Дж. Р. Уорд
Тъмна любов (37)

34

Бет се взираше в безбрежната бяла далечина. Намираше се в някакво сюрреалистично място с размити граници, което създаваше впечатлението, че е безкрайно.

Изплувала от мъглявината, една самотна фигура, осветена отзад, постепенно се приближаваше към нея. Чувстваше, че е мъж и че не представлява опасност за нея. Стори й се, че го познава.

— Татко? — прошепна тя. Не беше сигурна дали има предвид собствения си баща или самия Бог.

Мъжът все още беше доста далече, но вдигна ръка за поздрав, като че ли я беше чул.

Тя пристъпи напред, но внезапно усети в устата си непознат вкус. Докосна устните си с пръсти. Погледна към тях и видя, че са червени.

Мъжът отпусна ръката си. Той като че ли знаеше какво означават червените петна.

Бет внезапно се върна в тялото си. Имаше чувството, че е катапултирала и се е приземила върху чакъл. Всичко я болеше.

Извика. Щом отвори уста, отново усети непознатия вкус и преглътна инстинктивно.

И стана чудо. Кожата й се изпълни с живот, както балонът се пълни с въздух. Сетивата й се възвърнаха.

Слепешката сграбчи нещо твърдо и се вкопчи в източника на този вкус.

Рот усети как Бет подскочи, сякаш през нея мина електрически ток. След това започна нетърпеливо да пие от шията му на големи глътки. Ръцете й стиснаха здраво раменете му, ноктите й се забиха в плътта му.

Рот нададе вик на триумф и се отпусна на леглото, за да може кръвта му да тече по-лесно. Извърна главата си на една страна, разкривайки шията си за устните й. Бет изпълзя върху гърдите му, косата й се разстла върху него. Въодушеви се от влажните звуци при смукането и съзнанието, че й дава живот.

Прегърна я леко и погали ръцете й. Насърчаваше я да пие повече. Да вземе всичко, което й е нужно.

Мина доста време, но накрая Бет вдигна глава. Облиза устните си и отвори очи.

Рот беше впил поглед в нея. На шията му зееше рана.

— О, господи… какво съм ти сторила? — Тя протегна ръка, за да спре кръвта, която се процеждаше от вената му.

Той хвана ръцете й и ги допря до устните си.

— Ще ме приемеш ли за твой хелрен?

— Какво? — Беше й трудно да разсъждава.

— Омъжи се за мен.

Погледна раната на шията му и стомахът й се сви.

— Аз… аз…

Изведнъж я преряза силна болка. Разля се по цялото й тяло. Отведе я в мрачната клетка на агонията. Тя се преви и се затъркаля по матрака.

Рот се надигна и я притегли в скута си.

— Ще умра ли… — простена тя.

— О, не, лийлан. Няма да умреш. Болката ще премине — прошепна той. — Но няма да ти е лесно.

Целият й храносмилателен тракт се сви конвулсивно и тя падна по гръб. Едва различаваше лицето на Рот от болка, но все пак забеляза тревогата в очите му. Той пое ръката й в своята, а тя се сгърчи от новия мъчителен пристъп.

Зрението й се замъгли. Дойде на себе си за миг, после пред очите й пак падна мъгла. Цялата беше потънала в пот, чаршафите бяха мокри. Стисна зъби и се изви като дъга. Въртеше се ту на едната, ту на другата страна, опитвайки се да избяга от болката. Не знаеше откога е така. Може би часове. Или дни.

Рот беше до нея през цялото време.

За пръв път той въздъхна облекчено някъде след три през нощта.

Бет най-после лежеше неподвижно. Но не мъртвешки неподвижно. Просто тялото й се беше успокоило. Беше толкова храбра. Понесе болката, без да хленчи, без да плаче. Дори той се беше молил преобразяването да приключи по-бързо.

Бет каза нещо прегракнало.

— Какво, моя лийлан? — Той сведе глава към устните й.

— Душ.

— Добре.

Стана, пусна водата и се върна за нея. Внимателно я взе на ръце и я отнесе в банята. Не можеше да стои права, затова я сложи да седне на мраморния плот, съблече дрехите й и отново я вдигна на ръце.

Застана под душа и остави водата да се стича по гърба му, вместо директно върху нея. Искаше първо да провери дали температурата няма да й е неприятна. Бет не протестира и Рот най-напред подложи под душа краката й, за да не бъде усещането твърде внезапно. Постепенно остави струите да обливат цялото й тяло.

Водата, изглежда, й хареса, защото тя изпъна шията си и отвори уста. Видя кучешките й зъби и реши, че са много красиви. Ярко бели. Много остри. Спомни си какво изпитваше, докато тя пиеше от него. Придърпа я към себе си само за да я прегърне за миг. След това пусна краката й, за да стъпи на пода, като я придържаше с едната си ръка, с другата взе един шампоан и изсипа малко на главата й. Разтърка косата й, докато шампоанът стана на пяна, след това го изплакна. После масажира тялото, натривайки го със сапун и я изми, като внимаваше да не остане нито едно сапунено мехурче.

Вдигна я отново на ръце, спря водата, излезе изпод душа и взе една хавлиена кърпа. Обви я в нея, сложи я да седне на плота и я остави да се подпре на стената и огледалото. Внимателно попи водата от косата, лицето, шията и ръцете й. След това подсуши краката, прасците и коленете й.

Известно време кожата й щеше да е свръхчувствителна, също така очите и ушите й.

През цялото време на преобразяването наблюдаваше за промени в тялото й, но не забеляза такива. Височината й си остана същата и идеално се вместваше в обятията му. Питаше се дали пък няма да може да излиза и през деня.

— Благодаря ти — прошепна тя.

Целуна я и я отнесе на дивана. После махна мокрите чаршафи и подложката под тях. Доста се потруди, докато оправи леглото. Едва успя да намери друг комплект чаршафи и адски се озори, докато ги опъне както трябва. Когато приключи, повдигна Бет и я сложи да легне върху чистите атлазени постелки.

Бет въздъхна облекчено и това беше най-големият комплимент, който някога бе получавал.

Коленичи до леглото, но изведнъж осъзна, че кожените му панталони и кубинките му са вир-вода.

— Да — прошепна тя.

Той я целуна по челото.

— Какво „да“, моя лийлан?

— Ще се омъжа за теб.