Юрий Дружков
Приключенията на Моливко и Сръчко (2)

Втора глава

за двете кончета

Сръчко издрънча като празна консервена кутия. Но не го заболя. Та нали беше железен! Само малко се уплаши. Никога досега не беше летял.

— Ти си истински вълшебник! — възкликна Сръчко. — Дори аз не мога да правя живи картинки!

— Ами сега как ще се върнем в нашите кутийки? — въздъхна Моливко, разтърквайки цицината на челото.

— Няма да се връщаме! — замаха с ръце Сръчко. — Там е тясно! Тъмно! Аз искам да тичам, да скачам, да се возя, да летя! Нарисувай нов самолет! Ще пътешествуваме! Ще видим с тебе истински самолети! Всичко по света ще видим!

Но на Моливко, кой знае защо, вече не му се искаше да лети.

— Я по-добре да нарисувам кончета.

И върху бялата стена на къщата Моливко нарисува две много хубави кончета. Те си имаха меки седла и красиви юздички с ярки златни звездици.

Нарисуваните кончета най-напред помахаха с опашки, после весело зацвилиха и изведнъж се отделиха от стената.

Сръчко само зяпна и седна на земята. Така правят някога, щом на нещо много се учудят.

— Ти си голям вълшебник! — възкликна той. — Аз за нищо на света не мога ги направи!

— Време е да тръгваме — рече скромно Моливко, доволен от похвалата. — Избери си конче и го яхвай — предложи той.

Сръчко хареса повече бялото конче. За художника остана кафявото.

Те яхнаха кончетата и тръгнаха да пътешествуват.