Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 2 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2012)

Издание:

Александър Беляев. Ариел

Руска. Второ издание

 

Библиотечно оформление: Стефан Груев

Редактор: Жела Георгиева

Художник: Ясен Василев

Художник-редактор: Веселин Вълканов

Технически редактор: Иван Андреев

Коректор: Стойка Василева

 

Издателство „Отечество“, София, 1983

Печатница „Г. Димитров“, клон Лозенец

 

Изд. №964.

Дадена за набор: март 1983 г.

Подписана за печат: юли 1983 г.

Излязла от печат: август 1983 г.

Формат 1/16/60/90.

Печатни коли 25.

Усл. изд. коли 24,53

Цена 2,04


Как беше открита Атлантида

I. Последната експедиция

— Чудесна мисъл!

Мистър Соли отмести книгата настрана и повтори още веднъж:

— Да. Чудесна мисъл! — и потъна в размисъл.

Мистър Соли беше преуспяващ нюйоркски фабрикант и борсов спекулант, забогатял от военни доставки през време на световната война.

Войната е прекрасно нещо за такива хора. Колкото по-високо растяха планините от трупове на бойните полета, толкова повече се закръгляше текущата сметка на мистър Соли. Към края на войната мистър Соли „струваше“ няколко милиарда долара.

Но когато достигна върховете на финансовото могъщество, му се случи неприятна история. Разкошните обеди, обилно поливани с фини вина, предизвикаха заболяване на кръвоносните съдове на мозъка. И той получи мозъчен удар, когато най-малко очакваше. Парализираха се дясната му ръка и кракът. Ударът беше лек и благодарение на добрите медицински грижи след няколко месеца болният се оправи. Парализата видимо премина. Но лекарят категорично забрани на мистър Соли да се връща към търговската дейност.

— Достатъчно сте работили — каза лекарят. — Ако искате да запазите здравето си, трябва напълно да промените живота си. Пътувайте, занимавайте се с колекционерство, с благотворителност — с една дума, с каквото искате, само за да запълните времето си и да се развлечете, но избягвайте умственото и нервното напрежение. Иначе не отговарям за живота ви.

След този ултиматум пред мистър Соли изникна трудният въпрос с какво да запълни живота си и как да използува несметните си богатства?

Той нямаше семейство. Това още повече усложняваше положението. Нямаше за кого да се грижи освен за себе си.

Да отиде в Африка на лов за лъвове, както Рузвелт?

Твърде силните усещания от този вид спорт не привличаха Соли.

Благотворителност?

Само мисълта за това предизвикваше на тлъстото му червендалесто лице гримаса на отвращение. Много изтъркано, банално. Да попълни чек за сто хиляди долара в полза на университета, за да се полюбува след това на портрета си във вестниците? Празно и скучно.

Мистър Соли се опита да се занимава с колекционерство. Започна да купува картини на стари италиански майстори. Но всички тези леонардодавинчиевци и рафаеловци очевидно не бяха се съобразили с американското търсене. Повечето от редките картини бяха вече купени. След като се изложи с купуването на един „оригинален“ Кореджо, който се оказа изкусна имитация, Соли почувствува отвращение към живописта.

Последва колекциониране на австралийски бумеранги, на китайски звънчета… Колекцията, съставена от триста и петдесет вида живи бълхи, събрани от всички краища на света, накара хората да заговорят за него известно време. Но всичко това не го задоволяваше… Трябваше да се намери нещо забележително, нещо, което може би ще обезсмърти името му.

След като бе вкусил от плодовете на богатството и властта, мистър Соли тайно мечтаеше за слава. Но как да я кули? Това съвсем не беше така просто, както с борсовите акции.

И ето, когато вече губеше надежда да намери достойна за живота си цел, чистата случайност му дойде на помощ.

Личният секретар на мистър Соли случайно беше оставил на бюрото пъстра книжка със сиви и сини ленти на корицата. Това беше томче на френски език: „Роже Девин. Изчезналият континент Атлантида — шестата част на света“.

Милионерът прегледа от скука книгата, но няколко реда спряха вниманието му.

„Необходимо е да се създаде — пишеше авторът — експедиция от кораби на всички нации за изследване на Атлантическия океан, за да се намери свещената земя, в която спят общите прадеди на древните нации, на Европа, Африка и Америка.“

„Подводна експедиция за търсене на Атлантида… Чудесна идея!“

Мистър Соли запали пура и се отдаде на честолюбиви мечти. Той, мистър Хенри Соли, открива този изчезнал континент. Ще стане нов Колумб. Ще забие звездното американско знаме на този изчезнал континент. А колекциите на дъното на океана! Там навярно няма да има имитации. Всички оригинали ще имат неизмерима ценност. „Добра идея за влагане на капитала — мярна се в главата му, свикнала да подхожда към всичко с търговска сметка. — И слава, слава…“

Да, непременно трябва да се помисли за това. Въпросът трябва да се проучи. Мистър Соли разгледа приложената библиография в края на книгата: „Само колекцията от книги в Смитсънианския институт съдържа над 50 000 тома…“

„Е, това е вече прекалено! — Мистър Соли се намръщи, като си представи купищата книги. — Впрочем за какво са учените? Ще им възложим да направят необходимия подбор. А засега да се запознаем с Девин.“

Мистър Соли забрави дори строгия режим на лекаря и се заседя до полунощ, задълбочен в четене на книгата.

На сутринта личният му секретар мистър Картър го видя необичайно оживен и остана слисан от думите му.

— Картър! Заминаваме на подводна експедиция да търсим Атлантида…

Картър отвори широко очи, след това погледна оставения вчера том на Девин и разбра всичко.

„По-добре да беше ловил бълхите си“ — помисли си Картър. Него никак не го привличаше тази експедиция. Съвсем наскоро се бе сгодил.

Но с обичайната си любезност промълви:

— На вашите услуги, сър.