Юрий Дружков
Приключенията на Моливко и Сръчко (30)

Тридесета глава

отново за двете малки кончета

Двете малки кончета все така стояха до портата на зоологическата градина, печално размахваха кафеникави опашки, гледаха към любопитните минувачи и мълчаха. А любопитните минувачи гледаха кончетата и си говореха.

— На кого са тия кончета? — питаше милиционерът.

— Сигурно това са диви кончета — рече някой.

А от портата на зоологическата градина изтича червендалест очилат човек.

— Покажете ги! Къде са кончетата? Пуснете ме да мина, другари! Аз съм директор на зоологическата градина.

— Аха, така значи? Той е директор! А зверовете бягат! По улиците бягат!

— Това не са зверове, граждани! Това са кончета! Ах, какви кончета! Рядка порода! Много рядка!… Ох, гладничките ми кончета!…

— Безобразие! — обади се никой. — Оставили кончетата гладни! И това ми било директор! Директор, пък кончетата гладни.

— Ще пиша във вестника. Няма така да го оставя! — рече един минувач, подавайки на кончето прясно меко хлебче.

А друг минувач окачи на главата на другото конче като торба цяла мрежичка с хлебчета.

— Аз вземам кончетата! — заяви категорично директорът. — Който иска да ги види, да дойде в зоологическата градина. Ще ги яздят малките дечица. Безплатно!

Разбойниците, които седяха в задушната витрина на магазина като в стъклен буркан, видяха как поведоха кончетата към зоологическата градина.

— Ограбват ни! — закрещя пиратът. — Това са наши коне! Лично наши!

И той започна да ругае, ала никой не го чуваше.

Никой вече не гледаше към разбойниците, освен Петното. То търпеливо клечеше до витрината и от време на време изджафкваше към минувачите.

Зад вратата на витрината нещо забръмча, ключът щракна, вратата се отвори и влезе чистачката с прахосмукачка в ръце.

— Леле-мале! — рече тя. — Как сте попаднали тук? Всичко сте обърнали с главата надолу! Ей сега ще извикам милиция!

— Ние, без да искаме! — отвърнаха жално разбойниците. — Друг път няма!

— Как не те е срам, момиченце! Вече си голяма — рече чистачката на преоблечения шпионин.

— Аааа!… — захленчи Зирка.

— Не плачи, моля ти се! Не мога да понасям, когато децата плачат. Върви си и друг път да не си посмяла! Майка ти сигурно те чака.

Разбойниците изскочиха от магазина. Петното високо залая. Шпионинът пустоса смаяната чистачка и избягаха.

Петното поведе разбойниците към Тихия кей по следите на Моливко и Сръчко.