Чарлс Буковски
До последния ден или нощ на твоя живот

„Това, което имаш, на мен не ми трябва

а това, което ми трябва — го нямаш“

каза му тя

 

и той се пъхна в

дрехите и колата си

и подкара надолу по улиците на

нощта

и мислеше, това, което имам

ми трябва, всъщност, непрекъснато

все повече

и повече.

 

той паркира пред бара

влезе

изпи едно

уиски с бира

за разредител

после отиде до телефона

набра

номера.

 

„здравей“ каза

тя.

 

„здравей“ каза той. „аз

няма да се

върна.“

 

„а дрехите ти?“

 

„изхвърли ги“

 

той затвори

върна се на

бара

за още.

 

„как е?“

попита

бармана.

 

„все същото“

отговори

той.

 

„нищо ново,

а?“

 

„не.“

 

барманът отиде

някъде

 

а той

гледаше в чашата с

уиски и си мислеше,

стари приятелю, ти можеш

и да ме убиеш,

но ти имаш

това, което на мен ми

трябва.

той се усмихна

и го

зачака.