Ели КаРон
Есето на Фарисей (40)

В малкия град

Майката и синът отново бяха в малкия пограничен град, за да отслужат панихида на стареца. В църквата отидоха само двамата и след скромния ритуал потърсиха местен каменоделец да издяла надпис върху плочата. Приживе старецът бе поставил паметник на гроба на жена си, където после и той бе заровен. Оставаше само да се постави снимката и да се издълбае името му върху гранита.

Макар и неохотно, двамата посетиха осиротялата къща, заради която го бяха затрили. Фасадата изглеждаше окаяно с мръсните си и изпочупени прозорци. Смокинята бе пораснала: корените й надигаха оградата и тя се бе пропукала. Кирпичът можеше всеки момент да се срути и къщата да стане обект на вандалите от града. Някога поддържана, асмата сега бе паднала на земята, а дворът бе запуснат и буренясал.

Момчето развъртя водопроводния кран, за да отмият гробищния прахоляк. Навсякъде в къщата цареше запустение: дебел слой фин прах покриваше мебелите и пода. Влизаха поред във всяка от стаите и отваряха прозорците, за да проветрят. Последна, в дъното на вестибюла, бе неотвършената стая. Нямаше под, а само гредоред и изглеждаше като зейнала яма над избата. Отгоре се виждаха боклуците, събирани цял живот от стареца. Така и не намериха време и средства, за да наковат дъски върху гредореда!

Нямаше как — прозорецът трябваше да се отвори и младият човек тръгна, балансирайки неумело върху гредите. Когато стигна средата на стаята, в стената зад него се откърти тухла. Младежът се залюля, пропадна в процепа между две греди и в последния момент се хвана за едната от тях. Чу се още по-силно изпукване, падна друга тухла, а заедно с нея и гредата, за която се бе заловило момчето. Вече падайки в полуетажа, той видя отгоре му да се сипе дъжд от блестящи предмети: златни гривни, колиета, жълтици и многоцветни камъни. Майка му дотича изплашена, че може да се е наранил и се стъписа смаяна на прага. Момчето стана, отърси се от боклука и заразглежда опадалите по земята предмети. Взе една златна монета и прочете датата на изсичането й — 1781 година! После вдигна глава и погледна към мястото, откъдето се бяха изсипали. Там, закачени по грапавините, висяха още златни синджири и накити. Донесе стълбата, която стоеше в сутерена и я облегна на стената. Качи се и с помощта на малък лост откърти следващата тухла, после още една, и още една… Кухата стена бе натъпкана със злато, а старецът бе умрял като последен бедняк!