Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Новела
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead (2012)

Издание:

Стефан Дичев. Неуловимият

Новели за юноши

 

Рецензент: Иван Цветков

Редактор: Методи Бежански

Художник: Георги Недялков

Художествен редактор: Петър Тончев

Технически редактор: Маргарита Воденичарова

Коректор: Елена Иванова

 

Българска. Първо издание. Литературна група V. Година 1976

Дадена за набор на 13.XI.1975 г. Подписана за печат на 13.II.1976 г.

Излязла от печат на 13.III.1976 г. Формат 60X90/16.

Тираж 30 000. Печатни коли 6,25. Издателски коли 6,25.

Цена на книжното тяло 0,28 лева. Цена 0,61 лева

 

„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС, София, 1976

Държавен полиграфически комбинат „Д. Благоев“ София 1976

История

  1. — Добавяне

2

Преди да влезе в селото, от височината Левски внимателна огледа пътя. И къщите край него. Бабичка някаква хранеше кокошките в най-близкия двор. По-нататък две деца, яхнали магаре, обикаляха дръвника. И разпрегната кола видя. И няколко овце, скрили се на сянка. Турци нямаше.

Той отново подкара коня си и спокойно навлезе между разкривени крайпътни плетища. Беше почти без дегизировка. Само с малки руси мустачки. А на главата — фес. В извехтяло шаячно сетре, с оръфана кордела, вързана на фльонга, в тоя слънчев неделен ден Левски приличаше на селски даскал, тръгнал да се глави.

И все пак не всичко беше тъй безпрепятствено, както изглеждаше на пръв поглед. Зад един от плетищата лежаха заптии. На стража бяха. Пазеха да не дойде Баш комитата. Ала напечени от слънцето, те бяха задрямали. Сега юнашко хъркане се носеше надалеч и всеки би го взел за грухтене на свине. Пчела бръмчеше край мустаците на единия; в просъница той замахваше да я пропъди: отваряше едното си око, после другото и пак заспиваше. А другарите му така и не помръдваха… Да, тъй и не видяха конника, който спокойно мина по пътя отвъд плета. Но и той не ги видя.

Пътят на Левски водеше към селския мегдан. А там бе черковата. Той скокна от коня. Завърза поводите му в разцъфналата слива. Огледа околовръст и влезе в черковния двор.

Двамина богомолци се бяха отделили в притвора и си говореха шепнешком. Единият по външност изглеждаше да бе тукашен учител. Другият — в селски дрехи, груб и суров мъжага. Когато голямата черковна врата се отвори, те едва-едва погледнаха влезлия и пак потънаха в разговора си. Ала Левски не ги отмина. Приближи и закачливо рече:

— А аз си мислех, че мене чакате!…

— Брате Левски!… Апостоле наш! — възкликнаха в един глас двамата и смаяно го гледаха.

— Е, е, рано е още да биете камбаната!… — усмихна им се и ги здрависа.

— Как мина? — зашепнаха те и радостно, и разтревожено. — Като се забави… Рекохме, че си се върнал…

— Да се върна!… Защо? Нали се уговорихме. Пък и оттук води пътят ми!

— Ама не срещна ли заптиите? — изненада се учителят.

— Заптии ли?

— Че то цялото село е пълно… Снощи като скакалци налетяха.

— Чудно, никого не видях. И бинбашията Ибрахим ли е с тях?

— И той — в ада дано го заврат! — изръмжа мъжагата.

— А вашите хора, ратаите, тях откараха ли ги?

— Тук са още… Докато не пусне черкова…

— Тогава, братя… заптии… незаптии, да влизаме; казах ви, и мен път ме чака!

Влязоха. А в черковата яйце да хвърлиш, няма къде да падне. Към свода се надигаха димни облаци. Сред благоговейното мълчание дебелият глас на поп Тодор изпълваше всички ъгли.

Левски обреди с поглед богомолците. Спря на десетината младежи, скупчили се в единия край, между колоните. Това ще са те, ратаите, каза си. Там бяха и близките им. На кого майка или баща, на кого млада невеста.

— Задлъжняха те, старите, на чорбаджи Дръндьо и ей, децата им ратаи му станаха. А той, подлецът, на хаджи Билал ги продаде… И кога ще се върнат, клетите, и ще се върнат ли, никой не знае!… — шепнеше в ухото на Левски учителят.

— Тоя с контошчето ли е чорбаджията? — спря Левски поглед на някакъв мъж средна възраст, енергичен и похватен за всякакви дела. Стоеше до главната колона. Молеше се с дълбоки поклони. Но и гледаше изпод окото стоката си.

— Разсъждавахме в комитета… ако може някак… някак да избягат — продължаваше все тъй шепнешком в ухото на Левски учителят. — По пътя има сгодни места, Апостоле… Ами тъй де! Когото хванат, хванат. Другите поне да се отърват…

— Не е работата до бягство, а до надежда за бъдещето, брате! — спря го с внезапно нетърпение Левски. Видя в очите му недоумение и объркване. Но имаше ли време да му обясни? И само един ли се нуждаеше от такова обяснение?

Той стремително си запробива път между богомолците. Стигна амвона. Изкачи го. Развълнуваното изражение на лицето му неусетно бе станало вдъхновено. А стотици очи отдолу го гледаха. Кой е? Какъв е?…

— Сънародници мои, братя мои! — започна той. Гласът му веднага откри душите. — Отбих се при вас, братя, защото именно тук сте се събрали, а такава ми е длъжността — дето са всички, да бъда и аз!…

Почудата премина в шушукане. Ала той и не очакваше друго. Продължи, надвесвайки се ту към едната страна, ту към другата:

— Братя българи! Теглилата на народа ни не са от днес. Нещастията му нямат подобие. Години — десетки и стотици години вече — чужди крак тъпче нашата страна, чужди ръце я грабят — чужди, па и наши, защото право казва поговорката: от чужд търпи, от свой — два пъти!…

Занемелият свещеник се подаде от олтара. И пак се понесе между богомолците: „Кой е?… Какъв е?“ Но сега вълнението здраво бе сграбчило и тях.

Но не и чорбаджи Дръндьо. Той дебнешком си запробива път, та да разгледа по-добре човека на авмона.

— Търпели сме, но друго време е настъпило, братя, друго време, век на свободата — говореше оттам Левски. — И по цялата наша земя българинът казва: „Не!“

Това окончателно увери чорбаджията кой е непознатият. Тънка усмивчица се разля под мустака му. В благоговейно притихналата здрачевина той незабелязано се запромъква, докато най-сетне открехна малката странична вратичка. Излезе в тесния улей между черковата и високия зид. Примижа, заслепен от светлината. Объркан беше. И изплашен.

Но това трая само миг. Той забърза по сенчестата пътека. Изскокна на мегдана. Качи се на кабриолета си и с трясък се понесе по уличката.