Ели КаРон
Есето на Фарисей (18)

Нягул Кралев

Кралев бе разтревожен не на шега. Намери Алисия в бунгалото.

— Имаш ли представа в какво се замесваш, скъпа? Предупредих те по телефона да не постъпваш в санаториума! Не и докато се изясняват обстоятелствата около смъртта на Беров. Резултатите от огледа и аутопсията на трупа още не са готови — не се изключва и убийство.

— Необходима ти е специализирана помощ, Нягул. Обитателите на санаториума са по-различни от хората, с които реално си контактувал досега.

— И все пак не мисля, че е разумно да останеш в санаториума! — продължи да я увещава загрижено той. — Пешев, признат и известен психиатър, е на разположение на полицията.

— Фарисей, или професор Стефан Бахманов, се познава отдавна с баща ми. Бахманов е известен в научния свят. Негови публикации са превеждани на много езици. Аз дори съм чела някои от тях. Да го бе видял вчера. Какъв театър изигра, за да привлече вниманието ми! — и Алисия избухна във весел смях. Появиха се трапчинки на бузите й, лицето й порозовя и тя пак се превърна в кокетната жена, която бе целувал на партито.

— Получи се най-естествен контакт: може да се каже, че се „внедрих“ в групата.

— Ситуацията е извънредна, мила. По бих желал да си в безопасност.

Прозвуча музикален сигнал и Кралев извади клетъчния си телефон.

— Кралев е на телефона. Слушам те, Цанев!… Да, повторния оглед е съгласуван с генерал-майор Палиев. Ела при първа възможност. Дай ми да говоря със съдебния лекар… Да, Кралев е на телефона. Чувам те… Разбрах, но това тепърва ще видим. Странно, наистина. Да, добре… Изпрати ми копие от резултатите по Цанев. Засега дочуване и ми дай пак Цанев… Майоре, ще ти трябват водолаз и полицейско куче. Заеми се с това лично. — Кралев изключи апарата и се обърна отново към Алисия:

— Налага се да говоря с професор Даскалов. Добре ще е, поне засега, да не ни виждат заедно. Чакам те във вилата и моля те, разбери ме Алисия, че се тревожа за теб! Не се опитвам да ограничавам свободата ти. Но има разумни граници, отвъд които рискът е неизбежен.

Нягул внезапно притегли Алисия, целуна я и притисна нежно до себе си, сякаш тя бе второто агрегатно състояние на водата: ще се разтопи и ще се разтече в прегръдките му…

След половин час напусна бунгалото й.

* * *

Професор Даскалов и д-р Пешев го чакаха на чашка кафе във вилата, където бе разположена „щаб-квартирата“ им. След малко откъм кухнята се зададе Ясен — братът на професора, „изтърсакът“, както го наричаха помежду си. Ясен бе с 28 години по-млад от брат си! Майка им бе забременяла на 45-годишна възраст, смятайки, че навлиза в климактериума. Даскалов нямаше свое семейство и се бе грижил за Ясен, както впрочем, се бе грижил и за Нягул.

Нягул израсна пред погледа на професора, който се отнасяше с него като с роден син. Къщите им в Бояна бяха една до друга и имаха обща ограда с малка вратичка, която никога не се заключваше.

Тодор Даскалов и дядо му бяха „еднополкчани“. Дядото на Нягул, бивш царски полковник от пехотата, веднага постъпил в новосформираната Българска Народна Армия и заминал на фронта, за да се бие срещу фашизма.

Едва 14-годишен, Даскалов се промъкнал в товарен влак, който превозвал оръдия за фронтовата линия и безпрепятствено пристигнал в полка му. Нямало как да го върне назад и полковникът го назначил за втори адютант — първи бил Павел Константинович. Така тримата: дядото на Кралев, Тодор Даскалов и Павел Константинович, преминали заедно ада на войната и се завърнали невредими в къщи.

Братът на Даскалов — Ясен, бе висок, добре сложен мъж, с къдрава руса коса, правилни черти на лицето и заразителна усмивка. Той носеше в ръце четири бири и веднага предложи по една на всеки. Мъжете отпиваха направо от шишетата и се радваха безрезервно на мъжката си компания.

— Докъде стигна следствието, Нягуле? — запита го Ясен — Има ли вече някакви хипотези?

— Чакат се резултатите от аутопсията — сви рамене Нягул.

— И какво ще предприемете оттук нататък? — запита го професорът.

— Цанев възнамерява да доведе водолаз — ще се изследват дъното и стените на кладенеца. Налага се майорът да разпита още веднъж персонала и пациентите. Ще бъдем изключително внимателни, професоре, обещавам! Ще съблюдаваме режима на санаториума и няма да тревожим болните. Доверете се на следствената група: хората ни са професионалисти и са запознати с особеностите на случая.

— Зададохте ли си фундаменталните въпроси: „кой, кога, защо, как и с какво“? — попита го отново Ясен.

— В смисъл на мотив, парите винаги са атрактивни — започна Нягул. — Беров бе един от 10-те най-богати българи и няма преки наследници. Затова пък косвени колкото искаш! Братя, сестри, племенници — без брой и чет, както казва народът. Приживе жената на Беров основала и фондация на името на сина си. Проверява се алибито на всеки един от тях. Възможно е извършителят да е човек от близките му, от фондацията, или друго заинтересовано лице — знам ли, замесени са много пари! — Кралев отпи няколко глътки бира и продължи:

— Разпитите на персонала не ни помагат особено: старшата сестра е била в отпуск. Замествала я сестра Ана. През цялата нощ тя стояла в стаята за дежурства, с изключение на времето между 10 и 11 часа. Тогава отишла да нагледа детето си, което било настинало. Нощният пазач също не забелязал нещо подозрително.

Помощният персонал се набира от селото — жените пристигат сутрин и си отиват вечер. Поне засега те нямат отношение към смъртта на Беров. Надявам се картината да започне да се прояснява след повторния оглед, анализите от криминалната лаборатория и аутопсията.

Тук Нягул се обърна към Тодор Даскалов:

— Вие, професоре, също не ни помагате особено. Разбрахме, че в качеството си на консултант, снощи сте участвал в екипа на Ясен за сложна мозъчно-черепна операция. При това положение, мобилният Ви апарат е бил изключен. Доктор Пешев е прекарал вечерта в нощно заведение на рожден ден на приятел. Вследствие на големия шум и музиката също не е чул GSM-а си.

— Медиите пишат и тръбят денонощно за кончината на Беров, а не проявяват интерес към санаториума! Каква е причината, Нягуле? — прекъсна го Ясен.

— Диагнозата бе незабавно оповестена: смърт, вследствие на остра сърдечна недостатъчност. За гилдията липсва сензация и от там — интерес към санаториума.

На вратата се позвъни и Ясен стана да отвори.

— Майор Цанев е дошъл, Нягуле. Иска да говори с теб и те чака отвън.

Кралев си допи бирата, взе сакото си и напусна вилата. Цанев, водолазът и един полицай с куче чакаха пред микробуса, в който бяха натоварили преносима водна помпа, дебело пещерняшко въже и водолазен костюм. Акцията можеше да започне.