Юрий Дружков
Приключенията на Моливко и Сръчко (34)

Тридесет и четвърта глава

отново за гълъбите, които нарушават правилата за уличното движение

Джафкайки, черният пес хукна подир бялата линейка. Тя летеше по улиците като мълния, като ракета. Шофьорът искаше да мине по най-краткия път. Болното момче ръкомахаше и продължаваше да вика с разбойнически глас:

— Не ща в болница! Аз съм ррразбойник!

Шалчето, с което се беше увил, се размота и за голямо учудване на Доктора се показа рижа брада.

— Брада… — побледня докторът. — На момченцето му поникна брада! Някаква нова болест! По-скоро в болницата!

Но бялата линейка сякаш нарочно не помръдваше от мястото си.

— По-бързо! — настояваше докторът. — По-бързо!

— Не мога! — отвърна бледият шофьор и посочи към улицата. — Гълъби. На улицата има гълъби. Пречат!

— Вася! — простена докторът. — Защо тръгна без махателя?

— Виновен съм. Забравих…

— Вася, колкото и да ми е мъчно, ще трябва да те накажа. Вася, ще получиш мъмрене!

Докторът слезе от линейката да разпъди гълъбите:

— Къш! Къш! Къш!

По-бързо от ракета пиратът изскочи през полуотворената вратичка. Докторът не успя да види в коя уличка се скри брадатото момче. Гълъбите спокойно се разхождаха наоколо, без да обръщат внимание на стенещия Доктор, на Вася и на бялата линейка.