Ели КаРон
Есето на Фарисей (47)

Епилог

Някои мащабни открития избухват с огромна сила на научния Олимп. Такова бе изобретението на Филипов, пресъздадено от Павел Константинович и виртуалния екип водещи световни учени.

Но с течение на времето настъпва равновесие между очакваната и действителна приложимост на всяко откритие, приемано за ключ към универсума. То престава да се ползва с грандиозния и многообещаващ мащаб, с неограничената многопосочност и възможности за въздействие, които му възлагат откривателите.

Павел Константинович скоро осъзна, че изобретението не е панацея срещу агресията, а човечеството е добавило към арсенала си още едно, изключително по своята мощ и ефективност, оръжие за масово унищожение. Вследствие на това той ентусиазирано „прегърна“ идеите на професор Джон Пендри и се зае да направи революционен пробив в „Стелт“-технологиите: да изобрети устройство, което ефективно отклонява електромагнитните лъчения, като прави обектите „прозрачни“ и обтекаеми и те ги заобикалят.

Понастоящем Павел Константинович се подвизава в Имперския колеж в Лондон, където заедно с британските си и американски колеги и учените от т.н. „виртуален инкубатор“, работи в посока неутрализация на собственото си изобретение.

Защо Павел Константинович рязко смени посоката на пътя, който бе извървял и изневери на дългогодишните си търсения? Защото стана ясно, че откритието няма да се използва за мирни цели, като например за безжичен пренос на електроенергия, а за последваща и още по-ожесточена надпревара във въоръжаването с качествено нови бойни средства. Освен това, като се възползва от паниката на най-конвенционално настроените слоеве в обществото, политическата класа узакони повсеместното приложение на биометрията (смарт карти, отпечатъци от пръсти и длани, ирисова диагностика, вградени чипове, скрити камери и прочие средства за личностна идентификация), а службите откриха досиета и започнаха масово проследяване на гражданите, в нарушение на техните права. От своя страна това доведе до нов силен тласък в развитието на био- и нанотехнологиите, на средствата за спътниково и наземно наблюдение, на тоталния шпионаж и заплахата от нов вид фашизоидна демокрация…

Не по-малко удивителна е историята на Бахманов, който (за радост на всички, които го познават и обичат) е жив и здрав, благодарение на мекия еластичен сегмент, заместил грубата и неудобна шина, с цел да подкрепи зарастващия шиен прешлен и вратните му мускули. Както и поради страха му от акари и липсата (по същата причина) на всякакви възглавници в стаята му.

По заповед на Уйлям Апълби, Петра нареди да качат „трупа“ на Бахманов на английската военна фрегата. Корабният лекар веднага го прегледа и установи, че макар и слаби, телесните му функции, като дишане и сърцебиене, са налични. Незабавно го преместиха в интензивния сектор, където той започна бързо да се възстановява. Под непрестанното наблюдение и всеотдайните грижи на Алисия, Бахманов отплава с кораба за Англия. В Лондон той гостува на приятеля си — професор Радклиф и (след като Петра уреди формалностите) отлетя обратно за България.

Постепенно паниката, възникнала на фондовите борси и капиталовите пазари, се уталожи. Основните валути се стабилизираха и лихвените проценти на националните банки започнаха да се повишават. Благоприятната конюнктура позволи на Пърмаков да извърши успешното сливане на Завода за наночипове в Силиконовата долина с голяма фирма от типа ЗАД (Закрито акционерно дружество), специализирана в областта на информационните технологии и програмата TIA (тотална информационна осведоменост) на Пентагона. В резултат, той освободи капитали за модернизиране и разширяване на Завода за радиотехника, възстанови и обнови Института за научно-развойна дейност. Зае се също да спонсорира и най-новите разработки на Павел Константинович, с оглед на големите перспективи и финансови изгоди пред начинанието.

Докато Пърмаков успешно оперира с капиталите на Лия, отглеждането й е поверено на Ана. Детето живее в Дрезден, Германия, където обитава уютния дом на баба и дядо Попангелови. Но това положение скоро ще трябва да се промени. Като единствена наследница на милиардите на Беров, тя следва да получи и престижно образование. За целта е избран колеж в Швейцария, където Лия постъпва през есента. Ще я придружават леля Ана и съпругът й: чичо Юлиян Герджиков — Феран.

Генерал-майор Нягул Кралев взе активно участие при изработката на допълнителни текстове към Резолюция № 1540 на ООН за неразпространение на оръжията за масово унищожение. Впрочем, една от положителните страни на супероръжието бе издигането и утвърждаването ролята на ООН, като гарант срещу употребата му.

Административната работа в бюрократичния апарат на ООН не го ентусиазира особено: не му харесват апаратните и политически битки, в които, понякога, трябва да участва.

По тази и други причини Кралев се върна в България. В основата на това негово решение стоят собствените му предпочитания и зараждащите се интеграционни процеси в обществото за борба с престъпността. А това е работата, която той предпочита и умее да върши най-професионално.

Алисия Радклиф и Нягул Кралев се венчаха по Коледа в София и се отправиха на сватбено пътешествие в Страната на изгряващото слънце.

В семейство Радклиф отново превалира българската кръв, което не е чак толкова лошо…