Ели КаРон
Есето на Фарисей (9)

В малкия град (ретроспекция)

Животът в малкия град си течеше по познатите схеми. Отново всяка събота и неделя пред къщата на стареца се разполагаха сергиите на битака. Само дето вратата бе затворена, а напреки между двете й метални греди се развяваха остатъци от полицейската лента.

Прозорците на кухнята бяха изпочупени и зееха като големи черни дупки. Вятърът издуваше потъмнелите от праха пердета, като платна на претърпяла крушение галера. Сещаха се за стареца, когато минаваха покрай къщата и толкова. Каквото било-било — хора вечни няма!

Един бивш военнослужещ не мислеше така. Той живееше в триетажния блок срещу къщата на стареца. Бяха го съкратили поради реформи в армията. Сега през пролетните и летни месеци отглеждаше разсад и обработваше бостан, а през зимата си почиваше.

В деня, когато откриха трупа на стълбището, бившият военнослужещ преточваше зелето си в избата. Прозорчето й гледаше към улицата — точно срещу къщата на стареца. Докато опитваше на вкус разсола, той го видя да се прибира с покупките си. След него влезе мъж, среден на ръст, мускулест и набит, който ходеше разкрачено като борец. Няколко минути по-късно мъжът напусна къщата. Той носеше нещо под мишница (май бе една от люлките на стареца) и веднага се смеси с тълпата пред сергиите. Военният го познаваше — казваше се Веселин Николов, но му викаха „Кърджалията“. Така наричаха баща му, дядо му и пра-пра-дядо му, та чак до девето коляно!

Веселин Николов бе лежал в затвора за спекула. Първата му жена — племенницата на стареца, го напусна още докато излежаваше присъдата си. От брака си с нея Николов имаше двама сина. След либерализацията на пропускателния режим той излезе в чужбина. Върна се в България с друга жена, която също имаше дете — момиченце.

Николов бе истинска напаст — криминален тип, който живееше от незнайно какви доходи, но доста широко. Вечер устройваше оргии в крайпътните заведения. Веднъж бе стрелял при свада, друг път — обесил човек надолу с главата на дърво пред ресторанта. Не даде да го свалят, докато накрая пристигна полиция и изпратиха човека в болница. Той оживя, но както се очакваше, не подаде оплакване — страхуваше се от Веселин Николов.

Бившият военен отиде веднага в полицейското управление и разказа какво е видял през прозореца на избата си. Но лейтенантът само повдигна рамене — малко ли хора са влизали и излизали от къщата? Не можеш да арестуваш някого само защото се е мил на дворната чешма!

Случаят е приключен и толкова! Аутопсията потвърди, че човекът е умрял от сърдечна недостатъчност. Роднините му нямат претенции, та полицията ли ще вземе да се престарава?

Но неочаквано нещата приеха нов обрат. В полицейското управление се получи заповед за издирване и залавяне на опасен престъпник, който се укривал в района (как ли пък не се е укривал! Безчинстваше си съвсем безнаказано. Твърдеше се, че има покровители във високите етажи на властта).

Издирваният бе Веселин Николов, по прякор „Кърджалията“. Мероприятието се провеждаше от НСБОП, съвместно с Интерпол. Николов имаше влязла в сила присъда в Австралия — бяха го уличили в производство на фалшиви долари, трафик на наркотици и подправяне на документи.

Началникът на местната полиция се свърза с окръжния град. Разбра се с колегите си непрекъснато да поддържат връзка. Веднага изпрати полицаи в дома му, но къщата бе празна. Обитателите й, потвърдиха съседи, от месеци ги няма. Един от тях срещнал случайно Кърджалията в София. Той карал бял форд „Сиера“ с хасковска регистрация. Казал, че работи като телохранител, но щял да напуска.

Донесението бе изпратено в НСБОП. В акцията се включиха софийската полиция, КАТ и специалните части. Откриха колата, но от издирвания нямаше следа. Автомобилът, както се и очакваше, се оказа краден: числеше се в списъка на издирваните превозни средства. Обследваха го за улики и го оставиха на паркинга за крадени коли в двора на полицията.