Ан Уийл
Следи по пясъка (4)

Четвърта глава

— Не съм флиртувала с него! — навъсено възрази тя.

— Той е привлекателен и повечето жени сигурно го харесват. Преди малко и ти го гледаше с възхищение. Или може би си искала да го рисуваш, а флиртуваш само с бели мъже от англосаксонска раса и протестантско вероизповедание?

— Не флиртувам с никого! Старая се да завържа приятелски отношения с хората, независимо от цвета на кожата и религиозната им принадлежност! Между другото, капитанът никак не е очарован, че двамата с теб ползваме една каюта!

— Това не е негова работа. Той отговаря за сигурността на пътниците и за нищо друго. И ако пак започне да се притеснява, можеш да му кажеш, че на шхуната липсват благоприятни условия за прелъстяване на дами. През стените всичко се чува, а в каютите е непоносима жега. Разбира се, той може би гледа на нещата от друг ъгъл, защото моряците с месеци не се връщат вкъщи, като на всичко отгоре са принудени по цял ден да съзерцават полуголи туристки.

— Смяташ ли, че моряците харесват повече белите жени? Белият цвят на кожата не е кой знае колко красив, а гледката на изгоряла от слънцето бяла кожа е направо непоносима!

— Съгласен съм, но след няколко дни ще добиеш бронзов тен и току-виж се харесаш на нашия капитан… Ненапразно той те наблюдава с мрачен поглед.

— Надали ще рискува работата си, като се закача с клиенти.

— Защо не? Може някоя от пътничките да няма нищо против да се впусне в отпускарска авантюра с красив мургав капитан…

— Може би… — отвърна тя. — Дано само е способен да прецени правилно кой търси краткотрайни любовни авантюри и кой — не.

— Дано — сви рамене Дийн. — Но не всеки мъж може да разчете мислите на една жена… Нали, Вик? — обърна се към приближилия се мъж той.

— За какво става дума?

— Обяснявам на Шарлот, че е трудно да разбереш за какво мисли една жена.

— Подписвам се и с двете ръце. От двадесет и шест годишен се мъча да разбера какво мисли Оли и още не съм успял.

На шхуната удари гонг, подканвайки пътниците за вечеря. Останалите членове от групата вече бяха насядали около сгъваема маса. Оли повика Дийн при себе си:

— Ела да седнеш до мен. С Вик мога да говоря винаги, когато поискам. Ето, сега съпружеските двойки са разделени и до всяка жена седи друг мъж, а не собствения й съпруг. Като на истинско събиране!

— Какво става, Стен? Да не би жена ми пак да те командва? — поинтересува се Вик.

— Предпочитам да ме наричат с пълно име, ако нямате нищо против — високомерно каза Нийдсън.

— Дадено, Стенли. Макар че аз например не си спомням кога за последен път ми викаха Виктор. Освен на кръщенето ми може би — добродушно поясни Вик и Шарлот реши, че нищо на света не може да извади този човек от равновесие.

Корабният готвач и неговият помощник сложиха на масата голямо плато пържена риба, картофи, салата и цяла купа с тънко нарязан и изпържен чесън. Рибата бе уловена от екипажа по време на плуването.

— Ммм… Възхитително! — промърмори Бил.

Шарлот забеляза, че Нийдсън няма чесън в чинията си и му подаде купата.

— Без мен, благодаря — заяви той на висок глас.

— Чесънът е много полезен — отзова се Оли от другия край на масата. — Понижава високото кръвно налягане или нещо такова.

— Стенли, ако не хапнеш от чесъна, след вечерята всички ние ще ти миришем непоносимо — добави Джанет. — Вземи си малко, много е вкусен.

Шарлот се хранеше и слушаше коментарите на готвача и неговия помощник на местния език.

— Не, Хасан, тези хора не ядат като германците, които бяха преди тях. Германците се хранят от сърце. Човекът с лицето на змия гледа сякаш в чинията му има кози дърдонки.

— Да, но момичето до него, което плува под вода, се храни с удоволствие. И другите също. Само Змийските Очи се мръщи.

За голямо учудване и разочарование на пътниците, които очакваха изобилие от тропически плодове, десертът представляваше компот от праскови. Шарлот знаеше, че на повечето острови няма плодове и зеленчуци, но се надяваше, че някъде по пътя готвачът ще се запаси с ананаси и папая.

Вечерята приключи с кафе. Уморените след нощния полет пътници започнаха да се замислят за отдих. Моряците миеха чинии някъде на кърмата.

Там беше и Маник. Той запали цигара. Шарлот долови познатата миризма на тютюн, мед и кокос. Представи си малката къща на дядо си с верандата, на която той прекарваше много време, като пушеше своята лула…

Професорът отново извади книгата. Оли и Силвия си приказваха през масата, като говореше предимно Оли, а госпожа Нийдсън слушаше. Съпругът й стана.

— Хайде да вървим, Силвия. Лека нощ — хладно изрече той.

Жена му веднага скочи на крака, пожела: „Лека нощ на всички.“ и го последва.

— Сякаш са в меден месец, нали? — отбеляза Вик.

— Бързат да останат насаме…

Даян се изкикоти невъздържано, а Оли свъси вежди, набързо огледа лицата на останалите и каза:

— Недей, Вик. Не е хубаво да говориш така.

— Как бих искал да се поразтъпча по брега — мечтателно каза Бил Уорън, като гледаше острова, окъпан в лунна светлина. — Но моторницата ще събуди Нийдсънови, а и екипажът сигурно вече си почива…

Шарлот стана от масата.

— Отивам долу да се измия и да взема нещата си — каза тя на Дийн.

— Добре — отвърна той и се надигна от стола.

Когато Шарлот се върна на палубата, всички вече се бяха разотишли. Край масата бяха останали само Дийн и Даян. Тя вдигна глава:

— Не съм свикнала да си лягам рано, а Дийн ме учи да играя на думи.

„Да му е честито. Не вярвам да напишеш без грешка дори една дума, особено ако е с повече от две срички“, помисли Шарлот, ала веднага се упрекна.

С малка крачна помпа тя бързо наду дюшека и след няколко минути вече лежеше в импровизирано легло върху възглавница, донесена от каютата. Над нея се простираше нощното небе на екватора. Дядо й твърдеше, че когато се взираш в нощното небе, всъщност виждаш звездите такива, каквито са били преди хиляди години… А светлината от по-далечните звезди е започнала пътуването си към Земята още преди на нея да са се появили хората…

Внезапно върху лицето й падна сянка.

— През нощта ще се застуди. Ето ви одеяло — прозвуча гласът на Маник.

Шарлот седна в леглото.

— Благодаря ви, Маник, много сте внимателен. Но аз имам одеяло — отговори Шарлот. Тя наистина беше взела едно леко, но топло одеяло от лаймска вълна, собственост на Кей, която бе го купила с намаление, след като някой от пътниците в първа класа го бил изгорил с цигара. — Но може би това, което донесохте, ще потрябва на господин Ричмънд.

— Ще му го дам. Той е с жената с бели коси.

— Русите коси — механично го поправи Шарлот.

— Русите коси. Благодаря. Не говоря вашия език както трябва. Лека нощ…

 

 

Тя отвори очи и с недоумение видя над главата си светлосиньо небе и корабна мачта. След това си спомни как беше заспала, люшкана от вълните, и как през нощта вятърът свиреше в корабните въжета…

Снощи заедно със завивките беше взела и бански, за да вземе сутрешен душ на палубата. Но наоколо беше тихо, всички на кораба още спяха. За да не буди останалите, тя реши да поплува до острова и да се изкъпе по-късно. Шарлот се сгуши под одеялото, навлече банския, след това сгъна завивките и извади запушалката на дюшека. Със силно свистене през отвора излезе струя въздух. Изплашена, че шумът ще събуди Дийн, тя предпазливо надникна и видя неподвижното му тяло, завито с одеяло, и кичур тъмна коса.

Шарлот тихо се спусна по трапа. Водата й се стори студена, но когато се отдалечи от кораба и заплува към брега, океанът сякаш се стопли. Не след дълго тя вече излизаше на приказния плаж с дребен златист пясък — мечта на всеки фотограф, правещ снимки за рекламни брошури.

Тя се обърна и погледна „Морската птица“. На шхуната не се долавяха признаци на живот. Може би останалите си отспиваха след тежката нощ в задушните каюти, където прибоят и плискането на вълните в корпуса на кораба се чуваше по-силно, отколкото на палубата.

След като бе седяла почти две денонощия, Шарлот реши да се пораздвижи. Направи гимнастика и няколко пъти претича от единия край на плажа до другия, като правеше балетни скокове във въздуха. Цялото й същество ликуваше. Ето че се намираше на това прекрасно място, започва нов ден, а някъде отвъд океана намръщени хора навличаха дебели зимни дрехи, за да излязат навън…

Когато се натича, тя тръгна да обикаля малкото островче по брега. Един коралов жерав важно пристъпяше в плитчините; ситният пясък беше като разчертан с тънки линии. Това бяха следите на малки полупрозрачни крабове, които живеят на брега. Ако се опиташ да хванеш такъв краб, той започва да бяга с невероятна бързина по пясъка, като оставя по него дири, подобни на снопче конци.

От другата страна на островчето откри още един плаж, поплува и там, седна до водата и започна да наблюдава как вълните се плискат в краката й.

— Добро утро!

Шарлот подскочи.

— Ооо… Маник… Така се изплаших! Добро утро. Тук наистина е прекрасно. И вие ли плувате всяка сутрин?

Той кимна.

— Видях ви, докато се бръснех. Не ви ли е страх тук сама?

— От какво да ме е страх? — усмихна се тя.

— Европейците се страхуват от змии и паяци — това беше моментът да му каже, че вече е била тук и познава островите, но той продължи: — Как прекарахте нощта?

— Много добре, благодаря.

— Това е хубаво. Някои не са спали добре тази нощ — говореше Маник, като се приближаваше към нея. — Казват, че за европейците сънят е проблем… те не спят добре.

— Животът в Европа не толкова здравословен, както на Малдивите — кимна Шарлот. — Хората преяждат, препиват и се заседяват на едно място.

— Но вие изглеждате в добро здраве. И имате хубаво тяло — поласка я той и я огледа от главата до петите.

— Аз… боледувам много рядко и… имам приятна работа, която обичам.

— Каква е вашата работа?

— Работя в туристическа компания, само не казвайте на никой.

— Няма да кажа.

— Дойдох тук само защото ползвам голямо намаление, иначе не бих могла да си позволя такава почивка.

— Не зная колко струва подобна обиколка — сви рамене Маник. — Но хората тук са по-бедни от европейците. За мен парите нямат значение. Бих искал да имам собствено корабче, но е невъзможно. Всъщност това няма значение, защото съм капитан на хубава шхуна.

— Имате ли жена и деца? — попита Шарлот.

Той поклати глава.

— Не, но другите моряци имат. Девет месеца са в морето и един месец — вкъщи. А това не е хубаво… Някой идва — по плиткото край брега към тях се приближаваше Дийн. — Трябва да проверя какво става със закуската. Али е добър готвач, но сутрин го мързи — поясни бързо Маник и закрачи в друга посока.

— Добро утро. Много рано си станала! — провикна се Дийн от разстояние.

— Да не съм те събудила, като изпусках въздуха от дюшека?

— Не. Чух гласове долу и станах. След това видях, че си на плажа и че той — кимна към отдалечаващия се Маник — тръгва насам. Реших, че не е зле да го последвам…

— Как спа?

— Много добре. Но от утре започвам да се бръсна на палубата със студена вода. В онази баня се чувствам като голяма пуйка, сложена в прекалено тясна фурна.

— Долу е адски задушно — съгласи се тя. — Особено за теб. Станаха ли другите?

— Само Вик. Бил спал добре. Предполагам, че преди лягане си е пийнал…

— Значи все пак е пренесъл една бутилка — Шарлот се изправи. — Е, ще се връщам на кораба. Слънцето вече започва да напича, а освен това искам да взема душ преди закуска…

 

 

На палубата Вик поливаше Оли, която бе по бански, с душа. Шарлот и Дийн видяха как той прегърна съпругата си през кръста и закачливо я целуна.

— Хубава двойка са — забеляза Дийн.

— Да, и Уорънови също. Но съпрузите Нийдсън не са добри компаньони и събеседници… Както и професорът с неговата книга…

— А какво ще кажеш за Даян?

— Когато я видях на летището „Хийтроу“, реших, че е типична безмозъчна блондинка, но може и да притежава някои качества…

— Тя не може да пише грамотно, но същото се твърдеше и за Чърчил. Ако обаче единственото й развлечение остане играта на думи, ще поиска парите за обиколката да й бъдат върнати. Дано на някой от островите да има дискотека!

— Сигурно ще има, макар да не съм сигурна дали останалите ще изпаднат във възторг от високите децибели.

— По този въпрос съм солидарен с останалите. А ти харесваш ли реге и хеви метъл?

Шарлот поклати глава.

— Единствените две касети, които взех със себе си са на Елтън Джон и изпълнения на Менухин…

— И аз предпочитам подобна музика. По-късно можем да си сменим касетите.

На палубата се разнесе аромат на кафе и препечени филийки. Шарлот се изкъпа и слезе в каютата да се преоблече. Отвори гардероба и изпита странно усещане, когато видя мъжки ризи и джинси, закачени до своите дрехи. Върху горното легло бяха оставени книги.

Погледна заглавията: един криминален роман, два пътеписа и една антология на поезията на XX век. Това я учуди. Дийн не приличаше на човек, който за отмора чете стихове. Но колкото и бързо да се сближаваха хората по време на почивка, какво всъщност знаеше за него? Или пък за Маник, който вече бе станал напълно непознат чужденец за нея?

 

 

За закуска всички получиха по чаша сок и по един малък омлет с препечени филийки, масло и ананасов конфитюр. Шарлот си спомни за дядо си, който настояваше тя да изяжда всичко, което се слага в чинията й.

Останалите заявиха, че маслото е гранясало, а Нийдсън се оплака, че омлетът бил препържен, чаят миришел, а филийките не били препечени достатъчно. Шарлот се чудеше как ще изтърпи две седмици такъв съсед по маса.

По едно време Дийн заяви:

— Като се вземе предвид размерът на кухненското помещение и жегата около газовите котлони, храната е учудващо прилична. Не вярвам, че бихте се справили по-добре, Нийдсън, ако отговаряхте за кухнята.

Нещо в гласа му накара всички да млъкнат и напомни на Шарлот първото й впечатление от него на летището…

След закуска туристите отидоха на брега и се разпръснаха по плажната ивица, обрасла с палми и храсти. Преди да се гмурнат с акваланги, Джанет и Шарлот тръгнаха да търсят сенчесто място, на което да оставят дрехите си.

— Екипажът сигурно се радва, че за някой и друг час ги оставихме на мира — усмихна се Джанет. — Изкарахме кошмарна нощ. Вие с Дийн сте най-добре. Представяш ли си — в два часа през нощта професорът включи и лампата, и вентилатора, а вратата му беше отворена!

— Може би той не осъзнава, че през нощта шумовете се чуват значително по-силно.

— Може би. А когато той заспа, Нийдсън започна да хърка като тюлен. Горката Силвия! Бил направо побесня и иска да говори с професора. Обаче нямам представа какво да правим с Нийдсън.

Изведнъж проехтя силен вик…