в затвора?

— Не. Трябва да го използваме за пример.

— Ако го убиете, тук може да възникнат проблеми — каза Холис.

— Така ли? — Буров го погледна. — Това ли чухте? Е, можете да кажете на сънародниците си, че съм готов да застрелям колкото потрябва от жените и приятелките им, за да не си и помислят да се бунтуват. Ще им го предадете ли от мое име, полковник Холис?

— Да, ще предам, полковник Буров. Но мислех и за вашите сънародници. За тези млади курсанти. Как ще се отрази тази екзекуция на новосъздадената им американска чувствителност?

— Не се опитвайте да ме засичате и да ме сплашвате, Холис. Екзекуцията на майор Додсън няма да направи никакво впечатление на курсантите ми. Няма да пролеят ни една сълза дори онези, които са го познавали.

— Искам да обмислите всички възможни последици от действията си, полковник Буров.

— Додсън и приятелите му е трябвало да претеглят последиците от това, което правят.

— Може ли да си вървим? — попита Холис, след като пое дълбоко въздух.

— След малко. Искам да се явите в щаба веднага след екзекуцията утре сутринта. Да, екзекуцията ще бъде публична. На футболното игрище в осем часа сутринта. Можете да го разгласите. Ако някой от мъжете не дойде, ще застреляме жена му. Ако някоя от жените не дойде, самата тя ще бъде разстреляна. Децата могат да не идват. Там ще има двеста добре въоръжени войници от отряда за охрана. Кажете това на генерал Остин. Нека утре се опитаме да избегнем кървавата баня. Разбрахте ли?

— Ще има ли и други екзекутирани?

— Да. Още десет души. В момента разпитват майор Додсън за имената на съучастниците му. Ако не ги каже, ще избера десет души наслуки, включително и жени. Не ги съжалявайте — добави Буров. — Те знаят правилата. Сигурен съм, че няма да има повече опити за бягство, поне през следващите десет години. Всичко хубаво.

Холис и Лиза се изправиха.

— Вие ще присъствате на празненството по случай Вси светии — каза Буров. — Лагерът ще се събере на футболното игрище в осем часа сутринта, без да ме интересува махмурлукът. Сега можете да вървите.

Холис забързано тръгна към вратата, последван от Лиза и двамата войници.

Те напуснаха щаба и тръгнаха по тъмната пътека, оставяйки часовите зад себе си. Нощта беше много студена, Холис виждаше звездите през преплетените клони на боровете, но нямаше лунна светлина. Двамата вървяха мълчаливо към сградата на Пост 000. Внезапно Холис спря и яростно ритна една паднала клонка.

— Дяволите да го вземат!

Лиза сложи ръка на рамото му.

— Кучият му син! Той знае! Той знае каква е разликата между доброто и злото, между правилното и погрешното, и избира злото и погрешното. Злото тук се е превърнало в бизнес. Трябвало да се грижи за семейството си. Вярваш ли на това, което чу току-що? Мислех, че вече всичко съм чувал. Исусе Христе!

— Нека да повървим. Хайде, Сам — каза Лиза. — Да си вървим.

Те продължиха пътя си.

— Утре… ще има ли размирици? — попита Лиза. — Бунт?

— Не знам. Знам само, че шестстотин мъже и жени с голи ръце нямат никакъв шанс срещу двеста въоръжени войници от охраната.

— Но не можеш ли ти да използваш тази ситуация, за да предизвикаш някакъв бунт?

— Може би… от гледна точка на хората тук, ние просто сме паднали от небето с последното откровение Господне. Но… имаме ли право да ги подтикваме към бунт, който ще бъде удавен в кръв?

Те продължиха бавно да вървят към Пост 000, който беше осветен за празненството.

— Какво ще правим с тези разпити, Сам? — попита Лиза. — И двамата имаме по две отклонения на писеца още преди да сме влезли в стаята.

— Изглежда, че започваме да страдаме от недостиг на време и място, нали?

Холис помисли за тайните, които трябваше да се опита да опази. Трябваше да прикрие Суриков, в случай че той още не бе напуснал страната. Трябваше да прикрие факта, че трите хиляди възпитаници на Школата за магии бяха на път да бъдат разкрити и предстоеше да се предложи размяна срещу тристате американци. Трябваше да накара Буров да продължи да вярва, че Алеви не крои планове да отмъкне няколко американци от школата и да ги покаже на света. Но нямаше да може повече да заблуждава Буров и той щеше да изтръгне от него всичко, което поискаше, с помощта на наркотиците, палките, електрошоковете или пък просто с графиките на полиграфа. След това Буров щеше да евакуира лагера, а КГБ да предупреди трите хиляди агенти в Америка. Това щеше да бъде краят на операцията и краят на безследно изчезналите американци, които щяха да бъдат окончателно и завинаги загубени.

Лиза не проговори, докато вървяха.

— Нина Стърджис и Мери Ауербах — най-сетне каза тя.

— Кой?

— Двете американки, които са се самоубили.

Холис не отговори.

— Сам… Утре ще гледаме как единадесет свестни мъже и жени ще умрат по ужасен начин. След това ще ни разпитват седмици наред. Може никога да не напуснем задните стаи на онази сграда. Знаеш, че това е така.

Холис отново не каза нищо.

— Мислех си… — тихо каза Лиза, — ако тази вечер си легнем… и просто продължим да спим… заедно… ти и аз… завинаги. Няма ли да е по-добре така? Да останем прегърнати? Те са използвали газовата печка… — добави тя.

Холис я погледна. За пръв път, откакто се познаваха, той се чувстваше изцяло отговорен за живота й. Но ето че сега тя се опитваше да вземе съдбата на двамата в свои ръце.

— Имало е много сутрини, в които не съм очаквал изгрева с нетърпение — каза й той. — Но ще дочакаме и този. Заедно. Не искам да чувам повече за това.

— Съжалявам… Не искам да го правя без теб… но тази нощ ще бъде толкова дълга.

— Може би през тази дълга нощ ще успеем да намерим отговорите, които търсим.